Изборите като състезание без край

адвокат Роман Леви

Държавата се развива по пътя на спонтанния некомпетентен хаос. Има пълна липса на идеи какво да се прави, накъде да се върви. Показността, типичен атрибут на безпомощността, е издигната в култ. Краят на прехода към демокрация и по-добрият живот се отлагат за необозримото далечно бъдеще. Трагикомичният преход заприлича на безкрайно ходене из пустинята в търсене на обетованата земя и собственото „аз”. Същевременно в последните 20 години в България се наблюдава един постоянен процес на подмяна. Подмяната е повсеместна. Вместо демокрация имаме псевдо демокрация, вместо правова държава и гражданско общество сега си имаме мафия, корупция,  политически цинизъм и, казано накратко,  един нихилизъм, обричащ ни на мрачно бъдеще.

Вместо реални изборни резултати имаме подменен от съда изборен вот. На 16 февруари Конституционният съд обяви за незаконен избора на трима народни представители – по един от СДС, РЗС и ДПС. Така на ЦИК се възлага да вкара един нов депутат Румен Стоилов от ГЕРБ, Георги Терзийски от РЗС /чиято парламентарна група се разпадна/ и връща в парламента излезлият след разпрата със Синята коалиция Венцислав Върбанов. Така ГЕРБ се сдоби с още трима депутати – един официален и двама неофициални независими депутати. Тази промяна на разпределението на мандатите и персоналния състав на законодателния орган би породила основателни съмнения относно собствената му легитимност и на легитимността на вземаните от него решения.

Формално българската съдебната власт е независима и би трябвало да се ръководи само от закона и вътрешното си убеждение. Формално Конституционният съд е независим от законодателната,изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията,Закона за КС и Правилника за прилагане на ЗКС. Но напоследък Конституционният съд се опитва да ни убеди тъкмо в обратното с поредица от абсурдни и политически мотивирани съдебни решения с непредвидими и опасни последици. Затова все повече се налага мнението сред юристите, че много по-разумно е съдебният контрол и върху изборите да се прави от Върховния административен съд, а не от КС, който има съвсем други задачи. Миналата седмица КС касира изборните резултати от 23 избирателни секции в Турция, в резултат на което настъпи промяна в мандатите, от която ГЕРБ спечели още един депутат, а ДПС загуби един - Рушен Риза. КС обяви за незаконен избора на Мариана Даракчиева от "Синята коалиция" в Габрово, на Рушен Риза от ДПС в Добрич и на Атанас Семов от РЗС в 23-ти район на София. Размествания има и в редиците на РЗС, откъдето отпада Атанас Семов, който беше и заместник председател на Народното събрание, а на негово място влиза друг кандидат за депутат от партията. Депутатът от СДС Мариана Даракчиева напусна парламента, където пък се връща Венцислав Върбанов, който първоначално влезе с листата на Синята коалиция, но КС касира избора му, но отсега нататък вероятно ще е независим заради избухнали скандали около напускането му. Дори самия факт на това действие поставя под съмнение решението на КС. Искането до Конституционния съд е направено от ПП "Ред, Законност и Справедливост”. Решение №2 от 16.02.2010г. по к.д. № 10/ 2009г. на Конституционния съд (КС) безпрецедентно промени и подмени резултатите от парламентарния вот. Това решение на съда безспорно ще има политически последици, а мотивите на КС да касира част от вота в Турция, може да се окажат и практика при упражняването на вота и вътре в страната. Тази директна намеса в изборния процес на КС отвори вратичка за политическите партии и коалиции да искат постоянно преизчисляване на вота във всеки един момент във всяка една секция. При създадения прецедент единици ще са партиите и коалициите, които няма да се изкушат да оспорват изборите, а възможностите на съда да постанови решения по всяка жалба ще се проточат във времето.

  Решение №2 от 16.02.2010г. по к.д. № 10/ 2009 г. на Конституционния съд е недопустимо. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 7 от основния закон Конституционният съд може да се произнася по спорове за законността на избора на народен представител, а не за валидността или невалидността на подадени гласове. В конкретния казус, КС се произнесъл относно валидността на подадени гласове, което е извън неговата компетентност. Единствен компетентен да се произнесе по валидността на подадените гласове е Върховния административен съд. Междувпрочем, РЗС, когато оспорваше резултатите от кметските избори през 2009 г., подаде жалба за констатиране на нарушения на изборите в София именно в Административния съд. В жалбата се изразиха съмнения за манипулация на изборите поради драстично разминаване между броя на гласоподавателите, които са се подписали в избирателните списъци (289 419 души) и броя на упражнилите правото си на вот, според намерените в урните пликове (259 871 души). Сочи се, че разликата е 29 548 гласа. Жалбоподателите искаха от съда частичните избори за кмет на София да бъдат обявени за недействителни. Това дело на Административен съд – София не предизвика никакви кулизии. През 2007  г. Административен съд – София отхвърли жалбите, заведени от партия „Атака”, Демократическа партия, Регионален съвет на „Зелената партия”, срещу решение на Общинската избирателна комисия – София /ОИК/ от 30.10.2007 г. за обявяване на избора на Бойко Борисов за кмет на София. Съдът счете твърденията на жалбоподателите за неоснователни. Съдебният състав счете, че производството по чл. 104 от Закона за местните избори няма за цел да повтори изборния процес пред съда, каквато не е целта, нито смисълът на закона.

