Какво ще стане с Гърция?

Георги Петров

„Има ли бъдеще за Гърция в еврозоната?“ ако разполагах с цялата налична статистическа и финансова информация, бих могъл да дам рационален отговор, базиран на изчерпателно изследване и разиграване на всевъзможни сценарий при различни допускания. Защото крайно недостатъчно е да се използва БВП (брутният вътрешен продукт) на страната за да разбереш дали същата ще бъде способна да обслужва дълга или не. За да се търси ефективност, БВП трябва да бъде разделен на сектори, а от сектори на компаниите опериращи в тези сектори, след което същите да се подредят по дял и чак тогава на тази база да се взимат каквито и да било решения. За да не се окаже накрая, че БВП трябва реално да се коригира с 10% и повече и картината да се промени коренно.

Към 2014 г. БВП на Гърция се формира, както следва:

При формирането на БВП услугите заемат първо място с 81%. Това от една страна е добре тъй като при излизане на Гърция от съюза, същите ще се обезценят значително и дори биха станали още по привлекателни, а от друга страна това показва до голяма степен, че страната не е експортно ориентирана, което я поставя в доста трудна ситуация при свободен обмен.

Пример:

- страна А (Германия експортно ориентирана);

- страна Б (Гърция импортно ориентирана);

Следователно страна А формира БВП в най-голяма степен от износ, а страна Б от задоволяване потребностите на местния пазар. Това, което е спирало страна А да залее страна Б със нейни стоки са били квоти, мита и т.н., но с премахването тоест с влизането в съюза всичко това се променя и страна Б спокойно може да се установи на месния пазар на страна Б, като непрестанно изнася стоки към нея. От друга страна, страна Б, която до този момент е произвеждала тези стоки, които са били местно производство в момента вече ги купува на готово и следователно работните места, които са съществували за произвеждането на тези стоки вече ги няма. Местното производство и най-вече малкия и среден бизнес е ликвидиран от големите компании, които правят дъмпинг на месните стоки. Пример за това са големите хранителни вериги, като ПРАКТИКЕР, ИКЕА, ЛИДЪЛ, КАРФУР и др., които водят до това, че над 110 млн. евро седмично напускат Гърция. В този случай тези вериги са само фунии, зад които стоят десетки свързани дружества, а веригата се явява само търговец, през която всички стоки произведени от свързаните с нея дружества се изливат на чуждестранния пазар. Тези вериги освен, че създават дефицит (защото не може да ти липсват 100 млн. седмично и да ти излезе вярна сметката накрая на годината) унищожават местното производство.

Това което се получава на финала е, че страна А формира устойчив БВП и увеличение в търговското салдо, а страна Б намаление в БВП съчетан с увеличение в безработицата и дефицит по търговското салдо. Всички тези факти са неоспорими и са заложени още при създаването на идеята за съюза!

Национален дълг (милиарди евро):

Видимо гръцкия дълг не отчита значително намаление. Към 2014 г. Гръцкия дълг е 316,97 милиарда, а разликата спрямо 2011 г., когато той е бил на най-високото си равнище е едва 38,20 милиарда. От друга страна се вижда, че бизнеса се свива, което си личи и от графиката „Национален дълг към Брутен вътрешен продукт". При сравнителен спад в държавния дълг за последните три години, се вижда, че същия отнесен към БВП расте като процентно съотношение. Това означава, че Гърция от една страна не може да намали дълга значително, но от друга реализира спад в БВП, което показва, че се произвеждат значително по-малко стоки на глава от населението или бизнеса се свива.

Национален дълг към "Брутен вътрешен продукт (БВП)"

БВП

Безработица

Както се вижда, намалението на дълга и заетостта са правопропорционални, което се дължи отново на рестрикциите и свиването на икономиката. За да има баланс нивото на дълга трябва да бъде обратнопропорционално с темповете на растеж в икономиката или намаление в нивото на задлъжнялост за сметка на увеличение в заетостта и увеличение в БВП. Свиването на бизнеса съчетано с високи нива на дълга към БВП и високата безработица водят до предпоставки за дефлация, която може да се види от графиката по-долу.

Ървинг Фишер, икономист от времето на Голямата депресия, който е автор на термина „дефлация на дълга“ казва следното: „Когато намалението на цената на стоките става по-бързо от намаляването на дълга, реалната стойност на индивидуални дългове се покачва с времето“. Например, представете си, че човек без спестявания вземе един милион долара назаем, за да си купи къща. Къщата струва един милион и собственикът дължи един милион. Цената на къщата, както и заплатата на собственика намаляват. Цените са по-ниски, но и хората имат по-малко пари. За нещастие реалния размер на тази ипотека се е увеличил – дългът на стойност един милион сега е по-голямо бреме от преди. За капак на всичко, което се случва в момента, от началото на годината банковият сектор претърпя значителни сътресения от гледна точка на влошената си ликвидност поради непрестанните тегления на граждани и фирми.

