Специализирани съдилища по субект - неприемливи

адвокат Роман Леви

Особена популярност в гражданското ни общество придоби дебата “за” и „против” създаването на специализирани съдилища и прокуратури, чрез промени в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. Друг е въпросът, че този дебат отклонява вниманието на обществото ни от други по-съществени проблеми на българското правосъдие, а именно: съдебната система на места е претоварена до невъзможност; има забавени дела и магистратски актове със съмнително качество; липсват осъдителни присъди поради спецификата на конституцията – няма налагане на отговорност на прокуратурата, ако провали процес, а също така няма граждански контрол за това, което става в МВР и т.н.

Иначе самата идея за създаване на специализирани съдилища за ускорено разглеждане на делата, свързани с организираната престъпност, е лансирана от отговорни представители на правителството и от народни представители.  Както може да се очаква при такава нестандартна и малко очаквана идея, мненията са полярни. Чуха се мнения „против“ на съдии и „за“ на прокурори. Макар че има доста логика в тези различия, те идват от две противоположни страни на съдебния процес. Едните обвиняват, а другите осъждат. Според последните предложения новите спецсъдилища ще разглеждат всички дела срещу организирани престъпни групи. Такива има в държави като Филипините, Конго, Сиера Леоне, Индонезия. В Италия има съд  "Антимафия", но там все още има организирана престъпност. в България няма изключителна ситуация, която да налага създаването на такива структури, както в гореизброените държави. България няма нужда от специализирани съдилища, въпреки че чл. 119, ал. 2 от Конституцията дава възможност за създаването им. Съгласно Конституцията, със закон могат да се създават и специализирани съдилища. Специализираните съдилища са за организираната престъпност, т.е. „обществено значима“. Но защо не се задава въпроса по-незначима ли е „битовата престъпност“? Тя се увеличава от няколко месеца насам и се приема, че се дължи на икономическата криза и високите нива на безработица. Разгледана в съвкупност, тя може да се окаже дори много по-значима. Убийствата, влизащи в графата битова престъпност, са доста повече.

На практика с тази ширеща се „битова престъпност“, от която може да пострада всеки, новите съдилища няма да се занимават. Но тази „неорганизирана“ престъпност заплашва не само обикновения гражданин, дома му и неговото малко стопанство, което храни семейството му. Предложението за създаване на специализирани органи не само няма да реши проблемът с корупцията, а ще го заобиколи, даже задълбочи. Още нещо предлаганите промени изправят обществото ни пред дилемата да избираме между права и свободи и сигурност. Предложението например частните обвинители и граждански ищци да не се допускат в един такъв специализиран съдебен процес е нарушаване на права. С предлаганите промени се дава превес на сигурността за сметка на свободата на хората. Бързината на един съдебен процес зависи от квалификацията на съдията и от качеството на делото – от събраните доказателства по него. Ако делото е зле откъм събирането на доказателства, дори и най-квалифицираният съдия не може да реши делото в кратки срокове.

Спекулира се с твърдението, че създаването на тези съдилища е по препоръка от Европейската комисия. В доклада на ЕК няма препоръки за създаването на спецсъдилища, а има отправени препоръки по отношение на работата на досъдебното производство. Напълно достатъчно ще е да се реформира досъдебната фаза, за да може да има някакви резултати. Нещо повече, колелото, започващо от доказване на престъплението до неговия завършек, т.е. до присъдата зависи изцяло от досъдебната фаза, как и по какъв начин ще се развие. Колкото и квалифицирани да бъдат съдиите, те не могат да направят нищо при зле събрани доказателства.

Дори заместник-председателят на ВКС Гроздан Илиев изказа резерви по отношение на проекта. Според него създаването на спецсъдилища ще бъде сложен, дълъг, труден и скъп процес. Много по-евтино и бързо ще е например да се обособят специализирани състави в рамките на съществуващите съдилища. Освен това законопроектът за създаването на специализиран наказателен съд, специализирана прокуратура и съответна следствена служба е препоръчително да бъде изпратен за консултация на Венецианската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа. Това се налага с оглед последната резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета за Европа за България от 30 април тази година, където в рамките на постмониторинговия диалог е изказано съжаление, че българският парламент е приел сериозни промени в Наказателния и Наказателно процесуалния кодекс без предварителна консултация с Венецианската комисия.

Контингент на специализираните съдилища ще бъдат не извършителите на определени престъпления, а определени извършители на същите престъпления, които са подсъдни и на останалите съдилища. С други думи, ще има подсъдност ad personam (с оглед личността). Това само по себе си звучи абсурдно за специализиран съд. Специализация на тези специализирани съдилища по субект е неприемлива, а тя трябва да бъде по обект. Значи всеки обявен от медиите и обществото за мафиот, отива в специализирания съд. Съществуват сериозни съмнения, че съдии и прокурори в подобна структура ще изпълняват политически поръчки на властта. Неслучайно ръководителят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров предложи спецсъдилищата да гледат и дела срещу лица с имунитет, министри, магистрати и други. Останалите извършители на престъпления ще бъдат съдени от обикновените (неспециализирани) съдилища.

Тогава какво става с принципа за равенство на гражданите в наказателното производство /чл. 11 от НПК/. Отделно изниква въпросът: доколко съдиите от специализираните съдилища ще запазят способността си да бъдат независими. Голямо ще психическото им натоварване с очакването да осъдят ония, които МВР им е изпратило. Така презумпцията, че всеки е невинен до доказване на противното няма да има никакво действие. Отделно трябва да се има предвид, че създаденият негативен образ на българския съд е резултат от неприемлив език и преразкази на трети лица, както и концентрирането на медийния интерес по десетина т. нар. знакови дела, които незапознатият с работата на правосъдието прехвърля върху цялата съдебна система. Създаването на специализирани съдилища обаче по никакъв начин не може да се мотивира с някакви твърдения за лоша, бавна и некачествена работа на българските съдилища. А сериозна структурна промяна може да се прави само след задълбочено проучване на криминогенната обстановка и съдебната практика. В момента не са налице основания за създаването на специализирани съдилища – престъпността е в рамките на европейските норми, а забавянето на делата се дължи повече на досъдебната фаза.