 Но да се върнем към настоящия случай и с друго драстично нарушение. За първи път КС допуска за разглеждане оспорване на вота от политическа партия - РЗС, без то да е подкрепено от главния прокурор. В случая Борис Велчев просто е препратил молбата на Яне Янев, без да вземе страна в спора. Това даде основание на трима конституционни съдии – Румен Янков, Румен Ненков и Благовест Пунев, да подпишат решение №2 от 16.02.2010г. по к.д. № 10/ 2009 г. с особени мнения и становища. Според тях КС изобщо не е трябвало да се занимава с искането, ако в него не се съдържа и волята на главния прокурор. Мнозинството от съда обаче е приело, че искането е допустимо, независимо, че адресатът на писмото не се е проиизнесъл. Това решение на КС означава, че всяка партия може да иска чрез главния прокурор да се преизчисляват и обявяват за незаконни резултати от изборите за парламент във всеки един момент и във всяка секция. Главният прокурор ще трябва просто да препрати искането, а КС да се произнесе. Пълен правен абсурд, дори и за студент от първи курс!

Конституционният съд действа само по инициатива на органите и лицата, посочени в чл. 150 от Конституцията. Конституцията изчерпателно изброява субектите с право да сезират Конституционния съд – политическите институции /президент и МС/ и висшите органи на съдебната власт / ВКС, ВАС и главния прокурор/. За да бъде валидно сезирането, то трябва да бъде предявено именно от тези оправомощени субекти. Главният прокурор в подобни случаи трябва да направи аргументирано искане от свое име, в което да се имплантира това на субектите по чл. 112 от ЗИНП. Главният прокурор не изпълнява функцията на пощенска кутия, а осъществява надзор за законност съгласно чл. 126, ал. 2 от Конституцията. Той трябва да вземе становище по основателността на искането, а в настоящия случай не е упражнил никакъв предварителен контрол. В този смисъл Конституционния съд е трябвало да отхвърли като недопустимо искането на ПП "Ред, Законност и Справедливост”. Главният прокурор при действащата правна уредба трябва да упражни правомощието си по чл. 150, ал.1 от Конституцията и да изпрати от свое име до съда мотивирано искане с твърдение в какво се състои нарушението. Нали точно това му е работата! Едва тогава и само в този случай КС би имал основание да разгледа делото като допустимо и се произнесе по същество.

Липсата на предварителен контрол от страна на главния прокурор е довело и до допускането до разглеждане по същество на искане, което е безвъзвратно закъсняло по отношение на конституционно-допустимата възможност за реализиране на търсения резултат. Обявяването за незаконосъобразен на избора на народен представител, за да има правната последица „отнемане на правото да изпълнява тази функция”, следва да бъде извършено задължително преди полагането на клетва и встъпването на народния представител в длъжност, а не след това, още повече, когато единият от тях е избран и за заместник председател на НС по обща воля на депутатите. Конституцията е предвидила категорично лишаването от качеството „народен представител” с решение на КС, тогава когато то е вече придобито, само и единствено в случая на установяване на неизбираемост и несъвместимост по чл. 72, ал.1, т.3. Т.е. – КС няма такива правомощия и по закон. В случая не е налице нито една от двете хипотези за предсрочно прекратяване на мандат на народен представител от КС, изрично упоменати в по чл. 72, ал. 1, т. 3 от Конституцията. Съмнително е на базата на какви изчисления е преценено от страна на авторите на искането, че изборът именно на посочените от тях народни представители би следвало да бъде обявен за противозаконен. Съгласно ЗИНП българските граждани в чужбина гласуват само и единствено за партии и коалиции, а не за конкретни листи или мажоритарни кандидати, което прави невъзможна пряката връзка между гласуването в чужбина и избора на народни представители в определени многомандатни избирателни райони на страната. По-конкретно визирам чл. 74, ал. 12 – „В чужбина се гласува само с бюлетина за кандидатски листи на партии или коалиции”.

Редът за производството по конституционните дела е нормативно определен и е разчленен на 2 фази. Най-напред съдът се произнася по допустимостта на искането. На този етап той установява съществуват ли фактически и конституционни основания за разглеждане на иска по същество и дали е в неговата компетентност. Съдът отхвърля иска или дава ход на делото (както е в настоящия случай). Той се произнася по допустимостта на иска с определение в закрито заседание. Ако реши, че искът е допустим, следва втора фаза – решаване на дело по същество, където се гледа основателността на искането. А освен, че е недопустимо искането на ПП "Ред, Законност и Справедливост” е и неоснователно.