Дали има шанс след всичко до тук Гърция да се възстанови и да продължи да бъде част от Еврозоната? На теория всичко е възможно, но ако трябва да систематизирам стъпките, които според мен биха спомогнали това да се случи същите биха изглеждали, както следва:

· Заздравяване на банковия сектор чрез финансиране от ЕЦБ или МВФ, като същевременно се ограничат тегленията на средства от граждани и фирми. Няма как да има здрава и работеща икономика без същата да стой върху една добре функционираща банкова система, която да разпределя рентата и да финансира бизнеса.

· Бизнесът е в основата на растежа и увеличението на БВП, а от там и повече данъци в държавната хазна, с които биха могли да се погасяват задълженията към кредиторите. За тази цел трябва да се премахнат всякакви административни ограничения с цел да се стимулира малкия и среден бизнес;

· Един от най-сериозните проблеми за Гърция е сивата икономика, която възлиза на около 52.2 милиарда евро и е 24% от БВП. Това е една изключително сериозна сума имайки предвид че грубо до 2018 г. страната трябва да погаси задължения към кредиторите на стойност около 38 милиарда. От къде идва сивата икономика? От черен пазар, укриване на данъци и т.н.. Защо има черен пазар? Защото дадените продукти са незаконни или високо регулирани на свободният пазар, което води до създаване на черен пазар. Как да се премахне черният пазар? Като се премахнат ограниченията и регулациите върху всички продукти, така няма да има причина от черен пазар, всички сделки ще се извършват открито на свободният пазар. Защо има укриване на данъци? Защото има прекалено много регулации и данъци наложени върху бизнеса което го задушава и прави трудно да се разрасне. Един бизнес съществува само и единствено за да прави пари, когато правенето на пари е стане трудно, бизнесът прави каквото е необходимо за да остане конкурентен, което в много случаи означава да укриеш данъци или да дадеш подкуп за да може да те оставят на мира. Ако нямаше намеса на правителството в свободният пазар, нямаше да има нужда от укриване т.е. нямаше да има сива икономика това трябва да са и стъпките на държавата за справянето с този проблем.

· Подобряване на събираемостта от гледна точка на данъци и такси. Предходната точка няма нищо общо с тази, тъй като дори и да създадеш перфектната среда това няма нищо общо със способността на държава да си събере това, което бизнеса й дължи.

· Предприемане на дългосрочни мерки за намаляване на раздутия административен апарат. Според доклада през 2010 г. броят на държавните служители е останал почти непроменен и е възлизал на 692 301. Това ще стане най-добре чрез развиване на предходните точки, като това ще позволи бавно държавните служители да се изместят към бизнеса, а по този начин и до голяма степен ще бъде избегнато и общественото недоволство.

· Намаляване на разходите за въоръжаване, тъй като за момента Гърция поддържа армия от 180 хил. човека, шестата в съюза след петата Испания. По неофициални данни Гърция изразходва 4,8% от БВП за въоръжаване, което е огромен разход с оглед на ситуацията, в която се намира страната.

· Намаляване на корпоративния данък и воденето на диалог с кредиторите за отмяна на исканията за неговото увеличаване.

Като се вижда от графиката, за разлика от съседките си, Гърция е с най-висок корпоративен данък, като исканията на кредиторите са този данък да се вдигне от 26% на 29%, което е във всякакъв разрез с каквато и да е икономическа логика. Причината е много проста, несигурност в бизнес средата и икономиката съчетана с високи данъци ще доведе до там, че едрият бизнес ще напусне страната и ще предпочете бързо развиващата се и сигурна Румъния или България, в която същия ще може да плати данък толкова колкото сметне за добре.

· Стимулиране на малкия и среден бизнес с ниско лихвени заеми, подобряване и оптимизиране на административната уредба, и най-вече предпазването му от големите играчи.

· Определяне на минимум Гръцки продукти в хипермаркетите, както и насърчаването и подпомагането на тези, които продават стока Гръцко производство (чрез данъци, такси и др.)

· Регулиране на цената с цел предпазване от дъмпинг с чуждестранни евтини стоки.

· Диалог между държавата и големите международни компании с цел насърчаване производството на стоките им на територията на страната, като по този начин отново ще се намали вноса на стоки от вън и ще се създадат работни места.

Общото от всичко изброено като възможни точки за справяне с кризата е липсата на рестрикции, съкращения, както и увеличение на данъците и таксите. Считам, че тези мерки по никакъв начин не биха довели до справянето с проблема, а точно обратното ще го задълбочат. В момента Германия се опитва да превъзпита Гърция, но дали това ще даде резултат или положението ще ескалира, можем само да гадаем.