Либералният подход към справедливостта

Стефан Мелник

Навсякъде по света има много несправедливост. И винаги е било така. Прехвърлянето на вината към либералната политика или обявяването на неолиберализма като причина за всички злини е неисторично и противоречи на фактите. Икономическите проблеми на т.нар. “развиващ се свят” не са причинени от свободата или от свободните пазари, които са неразделна част от свободата.

В много части на развиващия се свят съществува много малко свобода, ако изобщо има такава. Там, където свободата се използва като метод, т.е. където се прилага либерална политика, резултатите са добри, и то много по-добри от повечето авторитарни опити за стимулиране на развитието. Освен това самата свобода - политическа или икономическа - е цел на развитието. Няма особен смисъл, а и повечето хора не искат икономически просперитет, който върви заедно с репресии. За либералите свободата и възможностите, които тя предлага, са неразделна част от представата за справедлив свят.  

Либералите предпочитат либералната демокрация като форма на държавно управление, защото тя е средство за разширяване на свободата и за подобряване на благосъстоянието

Либералите считат, че демокрацията създава проблеми, когато се използва за прокарване на нелиберална политика и за дискредитиране на свободата. Все пак демокрацията остава предпочитаната алтернатива, в случаите когато е съпровождана от институции за защита и развитие на свободата. Борбата за демокрация е съставна част от един много по-широк стремеж за по-голям просперитет и повече свобода. Поради липса на алтернативи либералите винаги са се борили за установяване на демокрация и за своята представа за нея, наречена “либерална демокрация”.

Няма доказателства, че демокрацията е нещо лошо за икономиката и за икономическото развитие. Статистиката сочи обратното – почти 90%, или огромната част от богатството в света, се създава в демократични страни. Напредъкът при установяване и задълбочаване на демокрацията води до ускорено нарастване на БВП в света. Това не е случайно. Средният дългосрочен растеж в страните от ОИСР днес е по-висок, отколкото в същите страни през стогодишния период преди Втората световна война. Никой не може да твърди, че тези страни днес са по-малко демократични в сравнение с предишния период.  

Либералната политика стимулира благоденствие за всички

Твърдението че, либералната политика води до повече неравенство и безработица, е мит, който трябва да бъде оборван. Това твърдение не се потвърждава с реални доказателства. Ако беше така, нямаше да можем да обясним: 
 Защо тенденцията (в статистиката) на заетостта в сравнително либералните икономики е възходяща?
 Защо в страните с по-малко либерална икономическа политика безработицата обикновено е по-висока?
 Защо разликите между големите и малките доходи в сравнително богатите либерални икономики никога не са толкова значителни, колкото в по-бедните страни?

Много често се забравя едно от обясненията. Предприемачите винаги търсят нови пазари за своите продукти и услуги. Те имат полза от новите и развиващи се пазари. Растежът се постига чрез разширяване на пазара, т.е. чрез задълбочаване и увеличаване мащаба на пазара. Пазарите се разширяват само при наличие на повече потребители. Повечето потребители и по-голямата маргинализация са несъвместими като явления.  

Дотук се опитах да подредя аргументи и доказателства, които показват че:

 либералната политика е едно неделимо цяло и не може да се дели на две – например добра политика по отношение на човешките права и лоша политика като “нео-либералната икономическа политика”;
 либералната икономическа политика има благоприятни въздействия върху политиките в други области и, в частност, върху социалната политика;
 либералната икономическа политика е благоприятна и за растежа, и за развитието и на практика е стимул и за двете.

Тези идеи не са нови. Добре е обаче да се връщаме към тях най-малкото поради две съществени причини:

 В политическото ежедневие често се губи общата и голяма картина. Подробностите прикриват основното или ни отклоняват от него.
 Либералният модел е все още непопулярен, тъй като се представя невярно от консерваторите и социалистите и остава неразбран.

Антиглобалистките движения виждат в либерализма, или по-точно в либерализма в икономическата сфера, своя главен враг. Светът не може да се похвали с липса на антиглобализъм и настояването от наша страна за коректност може много да помогне за каузата.

“Третият път” е движение към либерализъм, а не алтернатива на либерализма

В последно време либералният модел се радва на по-голяма подкрепа. Това важи особено за периода непосредствено след нежната революция през 1989-1990 г. Еуфорията и оптимизмът от началото на деветдесетте години отминаха и някои случаи бяха заместени от скептицизъм и от изопачената идея на антиглобалистите, че либерализмът е от полза само за най-приспособените.
Внимателният анализ на противниковите аргументи показва, че много от тях не са нищо повече от битка с призраци. Ако преразпределението на богатството води до забогатяване на една привилегирована част от населението, никой няма основание да бъде доволен, включително и либералите. По същият начин не е в интерес на никого да се пречи на растежа и следователно да се намаляват възможностите за отстраняване на бедността.

