Тапа за уши при ядрен взрив

Фели Таджер

Има една забележителна гатанка, писана от Христо Ботев: „Родило се е, а не шава. Яде, а не става. Що е то?”. Според Ботев - било Българското книжовно дружество. А според мен – съдебната реформа. В този си вид и мащаб (като реформаторска идея) тя се роди в главата на брадатото протестърче, по-известен тогава като писателят Бойкикев, а сега като министърът Иванов. Защо хем родилата се съдебна реформа не шава е проблем, който наистина си струва да разгледаме. Още повече, че вече мина точно една година откакто г-н Иванов яхна правосъдното ведомство.

Нали уж разделянето на Висшия съдебен съвет и конституционните проблеми са панацеята, чудното биле, което мигом ще оправи работата и съдиите ще взимат соломоновски решения от раз. Да, ама друг път. Защото проблемът не е само във ВСС, в това как гласуват там, явно или тайно, дали са на две квоти прокурорска и съдийска, а и в много други неща, за които не се говори. Например за родовата и икономическа обвързаност на съдиите. За липсата на системно следвана съдебна практика особено във висшите съдебни инстанции, ако щете дори – и в липсата на открит диалог между министъра и магистратите, между министъра и политиците. Нали си спомняте, че до съгласието за конституционна промяна не се стигна благодарение на г-н Иванов, а благодарение на изземането на функциите му от министър-председателя.

Колко от висшите съдии и прокурори не са намерили топли местенца на отрочетата си в съдебната система? Само един пример - на Пенгезев щерката – в съдебната система, няма престижна адвокатска кантора в София, която да не „отглежда” чадата на поне трима особено именити магистрати. Факт е, че те дори и по това си мерят престижа. Така постепенно, но сигурно съдебната система става все по-фамилно обвързана и се създава своеобразна родова каста, онаследяваща професията. Това по мое мнение е много по-важен проблем от това как гласуват – явно или тайно – във ВСС. Но за това министърът мълчи. А и как да си отвори устата, като вече очевидно оттича като министър, а в прокурорските среди си е спечелил име на непрофесионалист, а и в неговата, Софийската адвокатска колегия не го долюбват особено. Връщането към професионалното онаследяване от времената на шаманите (там наследяването на занаята е задължително), в 21 век е меко казано идиотска, а и убийствена за една модерна съдебна система. Така ли е при инженерите или химиците, биолозите или фармацевтите? Защо да е така при магистратите? Това не е ли проблем, особено при съдиите и прокурорите?

Само това да беше – нека да разгледаме и доста шумната тема за престъпленията на пътя. Например за онова момиче, убито на пешеходна пътека в Пловдив. Всички свидетели твърдят, че шофьорът е карал с над 80 километра, а вещото лице на два пъти изкарва, че е карал с 57. Да, ама не обясняват как с 57 километра можеш на изхвърлиш тялото на пет-шест метра от мястото на пресичане. Всичко става ясно, едва само като обясним как се подбират съдебните експерти. Всеки състав на съда си има едно такова халваджийско тефтерче, в което са записани имената на хора, специалисти в отделни области. И всеки съдия си подбира онзи, който му е най-удобен. От там до корупцията – няма и крачка. Първо не е ясно какъв специалист е въпросното лице. Няма система за национална сертификация на вещите лица. Вещото лице прави експертизата, съобразно „договорката” със съответната страна, взема необходимото от нея, а на-вероятно се „отчита” подобаващо на съдията и – готово. Така хиляди тонове захар, изчезнали от Варненското пристанище станаха жертва на доказано леко ръмене на дъждец (1.4 литра на квадратен метър за денонощие) и бизнесменът излезе от съда чист като мома пред женитба. Има и по-пресен пример – с Гриша Ганчев.

У нас нито има камара на вещите лица, няма дори и единен, национален, одобрен от министерствата и/или професионалните гилдии списък на вещите лица, нещо, което е изначално във всяка европейска държава. От там до некачествена съдебна система няма много крачки. Не съм чул и дума за това да отвори министър Иванов. Защо ли? Или поради липса на каквато и да било юридическа практика у министъра той досега не с е сблъсквал с подобен проблем. До сега т.н. „реформатори” на съдебната ни система и дума не споменават за решаващата роля а съдебните експертизи в делата, а там проблемът не е просто гнил, а вонящ. Следва ли да добавим, че България (една от малкото страни в Европа) няма и Камара на съдебните експерти, която да следи за пригодността на вещите лица и техните експертизи?

