Аман от сапунки!

Рамадан Кунев

Скандалите в съдебната система приличат вече на бразилски сериал без край, който се подновява пред и след всеки доклад на Европейската комисия по напредъка в ни правораздаването. То не бяха сериали около есмемеси, мейли, невнятни записи, гнили ябълки, магистрати с политически речи, разпечатки, протести, мълчаливи присъствия, телефонни разговори и още от всичко, което може да се намери в света на „лошите”. Толкова напоително, толкова продължително, че на човек вече му се повдига.

Че има проблем в съдебната система е факт, който не подлежи на съмнение. Че системата не работи както трябва е несъмнено. Че този Висш съдебен съвет (ВСС) не е това, което се очакваше също е факт. Че законодателството не е точно такова, каквото трябва да бъде е без съмнение. Че прокуратурата, в определени случаи работи „на парче”, по поръчка или под натиск – и това е абсолютно допустимо. Но да се каже, че за всичко това са виновни членовете на ВСС, главния прокурор, политиците от другите партии, без Реформаторския блок е меко казано пълна дивотия. Нека да си припомним функциите на съдебната система: На първо място – тя е независима власт по силата на Конституцията. И то не само в България, а из целия демократичен свят. Т.е. – политиците на трябва да се бъркат в нея. Например не трябва вицепремиерката Кунева, а веднага подир нея ГЕРБ и Радан Кънев, да приканват, не, ами да настояват, ВСС да си подадат оставките, щото на тях така и се струвало, че ще се решат проблемите. Впрочем, това са основните членове на коалицията която най-много рита срещу този състав на ВСС, избран по волята на точно същата коалиция във властта през 2012 година. Не трябва президентът, ако и той да се нарича Плевнелиев, да дава оценки на главния прокурор, ако и президентът да няма по силата на правомощията си никаква власт върху съдебната. Защото това е недопустимо във всяка демократична държава.

Второ – вътре в съдебната власт функциите, най-опростено, изглеждат така: Прокуратурата обвинява, следствието е зависимо от прокуратурата и обслужва обвинението (работи под инструктаж на прокурора), адвокатурата защищава обвиняемия и най-важния е съдията – той решава кой прав и кой – крив. Т.е. – съдията не трябва да другарува нито с прокурора, нито с адвоката, защото това би могло да повлияе върху решението на процеса. А у на така ли е – не е. И не защото във ВСС съдии и прокурори понякога ще се събират в общ пленум, а защото съдебната система – или по-скоро съдиите се политизираха и започнаха да обслужват идеи на различни политически сили – кога на РБ, кога – на президента. Пример – виж председателят на Висшия касационен съд – Лозан Панов. Той имал запаметен в телефона си номера на премиера, защото си контактувал с него. Абе, г-н съдия, къде си чул или видял, дали в Австрия, където си бил съдебен помощник, или в административния съд, от където ти изгря звездата, си научил, че съдия от този ранг трябва да си приказва с премиера? На какви теми си говори с премиера, за булки или за съдебни дела? От кого г-н Панов се научи, че трябва да произнася политически речи, по заявка и опорни точки на съветник на президента? Това ли е „новото лице” или е пак съшата „гнилата ябълка” в съдебната система, това всеки може да реши.

Работа ли е на Съюза на съдиите да приканват членовете си на протест (те по закон нямат право на това) да стоят с тогите си на стъпалата пред Съдебната палата в знак на несъгласие с решението на парламента – друга власт в държавата, защото депутатите потрошили хатъра на Радан Кънев, друг от вождовете на РБ (впрочем в тази партия има два файтона вождове и един файтон привърженици). А точно до тях – приятелчетата от прословутата „Протестна мрежа”, които да ги поучават кога кой и как е правоверен и кой – враг. Ако това е демокрацията в действие, ако това е гражданско общество, то по-добре да се пуснат кепеците на такова правораздаване.

Очевидно има проблем и в съдиите. Защото като се говори за корупция, най-подложените на корупция са онези, които решават – т.е. – съдиите. От тях зависи съдбата на процеса. Следователно и там трябва да се търси заровеното куче. Да вземем за пример „гнилата ябълка” (по квалификацията на един посланик на Франция, на когото обаче хич не му е работата да се бърка в българската съдебна система) съдия Ченалова. Тя беше гнила ябълка, защото не реши едно дело в полза на една френска фирма. Но веднага след като тя декларира достоверността на изтеклите срс-та със съдия Янева, първата стана образец за морално поведение, борец срещу корупцията в съдебната система. Пълна метаморфоза само за ден – от най-гнила ябълка в най-виден демократ и най-чист магистрат сред съдиите. Ако и прокуратурата да е на друго мнение – нали за това я разпитват през ден. А в тези разговори се говори за пачки (не балетни, а банкноти), за флиртуване с политици и бизнесмени, за еротика и прани гащи. Ако за това си говорят съдиите – Бог да ни пази!

