Майски събития 2015 г. – Поглед отблизо

Исмаил Кьосеюмер

Интервютата са опит за съвременен прочит на майските събития - 26 години по-късно има за цел да направи бегъл поглед на нивото на осведоменост за т.н. „възродителен процес”. Респондентите изрично подчертаха, че не желаят да бъдат споменавани с истинските им имена и за това те са променени (истинските имена се пазят в редакцията). Въпросите бяха зададени в местността Демир баба теке, община Исперих и с. Пристое община Пристое по време на отбелязване на майските събития от преди 26 г.Всички интервюирани са родини след 1992 година, т.е. – за тях тези събития съществуват само чрез разказите на близките им, ако те имат силата да разказват за това.

1. Ахмед Мустафа на 23 год., безработен, неженен.община Исперих

- Какво знаете за насилственото побългаряване на турците в България?

- Това някаква шега ли е?! Роден съм няколко години след това с турско име, но много добре знам от родителите си на какво са били подложени през 80-те. Дано никога не се случи отново.

- Защо сте тук и какво знаете за събитията от май 89-та?

- От няколко години с приятели идваме да отбележим майските събития от 89-та и да почетем паметта на невинните жертви. Живеем наблизо. Знам, че е била много масова проява на демонстрации за права и свободи. Мирни демонстрации, които доколкото си спомням, са се случили на няколко места из цялата страна.

- Знаете ли дали са дадени жертви по време на тези събития?

- Както казах по-рано, да, имало е жертви, но не знам колко са на брой и къде са дадени.

2. Хюсню Мехмедов на 22 год., безработен, неженен.

- Какво знаете за насилственото побългаряване на турците в България?

- Не знам много, защото съм роден след тези събития, но съм слушал много за това как за една нощ хората са се събудили с други, чужди имена. Било е забранено да се говори на турски, а и баба съжаляваше много, че са й свалили забрадката насила.

- Защо сте тук и какво знаете за събитията от май 89-та?

- Дойдох с приятели да се помолим на Текето и да слушаме политиците какво ще кажат. За първи път идвам. Не съм запознат толкова много, но знам, че хората са правили митинги и после е имало масово изселване. Прочетох на големия плакат, че се навършват 26 години оттогава. За мен сега е най-важно да си намеря първо работа и после изгора.

- Знаете ли дали са дадени жертви по време на тези събития?

- Не знаех, но чух преди малко двама по-възрастни да си говорят, че е имало и жертви, но не знам нищо конкретно. Да си призная не съм чел и нищо по въпроса.

3. Дауд Махмудов на 22 год., сервитьор, неженен.

- Какво знаете за насилственото побългаряване на турците в България?

- Дядо ми говореше доста за това и някак си се унасяше с един безличен поглед. Накрая завършваше с : „от свинята курбан и от турчина българин не става!“. Освен това често съм слушал от хора седнали на по ракийка да говорят страшни неща. Дори понякога чувам възрастните да използват прякори от онова време като се назовават на Емо и Заро. Смяната на имената всеки знае.

- Защо сте тук и какво знаете за събитията от май 89-та?

- Демир баба, а и още от малък идвам тук на Текето за да се помоля. Освен това покрай ДПС научих много неща за майските събития от 1989 год. и е много хубаво, че в тази мистични местност се отбелязва годишнината. Винаги много хора идват тук и това е добре за всички.

- Знаете ли дали са дадени жертви по време на тези събития?

- Знам, но не успявам да запомня техният брой и после не си правя труда да прочета. Чувал съм, че са между 8 и 11 и дали в това число са и жертвите от кърджалийско не знам. Ако не ме лъже паметта там е убито 17 месечно момиченце…

4. Кериме Мюбедийова на 24 год. неомъжена, работи в частния сектор.

- Какво знаете за насилственото побългаряване на турците в България?