Онзи ден премиерът (с право) се вбеси от това, че автоапаш в домашен арест откраднал два джипа. Министерството на правосъдието „забравило” да му сложи така рекламираните преди половин година от самото него електронни гривни, които да съобщават, че арестантът е напуснал дома си. Е, кой от хората на Иванов ще се занимават с такива дреболии, докато мътят как за шеф на еди кой си съд да стане точно техния човек, а не някой кадърен. Но и това е дребен проблем пред глобалния – за вездесъщата конституционна промяна. Сигурен съм, че тя само по себе си няма да реши нищо, ако не е съпроводена с куп други мерки – като тези за статута на вещите лица, за наблюдението на лицата под някаква форма на запрещение, за скоростта на действие на системата (да не се точат делата десетина години) и т.н.

И още един пример – мой близък приятел беше глобен за пресичане на неправилно място около НДК. Стъпил на платното, за да си спре такси. Глобили го, въпреки, че не се опитал да пресича Той, адвокат, се жалва в съда и спечели делото. Случката беше от 2010 година. Делото спечели през 2015 година (на първа инстанция). Междувременно адвокатът трябваше да си смени шофьорската книжка, а за да направи това, трябваше да си плати глобата. Ползата от такова закъсняло правосъдие – никаква. Пет години дело за петдесет лева, а приятелят ми го водеше просто заради лично удовлетворение. Глобата отдавна беше внесена и нямаше никакъв смисъл вече да се оспорва. Беше неизбежно. Иначе нямаше как да си ползва собствената кола. Каква полза от такова бавно правосъдие?

Преди дни главният прокурор изфуча за един затворник, виден престъпник и важен в йерархията на ъдерграунда, който си ходел спокойно на мач, а и на море, защото много виден съдия (не споменавам името му нарочно) го пуснал в болница, защото го наболвало коленцето. А този съдя дали го е направил от християнска добродетелност и подбуди, или поради добре мотивирани финансови подбуди? Колкото и да се старая да не ставам мнителен, второто ми звучи много по-логично и убедително от прекомерна християнска добродетелност прямо един закоравял мъжага с работно име Животното. Защото съдията не е сестра-мисионерка, а съдник. Т.е. – наложителен е цялостен преглед на работата на всички висши съдии, защото те са примерът, който ръководи градските и районните им колеги. Ама за това и дума не се чува. Как и да се чуе, като министър Иванов има поддръжката си най-вече само от една неголяма кохорта съдии и от никой друг в съдебната система. Това вече е проблем, защото няма откъде от другаде да си донесем съдии, адвокати и прокурори, тези ще бъдат, тези ще трябва да реализират реформата. А като тях не можем (а и не бива) да сменим, то нека сменим министъра, той досега доказа нагледно какво е петел в калчища, при всички случаи следващият няма да прави същото.

Сега така наречените „реформатори на властта” (по мое лично мнение по им отива „използвачи на властта”) се опитват да ни убедят, че има деструктивни сили в парламента, които не желаят промяната в съдебната система. Добре, ако има такива то те са такова малцинство, че са пренебрежимо малко. Защото престъпността засяга всички. Онзи ден ми откраднаха кондензатора на колата. Застрахователите вдигат рамене, полицаите казват – ежедневие, а автокрадците шарят необезпокоявани. Причината – няма автокрадец осъден на повече от 3 години. Нито един. А някои крадат коли за 100 000 лева, че и за повече. Един кмет за хиляда лева влачат три години по следствието (може и да е корумпиран) и го заплашват с 5 години затвор, а автоджамбазина - минава с глоба. Ами то само кондензатора ми струва 3 800 лева. Но това съдът не третира като кражба в особено големи размери. Въпреки, че има разлика между битова престъпност – кокошката на съседа (5 лева пряко сили) и битова престъпност – нарязаните гуми на комшията (за 500 лева). Но съдът няма такава практика. Пък и да има, като адвокатът обядва със съдията (а може и да са семейство, познавам поне 11 такива семейства), работата няма как да не поражда съмнение. Дали жената – съдийката, ще строши хатъра на мъжа (брат, син, братовчед, племенник) си – и няма да дава повече ухо на неговите доводи, отколкото на прокурора. Отново опираме до родовата обвързаност в съдебната система.

