Отговорност

Хората са отговорни за действията си. Те си носят последиците от тях и ги измерват с различни критерии. Такива на първо място са съвестта и собствените ценности. А те могат да бъдат обосновани по най-различен начин.

Съвместното съжителството на хората обосновава и един друг критерий: правилата и законите, които дадено общество си е определило. В модерните държави те са заложени в единна правна система и са еднакви за всички граждани. При нарушаване на тези правила нарушителят трябва да понесе съответни санкции. Когато той например уврежда имущество на друг човек, е задължен по силата на Гражданския кодекс (ГК) да обезщети собственика за нанесените вреди. Редовните съдебни органи могат да налагат наказания въз основа на Наказателния кодекс (НК).

Отговорност и индивид
В един по-строг смисъл само отделните хора могат да поемат отговорност. Само те отговарят в действителност за своите постъпки. Поради това личната отговорност или самоотговорността е от огромно значение.

Общество, което не приема, че всяко отделно лице има собствени стойностни критерии, които то има право да следва, не може да изпитва респект към достойнството на личността и не познава истинската свобода.
Фридрих Аугуст фон Хайек

Всички форми на така наречената колективна отговорност се свеждат до индивидуалната отговорност. Позоваването на някаква обща отговорност служи в повечето случаи само за прикриване на действия против правилата и законите в обществото.
При политическата отговорност особено важен е проблемът с всяко делегиране на отговорности. Обикновено така наречените носители на политическа отговорност не отговарят изцяло за последиците от собствените си решения. Най-големият риск за тях се свежда до подаването на оставка или преждевременното пенсиониране.  По този начин отговорността я носят данъкоплатците. Затова либералите залагат на субсидиарността (делегиране на отговорности към по-ниските нива в системата и поемане от по-високите звена в йерархията само на тези задължения, с които по-ниските нива не могат да се справят). По този начин управленските решения се взимат възможно най-близо до гражданите, които ще трябва да носят последиците.

Отговорност и свобода
Свободата и отговорността са неделими. Само човек, който взима решения и действа в свобода, може да бъде отговорен за действията си и да бъде задължен да е отговорен. Либерализмът се стреми към такава форма на съжителство, която  дава възможност на хората да взимат сами решения относно техния живот. Затова поемането на отговорност от всеки един поотделно е фундаментално за  либералното общество. В противовес на социалистическите проекти, отговорността се делегира на обществото или на държавата само в абсолютно минималния необходим размер.

Свободата означава отговорност; това е причината, поради която повечето хора се страхуват от нея.
Джордж Бърнард Шоу

Конкуренцията и състезателното начало, основополагащите елементи на всяко свободно общество, са възможни единствено чрез поемане на  индивидуална отговорност. Само ако човек е готов да отговаря лично както за ползата, така и за щетите, възникващи от неговите действия,  само тогава той ще влага цялата си енергия за целенасочени и ползотворни действия. Плановите стопанства и социалистическите общества са претърпели крах именно поради това, че официално всички са носили отговорност за всичко, фактически обаче никой за нищо. Катастрофалните последици търпим и до днес.

Социална отговорност
В политически дискусии често се говори за социалната отговорност. Там тя се разглежда като една особена, по-висша форма на отговорността. В действителност обаче, социалната отговорност и солидарността са отново резултат на индивидуалната отговорност и изискват същевременно голяма доза свобода и конкурентност.
За да се справи със "социалната отговорност", държавата поддържа множество системи – от държавните служби по труда до пенсионните фондове, които се финансират с пари от данъци или от задължителни вноски. Основна характеристика на въпросните институции е принудителното членство в тях. Поради това тези системи нямат моралните предимства на доброволните организации,  в които членуват хора, поемащи своята индивидуална отговорност за себе си и за другите.

Прикриване вместо отговорност е неизреченият девиз на всички бюрократи.
Карл Хорбер

В крайна сметка никой не е отговорен за последиците от политическото влияние върху социалното осигуряване. Последиците са за тези, които плащат вноските и очакват съответните услуги.

Отговорност за другите
Всеки човек има възможността, а в много случаи и моралното или правното задължение да поема отговорност и за други хора.
Традиционно семейството е мястото, където хората  се застъпват един за друг. Родителите носят отговорност за децата си, членовете на семейството един за друг. Те си помагат в случаи на беда, грижат се един за друг при старост и болест. Това се отнася преди всичко за хора, които по различни причини не са или не могат да бъдат повече в състояние да поемат изцяло отговорността за себе си. Това важи независимо от това дали съжителството е под формата на брак или не.
Подобна отговорност може да се поеме естествено и извън семейството. Формите могат да бъдат най-разнообразни. Важен е принципът на доброволността – и от двете страни. Отговорността на човека за самия себе си не бива да бъде разрушавана от добронамерено опекунство.

Отговорност и риск
В модерните общества хората са изложени на различни рискове. Те могат например да се разболеят и да се нуждаят от много скъпо медицинско лечение. Те могат да загубят работата си, имуществото си.
Съществуват различни инструменти за подсигуряване срещу подобни рискове,  например чрез застраховане. За целта не са необходими държавни организации, а само отговорни и предвидливи индивидуални действия.

Литература:
Ф. А. Фон Хайек, Конституция на свободата, глава 5: Отговорност и свобода. Тюбинген (Мор) 1971 (нем.)
Ф. Достоевски, Престъпление и наказание
Различни издания. Това е литературният шедьовър  по проблема за индивидуалната отговорност.