Коригирането на неверните представа е съществена задача. През 1999 г. бяхме свидетели на една странна дискусия вътре в германската Социалдемократическата партия, с голяма критика срещу предполагаемата неолиберална насока. В съвместното изявление на министър-председателя от британската лейбъристка партия Тони Блеър и на неговия германски колега, канцлера Герхард Шрьодер се казва, че “двете десетилетия на неолибералната икономическа laissez faire (ненамеса) приключиха” и се подкрепя идеята, че “държавата трябва да стане активен субект по заетостта”. Забравен е фактът, че именно  с това се занимаваха държавите в Западна Европа след Втората световна война. Да оставим настрана въпроса дали това изявление е либерално или не е и да се насочим към по-интересния въпрос: Води ли либералната политика към по-добри резултати в сравнение със социалната демокрация? Вече споменахме ирландското и американското чудо по заетостта. Има и други доказателства, че либералната икономическа политика създава успешно работни места. Критиката срещу либерализма е димна завеса, която прикрива по-важни въпроси. Трябва ли преразпределението да бъде централен проблем, щом като ефектът от него е забавяне на растежа и създаване на нови трудности за социалните групи с по-нисък доход, които се опитват да преодолеят бедността и да реализират някакъв просперитет? Трябва ли целта да бъде повишаване доходите на тези групи - чрез растеж или пък чрез отнемане на част от дохода на по-богатите и чрез ликвидиране на стимулите за предприемаческа дейност?

Въпреки дебата между социалдемократи и либерали по икономическата и социалната политика, има исторически консенсус по следните въпроси:

 Командно-плановите икономики и социалното инженерство не работят;
 преразпределението в така наречените държави на благоденствието е достигнало своите граници.

Предложението да се обсъди “Третия път”  не е нищо повече от опит за изхвърляне на идеологическия баласт и за приближаване към либерални позиции чрез някои козметични операции, които са в изгода на съответните партии.

Либералите смятат, че преразпределението обикновено е неефективно и че води до непредвидени и нежелани резултати. Всяка намеса в пазара създава изкривяване, неадекватно насочване на ресурси, загуби и корупция. След това пак се налага допълнителна държавна намеса за коригиране на ситуацията, а резултатите стават още по-лоши.

В изложеното дотук казахме, че икономическата свобода е неразделна част от свободата на всеки гражданин. Свободният пазар е израз на икономическа свобода и зависи от нея. Понятието за икономическа свобода е дефинирано в подробности в изследванията на много мозъчни тръстове, измервали резултатите от тази свобода. По-голямата част от доказателствата сочат, че икономиките с най-висока степен на икономическа свобода се характеризират с най-добри резултати при просперитета и ефективността.

Икономическата свобода и другите аспекти на свободата се стимулират взаимно

Връзката между икономическата свобода и другите форми на свобода е съвсем ясна. Съвсем малко са богатите държави с множество нарушения на човешките права. Същото важи за отношението между а) богатството и свободата (което не е изненада, ако свободата се схваща като цялата съвкупност от граждански свободи и политически права) и б) между богатството и демокрацията.

Съществуват бедни демокрации и бедни страни със сравнително висок стандарт на човешки права. Но почти няма богати страни без демокрация и без добра оценка за спазването на човешките права.

Когато либералите говорят за демокрация, те имат предвид не какъв да е вид демокрация, а такава, която защитава и увеличава свободата и която води до просперитет.
Икономическият провал на повечето диктатури и авторитарни режими е основният фактор, който стои зад исканията за демокрация и напредъка към демокрация в международен план. Не така очевидно е обаче влиянието на икономическия напредък върху исканията за демокрация. Само по себе си богатството не е достатъчно за хората, които се радват на плодовете на икономическия прогрес. Демократичното участие в управлението се превръща в средство за осигуряване и защита на богатството.

Ясно е също така, че формалната демокрация не води до добри икономически резултати. С изключение на Сингапур и държавите от Персийския залив, успешните икономики са напълно развити либерални демокрации. Характеристиките на тези демокрации - като върховенство на закона и зачитане на човешките права, включително правата на собственост, - са важни критерии за компаниите, които решават дали да инвестират в такива страни или не. Днешният интерес към доброто държавно управление като предпоставка за успешно развитие на практика представлява интерес към ценностите на либералната демокрация.

Връзката между демокрация и икономическа ефективност се проявява и на други нива. Когато кажем демокрация, имаме предвид участие. Участието подобрява отчетността и отговорността. Когато носим пряка отговорност за решения, отразяващи се върху нашето икономическо благосъстояние, обикновено такива решения са добре обмислени. Разгледахме няколко примера за пряко участие – преки демокрации и участие в проекти за развитие. Има още много примери за благоприятното влияние на участието върху ефективността – например родителско-учителските съвети, решенията на акционерите в компаниите.