Спомняте ли си една известна столична съдийка, която арестуваха. За неин адвокат се яви брат й. Все пак – една кръв са, да ама това може и да е разбираемо, но едва ли е обществено поносимо. Трябва ясно да се дефинира понятието „конфликт на интереси” за съдийската професия. Не е нормално съдията да закусва с жена си, по обяд тя да е адвокат по негово дело, след обяд брат му да е вещо лице по трето дело, а вечерта – да са заедно на масата в ресторанта. Ама те не си говорели за работа. Дръж ми шапката! Не само си говорят, а много вероятно е и да осъждат комисионните. Все едно майка никога да не гали детето си. Понятието „конфликт на интереси” трябва да се сведе до максимална строгост към съда. Съдиите имат огромен имунитет и той трябва да се плаща със съответстващи на тежестта на имунитета им задължения. Включително такива като приятелски, служебни, семейни, роднински и/или икономически обвързаности. Но за това споменатия министър Иванов мълчи. А и има ли очи да говори като е провалил се адвокат?

И още един пример – въпросната столична вече спомената съдийка, когато започна делото срещу нея, една дузина нейни колеги се самоотзоваха, защото Били колеги в един съд. Защо тези същите не си направиха самоотвод по ред други дела? Там нямаха ли „конфликт на интереси”. Ами онзи конституционен съдия, който стана докладчик по едно дело, по искане, подписано и от сина му депутат, защо не си направи самоотвод, или това няма нищо общо с конфликт на интереси?

Без съмнение – системата е гнила. И за съдебното изпълнение работата хич не е добра, и за така наречени „избрани” (всъщност посочени) съдебни заседатели работата е ясна – т.е. – мърлява. Но и за това не се говори. Министърът гледа само промените в конституцията. Добре е да се промени конституцията, но това няма да реши проблема, при положение например че наказателният ни кодекс е от миналовековната 1968 година, а наказателно процесуални кодекс от преди 20 години. Да споменавам ли, че през 1968 година нямаше нито компютри, нито андроиди, нито дори кондензатори на колите. Да не говорим за електронното банкиране и престъпленията около него. Там може много бързо и лесно да се прокарат много по-радикални решения, така че хората да усетят наистина, че нещо реално се прави. И то ще стане. Но не с този министър и не при тези високопоставени магистрати. Не и по избраните на принципа - братовчед на шурея за висш магистрат (както им се ще на Радан и компания), а на принципа професионална пригодност, неподатливост на политически внушения, и не бягане от отговорност. Инак казано – да имат дупе, т.е. – смелост и собствено мнение. Каквото показва че има сега например главният прокурор. Може би и за това е толкова неудобен на съдебните „реформатори”.

И последно – има една норма, установена в правото – следване на съдебната практика. Т.е. – унифициране на решенията на съда по еднакви или твърде сходни дела. Факт е, че и там нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Градският в София съд решава едно, апелетивният съд – друго, а касационният – съвсем трето. Въпреки, че са в една сграда. Как да вярваш на такава съдебна система, като тъкмо върховния (касационния) съд, този който е натоварен по закон да съблюдава за следването и спазването на съдебната практика, той самият, на две инстанции (с трима и петима члена) взема различни решения. Да цитирам ли номерата на делата? Например за тези около застрояването по морето? Пак в този сайт предния месец прочетох едно открито писмо на безспорно несъмнения специалист по вещно право професор Владимир Петров, пак за некомпетнетността (вероятно и може би корумпираност) на две висши съдийки и непознаването (или незачитането) на съдебната практика. По дело, по което той е бил адвокат.

Въобще – съдебната система има много проблеми и вторачването само и единствено в промените на конституцията са меко казано тапа за уши при ядрен взрив. Вършат работа за ушите, яма никаква за тялото. Защото болестта ще продължава да го разяжда. Смисълът на конституционната промяна (безспорно необходима) ще добие много по-сериозна тежест само съпроводена със стабилни мерки по поставените по-горе въпроси и по още дузина други, за които досега министърът или не е дал знак че мисли, или защото наистина не мисли. А трябва.

Бележка на автора: Не споменавам имената на упоменатите съдии, защото нито един от тях не е осъден, дори не е и в следствието, а повечето още съдийстват необезпокоявано и следователно запазват своя имунитет. А като такива, могат спокойно да ми заведат маса дела, от които ще минат поне десет години докато се решат, независимо, че е ясно че ще ги спечеля. А това е време, нерви и безсмислени усилия. Поне сега положението е такова.