Реформаторският успех на матурите

Йозлем Садкова

В Деня на българската просвета и култура 24 май, министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев, гордо се само похвали за свършената работа с думите: „Току-що приключилите матури са най-успешните досега“.

Интересно, кои матури визира министъра? Тези, които се проведоха в България ли? Матурите 2015 ли? Какво разбира под най-успешни матури един министър на образованието?

Резултатите, корупцията, масовото преписване, унижаването, както на учители, така и на ученици? Може би тук някъде се крие отговора, защото провала на зрелостните изпитите бе поголовен. Или именно тук Танев вижда своя политически успех, тъй като през последните години, матурите се превърнаха точно в това- средство за извличане на политически дивиденти, в предпоставка за нови и нови конкурси, учебници, закони и т.н.

Начин, чрез който да се покаже на българина, колко е неграмотен и някакви си чичковци докато го сочат с пръст, да му се заканват: „Ей сега започват реформите!“ В същия ден, още преди да са излезли резултатите от матурите (резултатите бяха ясни в началото на юни), Танев, побърза да обвърже матурата с политиката: „Трябва внимателно да анализират с народни представители на есен, едно ново проверяване на зрелостниците.“ И докато министъра се заиграваше с политиката, излязоха резултатите от матурите.

Най-ниските резултати от 2008 г, когато са въведени.

Въпреки, че отговорите на зрелостният изпит по БЕЛ вървяха по 100 лв., а в комплект с тези по математика, може да се намерят и за по 160 лв. резултатите са повече от стряскащи. На матурата по БЕЛ са се явили 52 885 зрелостници. Оценка слаб 2 са получили 3 394 от тях, а 1 667 зрелостника имат двойки и на двата задължителни модула. 6 имат по 0 точки от максимален брой 100. Ако продължим с т.нар. от министъра „най-успешни матури”: над 17 600 зрелостници от явилите се на матурата по БЕЛ, не са работили по 41 задача, по точно не са написали нито дума или изречение. Простата аритметика показва, че близо 14 300 от явилите се на изпит, са получили положителна оценка на матурата по български език и литература, без да са написали нито ред.

В сравнение с миналата 2014 г. успеха на зрелостните по всички предмети е понижен драстично. Общият брой на двойките за 2014 г. е 6 442, докато през 2015 г. броят им е 8 162. И още за успеха на Т. Танев и за организираните от него и екипа му матури, този път за тези след седми клас. Тук провалът граничи с абсурд.

БЕЛ: явили са се 54 580 ученици, слаб 2 са получили 8 154, или 15%. Математика: явили са се 54 305, слаб 2 са получили 14 939, или 27,5% .

На вторият модул, който не е задължителен, не са се явили над 6 000 ученика.

От анализа на МОН, който бе представен от зам.-министър Ваня Кастрева на пресконференция на министерството, стана ясно, децата са „добре позабравили материала от 5 клас по математика“. Колкото до двойките по български, едни от най-големите затруднения на децата е съвместяването на глаголните времена и наклонения, цитирането, както и значението на някои думи. Така например за седмокласниците „зограф“, „ехограф" и "мамограф" са синоними.

Дори изключително занижената скала за оценяване не е била достатъчно полезна, щом лъснаха десетките хиляди двойки. Според външното оценяване, проведено от МОН, за успешно положен изпит, след 7 клас са необходими едва 18 точки от общо 100. И ако в европейските държави, за да се зачете един изпит за успешен, то ученика трябва да покрие над 50%, или 51 т. за среден 3, а не 18, като у нас. Тук за 32 т. вече имаш добър 4. Или това е леко загатване от страна на министерството за това, каква ще е ситуацията с оценяването на тази възрастова група, след като бъде приет новият Закон за образованието. По точно частта в него, която касае началното образование, а именно за децата от 1 до 5 клас да бъдат премахнати оценките и те просто като в пакет да вървят нагоре, без изоставащи, без напреднали, без да бъдат оценявани, а и явно след това ще са им необходими само 18 т. за преминат по-горе. Нещо наистина тази година

не беше наред с оценяването или по-точно с критериите,

по които оценява МОН.