Взаимодействието между либералната икономическа политика и различните политически свободи и граждански права не е предмет на настоящото изследване. Тези конкретни измерения са благодатно поле за бъдещи изследвания. То може да се илюстрира със следните четири въпроса: Дали свободата на информацията е предпоставка за търговското предлагане на услуги чрез Интернет? Дали защитата на правата на собственост е предпоставка за успешен софтуерен бизнес? Дали правото на свобода на пътуването е предпоставка за инвестиране в транспортната инфраструктура? (Няма смисъл от добри пътища, ако на гражданите не се разрешава да напускат града, в който живеят.) За множество бедни хора от развиващите се страни правото на собственост върху жилищата, в които живеят, е предпоставка за успешно осигуряване на обезпечение при техните инвестиции.

Не е случайно, че добре развитите пазарни икономики във всички случаи се намират в държави с напълно развита демокрация и много рядко – в държави с друга форма на управление.

Либералната политика генерира добри социални резултати

Възприемането на факта, че свободният пазар, свободата и демокрацията взаимно се допълват и подкрепят, не води непременно до реална подкрепа за свободните пазари и до политика, която стимулира икономическата свобода.

Може би най-сериозната критика срещу либералната икономическа политика е, че сама по себе си тя не елиминира бедността и не подкрепя социалната справедливост. В изложението не се обсъжда какво представляват социалната справедливост, лоялната конкуренция и равенството, тъй като съществуват радикални различия в идеите по този въпрос. Всеки човек, мъж или жена, предприемач или работник, всяка група със специални интереси, лобитата на фермерите и на профсъюзите, всички имат свое различно тълкуване и подход към въпроса. Когато всяка една от тези групи се опитва да наложи на останалите заинтересовани страни своето разбиране за справедливост, това има определено отрицателно въздействие върху икономическата свобода. Примери имаме при мащабните трансфери и регламенти в името на създаване на среда за “лоялна конкуренция”, при които се губят огромни ресурси и възможности.

Преразпределението и регулирането също не са начини за борба срещу бедността. Почти липсват доказателства, че икономическата намеса води до по-добри резултати при намаляването на бедността и при създаването на работни места. Точно обратното - laissez faire (ненамесата) и икономическата свобода се характеризират с по-добри резултати. В този контекст не бива да забравяме, че в по-богатите страни бедността (т.е., доход, който е равен или по-малък от 1/2 от средния доход) е относително понятие и няма почти нищо общо с ужасяващата мизерия в най-бедните развиващи се страни.

Добре е също да съпоставим нашите представи за реалността със самата реалност. Съществува например убеждението, че бързият икономически растеж е по-благоприятен за по-богатата част от обществото. Сравнителните данни обаче показват обратното:

 Изглежда, че съществува връзка между високото равнище на развитие и сравнително “справедливото” разпределение на богатството. Трудно е обаче да се докаже дали справедливото разпределение е функция на богатството или е резултат от политиките, които се прилагат след като е постигнато определено ниво на богатство.
 Държавите, които в последните години имат високи темпове на растеж, често се оказват със сравнително справедливо разпределение на богатството при съпоставянето им с други държави. В тази категория има много малко държави с големи неравенства (диспаритети) между богатите и бедните. От друга страна, множество държави с малка разлика между богати и бедни се характеризират с ниска икономическа ефективност. Това може би се дължи на държавната намеса, която е нещо добро за разпределението на богатството, но определено е неблагоприятна за икономиката.

“Икономическите тигри” в Азия постигнаха своя успех чрез използване на пазарните сили, а не чрез противопоставяне на пазара. Пътят към бърз икономически растеж стана възможен не чрез преразпределение, а чрез създаване на възможности. Държавните трансфери означават по-малко икономическа свобода, а липсата на икономическа свобода е пречка за растежа. Политиците трябва винаги да помнят, че растежът е благоприятен за всички категории доходи в обществото, дори когато няма преразпределение. Повечето от фактите, които разгледахме дотук, потвърждават този извод.

Първият път” е най-добрата посока

Премахването на бедността и създаването на възможности са важни цели на либералната политика. Бедността и липсата на възможности са показател за липсата на свобода. Най-добрата посока е либералната икономическа политика, която, ако се разбира и прилага адекватно, води до най-добрите резултати в дългосрочен план. Прибързаната намеса на държавата в икономическия процес ограничава възможностите и не решава въпроса с бедността.

“Вторият път”, за който настояват социалистите, не е път за решаване на тези проблеми. “Третият път” само се опитва да коригира някои от недостатъците на “Втория път”. Единственият изход е в първия (или първоначалния), в пътя, по който вървят либералите. Този път включва политика, която разширява свободата – установяване и укрепване на свободните пазари, установяване на либерална демокрация и реализация на основните права, и която политика ще доведе в крайна сметка до резултатите, към които се стремим. Според историческите сведения другите две алтернативи не водят до подобни устойчиви резултати.