Конституционният съд създава прецедент

адвокат Роман Леви

Конституционният съд взе безпрецедентно решение - за първи път в новата ни история касира изборния резултат от парламентарен вот. Същински прецедент на директна намеса в изборния процес, в 20 годишния ни мъчителен преход към демокрация и правова държава, създаде Конституционният съд с решението си по дело № 9 от 2009 г. Конституционният съд обяви за незаконосъобразен избора на депутата Бюрхан Абазов от ДПС, избран от 19 МИР - Русе, и на Венцислав Върбанов, избран за народен представител в 8 МИР - Добрич от листата на коалиция Синята коалиция. 

 Формално причина за касиране на избора на двамата депутати са 24 гласа в 19 МИР - Русе, дадени от гласоподавателите за Синята коалиция, но вписани погрешка в изборните книжа на коалиция „За родината-ДГИ-НЛ”. Тази грешка е довела до загубата на един мандат на сините в Русе в полза на ДПС. При приспадането на 24-те гласа в полза на Синята коалиция обаче Венцислав Върбанов губи мандата си от Добрич. Самото дело е образувано на 22 юли 2009г., след като КС е сезиран от Главния прокурор с жалбата на Синята коалиция, представлявана от Мартин Димитров и Иван Костов. Решението е взето от 11 конституционни съдии, като трима от тях /Румен Янков, Благовест Пунев и Снежана Начева/ изказват особено мнение.

Неминуемо, създаването този прецедент, ще доведе до многобройни жалби от страна на всеки във всеки следващ изборен процес. При наличието на такъв прецедент, единици ще са партиите и коалициите, които няма да се изкушат да оспорват изборите. Очевидно е, че възможностите на съда да постанови решения по всяка жалба ще се проточат във времето. Още повече в чл. 72, ал. 1 от Конституцията са изрично изброени хипотезите за прекратяване на мандат на народен представител, като обявяването на избора за незаконосъобразен не е сред тях. Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:      

1. подаване на оставка пред Народното събрание;

2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;

3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;       

4. смърт.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 3 предсрочно се прекратяват пълномощията на народен представител при неизбираемост или несъвместимост с депутатския мандат. Неизбираемостта означава, че депутатът е бил избран, без да отговаря на конституционните изисквания за народен представител. Поради някакви обстоятелства отсъствието на тези изисквания не са били известни при избирането му. Той ще е неизбираем, ако има и друго гражданство освен българското, ако е поставен под запрещение и т.н. В случая не са налице предпоставките за неизбираемост. При другата хипотеза по чл. 72, ал. 1, т. 3 от Конституцията депутатският мандат е несъвместим с друга държавна длъжност или осъществяването на определена дейност. Например, ако народният представител заема длъжността кмет, постъпи на държавна служба или извършва непозволени за депутата дейности. В случая също така липсват и предпоставките за несъвместимост. По неизбираемостта и несъвместимостта на депутатския мандат с други длъжности или дейности се произнася Конституционният съд. От момента на вземане на решението пълномощията на народния представител се прекратяват.     

Конституционният законодател е предвидил категорично лишаването от качеството „народен представител” с решение на КС, тогава когато то е вече придобито, само и единствено в случая на установяване на неизбираемост и несъвместимост. В случая не е налице нито една от двете хипотези за предсрочно прекратяване на мандат на народен представител от КС, изрично упоменати в по чл. 72, ал. 1, т. 3 от Конституцията. Произнасянето по спорове за законността на избора по чл. 66 от Конституцията не влече със себе си като неизменна последица още и предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител, по чийто избор е възникнал спора. Законността на избора на народен представител се оспорва пред Конституционния съд, ако съществуват факти и обстоятелства за грубо нарушаване на избирателното законодателство. Например, ако кандидатът за народен представител е бил издигнат от субекти, които нямат това право, или кандидатът не отговаря на условията, предвидени в Конституцията. За не особено съществени нарушения на избирателната процедура се налагат административни санкции. Правните последици по касиране на избора на един кандидат ще са налице, единствено ако КС установи грубо нарушение на избирателното законодателство. В случая предмет на делото са 24 гласа в полза но Синята коалиция от една избирателна секция в Русе, които в никакъв случаи не могат да обърнат вота в полза на един кандидат без да се допусне повторно преброяване на бюлетините в другите избирателни секции в града.  Освен това, при обявяването за незаконосъобразен на избора на народен представител, за да има правната последица „отнемане на правото да изпълнява тази функция”, следва да бъде извършено задължително преди полагането на клетва и встъпването на народния представител в длъжност. Във всички останали случаи, искането би трябвало да бъде обявено за недопустимо поради закъснялост. Този случай е точно такъв – нещо повече двамата са започнали и са изпълнявали депутатските си функции в тяхната цялост. Налице е твърде късно подаване на искането на Синята коалиция, поради което то е следвало да бъде отклонено като недопустимо. С искането се цели предсрочно прекратяване пълномощията на вече избран и положил клетва народен представител и встъпил в своите правомощия.