С измененията ще се обособят специализирани наказателни съдилища, специализирани прокуратурати и специализирани разследващи органи. Ще има един окръжен съд в София и един апелативен – отново в София. Върховният касационен съд (ВКС) си остава трета инстанция.
Специализираните съдилища ще разглеждат дела за престъпления, които са извършени от организирани престъпни групи, т.е. става въпрос за тежка организирана престъпност – пране на пари, наркотрафик, трафик на хора, отвличания, измами и присвояване на средства от еврофондове. Специализираните съдилища ще се занимават с дела, тежки откъм фактическа и правна гледна точка. Те ще прилагат същите процесуални и материални норми, както и останалите съдилища в страната. Сроковете на новите органи обаче се скъсяват. Така от повдигане на обвинението прокурорът ще има 15 дни да внесе обвинителен акт в съда. А след като чуе последната дума на подсъдимия съдът има 15 дни да обяви присъдата заедно с мотивите си. Свидетел или вещо лице, което не се яви без уважителни причини ще се довежда принудително за следващото заседание.

Изненадващи са два момента в проекта – по дела в специализирания съд няма да се допускат конституирането на частни обвинители и граждански ищци. Това се прави с оглед бързината. Другият момент – дава се приоритет в призоваването на вещи лица и свидетели пред специализирания съд. Ако по същото време вещото лице има дело в друг съд, то то трябва да го загърби и да тича към спецсъда. Няма да се създават нови щатове в новите органи. Ще се вземат незаетите места от окръжните магистратури и ще се прехвърлят в спецорганите.

Висшият съдебен съвет (ВСС) е този, който ще назначава и преназначава съдиите и прокурорите. Ще има обаче повишени изисквания за стажа. За спец окръжния съд и прокуратура ще се иска поне 10 години юридически стаж, пет от които като съдия или прокурор. А за спец апелативния съд – 12 години юридически стаж, като поне 8 като съдия или прокурор. Ще се избират отличници и хора, които в общи линии са необвързани с октопода на организираната престъпност. Това звучи добре. Но се появиха основателни съмнения, че в състава на специализираните съдилища ще влизат съдии поставовлявали „правилни” присъди. Освен това се говори, че в спецсъдилищата ще работят само съдии-отличници, а това значи ли другите съдии са неподготвени и опетнени. И още нещо, умишлено се пропуска обсъждането на въпроса за подбора на кадри, защото това, което се чува за двойни заплати, е един вид държавна корупция.

Основателно възниква въпроса защо се бърза със създаването на специализирани съдилища, преди да е ясен резултатът от промените в НПК. Очаква се до лятната ваканция на парламента промените в ЗСВ и НПК да бъдат факт. Единственото сигурно нещо засега е, че при всички случаи промените ще бъдат атакувани пред Конституционния съд и не е ясно там какво ще се случи с тях.

От цялата суетня около създаването на специализирани съдилища, редовият български данъкоплатец остава с идеята, че целта е едни хора да си направят PR, да се похарчат набързо едни големи пари, да се направят началници някои хора и те да се почувстват по-равни от други. Не се води задълбочена дискусия за съществените проблеми на съдебната система, а имено: системата на места е претоварена до невъзможност, липсата на присъди поради невнасянето на обвинителни актове, има забавени дела и магистратски актове със твърде съмнително качество, много
рядко виждаме млади и подготвени лица да се развиват като съдии и прокурори, работят и дори се издигат магистрати с тъмно минало,
върховните съдилища решават дела за... открадната пастърма. Проведените до сега реформи далеч не решават проблемите с материалната база и натовареността на магистратите. Все повече се задълбочава разликата в натовареността между съдилищата от София и големите градове, от една страна и провинцията от друга, както и между отделните видове съдилища, а в същото време се запазва приблизителното равенство на възнагражденията. Това неминуемо оказва негативно влияние на мотивацията на магистратите.

Банален е примерът със Софийския районен съд. Сградата на съда от години е обявявана за опасна при пожар и за неподходяща за съд. Залите са малко и недостатъчно, няма и достатъчно кабинети за магистрати, служители, както и за съхранение на делата. Най-големият съд в страната не е в състояние да функционира нормално при непрекъснато увеличаващия се обем производства, при липсата на сграда и съвременна материална база. Освен това всички 115 съдии там са крайно натоварени и през 2009 г. се оказа, че им се е налагало да гледат по 92 дела на месец. Пренатоварването от своя страна профанизира системата, в която все по-малко се говори за високите материи в правото... Прогнозите пък са делата да се увеличат 3 пъти през 2010 година.

На 50 км западно от София – е град Брезник, Пернишка област /с жители около 4200 души/ . Създаден е районен съд през 1998 г. и днес в него работят трима съдии. През цялата 2008 г., те са разгледали само 326 дела Т.е. – по толкова дела, колкото на един софийски районен съдя се падат на месец. Целта на реформата трябва да бъде насочена към уеднаквяване на натоварването в София и провинцията, без да се назначават нови хора. Всички усилия трябва да бъдат насочени към оптимизация на системата. За съжаление все още политическите партии схващат реформата в съдебната система като кадруване на свои хора, за прокарване на интереси, хаотично приемане на закони, което само задръства и влошава законодателството в страната.