Как министъра на образованието се сдоби с още власт

Йозлем Садкова

През последните месеци, сред студентските среди един израз придоби огромна популярност, а именно: „Защо пред университетите има ограда? – За да не влезе някое кучe и то да завърши.“ Перифразирано или не, приема в университета е по-лесен от този в детските градини. Това е резултат от неадекватната политика, водена както от ръководството на МОН, така и от държавническата „пожелателна“ асимилация на реалната ситуация в страната.

За тази учебна година държавата дава поръчка за 72 000 души – плаща за 72 000 души. При една проста сметка, обаче, става ясно, че т. нар. държавническо мислене на самопровъзгласили се за месии в сферата на реформите от Реформаторския блок, не кореспондира с логическото мислене.

Дали пред Министър Танев (водещ властови представител на Реформаторския блок в управлението на страната) му е попадала следната информация:

1. За последната година учениците в последен клас са 58 000 души.

2. Над 8 000 души не издържат успешно финалният зрелостен изпит.

3. Около 10 000 от успешно завършилите младежи заминават за чужбина.

Следователно, държавната поръчка за 72 000 души, е причината да има огради пред университетите, за да не влезе някое куче и да вземе държавна субсидия. Все пак това са пари предвидени в бюджета и както се казва: Искаш, не искаш - ще плащаш, държавна субсидия, която на студент възлиза на 660 лв. Тази неадекватност, като че ли се дължи на липсата на комуникация, или по-точно на забраната за такава, под чиято лично Министъра сложи подписа си.

На 20 юли 2015г. Танев забрани на служителите в МОН : “Комуникацията и размяната на информация с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии в Народното събрание, с политическите партии и народните представители по въпроси, свързани с провежданите от Министерството на образованието и науката политики и дейности, да се осъществява само чрез парламентарния секретар на министерството“. В противен случай:“... при осъществена комуникация без знанието на парламентарния секретар, в срок до три дни министърът, чрез парламентарния секретар да бъде уведомен писмено с доклад“.

Любопитно би било да се проследи, как ще се осъществява комуникацията между народни представители, вносителите на законопроектите, свързани с образованието и чиновниците в МОН. Или както досега ще се действа на принципа - „разбрали - не доразбрали“. И така, отново се стига до ситуацията, в която от Европейския съюз размахват пръст, посочвайки абсурда, в които живеем. Както ЕС, така и Световната банка (която в следващата година ще инвестира допълнително 5 млрд. долара в модернизацията на образованието), призовават българската страна да предприеме радикални промени в областта на образованието. Радикални и най-вече адекватни, спрямо бъдещият интензитет в обществената и бизнес среда.

И тук на ход, отново е похотливият чичко, който снима красиви ученички със скъпият си телефон - Т. Танев. Дали заради лошата комуникация (по-скоро забранената) или като залог за обещани гласове при гласуването на Съдебната реформа парламента в полза на управляващите, Реформаторския блок в лицето на политически поставеното лице Танев, блесна с предложение, което дава още по-вече власт в ръцете на министъра, за сметка на суверенитета на университетите. В средата на кандидат - студентската кампания през месец юли, депутатите гласуваха новите радикални промени, свързани с финансирането на университетите. „Прибързаността при гласуването на промените в закона за висшето образование будят съмнения за непрозрачност“- коментират в академичните среди у нас”.

Прибързаност, която е дори в разрез с по-скоро анализния характер на Стратегията за развитие на висшето образование 2014-2020. Или иначе казано, бяха приети промени в Закона за висшето образование, без да бъдат защитени с какъвто и да било анализ, доклад или поне дебат. Всъщност през юли месец, анализ не би могъл да се направи спрямо сегашната ситуация, тъй като кандидат - студентската кампания не е приключила. Доклад - явно също не е могло да се намери кой да направи, защото всички са заети с придвижването на новия Закон за предучилищно и училищно образование. Колкото до дебатх- как той би могъл да бъде възможен, след като изнасянето и коментирането на каквато и да било информация от МОН е невъзможно- министъра ще се кара и ще уволнява. Така отново всичко остава в ръцете на сравняващият се с Наполеон министър.

Танев поиска да контролира и финансирането на държавните поръчки в университетите. Народното събрание му даде зелена светлина. Оттук нататък освен учебните планове, учебното съдържание, кои ще са конкретните печатни издателства, комисии и т.н., министъра ще решава и кой, къде и какво ще учи държавна поръчка. Всичко това е обгърнато в т.нар. реформаторска политика, която ще остави освен пациентите извън болниците, оттук нататък ще остави и хиляди извън университетите. Съгласно новият закон, държавно субсидирани ще бъдат т. нар. приоритетни професионални направления и защитени специалности. Те ще бъдат определяни с наредба на Министъра на образованието.

