В началото бе ОКЗНИ

Емине Гюлестан

Комитет за защита на националните интереси, в последствие партия ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси) е създадена на 07 януари 1990 г. Според много анализатори комитетът е създаден като отговор на регистрирането на Движението за Права и Свободи, въпреки категоричната теза на един от основателите на комитета Минчо Минчев, който твърди, че: “Идеята възникна спонтанно като резултат от едно според нас погрешно решение на управляващите тогава България, на ръководството на БКП.

Това бе спонтанна реакция, по специално на хората от Кърджали, по отношение решението за връщането на сменените имена по време на възродителния процес.” (http://old.duma.bg/2007/0107/050107/obshtestvo/ob-1.html) Това твърдение потвърждава и историкът Искра Баева, според която: “Последица от решенията на пленума от 29 декември 1989 г. е и създаването на Обществения комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) през януари 1990 г., както и формирането на други организации на национална българска основа.” (http://old.duma.bg/2004/1204/291204/obshtestvo/ob-2.html)

С ОКЗНИ се свързват първите масови митинги, които тръгват от така наречените смесени райони, против връщането на имената на българските турци и мюсюлмани, насилствено сменени по време на т.нар. “възродителен процес”. Според интернет портала, който събира сведенията за исторически събития по това време: bulgaria1989.wordpress.com, хиляди идват да протестират в София. Лозунгите по площадите са сходни на лозунгите издигнати от други по съвременни националистически формации, а именно „България за българите”, „С турски имена в Турция”, „Позор за продажниците на България”, „Не искаме нов Кипър”. От тази организация тръгва и политическият път на двумандатния президент Георги Първанов. Редно е да се отбележи също, че лидерът на ОКЗНИ - Минчо Минчев става депутат от коалицията на БСП в 36-тия парламент. Говорител на ОКЗНИ е президентът Георги Първанов. През 1990 г. Първанов е кандидат за депутат във Великото Народно събрание точно от ОКЗНИ, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент.

В интервю за в. Дневник, председателят на ОКЗНИ през далечната 1996г. Добромир Задгорски, припомня и първите лидери на комитета, както и имената на хората, които са присъствали на кръглата маса. Ретроспективно: “Пръв председател на нашия комитет, макар и за кратко - за 24 часа беше професор Чавдар Добрев. След това за председател беше избран Димитър Арнаудов.” В множество интервюта от този период, Димитър Арнаудов повтаря, една от целите на ОКЗНИ, която е: “Да съдейства за създаването на благоприятни условия за масовото доброволно завръщане на всички българи в тяхното отечество, както и за доброволното изселване от България на всички живеещи в нея лица, които не я разглеждат като свое единствено отечество.” (http://prehod.omda.bg/public/knigi/vreme_na_prehod_arnaudov.pdf) Тази основна цел, коята е залегнала в програмата на ОКЗНИ от онова време е разбираема предвид и времевия диапазон, в който се развихря комитета, но въпреки това говори за силния национализъм, който е и негов идеологическия двигател. В последствие обаче, Арнаудов става независим депутат, след като неговата група напуска ВНС поради несъгласие с изработването на новата конституцията.

На кръглата маса участва още една позната фигура от политическия живот на страната - Божидар Димитров - сегашният директор на Националния исторически музей и самият Димитър Арнаудов. Така във Великото Народно Събрание (ВНС), ОКЗНИ - като гражданско движение няма право да участва на изборите и за това го прави чрез регистрираната като партия Отечествената партия на труда и има един депутат, споменатият няколкократнонеколкократно Димитър Арнаудов. В 36-тото НС в съюз с БСП и тогавашните коалициионни партньори ОКЗНИ има вече трима депутати. В правителство на Жан Виденов, избраните депутатите според интервюто на Добромир Задгорски - председател на комитета, включват него самия, зам. председателите Червенко Крумов и Гинчо Павлов, а така също и генерал Любен Петров, както и “още 8 депутати от парламентарната група на демократичната левица членуват в Комитета.” (dnevnik.bg)

За да се придобие по-мащабна представа за профила на ОКЗНИ, в интервюто се посочва също, че “По времето на ембаргото срещу Югославия, срещу република Сръбска, а така също и срещу сега несъществуващата, освен Източна Славония, република Сръбска Краина ОКЗНИ направи и невъзможното за да има едни нормални отношения между България и Югославия, между България и република Сръбска. Ние поддържахме непрекъснати контакти с държавното ръководство на Югославия. И не само с управляващата социалистическа партия, с която сме в много добри отношения, но преди всичко със Сръбската демократическа партия на Радован Караджич, която освен че е управляваща партия в република Сръбска, има структури и в цяла Югославия. Също така с Демократическата партия на Сърбия, с председател г-н Кощуница.” Излишно е да се споменава, колко полезни биха били тези контакти на България и каква е репутацията и на Караджич и на Кощуница.