- Ако ме питате за т.н. „възродителен процес” не знам много освен това, че са сменени имената на около 1 300 000 турци. Много „наши“ са участвали в този процес, но казват, че през тоталитарно време не е било възможно да се разбере кой кой е. Имаме интернирани роднини, но никога не сме говорили за това.

- Защо сте тук и какво знаете за събитията от май 89-та?

- Времето е хубаво. Тук съм с приятеля си, който впрочем е роден в Турция, син е на изселници и учи в България. Той поиска да дойдем. Много ни хареса атмосферата и решихме да сме част от борещите се срещу етническата омраза. Знам, че през май 1989 год. е имало мирни протести организирани от „възродените турци“.

- Знаете ли дали са дадени жертви по време на тези събития?

- Не, незнам, но някъде четох, че е имало жертви през тези няколко години. Съжалявам, че не знам!

5. Митко Авромав на 22 год. Етнически турчин с възстановено име,работи в чужбина, неженен.

- Какво знаете за насилственото побългаряване на турците в България?

- … (показва, че не желае разговор)

- Защо сте тук и какво знаете за събитията от май 89-та?

- Дойдох да се помоля на Текето и да хвърля паричка на аязмото… Не искам да отговоря…

- Знаете ли дали са дадени жертви по време на тези събития?

- Казах Ви, че не искам да говоря…

6. Севал Тютюнджи на 23 год., студентка 2-ри курс, неомъжена.

- Какво знаете за насилственото побългаряване на турците в България?

- Татко говореше, че това са били трудни години за много хора от нашия род. Ние младите много много не си говорим по тази тема, но от възрастни съм чувала, че е имало много болка и страдание. Срещала съм се с репресирани и политически затворници и знам, че много човешки животи са били изложени на риск. Знам и за невинните жертви, които са паднали.

- Защо сте тук и какво знаете за събитията от май 89-та?

- Това е третият път когато идвам тук за да отбележа майските събития и да черпя енергия от това необикновено място. Четох няколко статии в интернет, четох и една книга озаглавена „Памет“, също така съм ходила на няколко събирания със състуденти и сме говорили доста по тази тема. Нашите са били изселени в Турция, но са се върнали обратно след 6 месеца.

- Знаете ли дали са дадени жертви по време на тези събития?

- Като една бъдеща майка понякога си мисля за майката на 17 месечната Тюркян. Бях преди 6 месеца в кърджалийско и присъствах на възпоменателните митинги. Знам за убитите както през 84-та така и за тези през 89-та, но не мога да цитирам по памет имената им. Дано Господ никога да не дава да се случи отново! Дано да не се случват такива неща отново!

7. Мехрибан Христова на 22 год., моделиер, неомъжена.

- Какво знаете за насилственото побългаряване на турците в България?

- Смяна на имената, гладни стачки, разселвания, политически затворници и много болка. За да не сменям всичките си лични документи, все още нося част от това бреме в имената си. Трябва да има закон, с който да го направя безплатно и по административен път. Иначе и моите деца ще носят тези чужди имена. Аз съм краен продукт от този процес.

- Защо сте тук и какво знаете за събитията от май 89-та?

- Дойдох да се помоля за здраве и берекет чрез Демир баба на Аллах. Много напрегнат живот имам. Надявам се това място да ми подейства добре. Отбелязването на майските събития е много добър начин те да не бъдат забравени. Това множество ми дава чувство за сигурност и принадлежност. Баща ми е участвал в тези масови протести. Казваше, че всички са били много въодушевени. Имало е тръпка, но и кръв.

- Знаете ли дали са дадени жертви по време на тези събития?

- Да, 11 мирни граждани са били убити тогава. Срещнах веднъж дъщерите на една от жертвите. Искам някой ден да посетя гроба на малката Тюркян.

8. Алекбер Молла на 21 год., студент последен курс, неженен.

- Какво знаете за насилственото побългаряване на турците в България?

