Майчиният език – бреме за едни, прозорец към света за други

Исмаил Кьосеюмер

В родопската община Кирково над 1700 деца се обучават в 9 различни училища, две от които са защитени. Образователно дело се извършва в едно държавно училище-професионална гимназия и в 8 общински, като 3 от тях са СОУ и 5 ОУ. Всички училища са средищни с целодневна форма на обучение и полуинтернатни групи. През учебната 2014/2015 г. около 400 деца са изучавали предмета майчин турски език под формата на ЗИП и СИП. Само в първи клас се изучава 3 часа СИП майчин турски език, като в останалите класове е 2 часа. Единствено в училищата в селата Чорбаджийско и Фотиново предмета се изучава като ЗИП. Паралелките в защитените училища са слети, а другите са маломерни и поднормативни. От общо 255 учители в общината, няма нито един учител с пълен норматив за преподаване на предмета майчин турски език. Изучаването на майчиния турски език се извършва чрез подаване на заявление от родителя-настойник на два етапа: 1-4 клас и 5-8 клас.

Състояние на материално-техническата база и материално-техническите средства. От материално-техническо естество всички училища са годни за извършване на образователно дело, съгласно нормативните изисквания на МОН. Не така стои обаче въпроса с материално-техническите средства.

Държавата е абдикирала от основното си задължение да осигурява учебници. Последния учебник по предмета майчин турски език е от преди 23 години! Последният напечатан учебник по турски език е от далечната 1992 год. Нито едно дете, което посещава часовете по турски език не само, че няма нов учебник, но въобще липсва такъв. По всеобщо мнение на преподаватели, с които проведох разговор и извън всякаква критичност, като съдържание, учебникът по турски език е на задоволително ниво за преподаване, стига да може да се намери. Преподавателите отчитат факта, че в този учебник след всеки урок има граматическа информация и упражнения, които са много полезни за по-бързото усвояване на езика. Факт е не само това, че учебникът не е осъвременяван, но и не е отпечатван от 23 години насам. Материално, съдържателно и като употреба на езика е остарял спрямо днешните изисквания и състояние на съвременния турски език. През тези 23 години, турският език търпи своето развитие и се обогатява, но това за съжаление не се случва в България по непонятни за учениците, учителите и техните родители причини. Остарелият материално и духовно учебник се намира много трудно или въобще липсва. Само една част от преподавателите я притежават, като в много случаи същият е в не добро състояние заради дългогодишното му използване и постоянно ксерокопиране. Самите ученици няма как да си го набавят и затова го ксерокопират или преписват страница по страница, урок по урок. През последните две учебни години учениците разполагат и с нови учебни помагала и тетрадки за упражнения за 2-ри, 3-ти, 4-ти клас, като през последната учебна години учениците получиха и такива за 1-ви клас.

Като помощни средства учителите използват и съвременни учебни помагала и списания отпечатани в Турция, които не са написани спрямо изискванията и потребностите на турците в България.

В досега действащия закон и особено в Наредбата за учебниците и учебните помагала на МС от 2003 г., няма дефиниция за предмет майчин език сред учебното съдържание по културно-образователни области и учебни предмети и за това държавата няма ангажимент за отпечатването им. Това ни най-малко не освобождава държавата от отговорност. В новия Закон за предучилищното и училищното образование има индикации и желание от страна на политическите субекти от демократичния спектър този проблем да бъде решен.

Състояние на предмета майчин език в община Черноочене

В община Черноочене през учебната 2014/2015 г., 567 ученици от общо 723 от начален и прогимназиален етап са изучавали под формата на ЗИП и СИП предмета майчин турски език. В територията на общината образователно дело се извършва в общо 6 училища, от които едното е СОУ, а останалите са ОУ. Четири от тях са средищни. Само в тези училища в селата Комунига, Житница и Лясково са се обособили слети паралелки и то вследствие на движение на ученици през последната учебна година. Няма маломерни или поднормативни паралелки с преподаване на предмет майчин турски език. Във всяко едно от петте ОУ-та има по един учител специалист по турски език, назначен на щат, а в СОУ-то са общо трима. Обща на територията на общината има 77 учители и 20 възпитатели. Предмета ЗИП е в програмата на училищата, а СИП се изучава като последен час. Това е единствената община в областта със 100% изучаване на турски език. Всички ученици от 1-ви до 8-и клас го изучават. И в тази община в началото на всяка учебна година, учениците започват да се учат по турски език без наличието на какъвто и да учебник, осигурен от държавата и нейните отговорни институции. С огромна изненада установих, че нито един от 567-те ученици изучаващи турски език не разполагат с какъвто и да е учебник осигурен от държавата! И тук практиката е същата като в останалите части на страната. Ксерокопиране, преписване на уроците страница по страница и то през всеки учебен час. Въпреки всичките несгоди и спънки, вече 23 години турски език се изучава без прекъсване и с пълни паралелки.