Първо: Никъде, в никой официален документ, не бяха изяснени критериите за оценяване. Нито в Заповедта на министъра за определяне на дати и график на дейностите за организация, провеждане и оценяване на ДЗИ през учебната 2014/2015 година; нито пък в Наредба №3 за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити.

Второ: До обявяването на окончателните резултати от МОН, не беше ясен колко е необходимият брой точки, за да получи ученика положителна оценка. Така на практика, ученикът, излизайки от изпит, знаейки броят на верните си отговори, не би могъл да знае дали го е издържал успешно.

Трето: Към момента никой от екипа на Танев не е обяснил, защото критериите по оценяването на седмокласниците и зрелостниците са различни? Защо при едни 18т. = на сред 3, а при други не?!

Липсата на яснота може да се оправдае, с това, че Министър Танев е един от политическите представители на Реформаторския блок и като такъв, той много държи да дореформира (понякога да деформира) повереното му ведомство. И ако управлението на лечебните заведения е на половина деформирано (под ръководството на друг виден „реформатор“), то в сектора на образованието освен слаби оценки, валят и много евентуални реформи. Дали са успешни или не, не би могло да се каже, тъй като те все още са евентуално реализуеми.

Една от последните евентуални реформи на Просветното министерство е да се промени формата на оценяване, с цел да се намалелия броя на преписвачите. Като за целта, те дават за пример подвига си в Кърджали. През 2014 г. училища от Кърджали са показали отлични резултати, тази година обаче не. Дали недобрите резултати се дължат само на незнанието на учениците или причината е и някъде другаде. По случая от МОН развяха един „пищов“, които са хванали в Кърджали. „Пищова“ представлява: няколко листа А4, нагънати по средата. Този така изкусен преписвач, поне не го е направил в по-малък вариант, а и на него няма отговори от теста, а само литературни произведения.

Изкусни детективи се оказаха командированите от Министерството на образованието и науката служители, които следяха да не се преписва по време на изпита. Тези чиновници, дотолкова са приели присърце задачата, че са виждали потенциална заплаха във всеки ученик и ученичка. Именно за да предотвратят преписване, те са вдигали полите на момичетата, за да не крият и те някое стихотворение, а мъжката част е била придружавана до тоалетната, без какъвто и да било свян. Нито свян, нито възпитание, или човечност не би могла да се намери и сред тримата чиновници от София, които са стояли на главата на сляпо момче, за да го „пазят“ да не препише. След като излязоха резултатите и стана ясно, че Кърджали вече не е редом до София в класацията, чиновниците в МОН си отдъхнаха и побързаха, по примера на шефа си, да се похвалят, че са премахнали провинциалния град Кърджали от редицата на отличниците. А като доказателство чиновника стискаше пред камерите онези листи формат А4, с „Майце си“ върху тях. И смешно, за министъра, и тъжно – за учениците. А да добавим ли случая, когато бдителни столични инспектори са преровили чантичката на момиче, отивало до тоалетната да си смени тампона? Това вече не е нито срамно, нито тъжно, то е направо гнусно.

Да, именно това са матурите, една суха статистика, в която проличават различията в резултатите на регионалните училищата. От тук и въпроса: Защо, след като е въведен единен учебно образователен стандарт за цялата страна, разликата в резултатите на големите градове и по-малките населени места? Обявеният от Министерството среден брой точки за страната (от последно провелата се матура) е 61,77 т. или това е малко над много добър 4,50, то с такъв резултат е само София, успехът на всички останали населени места е под този, то в такъв случай, обявеният среден успех е само за София град, а не за страната. Все пак София не е България. Второто и третото място в класацията си го поделят Смолян и Варна с успех добър 4,37. От няколко години насам се забелязва тенденция, регионите със смесено население и преобладаващо ромско население да са в края на класацията. Явно незадоволителните резултати не се взимат под внимание и ниските оценки и изцяло отдръпването на държавата от училищата в Разград, Сливен, Шумен, Ямбол и др., превърна училището в досадно задължение за децата.

