За корена на дървото и почвата

Станислав Анастасов

Колко често използваме тази фраза в ежедневието, а именно „корена на дървото”. Повод за размисъл ми даде една цветна картинка, която се явява и логото на Бюрото за демократични институции и човешки права на Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа, или по-кратко ОССЕ.

Първото нещо, което ми дойде на ум, бе изразът „дърво без корен”, не заради нещо друго, а защото няколко години живях извън границите на България и сред българската общност винаги се водеха бурни дискусии за „корена”, за това че живеейки прекалено време навън човек се превръща в „дърво без корен” и т.н. Неизбежно в съзнанието ми изплува и картината на запален националист, който говори за корените си в България, как от хиляди години родът му има корени тук или в Македония. Разбира се, логиката на въображаемия националист имплицира, че пра-пра-пра-пра-пра-внуците му и техните наследници ще живеят тук, на тази земя, защото корените им са тук…

Започна да ме измъчва един въпрос: „Коренът ли е най-старата част на едно дърво”? Дядо ми е агроном, и като малък обикалях с него доста нивя и градини, но все още нямам готов отговор на въпроса. Все пак коренът е тази част, която остава невидима, под земята. Но на практика всичко минава през него, те дават живот на едно дърво, както артериите и вените на един човек. Започнах да си представям как отрязвам едно клонче, след това го поставям във вода и след време то пуска корен. А след това, с времето, се развива в почвата. Значи коренът е най-младата част от едно дърво и за разлика от листата, остава част от това дърво през целият му живот.

Странно, но факт: много дървета надживяват с пъти един човек – живеят по 400 – 500 години. Вярно е, че не правят повече за това време, колко един човек за краткия си живот, но служат за хубав пример. Изкушават с красивата си цветна корона, която сменя цвета си сезонно, учейки ни че разнообразието прави красотата. И всичко това става, ако онази невидима част, коренът, е здрава. А, забравих нещо много важно – това от което и ние хората идваме и в което се превръщаме. Пръста. Почвата. Добрата почва и здравият корен дава възможност на столетника да ни диви с пъстротата и красотата си сезон след сезон.

Правя тези съждения, не защото възнамерявам да стана любител-ботаник, а защото все още търся обяснение на логото на Бюрото за демократични институции и човешки права на ОССЕ.

Ето го и него:

Официалната версия на ОССЕ е, че логото датира от първите демократични избори в Босна и Херцеговина. Дело е на Босненски художник и символизира свободата – Дървото на свободата. Короната са хилядите различни очи на света, които наблюдават как свободата се развива и пуска корени в Босна и Херцеговина.

Мислейки за българското общество си представям корените и почвата като децата на България. Този фактор, който определя бъдещото развитие на цветната, красива и здрава корона на страната ни. А какъв корен никне в почвата на българските училища?

Отварям днес сайта на МОН (Министерство на образованието) и се опитвам да намеря нещо, което да ми подкаже че поне сега българското училище предлага освен образователния елемент и възпитателен такъв. Например предмет или курс, който да възпитава на уважение към човешките права, към недопускане на дискриманация или поне нещо подобно. Гледам, взирам се, но няма.

В ръката си държа последното издание на Бюрото за демократични институции и човешки права на ОССЕ – „Образование в човешки права в училищните системи на Европа, Централна Азия и Северна Америка: Сборник от добри практики”. Ще спомена някои от най-добрите практики, които бяха изложени и при представянето на сборника.

В Холандия е установено, че има училища, които са сегрегирани – в тях учат предимно представители на различни малцинства, деца които са потомци на емигранти, родени са в Холандия. В извънучилищни дейности, под формата на игра, те се срещат със съученици от други училища. Ефектът е недвусмислен – децата се опознават, предразсъдъците към „другите” започват да падат един след друг. Чрез семейната среда това се предава, и тъй като програмата работи от достатъчно дълго време, в сегрегираните училища започват да се записват и представители на мнозинството. Може би и тук е мястото да отбележа, че в България броя на сегрегираните училища расте, като извинението на институциите е, че това е обусловено от демографската картина в съответния район. Лоша почва, с не толкова здрави корени в нея.

Друг добър пример е Турция, толкова любима на българските националисти. Там неправителствена организация, председателствана от жена, е успяла съвместно с министерството на образованието да направи преглед на всички учебници и курсове в основното и средно образование, като са премахнати всички текстове подтикващи към омраза във всеки аспект: национален, етнически, верски, расов и т.н. А ние къде сме с прословутите ни учебници по история, които карат всеки третокласник да гледа с недоверие на всички съседи на България, че и на малцинствата в нея. Май предпочитаме дървото ни да не е красиво-шарено, като това на ОССЕ а едноцветно, за по-сигурно.

Дори черната овца на Европа, Беларус, има добри практики в тази област, които гордо споделя. А ние къде сме. В момент, когато най-голяма грижа са страната, призната от ЕС и ЕК е правосъдието, уважението към закона. Търсейки обяснение на това, защо всеки се опитва да заобиколи правилата май трябва да погледнем към основата, към невидимото, корените и почвата. Имат ли децата днес, а и възрастните разбиране и уважение към основните права, които изграждат една правова държава – човешките права. Знаят ли децата, защо в България няма смъртно наказание – защото Европа така казва, или защото правото на живот е неприкосновено.

Много са пропуските в почвата и корените, които ако не се обгрижат сега, ще доведат до едно некрасиво дърво утре. Неразбирането на основни Човешки права и свободи в най-ранна възраст създава фундамент за неразбиране на законите на страната утре – още повече липса на вътрешна мотивация да се спазват.

Да помислим заедно: Как искаме да изглежда нашето дърво, дървото на Република България?