Болонски процес

Мехмед Мехмед

За благоденствието на едно общество е важно първо обществото да осъзнава в какво положение се намира и след това да иска да го промени към по-добро.Но за да има развитие към по-добро трябва обществото, да е общество на знанието, да се осланя на образованието и науката като ключови важни елементи за прогреса.Само общества, които имат силно развита наука ще живеят по- добре. Силно развитата наука и особено високите технологии, които осигуряват най-много блага, са следствие именно от една комплексна и адекватно организирана образователна система.

Европейския съюз е изграден за доброто съществуване на европейското общество,съюзът отначало е създаден само като едно икономическо обединение между държавите от Западна Европа, след това прераства в политическо и в последствие се осъзнава необходимостта, и от консолидиране в областта на образователната система, като гарант за бъдещото развитие на Европа като единно цяло.

В следствие от прогресивното развитие на образователната система и положените конкретни политически стъпки в насока единно европейско образование се започва един процес, който носи името”Болонски процес”.

Първото събрание, на което се говори за единна европейска политика в системата на висшето образование е именно проведената конференцията в Болоня. На 18 септември 1988 година в Болоня се подписва „Великата харта на университетите” който представлява първият документ за общо европейско образование.

Следващата важна крачка е направена на 18-19 юни 1999 година пак в Болоня, където се проведе първата среща на европейските министри отговарящи за висшето образование, тук се приема и „Болонската декларация”. Тази декларация е с изключителна важност и тя определя посоката на бъдещото в европейско образование.

Констатирали важността на образованието, за това да може да се изредиш сред силните общества на света, европейските държави се опитват да правят образование на едно по високо ниво. Ниво, което да може да им позволи да бъдат конкурентно способни на САЩ, Япония и други общества, които са с изключително силно развити технологии.

Пътят очертан от Болонската декларация е ясен:

-да се промени към по-добро системата и структурата на висшето образование

-да се отхвърлят бариерите и границите пред образованието,

-да има сътрудничество и съпричастност в цялата европейска територия на знанието и науката,

-да се създава образователна система,която да отговаря на нуждите на обществото и икономиката,

-да се предостави на реалните ползватели на образованието, да участват активно и целенасочено в управлението и организацията на институциите на образователната система.

От казаното до тук стигаме до заключението, че каузите в Болонската декларация са много положителни и определено биха довели до напредък и прогрес, ако ги нямаше вековните разделения в Европа, ако ги нямаше предразсъдъците, ако ги нямаше неравенствата, ако много от институциите и органите в тази система не бяха твърде консервативни, горе посочените цели биха били много по-лесно осъществими.

Но Европа полага необходимите усилия за преодоляване на пречките по пътя на постигане на целите поставени от Болонската декларация.

„Болонския процес” започнал като идея на западно европейските държави, скоро става общо европейско явление.

Европа разбира предизвикателствата, които и отправя глобализиращия се свят във всички сфери на обществения живот. Осъзнава,че не прави изключение образованието и обучението.

Като европейска държава от начало, а сега и като страна членка на европейския съюз България е длъжна да участва в този общ европейски процес. Република България още на 19 юни 1999 година се присъединява към 29 страни, които подписват в Болоня декларация за европейско пространство в образованието.

Но явно на тогавашното българско правителство не и е било сред приоритети образованието, тъй като докато другите страни са представени от министрите на образованието, нашият представител е зам.министър. Този пример ни говори по един недвусмислен начин, че тогава образованието е на второ място и явно министъра на образованието е имал по важен ангажимент от този.

Но България скоро осъзнава важността на Болонския процес и започва да изпълнява целите заложени в Болонската декларация.

Като един от първите и най-важни успехи на България се разглежда въвеждането на бакалавърската степен, която е фундаментална при подготовката на специалисти с висше образование. Тази степен образува специалисти с по-широк профил и с бърза адаптивност, и мобилност в условията на глобализиращия се свят и динамично променящия се пазар на труда. Другата степен е магистърската, която задълбочава знанията в дадена сфера. А третата е докторантската степен, която осигурява кадри с тясна фундаментална подготовка в дадена сфера.

В последните години се въвеждат реформи за:

-оценяване качеството на висшето образование,

-уеднякаване на условията за прием и плащания,

-студентска мобилност,

-акредитация и много други .

Но всички тези усилия остават без никакво значение след последния закон за развитие на академичния състав в Република България и парите отпуснати за образование.

В този закон определено има положителни неща, но некачествените и отрицателни надделяват над положителните.

Не е редно, най- малкото пък е демократично на министъра на образованието да се дава власт да решава съдбата на някои кандидат за научна степен самостоятелно. По новия закон той притежава тази власт.

Друго абсурдно решение на този закон е това да се отнема придобитата степен на някой, ако член от журито пред който се е явил е осъден. Без значение за какво е осъден.

Друга политика,която не отговаря на приетите условия по Болонския процес наблюдавахме тази година по повод кризата.Докато всички страни инвестират в образование по време на криза българското правителство реши именно от там да икономисва.

Правителството вместо да бъде обединител на нацията сам нападна научните работници от БАН и ВУЗ, че едните са феодални старци а другите измамници. Явно показват, че дори там където Европа ни показва ясен път и ни дава стратегия, а ни е самите си нямаме национална стратегия, няма да следват политиката която е резултатна.

Дали от неразбиране или от нежелание нещата във висшето образование, не могат да се уредят на вътрешно ниво,а какво ли остава за изравняване с Европа. С тази целенасочена политика на убиване на висшето образование днес, всъщност ни гарантират по дълга и тежка криза утре. В момент когато разбираме, че имаме нужда от умни, образовани, знаещи и можещи хора, които могат да се справят с трудностите, се води политика която да генерира в обществото необразовани, незнаещи и некомпетентни хора.

И така у нас всичко създадено с години се зачерква с един замах и се поема по един неизвестен път, който накрая ще ни отведе до..., вместо към благоденствието, за което се стремим като всяко нормално общество.