Конкуренция

Конкуренцията е основен принцип на еволюцията и откритието е част от природата ни – от пеперудите, които се надпреварват за най-слънчевото място, до хората, които се състезават за наградата “Пулицър” и олимпийските медали. Като се вземе предвид ограничеността на ресурсите, конкуренцията в отворените системи дава възможност за максимален брой процеси, чрез които по метода на опита и грешките се откриват оптималните пътища за еволюцията на видовете. В пазарната икономика конкуренцията на отворените пазари, гарантирана от правни и институционални рамки, увеличава шансовете за откриване на възобновяеми източници и за тяхното използване съгласно алтернативната им себестойност. Например, конкуренцията помага за популяризирането на най-добрите образователни системи и за разпространението на конституцията на свободата.

Страх от конкуренцията

конкуренцията не е игра от нулата, в която единият печели онова, което изгуби другият (Монтен, Есета ХХІ). Опитът е показал, че всеки извлича някаква полза. Животът неспирно тече и всяка промяна води до конкуренция за нови решения, със съответните печеливши и губещи. Промяната и конкуренцията често налагат труден процес на приспособяване, а оттам идва и страха от провал. Един по-внимателен поглед разкрива, че страхът от конкуренцията, възникващ при бързата промяна, всъщност е страх от самата промяна. Това обаче е без значение за хората с осигурена заетост, които смятат социалните си удобства за застрашени от промяната. Този страх се използва от опонентите на глобализацията, които държат конкуренцията отговорна за проблемите и страховете на хората. Те призовават към въздържание, въпреки че именно конкуренцията помага на хората да се нагодят към неспирните промени. Повечето хора са свидетели как работната им среда се променя драстично в резултат на техническия прогрес, подхранван от неспирната революция в информационните и комуникационните технологии. В този бързо променящ се свят все по здравата връзка между образованието и възможностите за намиране на работа означава, че хората трябва да продължават да учат. Докато нови работни места се намират предимно в сектора на услугите, въпреки откриващите се нови възможности, останалата част от икономиката е изправена пред чиста загуба на работни места поради закостенялостта на пазара на труда. Образованието, обучението и работата съставляват основната част от живота на повечето хора и нищо чудно, че радикалната промяна в образователните и професионалните изисквания създава страх от конкуренция.

Ограничаването на конкуренцията обаче няма да донесе желаната сигурност. В конкурентна среда, когато хората са под натиск да се адаптират към промяната, пазарната икономика може да им помогне, тъй като е базирана върху свободата, отговорността и субсидиарността. Онези, които не приемат конкуренцията като част от решението на проблемите на глобализацията, а я държат отговорна за тези проблеми, са склонни да пренебрегват следното – докато новите информационни и комуникационни технологии радикално променят света на труда, проблемите на приспособяването всъщност се причиняват от интеграцията на успешно развиващите се държави, а след деветдесетте години на миналия век и от социалистическите държави в глобалния пазар на труда. Предвид структурните промени, които настъпват в Източна Германия и съседните икономики, които са в състояние на преход, Германия е особено силно засегната от онова, което група изтъкнати немски икономисти (“Kronberger Kreis”) формулират по следния начин  - “Схващането, че конкуренцията предоставя по-големи възможности е подложено на изпитание с огън.”

Именно поради тази причина трябва да се подхожда сериозно към проблемите на приспособяването и страховете на хората. Това означава, че освен последователна политика, базирана върху разширяването на възможностите за заетост и реформирането на социалната система, ние трябва да подпомогнем осъзнаването, че конкуренцията има социално лице. Колкото повече се засилва темпото на промяната, толкова повече нараства и законната нужда от сигурност, както и тенденцията да се гарантират активите за нечия друга сметка. Хората очакват по-голяма сигурност, когато са защитени от конкуренцията.

конкуренцията като процес на откриване

“конкуренцията като процес на откриване” е начинът, по който Фридрих фон Хайек обобщава живо социалната страна на конкуренцията. Бъдещето е неизвестно и ресурсите са ограничени. Само при конкурентен ред, където ограничените ресурси се разпределят икономично, ни е позволен максимален брой  експерименти в търсенето да открием нещо съвсем ново. В Берлин например сравнението на “Потсдамер Плац” днес с онова, което е представлявал преди един век, ни дава представа за новите продукти, транспортни средства и комуникационни системи, които са били открити чрез творчеството и усилния труд на хората, живеещи в конкурентна система. Нито един специалист по централно планиране нямаше да може да изобрети тези промени, да не говорим за това да координира цялото това децентрализирано планиране и открития на гражданите.

конкуренцията като “творческо разрушение”

Откриването или изобретяването на нови стоки, методи на производство, преимущества на местоположението и информационни системи означава, че конкурентните стоки, производствени технологии, работни места и местоположения първоначално са предмет на натиск за адаптиране към променящата се среда, както онези тъкачи от Силезия в пиесата на Герхарт Хауптман “Тъкачите”, които изпадат в нищета след въвеждането на механично задвижваните станове.

Шумпетер също описва този аспект на конкуренцията като “творческо разрушение”, който, както от една страна създава социални възможности, също така пораждат и социални проблеми, докато новаторите-пионери правят нови открития, доставят по-добри стоки и пазарите се разширяват от повратливите имитатори, за да предложат по-голямо богатство за всички.

Конкуренцията и свободата

При наличието на много доставчици в една пазарна икономика конкуренцията трябва да включва стимули, които да подхранват творчеството на свободните граждани, така че да не ги плаши силната конкуренция, която не гарантира успех.

Производството трябва да предшества дистрибуцията – независимо дали всички ще се възползват от печалбите на отделните лица, тъй като прилива от конкуриращи се на отворените пазари сваля цените и повишава качеството, или пък правителството ще действа като голяма дистрибуторска агенция, налагайки данъци върху приходите на предприемачите и работниците.

Следователно, трябва да се гарантират следните основни положения на конкурентния ред за гражданите:

• свободен достъп до отворените пазари
• конкуренцията като ограничаване на властта
• стабилни парични средства, за да има сигурно планиране
• относителни цени в съответствие с относителната ограниченост на ресурсите
• сигурни права върху частната собственост
• отчетност (“свобода с отговорност”)
• и устойчива икономическа политика.

Това са “съставните принципи” на пазарната икономика, като конкурентен ред и като конституция на свободата. Днес гъвкавите пазари на труда могат най-добре да помогнат за осъществяването на тези принципи и да предоставят по-ефективна мрежа за социална безопасност. Ако помощта целево е насочена правилно, ще е по-лесно да се помогне на отделните индивиди да се приспособят към структурните промени. За да може конкуренцията да функционира ефективно въз основа на пазарните цени, социалните трансфери трябва да бъдат отделени от пазара. Но и добрата социална политика има нужда от етикети с цени и конкуренция, ако искаме в резултат на това да се развият сигурни социални услуги и целева социална помощ за нуждаещите се. Съгласно принципа на субсидиарността, федерализмът също така трябва да се базира върху конкуренцията – политическа конкуренция за по-добри решения със заплащане на по-ниски данъци.