            Искането е недопустимо и поради факта, че главният прокурор не е упражнил никакъв предварителен контрол, нито е направил някаква преценка на основателността на искането.  Той не е направил аргументирано искане от свое име, в което да се имплантира това на субектите по чл. 112 от ЗИНП. Искането трябва да отговаря на изискванията на чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд /ПОДКС/ като включва изложение на обстоятелствата, върху които се основава - в случая нарушаване правилата на изборния процес, които опорочават законността на изборите и в какво се състои искането – да се касират определени изборни резултати /т.4 и т.5 на чл. 18, ал. 2 от ПОДКС/. С други думи казано – прокурорът не е направил нито своя проверка, нито свое искане. Той просто препраща (подобно на пощенска кутия) искането на Синята коалиция към КС.

            Решението е неправилно поради съществени процесуални нарушения, а и от друга страна – необосновано. Съгласно чл.121, ал.1 от Конституцията съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Съгласно особенното мнение на проф. Снежана Начева процедурата, по която действа КС, не позволява в достатъчна степен осигуряване на същинска състезателност на спорещите по съществото на спора с произтичащите от това последици. След като е допуснал оспорване на законност на избор на народен представител на основание чл. 66 от Конституцията, законодателят е трябвало да осигури на единственият компетентен орган, който може да се произнесе и процедура, която отчита спецификата на този спор и в това отношение.  

            Господин  Бюрхан Абазов не е конституиран като страна по делото и не са му предоставени съответните процесуални права в процеса. А състезателното начало (логиката на всеки съдебен процес) се състои в правото на всяка страна да участва в процеса. Съдилищата чрез прилаганите от тях процесуални закони в непосредствената си дейност осигуряват във всеки конкретен съдебен процес равенство и състезателност на страните. Съдията трябва да осигури условия за състезателност на страните, като запази за себе си ролята на арбитър, проследил, анализирал и оценил по съвест и убеждение доказателствата, предоставени му от страните при условията на осигуреното им равенство и състезателност.

Налице е частична проверка на правилността на данните от гласуването, закрепени само в един  единствен секционен протокол – на секция с номер 19-27-00-121 в град Русе. КС не е взел под внимание становището му, че в други 6 секции в Русе броя на гласовете за Синята коалиция е завишен с 142 гласа в националната база данни в сравнение с оригиналните извлечения на протоколите от СИК, гр. Русе. По този начин „Синята коалиция” е получила при определяне на общия резултат и мандатите в повече от 142 гласа от реалния вот на избирателя.

Съдът е изслушал само едната страна в спора, като е признал грешки в една секция и не е допуснал броене на бюлетини в други секции в град Русе, които от своя страна биха могли да дадат аргументи в обратната посока.

            По Конституция, КС е независим орган, състоящ се от 12 съдии с 9 годишен мандат, избирани по една трета от Народното събрание, една трета назначавани от президента и една трета – избирани от общо събрание на съдиите на ВКС и ВАС. Решенията се вземат с минимум от 7 гласа, в този случай те са осем. Достатъчно основание да се замислим за стабилността на това решение. Защото в правото освен проблемът за законосъобразността съществува и този за целесъобразността. А е очевидна нецелесъобразността от откриването на подобен юридически прецедент, който отваря вратите на политически машинации на всеки един, загубил изборите. Това го видяхме и на по-миналите избори за президент в САЩ, при безкрайното броене на бюлетините в Калифорния. Обявяването на резултатите от изборите е съобразно чл. 113, ал. 3 от Закона за избиране на народни представители. Той гласи: “Резултатите от изборите се определят според актуализираната база данни”. Те са обявени. И с това следва да се слага точка на изборите резултати. Те са такива, каквито са и не подлежат на преоценка.