Имаме остра нужда от младежка политика

Ракшан Моллова

„Никой не се ражда добър гражданин, нито една държава не е възникнала като демокрация. Напротив, и двете са процеси, които продължават да се развива през целия живот. Младите хора трябва да бъдат интегрирани още от раждането. Едно общество, което се лишава от своята младеж скъсва жизненото си значение, то е осъдено да кърви до смърт ".

/ Кофи Анан, генерален секретар на Организацията на обединените нации, обръщение по време на Световната конференция на министрите, отговорни за младежта, Лисабон, 1998/ 

Европейският съюз от началото на неговото основаване не е същият, България не е същата, проблемите и предизвикателствата пред младите хора не са същите. Динамиката в личностен и обществен аспект на национално и на международно ниво изправят младия човек пред предизвикателства от различен характер. Младите хора днес живеят в свят, различен от този в предходното поколение.

Много може да се каже за невероятните промени, които настъпиха през последните двадесет години в България. Това, което младите хора смятат за необходимо, е развитието на базирана на знания младежката политика в страната, която да включва все по-голямото  участие на младите във вземането на решения. От София до Барселона и от Мадрид до Брюксел, можем да намерим примери за добри практики за съвместни усилия за подобряване на живота на младите хора. В цяла Европа правителствата развиват национални стратегии за младежта и планове за действие по политиката за младежта с  несравними темпове. Ясно е, че имаме много да се учим взаимно от опита на всяка една страна, въпреки че политиките трябва, разбира се, да бъдат адаптирани към местните условия.

Концепцията за националната младежка политика е много добре установена в Европа. Европейските институции на Съвета на Европа и Европейския съюз, са се превърнали силен застъпник на развитието на националните политики, насочени към подобряване на положението на младите хора. Те упражняват различни механизми за насърчаване на техните държави-членки да предприемат мерки за развитие на междусекторни политики, които възприемат младите хора като ресурс и които активно включват младите хора и неправителствени младежки организации във вземането на решения по въпроси, които ги вълнуват.

През последните десет години настъпиха събития, които ускориха развитието на националната политика за младежта в Европа и съответно го доведоха до съвсем ново ниво. Първо, на Съвета на Европа, създаде механизъм за оценка на националните младежки политика в Европа, която бързо стана популярна с желанието на държавите-членки за по-нататъшното разработване на своите стратегии за младежта . В началото на пролетта на 2009 г. са извършени международни експертни мнения на 15 държави-членки, а други страни подадоха заявление за оценка.

Второ, като част от Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, създаден през 1999 г., работна група на младите хора създаде нова динамика в областта на младежката политика чрез активно насърчаване на развитието на националните планове за действие на младежката политика на Балканите.

На трето място, след цялостен процес на косултации с младите хора в цяла Европа, Европейската комисия обяви своята Бяла книга за младежка политика, озаглавена „Нов стимул за европейската младеж” през ноември 2001. Това изведе младежката политика в центъра на вниманието на Европейския съюз в момент. Като говорим за качествена национална младежка политика, е необходимо да си приомним добре, че това не е тази младежка политика, която отделя най-голям бюджет за младежките организации и младите хора. Напротив, най-добрата политика е тази, която по най-добрия възможен начин анализира и адресира реалните потребности на младото население, успява да се разработи конкретни цели и задачи и прилага мерки, за постигане на поставените цели.

Какво представлява термина „европейски стандарт” на младежка политика и какво трябва да направим, за да достигнем това ниво. Този въпрос е един от често задаваните от активисти на младежката политика, които имат амбицията да се повиши качеството на тяхната национална политика за младежта и биха искали да видят проект с необходимите изисквания за достигане до "европейски" или "международни" стандарт на младежката политика.

И така - има ли план или формула, с ясни цели и задачи, за това, какво трябва да бъде европейското измерение на младежката политика? Нека погледнем по-отблизо в европейските и международните организаци по въпроса и да видим как те са отправили въпросите на младежката политика чрез соите решения и практики. По този начин ние можем да научим много за това какво може да се счита за "европейски" и "международен" стандарти на младежката политика, и как те могат да бъдат водещи принципи за националната младежка политика в България.

Политиката за младежта трябва да е насочена към всички млади хора. Правителството трябва да гледа на младите хора като на жизнено необходим ресурс и да улеснява възможностите на младите хора да реализират потенциала си като граждани. А правителството има специална отговорност да гарантира, че по-уязвими млади хора или млади хора със специални нужди се ползват от правата и възможностите, които те имат право.

Поемането на перспективата да гледаме на младите хора като ресурс в обществото и по-точно - като ценни граждани като тяхно право и капацитет като млади хора – е естественият фокус на младежката политика да осигури активното участие на всички млади хора в обществото и да проучи и намери начини, които дават възможност да реализират пълния си потенциал като граждани.

Днес, Европейският съюз взема активно участие в развитието на младежката политика в държавите-членки. Бялата книга за младежта, озаглавена "Нов стимул за европейската младеж" стартира през ноември 2001 г. от Европейската комисия. Тя бе предшествана от консултативен процес, който беше най-изчерпателния от която и да е бяла книга, изработена от Европейската комисия. Рамката за сътрудничество в младежката политика, очертана в Бялата книга за младежта, изтича през 2009 година. Новата рамка, наречена Стратегия на ЕС за младежта: Инвестиране и овластяване, беше приета от Колежа на Комисарите през април 2009. Срокът на новата Рамка е девет години, от 2010 до 2018. Това илюстрира силния ангажимент на политиците, на европейско ниво, да се консултират с младите хора и да ги включват в процесите на вземане на решения по въпроси, които оказват влияние върху тях. Новото в тази стратегия са приоритетите и силният фокус върху междусекторния характер на младежката политика.  Характерното задеветгодишната стратегия е наборът от нови приоритети, както и това, че дава приоритет на междусекторния характер на младежката политика.