            Броят на разкритите избирателни секции в Република Турция съответства на броя на подадените заявления. По закон на всеки сто заявления трябва да се отвори по една секция. Така за Турция е предприет оптималния вариант - 123 секции при подадени заявления около 44 000, които са одобрени от Централната избирателна комисия. В Сърбия например при подадени 203 заявления за гласуване от български граждани, са открити 3 избирателни секции. Несъстоятелен е и мотивът за т.нар. „двойно гласуване”, като фактор за тяхното опорочаване - виновното поведение на определени лица, гласували два пъти, по никакъв начин не би могло да се свърже с изборния резултат на една определена политическа сила, участвала в изборите. Това е така, защото, поради тайната на вота, е невъзможно да се докаже в полза на коя партия е било извършено това нарушение. Абсурден е мотивът, че в секции, в които са гласували повече от 1000 избиратели, по презумпция изборът е опорочен. Например в Палма де Майорка, Испания, в 1 секция (№1400038) са гласували 1583 гласоподаватели, а в Хага, Нидерландия, в 1 секция (№3200075) са гласували 1217 гласоподаватели. По отношение на множеството дописани лица в избирателните списъци - в Република Турция и в други държави, където се наблюдава повишена избирателно активност, почти винаги в изборния ден се явяват повече избиратели, отколкото са били заявленията за гласуване. Така например в Никозия при 124 лица в предварителния списък, има 1036 дописани лица. И това е факт за всички избори досега, а не специално за тези.

            В хода на процеса конституционните съдии са възложили на три вещи лица да направят експертизи по конкретни въпроси. КС е поискал от вещите лица да проверят допълнително само 23 избирателни секции в Турция. Те били избрани, защото в тях са гласували само дописани лица или не е имало върнат в ЦИК секционен протокол, или пък липсва първа страница от върнатия в ЦИК документ. Според КС само в тези хипотези е възможно да се идентифицира по проверяваните секции броят на подадените гласове за отделните партии и да се преизчислят мандатите. Вещите лица са установили, че точно в тези секции има проблем с неподписани протоколи. Иначе и двете извършени по делото експертизи доказват действителността на вота в Турция. В случая релевантен за действителността и законосъобразността на вота е въпросът не дали длъжностни лица са изпълнили служебното си задължение да попълнят всички реквизити на изборните книжа, а дали вотът е упражнен в действителност. Случаите на неподписване на вписаните в основния избирателен списък гласоподаватели и на допълнителния списък в почти всички МИР на българска територия са честа практика. Изходът е в новото повторно преброяване на бюлетините, с което да се установи съответствието им на отразения изборен резултат в надлежно подписаните и оформени секционни протоколи. Неподписването на изборни книжа е административно нарушение, за което следва да се носи административна или, при по-тежки случаи, наказателна отговорност, която не може да се прехвърли на избиратели и избрани.   Мнението на вещите лица е прието от КС, който касира изборите и нарежда подадените там 18 358 действителни гласа да бъдат изключени от базата на разпределение на гласовете, въз основа на която се определят изборните резултати. Съдът възложи на ЦИК да определи новия изборен резултат, като извади невалидните гласове. Засегнати от решението са РЗС, които взеха 12 бюлетини, ЛИДЕР - 5, ГЕРБ - 58, ДПС - 18 140, "Атака" - 26, "Коалиция за България" - 33, НДСВ - 27, БНС - 5, "Синята коалиция" - 15 гласа.

Решение №2 от 16.02.2010г. по к.д. № 10/ 2009г. е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно поради съществени процесуални нарушения. Господин  Рушен Риза не е конституиран като страна по делото и не са му предоставени съответните процесуални права в процеса. Да си припомним, че със специални писма пряко засегнатите седмината депутати от ДПС плюс Рушен Риза са поискали да бъдат конституирани като страна на делото, но КС им отказва. Състезателното начало (логиката на всеки съдебен процес) се състои в правото на всяка страна да участва в процеса. Съдилищата чрез прилаганите от тях процесуални закони в непосредствената си дейност осигуряват във всеки конкретен съдебен процес равенство и състезателност на страните. На основание чл.121, ал.1 от Конституцията съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.

Разместването на мандатите на практика създава нов изборен резултат. При създаденият прецедент единици ще са партиите и коалициите, които няма да се изкушат да оспорват изборите. Изборите ще се превърнат в състезание без край. Това е поредния абсурд на съвремената ни несъстоятелна държава. Но нищо не е свършило, защото предстои обжалване пред КС, а после - в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Решението вероятно ще бъде отхвърлено от Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Неслучайно КС е отхвърлил първото искане на РЗС за касиране на избора на всички 7 народни представители от ДПС, избрани с гласовете от Турция. КС е приел, че няма опорочаване на вота в Турция като цяло. Мотивите за това са, че такъв извод не може да бъде направен, защото системата е пропорционална, има тайна на вота и не е сигурно кой за кого е гласувал.