Но това не трябва да се струва странно, защото генезисът на ОКЗНИ се базира на отрицанието. Проследяването на първите няколко дни от януари 1990г. би дала една пълна картина на това, което е можело да се случи, но не се е. В този смисъл, идеята, че национализмът е нещо добро и че на нас ни трябва модерен национализъм са съждения, които едва ли се базират на реалното познание на историческите факти в първите дни на българската демокрация. “На 31 декември по обяд колони от таксиметрови коли с развети трибагреници и надути клаксони обикалят града и призовават българите да излязат. Вечерта на площад „Девети септември“ се събират хиляди. Четат се декларации срещу връщането на имената. Още в първия ден на новата 1990-а напрежението ескалира, на практика цялото българско население е по улиците на Кърджали.” (http://presa.bg/article/Voynata-koyato-ne-se-sastoya/64985/11/61) На 2 януари към града пътуват български турци и мюсюлмани от всички общини на областта. Хиляди са хората напълнили площада, където ги разделя само един кордон милиционери. Идва самият Андрей Луканов, който е грубо освиркван. Протестите продължават и следващите дни, в Хасково, Разград, Исперих, Русе, Тутракан, Кубрат, Смолян. В Кърджали едните са пред Дома на културата, а други на площад “Девети септември”.

В София на 3 януари има митинг, който пак е разделен на две. Кулминацията е на 5 януари, когато идва Ахмед Доган, който е основал ден по-рано във Варна Движение за права и свободи в България. Два дни след това, се учредява и ОКЗНИ… но кога всъщност се успокояват страстите обвзели цялата страна, именно когато лидерът на ДПС Ахмед Доган отива на среща с Минчо Минчев, Димитър Арнаудов и Вячеслав Спасов. Според думите на самия Спасов ОКЗНИ са тези, които са гарантирали етническия мир на страната: “Най-напред бих желал да спомена, че благодарение на ОКЗНИ фактически се гарантира и се съхрани етническият мир в България. Не е вярно това, което говорят, че ДПС били гарант. Ние просто предотвратихме една възможност в България да се случат такива събития, които малко по-късно се случиха в Босна и в бивша Югославия.” (http://old.duma.bg/2007/0107/050107/obshtestvo/ob-1.html) Твърдение, което буди съмнения предвид цялото развитие на комитета. Но по-интересен е фактът, че всъщност Ахмед Доган и ръководството на ОКЗНИ излизат рамо до рамо на общ митинг в Кърджали на 11 май. “На трибуната са Ахмед Доган, ген. Семерджиев и ръководството на ОКЗНИ в Кърджали. „Всички сме жертви на репресивен режим. Думата „автономия“ не се среща в платформата на ДПС и тя никога няма да бъде използвана. България е наша обща родина“, обръща се към присъстващите Доган. (http://presa.bg/article/Voynata-koyato-ne-se-sastoya/64985/11/61) Преди това на 01 март 1990г. се разпространява декларация на ОКЗНИ, Родопския Съюз “Родолюбие” и ДПС, в която се заявява следното:

Уважаеми Другари,

Поради недалновидните политически действия по националния проблем от страна на ръководството на БКП и лидерите на СДС в последните месеци рязко се изостри обстановката в страната.

Възползвайки се от създалата се ситуация, посочените политически кръгове започнаха действия, свързани с предстоящите избори, които целят приобщаване на част от изповядващото ислямска религия население към техните политически платформи. Те водеха до изкуствено раздухване на исторически сложилите се противоречия, бяха белег на непочтеност в политическите средства, водеха до политическа конфронтация между обществените движения - Общонародния комитет за защита на националните интереси, Родопския съюз “Родолюбие” и Движението за Права и Свободи в България.

При очерталата се невъзможност управляващите среди да решат политически разумно възникналия национален проблем посочените обществени движения вземат в свои ръце отговорността за решаването на националния проблем чрез цивилизован политически диалог и съвременен политически инструментариум.

(….)

Трите обществени движения се задължават да осигурят спазването от техните членове на законно уредения правов ред в държавата в настоящото и бъдещото политическо време и да дават обективна информация чрез своите официални говорители за водените между тях конструктивни политически диалози.

София, 1 Март 1990 година

Подписали декларацията:

ОКЗНИ: Д.Арнаудов

Родопски съюз “Родолюбие”: Бр. Давидов

Движение за Права и Свободи: М.Доганов

Декларацията е пресечната точка, около която се обединяват лидерите на основните опоненти в създалата се тежка ситуация в страната. След тези събития, нещата изглежда се успокояват. ОКЗНИ е представен в няколко парламента. Минчо Минчев от ОКЗНИ е един от съучредителите на коалиция “Атака” през 2005 година, но в последствие е изгонен. ОКЗНИ се появява като реакция на случващото се след 1989 година, играе ключова роля в противопоставянето на хората в т.нар. смесени райони, използва тезите за грозящия ислямски фундаментализъм и желанието за автономия, експлоатира много умело тези страхове и всъщност пуска здраво пипалата си в последвалите други националистически партии и формира успешно същата риторика.

25 години по-късно лексиката и страховете не са се променила ни на йота. Дали ОКЗНИ е наистина спонтанен израз на гражданското недоволство или само инструмент на тогавашното БКП със сигурност има как да се провери, след като една огромна част от хората, които са и партийни членове на някогашното БКП. Наред с риториката обаче, не се променя и още едно нещо, а именно вечният враг - ДПС. ДПС е константа в устите на всички националисти от 25 години насам, интересното е, че движението се оказа най-устойчивата партия през целия преход, докато националистическите формации просто се видоизменят и променят лидерите си, но не променят съжденията си относно ДПС.