От въвеждането на делегираните бюджети в училищата се появяват и финансовите проблеми. Всяка година общината чрез своя бюджет покрива разликата в бройката на учениците. Има огромно желание, както от страна на родителите, така и от страна на учениците за изучаване на турски език, а държавата има огромното задължение да го обезпечава. Но уви, по думите на кмета, бюджетът на малката и бедна община Черноочене всяка година заделя една доста сериозна сума, за да обезпечи изучаването не само на турски език, но и на голяма брой други предмети. „Децата и техните родители имат огромно желание за изучаване на турски език. Ние като управници нямаме нито моралното, нито родителското, нито пък управленското право да не подпомагаме възможностите за развитие на собствените си деца. Владеенето на турски език е една неоспорима възможност за изграждането на много повече контакти и перспектива за професионално развитие и реализация сред децата“, каза още кметът Айдън Осман.

Макар, че не й е задължение, общината много сериозно подпомага финансово изпълнението на НАРЕДБА № 7 от 29.12.2000 г. на МОН за определяне броя на паралелките и групите, и броя на учениците и на децата в паралелките, и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена. През последната учебна година общинския бюджет е дофинансирал с близо 100 000 лева(70%) от всички предмети, които се изучават в училищата на територията на общината.

Репортаж с ученици от община Кирково

Поради тяхната непълнолетност, имената на интервюираните са променени. За да се види нивото на интервюираните, въпросите бяха зададени на турски и преведени в последствие.

Йелиз – ученичка в ОУ, осми клас, учи предмет майчин турски език от първи клас.

- И. К.: Кой е твоят майчин език и посещаваш ли часовете по майчин език?

- Йелиз: Ние вкъщи с мама, тати и малкото ми братче си говорим на турски. Баба и дядо не знаят добре български, но аз им помагам, когато слушат новини. В училище с моите приятелки учим турски и много ни харесва.

- И.К.: Труден ли е за изучаване турския и кога най-много се затрудняваш?

- Йелиз: Аз от малка говоря турски, но в началото някои от думите не ги разбирах, използвах сказуемото грешно и все още се затруднявам да пиша ръкописно. Госпожата е много добра и ни обяснява постоянно. Играем игри и правим диктовки. Обичам да пиша, но не правя много грешки както преди.

- И.К.: Освен в училище, къде другаде учиш турски?

- Йелиз: Гледам турска телевизия, преди гледах детски филмчета на турски. Сега гледам и филми и забавни предавания. Говоря по скайпа с братовчедките си в Турция. Когато миналото лято им бях на гости в Измир не се затрудних. Някои думи не ги разбрах, но Фиген (братовчедка) ми обясни. Мама ми купи книжки с приказки и детски речник със снимки. Научих много нови думи там. Не успях сама да си купя сладолед, защото без да искам съм използвала думата на български.

- И.К.: Имаш ли учебник по турски език?

- Йелиз: Нямам. Понякога госпожата ни преснема от нейния учебник. Уроците ги пишем на ръка. Аз не се изморявам, но госпожата казва, че така губим много ценно време.

Недим – ученик в ОУ, седми клас, учи от четири години турски език.

- И.К.: Здравей, можеш ли да говориш на турски?

- Недим: Ти можеш ли? Не знам много добре, но мога да пиша и чета. В училище учим по два часа. Гледам и турска телевизия у дома.

- И.К.: Имаш ли роднини в Турция и общуваш ли с тях?

- Недим: Имам. Пишем си с тях в интернет. Това е Хасан (братовчед), той ни е на гости. Разбираме се добре, но той понякога не разбира какво му говоря. Казва ми, че използвам думи, които не са на турски. Той ми помага при научаването на нови думи.

- И.К.: Учиш ли в училище турски език?

- Недим: Да, по СИП учим два часа седмично. Има много различни думи, пишем много, защото нямаме книги (учебници). Госпожата постоянно ни повтаря да внимаваме с глаголите.

- И.К.: Четеш ли книги на турски?

- Недим: Не, не чета. Вкъщи имам книжки за деца, но не съм чел нито една от тях. Знам няколко песни, но най-много ми харесват футболните песни на любимия ми клуб Бешикташ.

Налян – ученичка в ОУ, пети клас, посещава от пет години часовете по турски език.

- И.К.: Здравей, твоите приятелки ми казаха, че говориш много добре турски, къде го научи?

- Налян: Родителите ми помагат много с турския, но не ми позволяват да уча в клас. Първите две години ми позволиха, но после не подадоха заявление до директора. Затова, че аз много искам, госпожата ми позволява да посещавам часовете по майчин език, за да не оставам извън програмата. Най-много ми помага дядо, който говори и пише много добре на турски и има много книги.