Да говорим ли за свободата на съдиите да си избират сами, по свое лично усмотрение, съдебните експерти и вещите лица (много често тъкмо от техните оценки зависи хода на делото), това къде го има, освен в Замбия, Нанибия и по-рядко – в Борунди. Да говорим ли, че съдиите, по една или друга причина, не настояват за единен национален регистър на вещите лица, с които имат право да работят, за създаването на някаква форма на организация и контрол върху експертността на едно или друго вещо лице. Това случайно ли е? Дали уважаемият кандидат-политик съдия Панов е мислил върху тези проблеми, та нали той олицетворява касацията (последната съдебна инстанция), или пък съдия Куцкова (важен фактор в Съюза на съдиите), която до онзи ден беше кандидат за вицепрезидент на същите, които сега са в РБ? Дали част от съдиите, онези които протестираха са чели закона за съдебната система? Дали пък част от тях се замислят върху собствената им квалификация, която, следствие на техните решения, се приема за зле работеща, или по-лошо – почти неработеща? Факт ли е, че след като едно дело приключи има точно фиксиран срок за произнасяна на присъдата и излизането на мотивите към това съдебно решение? А колко са съдиите, които съблюдават тези срокове? Тава не е ли честа проба „отказ от правосъдие” за което говори и мониторинга на Европейската комисия? За това виновни ли са адвокатите, даже и част от прокурорите, или вината е изцяло на съдийското съсловие?

Вярно ли е, че част от съдиите имат имущество, значително надхвърлящо декларираното финансово състояние, или пък е вярно, че част от съдиите имат вили по морето, придобити по невнятен начин (питайте дъщерята на съдия Пенгезов, впрочем та също съдийка). Вярно ли е, че у нас съдебната система е затворена гилдия и се самовъзпроизвежда –щом си дете на съдия или прокурор, ти си вътре, а ако си дете на доктор или инженер – не ставаш? Защо съюза на съдите не изкара една справка колко деца на членове на тяхната гилдия са съдии, прокурори или адвокати? И ако всичко това е вярно – чия е вината? На митичния Кой или на самите съставляващи съда? Защо не се постави въпроса за отговорността на съдиите при приемане на неадекватни решения по дела? Спомняте ли си решенията на ВКС за имотите по Несебър, Кранево или пясъците около Черно море? Кой понесе отговорност за тях?

Разбира се, дълбоко погрешно е, да се смята, че цялата вина е на съдиите и\или на прокурорите. Виновни са и те, а и управляващите политици, които възприемат магистратите за тяхна функция, в това число, не на последно място, и за подопечни на президента. Без съмнение обаче основната вина за точно този доклад носи бившият министър и настоящ протестър Христо Иванов. Нека да си припомним, че той беше на поста министър на правосъдието от края на месец юли 2013 година, първо по предложение на същия президент Плевнелиев в съставеното от него служебно правителство, а сетне продължи бездействието си в правителството на Борисов, от квотата на Радан Кънев и РБ. За този период повече от година и половина Христо Иванов не подаде нито един нов закон, въпреки че правителството на Орешарски му остави напълно готов нов Наказателен кодекс (старият е от 1967 година), който г-н Иванов просто трябваше да внесе в Министерския съвет. Не са подготвени и промените в Закона за съдебната система, независимо че още преди половин година бяха ясни основните параметри на промяната в конституцията. Дали това е само мързел, или има и друго – компетентните органи да разсъждават. Например прокуратурата. Според отлично осведомени, за ;целия този период той не е внесъл нито една точка за разглеждане в министерския съвет. А сега е флагман на реформаторите. С такива каква реформа говорим, какви пет лева?

И защо не му берат греховете, онези, които го лансираха – например г-н Плевнелиев? Защото на него пък съвсем не му е в работата (като обединител на нацията) да дава оценки върху друга власт, а да не носи отговорност за собствените си назначения.. Както не му е работа на премиера да препраща получени от него смс-и на съдии. Както не е работа и на вицепремиера Кунева да иска оставки на институции, които нито тя е назначавала, нито тя контролира. А че някои членове на ВСС не са цвете за мирисане е отделен проблем. И накрая – аман ат сапунени сериали, вместо реални реформи. Така нищо не става.

И така до другия мониторингов доклад, до новата серия бразилски сапунки, а без съмнение, със сапунени сериали няма как да се изпере имиджът на съдебната система.Още повече, че долното бельо е много оцапано. На мен, простият потребител на стоката „правосъдие”, все ми се струва, че реформи не се правят с екшъни, а с малко акъл, различен от Радановия.