Нежеланието за справяне с проблема и безхаберието

за потребностите на тези ученици, ги превърна просто в една статистика, в едни цифри. И ако министърът и другите чиновници в министерството, вместо да се снимат с ученички и да им проверят полите, отидат в тези, региони, в тези училища, ще видят, че там децата знаят. Знаят, че са една статистика, разбират, че са необходими на властта просто като числа. В София те са десетки хиляди двойки – добра основа, за новият закон (а Танев обяви, че в ръкава си крие още три законопроекта), а Сливен, Разград и Ямбол те са децата със съдби, те са ученици с потребности.

И все пак ако се вдигнат от удобните кресла в МОН, ще видят учители с поглед: „Не ми пука“. Заплатата е обидно малка, условията на труд са обидно лоши, комуникацията с децата я няма, а и като че ли вече никой я търси. Децата отиват на училище, но не знаят български. Проформа са им осигурени по 3 – 4 часа седмично уроци по майчин език, които пък не са задължителни, следователно не са и посещавани. И така децата са в българско училище, но не знаят български, на уроци по майчин език не ходят, защото не им се пишат отсъствия, учителите не могат да общуват с тях, заради езиковата бариера, но те продължават да преподават - на кого, какво.... но пък и за 380-400 лв. на месец –на кого му пука.

В едно от последните си интервюта проф. Танев, говори искрено пожелателно за това, че би било добре да се повишат заплатите на учителите, например от есента. За това ще са необходими поне 20 млн. лв. и така в този пожелателен дух, остава и да се намерят от някъде тези пари. Пари, разбира се намират по-трудно от подсказвачи на матурата. След като журналистите притиснаха Танев, относно масовото преписване на изпитите, той най-тържествено се закле, че информация за матурата не е излязла от него: „Остава да се закълна и в децата си, и това ще го направя. Кажете ми... аз мога! Заклевам се в децата си!“

Само че докато Танев се кълнеше в детето, внучето, кучето и т.н. на всички държавни зрелостни изпити цареше масово преписване. Тогава Министър Танев обърна другата страна и вместо да се кълне започна да натрива носове на журналисти, с думите, че един комисар от МВР е казал, че информацията не е изтекла от МОН. На другия ден пък шеф във МВР е казал, че виновните са квесторите в провинцията (разбира се) и че министерството работи чудесно. След това последва ожесточена словесна война (само от единият фронт обаче), в която Танев се зае да наказва, чрез публично унижение онези лошите подсказващи квесторите от провинцията. Същите тези квестори са назначени със заповед на министър Танев, месеци преди да бъде насрочена матурата. И ако в заповедите и наредбите му липсва яснота за критериите по оценяването, то разчета на квесторите е доста обширен.

Господи, това ли са най-успешните матури до сега? Като стана въпрос за Бог... дори от Светия синод не оставиха реформатора Танев да си реформира и деформира на спокойствие в образованието. Дори търпението на тези божи хора се изчерпа и те подадоха сигнал в Комисията по образование в Парламента, срещу най-успешните матури. Притесненията на архиереите били конкретно към въпросите от 23 до 28. Там е бил поместен текст, взет от сайт на йога студио. Според тях текста е с рекламна цел, да се представи нова религиозна практика, като по този начин да се привлекат нови последователи. В официалното си писмо, Светият синод изразява своето безпокойство за рисковете, които крие образователната система за учениците.

Всички са обезпокоени за рисковете в училище, за проблемите, за агресията, за неграмотността, за престъпността, за десетките хиляди двойки при критерии 18 точки.

Ако преди няколко години се говореше за агонизацията на образованието, то днес дори вече не агонизира, него го няма. На негово място има едни сгради, ученици и учители, които са там, защото просто трябва да са там, защото обществените ценности изискват да има такава сграда и такива, които да я посещават. Искрата обаче я няма. Духовността я няма. Образованието, като стремеж го няма. Просто едни хора и една сграда, а на върха възрастен реформатор. Той, снимащият се с ученички възрастен реформатор си повтаря: „От тези по-добри матури, отдавна не е имало.“