До тук с конкретиката. Никъде не е записано, нищо конкретно, свързано с подбора и критериите, по които ще се определят приоритетните професионални направления и защитени специалности. Единствено, като пояснение е поместен текста, че след извършен от МОН анализ на потребностите на бизнеса и приоритетите на държавата ще се определят специалностите, които ще бъдат субсидирани. На практика излиза, че ако през следващата учебна година, по волята на министъра могат да бъдат финансирани само химия, физика и хореография, а през по-следващата година да са строително инженерство и авиация и математиката. Всички останали ще си плащат. Как един ученик ще знае след една или две години кои ще бъдат финансираните специалности и как би могъл той да се подготви за евентуалния избор на МОН? Какъв ще е реда за определяне на местата в общежитията? Кога ще бъдат ясни резултатите от въпросния анализ на трудовият пазар? Кои ще бъдат показателите? Кои трудови отрасли и потребности ще бъдат анализирани? А кои ще са анализаторите? Да не са пак ли реформаторите? Същите реформатори ли, при които, провеждането на матурата се превърна в не много добре продуциран комедиен фарс, с кадри от който новинарските емисии и комедийните предавания запълваха ефирно време? Същите ли реформатори ще правят анализ, по който да се финансира висшето образование в страната? Министър Танев и колегите му не успяха да се справят дори с разпределението на европейските стипендии, които бяха във финалната си фаза и за период от 5 години преди това не е имало такъв проблем. Същите ли реформатори, които казаха на университетите сами да си намерят пари, за да изплатят стипендиите на 10 000 души, защото явно нещо не са разчели както трябва и пари за тези студенти няма?

Или както казва Ваньо Митев (Председател на Съвета на ректорите и Ректор на Медицинския университет) : „За мен е добре да има чуждестранни студенти. Те си плащат.“ С така гласуваните промени, вече ще е добре и български студенти да има. И те ще си плащат.

Другата „реформа“ заложена в Стратегията за развитие на висшето образование 2014-2020 е до 60% от финансирането на университетите да е на базата качествен показател, т.е. в зависимост от рейтинговия показател на университета. Рейтинговото класиране се изготвя от т.нар. Рейтингова система на висшите училища в България, която е част от Закона за висшето образование 2010г., чийто модератор бе тогавашният министър Сергей Игнатов. В едно свое интервю, той споделя, че в усилията си, свързани с реализацията на Рейтингова система на висшите училища му е окапала косата, то от тогава насам на всички университетски ръководства ежегодно им окапва косата по време на проверката. А при обявяването на резултатите им окапват косите не само на тях. Въпросната рейтингова система, която и в момента оценява ВУЗ-вете по качество, класира университетите по доста интересни показатели, сред които често на заден план остават материално-техническата база, взаимодействието с родния и чуждия трудов пазар, както и реализацията на студентите.

Например: Взимат се предвид броя на записаните имена в университетската библиотека, броя на седящите места, но не брой и актуалност на наличната литература. Също така, състоянието на санитарния възел и дворно пространство е с превес пред това колко и кои гост лектори посещават университета. Може би едно от най-абсурдните им проверки е т.нар. анкета сред студентите. Въпросите са подвеждащи, поради особения начин, по който студентите трябват да оценят университета си и преподавателите „анонимно“. Въпросната анкета е всичко друго, но не и анонимна, защото по време на лекция, влизат членовете на Рейтингова система на висшите училища и „молят“ няколко души от курса да излязат и да попълнят анкетата анонимно.

Повечето въпроси са с дисциплинарен характер и доста сходни с вътрешните анкети в училищата, някои са направо еднакви. „Колко часа седмично учите чужд език“, „Определете достатъчен ли е интензитета на упражненията“, „Имате ли часове за консултации с преподавателите“ (които са задължителни). Другата част наблягат на това дали студентите биват малтретирани от преподавателите.

Още по изненадващ е факта, че членовете на Рейтинговата комисия са именно преподаватели от други университети, а като че ли се избягва именно разглеждането и оценяването по показател ефективност и реализация. Защото именно тук е едно от големите разминавания в отношението на европейските страни към висшето образование и отношението у нас към българските университети. Реалните проблеми, пред които са изправени те са: демографския срив в годините 1995/96/97г.; икономическата криза и липсата на съпричастност и отговорно отношение от страна на държавата. Всичко това води до нелоялна конкуренция и неколегиално отношение между оценителите, тъй като всеки един от тях вижда конкурент, което пречи безпристрастността.

Друг проблем, с които университетите трябва да се справят сами е отказа на държавата в лицето на МОН и в частност на Министъра, да подкрепи ВУЗ-овете, чрез PR кампании на ежегодните университетски изложения в Европа. Държавата също така би могла да разхлаби поне малко бюрократичните вериги, които опъва върху чуждестранните студенти, особено за тези, които идват от страни извън Европейския съюз. Защото един турски студент по медицина плаща семестър по 8000 лв., но освен това, за документи и легализация плаща около 3000 лв., както и безкрайно лутане в бюрократическия капан и в муден диалог с немного любезни служители.

