Един възможен прочит на анализа на д-р Доган

Самуел Леви

Покрай пикантните новини, създадени от някои политици и услужливи медии, като че ли остана в сянка смисловият прочит на анализа на д-р Ахмед Доган от 17 декември 2015 година. А той заслужава много сериозно отношение, далеч от представата на един не особено интелигентен политик, обявил я за „пиянско бръщолевене”. За първи път български политик задава ключовите въпроси за развитието на света през 21 век, неговата визия за геополитическата ситуация в света и необходимостта от преосмислянето й през призмата на българските национални интереси. Все въпроси, изплъзващи се вече десетина години от мисленето на повечето от водещите политици у нас.

Да, двадесети век беше векът на тоталитарните режими, вождовете-спасители и световното разделение. Миналия век роди уродливата представа за социализъм, не по-малко уродливата представа за национализма в лицето на СССР и Нацистка Германия. Двадесети век даде власт на Ленин, Сталин, Хитлер, Мусолини, Ким Ир Сен, Мао, Пол Пот, Енвер Ходжа, Франко, Садам Хюсеин, Салазар и още стотина като тях. От всички континенти от повечето държави в света. Разделението беше двуполюсно, а студената война – последната и еманация на отминалото време.

Но 21 век създаде нови реалности. Еднополюсният модел не просъществува, САЩ вече не е и не може да бъде световен хегемон. Светът вече не е двуполюсен, претенции към водеща роля в световното развитие – икономическо и политическо, дори и индустриално, проявяват вече, освен традиционно Русия, и Китай, а и още три-четири интензивно развиващи се икономики. Европейският съюз буксува поради липсата на ясна визия за неговото политическо и икономическо развитие. Германия, нагърбила се главно с този роля, подпомагана от Франция, очевидно не могат сами да предложат перспективна алтернатива. Разноговоренето е факт. При това достигащо критични граници, застрашаващи същността на общността. А наред с това – при условия на надигащи се нов национализъм и привидно социално ориентирани популистки партии, все по-настойчиво пледиращи за запазването на националния п суверенитет. А тези процеси са особено опасни за Балканите, които по принцип са средище на различни култури, религии, езици и етноси. Т.е. – мястото в което балансът играе особено важна роля.

Новите реалности изискват нов прочит на представата ни за развитието на света, нов тип баланси и отговорности. Мисля, че това е една от идеите на анализа на д-р Доган (да не забравяме, че той е първо философ). Този нов прочит на събитията, ознаменували започването на 21 век с терористичния акт в Ню Йорк още през септември 2001 година и продължаващи и до днес в Мадрид, Париж, Кабул, Анкара, Бейрут (дори и у нас – на аерогарата в Бургас), налагат нова представа за колективното начало на световното управление, приканват към диалог в рамките на всички по основни въпроси свързани с различията и еднаквостта. За необходимостта от политическа, етническа, религиозна, икономическа и културна заедност (пак дума от речника на д-р Ахмед Доган) повече от всякога.

Моят прочит на този текст е активна покана към дискусия, към диалог между култури и религии, икономики и политики, между представи и представи, между хора и хора. При това в условия на зачитане на националните, културните, религиозните икономическите и дори езикови интереси на дискутиращите народи и политиците, които ще ги представляват. Т.е. – едно колективно начало във вземането на глобалните решения. Но без онези лидери, все още носещи заболяванията на политиците от 20 век – а именно нарцисизъм, параноя и маниакалност – все психиатрични проявления на всички изброени в началото политици.

Едновременно с това г-н Доган разреши на един вътрешно партиен проблем (от общото за света към частното за ДПС) на личности, проявяващи податливост към подобни симптоми. В този смисъл би следвало да тълкуваме и последяващите го вътрешнопартийни събития, а не като нещо извънредно и необичайно. Своевременно връщане към колективното начало (заедността) във вземането на решения. Нека само да отбележим, че само в това 43 Народно събрание за една година, имаме вече повече от двадесет „независими” депутати и около 40 напуснали или напъдени от парламентарните си групи. Това не е необичайно, дори бих казал, традиционно не само за България, но и за Европа. Това не е и не бива да се прави събитие.

Новото е, че един водещ български политик подканва към дискусия колегите си по проблемите за бъдещето на България, ЕС, НАТО и света в една нова, непозната ни, особено усложнена и взривоопасна обстановка. При това за възможно най-широк дискурс по проблемите на съществуването и оцеляването ни. Нещо, което до този момент в България не беше правено.

И накрая искам да се присъединя към молитвата в края на неговия анализ, но в множествено число: „Господи, не ми (ни) давай повече, отколкото мога (можем) да понеса (понесем). Амин!".