- И.К.: Защо родителите ти не искат да учиш майчиния си език?

- Налян: Татко каза, че му е обидно всяка година да подава заявление за мен, за да уча майчиния си език. Аз съм отличничка и много обичам да чета и на турски и на български. Дядо казва, че трябва да знам много добре и майчиния и официалния език, и често ми повтаря, че майчиния език е първа стъпка към всичко. Много добра съм и по български.

- И.К.: Освен вкъщи и в училище къде другаде учиш турски?

- Налян: Гледам телевизия на турски, имам много книжки с приказки. Влизам в интернет, където чета и си пиша с роднини-мои връстници в Турция. Всеки месец с братовчедка ми от Бурса си пишем писмо, в което аз й разказвам за селото, за тяхната стара къща и за това какво съм правила, а тя на свой ред ми разказва за нейния живот. Винаги с нетърпения чакам пощальона.

Репортаж с преподаватели от община Кирково

- И.К.: Защо толкова малко деца изучават майчин турски език?

- Зекие: Това е един голям проблем, който се наблюдава не само в нашата община, но и като цяло в областта. Единственото изключение е община Черноочене и донякъде община Джебел. Има много обективни и субективни предпоставки за това. Няма нови учебници, предмета майчин език се изучава факултативно, макар и сега подаването на заявление да е разделен на два различни етапа, това не се приема еднозначно от родителите, недостатъчната решимост на самите родители. В някои места както класните ръководители, така и директорите създават изкуствени спънки и прочие.

- Йълмаз: Часовете са извън програмата, експерта по майчин език в РИО не владее нито един от майчините езици и не е експерт в тази област. Когато се определя норматива в РИО, всички експерти по отделните предмети са против майчиния език с доводи като: „за какво са им на децата толкова часове по турски език“, „видите ли, имало е по важни предмети от майчиния език“ и др. съображения и разбира се желанието на директорите да се харесат на РИО ги принуждават да „клякат“ пред инспекцията. Освен това часовете по СИП и ЗИП се разпределят на „свои хора“, за да може същите да запълнят норматив. Директорите някак си успяват да охладят желанието на родителите, децата им да учат турски език.

- И.К.: Къде се крие решението?

- Зекие: Изучаването по турски трябва да е под крилото на държавата с ясна политика, програма и методология, както и трябва да има ДОИ по предмета майчин език. Също така са необходими и много добре подготвени преподаватели, които да са на ти със съвременните особености и изисквания на езика, интерактивни методи на преподаване и обучение, интеркултурен модел на обучение за децата билингви, както и възможност за това част от общообразователните предмети да се преподават и усвояват на съответния майчин език.

- Йълмаз: Повече от две десетилетия този проблем остава нерешен. Сегашната образователна система не позволява на малцинствените деца да изграждат своя идентичност. Смея да твърдя, че малцинствените деца биват обречени на неграмотност. Те не владеят на нужното ниво нито един от двата езика, в това число и този изучаван в часовете по чужд предмет. Младите, които излизат на трудовия пазар са неконкурентноспособни само затова, че са изпуснали естествения процес на изучаване и владеене на майчиния си език. Младото поколение, което навлиза в преподавателската професия не е подготвено на ниво. Каквито и опити да се правят за подобрение на законово-нормативната среда, те ще бъдат неуспешни. Изминалите 23 години доказват това. Единственото решение е предмета да стане ЗП под контрола на държавата и там където населението е компактно с възможност за изучаване на някои от предметите на съответния език. Има достатъчно примери в страните от ЕС и САЩ, където от дълги години са в употреба, доказали се във времето успешни модели на интеркултурно обучение в мултиетническа среда.

- И.К.: Искате ли да отправите някакво послание?

- Зекие: Първата стъпка е всички политици, чрез подаване на заявление да запишат децата си да изучават майчиния си език, като същото се отнася и за всички служители в различните общински, областни и административни учреждения. Родителите трябва да осъзнаят факта, че невладеенето на майчин език обрича децата им на неуспех или ги води до това да загубят идентичността си.

- Йълмаз: Доказано е, че най-добре наука се прави на майчиния език. Не мога да изброя от по-новото поколение нито един социолог, историк или който и да е научен работник работещ в сферата на хуманитарните науки в България, който да е представител на нашия етнос. Приобщаване чрез загуба на идентичност е чиста форма на асимилация. Родители, директори, класни ръководители и властимащите трябва да разберат, че невладеенето на майчин език е сигурна предпоставка за бъдещи неуспехи, некачествени или нискокачествени младежи на пазара на труда и води до неконкурентоспособност.