Добро отношение може и да липсва, но пък професори, доценти и доктори ... извират. Съгласно Закона за растеж на академичният състав от 2010 г. (отново тогавашен министър е С. Игнатов), за да си професор дори не е необходим конкурс, достатъчно е само въпросният преподавател да е на трудов договор в някой университет. След това се събира комисия от същия университет и преподавателя получава безпроблемно титлата професор на съответният университет. Някои би казал, че това е абсурд. Може би е така. Но като че ли по-големия абсурд е образованието ни днес. И най-абсурдното е, че то е в ръцете на човек, които с леко уплашеният и несигурен поглед, все повече дърпа властта все повече към себе си. Парадоксално е министъра - месия реформатор Танев, да се кълне (начин, по който той често се защитава) по медиите, колко праволинеен и съвестен държавник е, а в същото време да поставя висшето образование и академичните среди в колапс и взетите от него решения да бъдат предпоставка за непрозрачност и нелоялна конкуренция.

В страната има 51 университета. От тази учебна година още четири колежа, по волята на министър Танев, придобиха статут на университети. В София, Варна и два в Пловдив. Въпросът е – да не би точно в тези нови университети да са приоритетните професионални направления и защитени специалности и именно в това да е причината на малка България да се сдобие с още четири университета. Или пък може би това е намигване, за това какво ни чака, ако успее проф. Танев да реализира така желаните от него промени, свързани с създаването на нови колежи.

През есента на миналата година Танев пося без много шум идеята належащото създаването на новите колежи, чиято ефективност и реална необходимост министъра не успя да защити в публичното пространство, но всъщност... Изненада! Колежите получават акредитация да приемат студенти. Тази година четири, догодина... колкото даде похотливият месия реформатор, според плановете към момента, за догодина да се готвят Монтана и пенсионерите. В Монтана ново колежче, а на пенсионерите университетп- отдавнашна мечта на министъра, както самият той споделя в едно свое интервю. През това време какво се случва със студентите ли? Какво е мнението им за „гимнастиките “, които си правят реформаторите със законите за образование. Някой попита ли? Не, разбира се и за какво? Да не би да се решава тяхната съдба и тяхното образование? Някои някога споменавал ли думата“ консенсус“ между държава, бизнес, университети и студенти? На кого му пука? Може и без тях, техните бройки може да заеме и някое куче, ако свалят оградата пред университета, пък студентите ... нека си теглят кредити или да работят нощно време. Какво толкова.

Ми да, защо да не теглят кредити. За четири години над 17 000 студента са изтегли 100 млн. лв. дори държавата е гарант по сделката, гарант, че банката ще получи 7 % лихва. 7% лихва от студент, изтеглил пари за да финансира образованието си. Май не е много коректно, но пък банката и държавата дават една година на висшиста да осъзнае доколко е коректна ситуацията и в следващите 10 год. Да си задава въпроса : „Как държавата може да гарантира на банковата институция, че за период от 10 год. млад човек, във времена на икономическа криза, ще заплаща ежемесечно вноските по студентския кредит + 7% лихва, а не може да гарантира и един работен ден на среднист или висшист?“ Е, какво пък толкова? Ще работят като сервитьори и родителите ще помагат и пак ще се обслужва кредита. Какво толкова? Е лихвата е по-голяма, но нищо, държавата и банката по този начин дават на студента и едни житейски урок. Пък Европа нека си алармира, че българското висше образование е некачествено и неефективно. Нали министъра по волята на Реформаторския блок извършва „големи реформи“. Следвайки реформаторската си политика е напълно възможно през учебната 2016/2017г. да бъдат субсидирани 300 бройки педагози. И защо не? Анализа, по които ще се определя кои и колко приоритетни професионални направления и защитени специалности ще бъдат финансирани, ще бъде извършван от служители на МОН. Приоритетите на държавата, са приоритетите на Правителството, чието поставено политическо лице е министъра, колкото до потребностите на бизнеса в България... само по себе си съчетанието: потребности, бизнес и България вече буди съмнение.

Оттук нататък неопровержимостта на волята на министъра вече е гарантирана със закон. И да възможно е от 2016/2017г. държавата да плаща не само за 300 бройки педагози, ами и за 300 000. А другите - нека си плащат. В България, чрез реформи и популизъм, политици гарантират титли и авторитарност, за сметка на студентите. И отново тези студенти, ами да си плащат, ако не могат да работят. Нямало къде. 22 % от хора до 26 годишна възраст, нито учат, нито работят. Държавата не може да се грижи и това. Все пак се извършват такива значими реформи, че е най-добре новите реформирани колежчета в университети да вдигнат още по-големи огради, да не влезе и наистина някое куче да завърши. Ето европейци вижте, как се правят реформи, за да може да стане България от най-бедната страна в Европейския съюз и най-нежеланата образователна дестинация. А ние ще ви изпращаме нашите студенти, които вие ще оценявате подобаващо, на които вие ще осигурявате работа. Ще дадете възможност на студентите, които ние ще загубим завинаги.