Пак за политическия флашмоб

Наближават избори и по всичко си личи, че и тези няма да са по-различни от предишните. Отново се започва с калните номера, използването на медиите за неверни внушения (по-точно лъжи). Причината за мен е проста – определени политически сили изпитват панически страх от резултатите. Те ще потвърдят онова, което е ясно на всеки поне малко интересуващ се от политика – а именно: непропорционалното преяждане с власт на реформаторския блок, при очевидния провал на почти всички идеи, с които преди година дойдоха на власт. Не говоря само за очевидното недоразумение министър Христо Иванов или политическия тарикат министър Москов. Говоря и за министърът на образованието Танев (една интелигентност не стига, за да организираш и управляваш просветата), говоря и за земеделеца-министър на отбраната (който за една година така и не се научи да обяснява и разсъждава преди да действа), Говоря за единството (само на сладки приказки) у реформаторския блок, който ги кара едно да искат, друго да говорят и трето да гласуват.

Спомнете си исканията за мажоритарен избор например. Първи застанаха зад него, после първи го провалиха. Това никак не подхожда на политическа сила, която иска да е системна и последователна в отстояването желанията на своите избиратели. А точно това показват изборите, доколко дадена партия е успяла да отстоява принципите, поръчани от нейните избиратели.

Тези местни избори ще са мерилото за реалното доверие към политиката и политиките на всички политически парти и от тях няма как да се избяга. Нещо като матурите при абитуриентите, но много по-отговорно. Защото поправителен няма. Социологическите проучвания показват, че вместо разширяване на подкрепата си, каквато получават повечето партии на власт, т.е., реформаторите, засега запазват и дори понижават нивото си на доверие сред собствените си избиратели. Така обявилите се за флагман на реформите, въпреки подкрепата която получават, дори и от опозицията в определени моменти, не успяват да прокарват политиките си. Къде поради липса на ясна визия, къде поради липса на стратегия, къде защото се разчита на лозунгаджийски страсти. А всяка партия била във властта, идеално знае, че в момента в който получат кормилото на управлението трябват умения, а не флашмоб или пърфомънс*. Последното е нещо, което отдавна научихме, че отлично владеят реформаторите. Но управлението не е нито флашмоп, нито пърформанс, то е системи от визия и стратегия, добре планирани, далеч от случайността на уличното събитие.

Жалко би било, ако една необходима за страната дясна формация се катурне по пътеката, която води надолу. Защото е очевидно, че за момента страната има нужда от реално (а не театрално) дясно управление. А и заради друго – заради променящата се социална среда в която живеем. Проблемът с бежанците е така остър, че може изяло за подложи на сериозно изпитание очевидно все по-налагащите се демократични механизми на управление. В Германия към момента има 800 000 бежанци и реакцията последва веднага – засилване на антисистемните фракции. Няма защо да си затваряме очите – и у нас е така. В този парламент има три отявлено ксенофобски партии, за които дори и ЕС предупреди, че граничат с фашизъм. А разпадът на дясното (а и на лявото) са солидна тяхна хранителна среда. Патриотичният фронт е мимикрираща дясна формация, по точно същия начин, по който и АБВ е мимикрираща лява формация – т.е. – ерзац, менте, което може да доведе повече несгоди, отколкото ползи. И това трябва да е ясно пред тези избори както на РБ, така и на БСП.

Има и друг проблем – след провалът на „Сириза” в Гърция, страната очевидно върви по пътя на политическата нестабилност. „Златна зора” – профашистката гръцка партия набира скорост и много възможно е тя да стане ключов фактор за съставяне на бъдещото ново гръцко правителство. Ако въобще се стигне до такова. В същата ситуация е и Македония. Раздирана от политически скандали, тя чака избори при изключително нестабилно управление. Не особено стабилно е и управлението в Сърбия. В Турция предстоят предсрочни парламентарни избори. При толкова нестабилни Балкани, за България е необходима стабилност, но без мимикриращи парти и без пърформанси.

Дали с това е наясно г-н Радан Кънев? Позволете ми да се съмнявам. Последните му телевизионни изяви подхранват сериозни съмнения, че той отново се активизира (в стила на пърформанса), срещу политически сили, които биха му били от особена полза за гарантирането на стабилността. У него се появи и една очевидно твърде зле прикривана амбиция за свеждането на РБ до единна партия. Същото, което направи и учителят чу Иван Костов със СДС. Сега СДС не е и бледа сянка на коалицията СДС. Дори и сянката няма. Остана само голата изпразнена от съдържание абревиатура, вече изхвърлена и от Иван Костов. Тези недалечни събития трябва да помни г-н Кънев, а и друго – политиката и изкуство на възможното. Ще рече – може да се прави само това, което може да се реализира. Игнорирането на третата политическа сила в страната е нежелано, нецелесъобразно и в крайна сметка – по волята на избирателите – невъзможно. По същия начин, по който е невъзможно да прокарваш демократични управленски реформи с неофашистки формации или със средствата на уличния флашмоб.

Умението да се управлява, насочва и координира пътя на страната е доста по-различен от умението да показваш голите гърди на някоя красива девойка или да биеш тъпаните под кабинета на министър-председателя. Време е Реформаторският блок да се отърве от опозиционните си прийоми, те не вървят във властта, по-скоро катурват от нея. И местните избори точно това ще покажат. Дали реформаторите го разбират?

*Флашмоб (на английски: flash mob или flashmob - в буквален превод „моментна тълпа“ или „внезапна тълпа“) е предварително запланувана и организирана масова акция, в която голяма група хора се появява внезапно на обществено място и в продължение на минути изпълнява някакво действие (представление), след което се разотива също така внезапно. Флашмоб е особен вид представление, разчитащо на случайна публика. Участниците създават внезапни, понякога абсурдни, понякога смешни ситуации, но изпълняват ролята си сериозно и отговорно с убеждението, че това, което правят, е напълно нормално и естествено. Пърформънс има подобно значение – случайно най-често артистично представление.