- Питате ме дали съм чел нещо или дали паметта от преди 30 години е жива? Не мисля, че има човек, който да не знае за асимилаторската политика на комунистическия режим на Живков. Дядо още пази квитанциите за платените глоби затова, че е говорил на „чужд“ език. Казва, че много българи в ТКЗС-то са им помагали и били съпричастни. Имало е голям страх и подтисничество. Въобще голям ужас!

- Защо сте тук и какво знаете за събитията от май 89-та?

- Тук съм за да отбележа годишнината от майските събития. Вчера бях в Текето, а днес гледах кушиите и сега съм тук на стадиона в Пристое за да чуя нашия лидер, да се видя с приятели. Може би ми е за последно, защото след дипломирането смятам да изляза на запад. Не знам какво ме чака.

- Знаете ли дали са дадени жертви по време на тези събития?

- Знам за жертвите. Видях паметниците в Момчилград и село Груево. Бил съм на Тюркян чешма. Също така бях и в Тодор Икономово, кв. Кус и другаде. Не знам колко са общо на брой хората загубили своя живот по време на т. нар. „възродителен процес“ и общонационалните протести на мирните граждани от май 89-та.

9. Севгин Исмаил на 23 год., инженер, сгоден.

- Какво знаете за насилственото побългаряване на турците в България?

- По история нищо не съм учил за тези събития, но от семейството си и от проявите на ДПС знам доста неща. Баба всеки път ме поучава да съм преди всичко човек и после всичко останало. Родителите ми не са се оженили заради това, че сватбения ритуал е трябвало да бъде по „социалистически“ образец. Врекли са се във вярност на „тъмно“. Имаминът от страх отказал да ги венчае религиозно. Обрязването е било забранено както и много други културно-традиционни прояви и религиозни обреди и обичаи.

- Защо сте тук и какво знаете за събитията от май 89-та?

Аз съм от община Каолиново и за мен е въпрос на чест да отдам почит за смелостта и жаждата за свобода на моите земляци. Да слушам рециталите на учениците и да поднасям червена роза на възпоменателните паметници. Първата масова демонстрация се е случила в моя край. Ходил съм на гробовете на жертвите за да се помоля на Аллах да им даде мир и покой на душите им.

- Какво знаете за жертвите?

- Знам за 12-те огнестрелни рани в тялото на Мехмед Лом, познавам лично дъщерите на Неджиб Осман от кв. Кус, който умира след жесток побой нанесен му по време на мирното шествие. „Не ме оставяйте без вода” – това са последните думи на Мехмед Сарач. Бил съм и в село Езерче. Тежко ми е да говоря за това как някой с лека ръка си е играл с живота на хората.

10. Мидхад Али на 22 год., безработен, неженен.

- Какво знаете за насилственото побългаряване на турците в България?

- Само това, което родителите ми са ми казвали. Имало е смяна на имената, било е забранено да се говори на турски. Имало е хора с червени ленти, които съблюдавали за това дали се спазват забраните. Татко казва, че много „наши“ са били въвлечени в това! Не са можели да слушат турска музика в домовете си от страх да не би някой да ги шпионира. Имало е забрана за носене на забрадки и шалвари. Дядо е бил обявен за фашист за това, че не е искал да влиза в ТКЗС-то, но не знам дали има връзка с въпроса.

- Защо сте тук и какво знаете за събитията от май 89-та?

- Знам за протестните акции на турците в България и че са били масови и мирни. Много червени барети са участвали в потушаването им. Тук съм за да усетя атмосферата. Просто любопитство.

- Знаете ли дали са дадени жертви по време на тези събития?

- Днес научих за това и се чувствам малко неловко, че досега не съм се поинтересувал. Има ли къде да прочета?

Изводите от тези интервюта всеки да ги направи и сам – въпиюща липса на важна тема в учебниците ни по история, поне като част от националната памет, нещо недопустимо за всяка демократична образователна система. Интервюирани са хора на съвсем случаен принцип, така че колкото и непреставително да е това, то показва тенденции.