По отношение на идентифициране елементите на понятието европейски стандарт на младежката политика е от значение да споменем един от другите инструменти на Европейската комисия в областта на младежката политика: Европейски пакт за младежта. Пактът е разработен като неразделна част от Лисабонската стратегия за насърчаване на растежа и заетостта. Това доведе младежката политика до ниво невиждано преди това в Европейския съюз. В рамките на Европейския пакт за младежта бяха въведени набор от политически мерки за решаване на следните три направления:
заетост, интеграция и социално развитие; образование, обучение и мобилност; съчетаването на семейния и професионалния живот

Националните младежки политики в цяла Европа са различни. Те отговарят на различни предизвикателства, културна специфика и различни ресурси. Но все пак можем да си зададем въпроса дали е възможно да се говори за "европейски стандарт" на политиката за младежта в България? Как да приложим европейската политика за младежта в България, как младите хора в България да усвоят модерните техники за правене на политика даже и чрез представяне на примери за „добри практики”. Възможно е да се отговори положително и за двете тези въпроси в настоящата статия. За целта е необходимо да се представят основни примери за добри праактики от страни-членки на Европейсикя съюз.

Ø  Младежки неправителствени организации трябва да вземат участие в семинари /конференции, които очелтават приоритетие и целите на националната стратегия за развитие на младежта;

Ø  младежки неправителствени организации трябва да участват в различни работни групи и други части от структурата, за да развие новата стратегия за младежта;

Ø  Младите хора трябва да участват в кръгли маси кръгли маси или други дейности, организирани специално за младите хора и се провеждат на местно ниво;

Ø  Когато става въпрос за гарантиране в дългорочен план участие на младежи в изпълнението на Национална стратегия за младежта

Един много конкретен начин за привличането на неправителствени младежки организации в изпълнението на стратегията на проекта е да се заделят средства или дарения, специално за реализацията на някои мерки в стратегията и плана за действие на младежки организации. Това може да бъде организирането на курсове за обучение по конкретни теми, като например: Как може да младежки организации да предприемат мерки за приобщаване, участието и на правата на човека? (Няколко дейности в рамките на европейското "Всички различни - всички равни" кампания, проведена през 2007 г. и 2008 г. в страните от цяла Европа са добър пример в това отношение).

Съществуването на независим национален младежки съвет значително опростява възможността за близък и постоянен диалог между младежки организации и правителството. Има много начини, по които правителството може да гарантира участието на младите хора чрез по-тясно сътрудничество с национален младежки съвет. По-долу са някои добри примери и практики, които вече са установени в много европейски страни

1. Осигуряването на нациоалния млядежки съвет с адимнистративен грант, което прави възможно поддържането на задоволително ниво на управление. Това от своя страна ще даде възможност на организацията да стане по-стабилна, както и да изразява позициите си по-ефективно и по този начин стане по-надежден партньор за правителството;

·         Покана националният младежки съвет да изразява своето мнение по важни въпроси, които засягат младите хора и да предложат нови мерки за съществуващите предизвикателства;

·         Насърчаване други министерства да бъдат в контакт с националния младежки съвет, когато се засягат въпроси от сферата на младежката политика;

• Създаване на програма за младежки делегат в рамките на Министерството на външните работи.
• Ако не съществува национален младежки съвет, правителството трябва да подкрепи усилията на младежките организации да развиват такъв орган. Важно е обаче, че младежките организации самите да са инициатори на национален младежки съвет и той да не е установен в резултат на правителството влияние или натиск.

Редица правителства в Европа са създали комисии, които съветват правителството за това как държавните субсидии за неправителствени младежки организации трябва да бъдат разпределени. Тези комисии имат силно представителство от националния младежки съвет, или на представителна извадка от националния младежки организации. Идеята зад тази практика е, че представители на младежки организации трябва да имат думата за това как правителството отпуска средства на самите организации

Това са само някои примери за това как правителството може да гарантира институционална участието на младите хора във вземането на решения на национално ниво. Всички примери са на базата на съществуващите практики от различни европейски страни, и следователно са реалистични и осъществими. Съществуват посетите уеб-страници на държавни органи или национални младежки съвети в Европа, които дават информация за това как различните страни включват млади хора и младежки организации във вземането на решения.

Национална младежка политика е държавен ангажимент и практика за осигуряване на добри условия на живот и възможности за младото население на дадена страна. Тя може да бъде повече или по-малко насочена, слаба или силна, тесна или широка. А политиката за младежта не свежда непременно до съставяне на специфичен стратегически документ (въпреки че това определено е за предпочитане!), Но може да бъде създаден набор от практики, политика или вкоренени в броя на различните документи, които заедно определят как правителството се занимава с въпроси, които са насочени младите хора. Това не е предпоставка за политиката за младежта (или всяка друга политика, за този въпрос), за да се основават на законодателството, това ще зависи много от националния контекст. За младежката политика, за да бъде силна и ефективна, обаче, е необходимо да се съобразяване с редица фактори, като насърчаване младежкото участие, между-секторния подход, осигуряване на примери за добри практики, местни младежки инициативи