Либералната Европа

Европа е един невероятно заможен континент. Тук се е състояла индустриалната революция, която за пръв път в историята на човечеството осигурява на голяма маса от хората благосъстояние, запазено преди това само за малцина привилегировани.

Европа има обща културна идентичност, но след залеза на Римската империя, тя никога не е била резултат от политическа централизация. В продължение на столетия децентрализацията на Европа е била и нейната сила. За това има една причина. Децентрализацията стимулира състезателното начало. От основите на самата икономика знаем: конкуренцията е по-добра от монопола. Това се отнася и за политиката. Историята на първоначалния европейски успех е история на постоянна конкуренция между държавите за нови територии и пазари.

ЕС ни донесе мир и благоденствие

От друга страна твърде голямата фрагментарност в историята на Европа е била съпътствана и от ужасни недостатъци. Континентът непрекъснато е бил раздиран от жестоки войни. Процесът на европейското обединение, започнал след Втората световна война, беше единствено правилният и необходим отговор на това. Той ни дари с мир, свобода и благосъстояние. С право обединението се превърна в една толкова естествена част от нашия живот, че предимно млади хора възприемат вече думата "европеец" почти като всекидневно описание на тяхната нормална гражданска принадлежност.

В своята същност ЕС е либерален проект. Европейската интеграция е най-успешният модел на либералната политика. Свободата е в основата на този успех. Индивидуалната свобода, демокрацията и правовата държава, пазарната икономика и свободната търговия, както и ефективното местно самоуправление са фундаментите на общия европейския дом. Европейският съюз предоставя на своите граждани територия на свобода, сигурност и справедливост без вътрешни граници и с вътрешен пазар, където цари свободна конкуренция.

Но: За много хора днес ЕС е и синоним на дистанцираност от гражданите и бюрократизъм.
Много неща се възприемат като "далечни" и "анонимни". Зад това недоволство на хората се крие един напълно реален проблем. Този проблем се състои в прехвърлянето на политически задачи от долните (близки до гражданите) управленски нива към възможно най-високото (най-отдалеченото от гражданите) ниво на взимане на решения.

Липса на проект за оптимална политика на администриране

Само по себе си не всяко прехвърляне на компетентност на европейско ниво е лошо и неефективно. Междувременно обемът и липсата на кохерентна и разумна обосновка, върху която този процес се развиваше досега, представлява абсолютна причина за безпокойство. Гражданите имат опасения, че ЕС е на път да свикне с лошите навици тъкмо на онези централизирани държави, които навремето трябваше да бъдат преодолени чрез него.
Досега процесът на обединение не се е развивал под формата на прилагане на един кохерентен проект за администрираща икономическа политика. В повечето случаи това са били стъпки "ад хок", които са давали на процеса ту протекционистична, ту либерална насока (напр. Постулатите за свобода в Римските договори от 1957 г.).

Необходима е добър конституционен договор

С проекта на договор за конституция свиканият за целта през 2003г. европейски конституционен конвент направи важна крачка в правилната посока. За да се отговори адекватно на задачите на бъдещето (например на разширяването), както и на либералните стремежи, единственият смислен път е създаването на нови правила и преформулирането на досегашните договори с цел създаване на един истински конституционен ред.

Поради своя обем обаче, който внушаваше определянето на свръхколичество от компетенции, конституцията бе отхвърлена от гражданите и се наложи оптимизирането й чрез новия Лисабонски договор.

Важното е, че се прави добра стъпка към ясно разграничаване и разпределение на компетенциите между ЕС и страните членки. Преди всичко обаче съвсем недвусмислено трябва да бъде закотвен принципът на субсидиарност. За целта в сфери с разделени компетенции Съюзът трябва да бъде овластен да решава само тогава, когато единствено той може да постигне желаните цели.

Стабилността на общата европейска валута лежи в основата на либералната политика. Поради това независимостта на Европейската централна банка трябва да бъде съхранена и гарантирана. И накрая, но не на последно място: Все още остава  отворена задна вратичка, че ЕС би могъл да даде възможност в дългосрочна перспектива за собствени европейски данъци. Затова либералите се борят принципно против „задните вратички”. Подобни данъци по принцип трябва да бъдат конституционно изключени.

Каква Европа?

Европа трябва да избира между два пътя: Единият води към състезание между отделните държави и общо към една либерална, ефективна и по-близка до гражданите система на управление на ЕС, осигуряваща лична и икономическа свобода.
Другият е този на централизма. Той води до фиктивно "състезание" на всички участници, в което всеки се опитва да се възползва от преразпределителната сила на централния апарат, при това в ущърб на останалите.
Поради това Европа се нуждае от истинска модерна рамка на политиката на администриране, която да извлече правилните поуки от историята. Само един либерален ред може да осигури демокрация, свобода и благоденствие чрез конкуренция на пазара и в политиката. Това не е никак лесна задача. Но в крайна сметка важно е да се осигури стабилното бъдеще на "чудото Европа".