Дебнене по пътеки, кабинети, групово и индивидуално

Д-р Нигяр Сахлим

КП /Клинична пътека/ - Пътека, която не води за никъде.

ДСГ /Диагностично - свързана група/ - Група, която не свързва нищо и никого. Дори здравния министър с директора на здравната каса.

„Пароле, пароле, пароле…” – се пее в една италианска песен. Говори, говори, говори... И те говорят, говорят, говорят. Здравният министър Константинов, лекарският съюз, депутати от управляващата партия в здравната комисия. От това ежедневно говорене хората вече знаят и повтарят изрази като КП и ДСГ. Болниците работиха върху какви ли не бюджети: То не бяха прогнозни, годишни, отворени с фиксирани рамки?!, тримесечни, лимитирани, делегирани. Нищо за пациента не се промени. Той плаща все повече и повече, много повече от това, което досега е давал за здраве.

Вместо добре структурирано, организирано здравеопазване, разумни стъпки за преструктуриране, добре обсъдени, консенсусни решения в системата, цари напрежение, непредвидимост и „дебнене” на врага.

За пациента това е лекаря, за лекуващия – здравната каса, за министерството и проверяващите – медиите.

Объркани цели, объркани ценности, объркани резултати.

Какво се случи през последните шест месеца?

· Здравна карта – рекламираната като „гордостта” на здравното министерство карта се оказа моментна снимка на легловата база в страната по области. Тя доказва, че най-много болници и легла на глава от населението има в големите градове, които са и университетски центрове. В райони като Разград, Ямбол, има най-малък брой легла на брой население. Въпреки това, продължава целенасочения удар върху малките болници точно в тези райони.

· Общински болници – бюджетът на 45 общински болници за 2011 г. бе намален с около 40%, т.е. те ще фалират. Всички 100 общински болници харчат едва 17% от всички средства за болниците. Обслужват около 2 милиона от населението на България, което е най-бедно, най-възрастно и в най-отдалечените райони. Сдружението на общинските болници изнесе данни за категорична дискриминация на тези хора: Средно на човек за болнична помощ се харчат 132 лв. годишно. В София тези средства са 270 лв., а в Нови Пазар - 22 лв. Сега някой иска да отнеме и тези минимални средства. Алтернатива на закритите болници е:

· Спешна помощ – лансирана бе идеята за нова Концепция за спешната помощ. По Конституция осигуряването на спешна помощ е изключителен ангажимент на държавата. Странно прозвучаха предложенията за частно финансиране на системата, участие на НПО, идеята за парамедици. В момента има цели области като Смолян, Шумен, Кърджали, Разград, Видин, Враца, в които почти няма лекар в системата на спешната помощ. Тя е поверена в ръцете на фелдшери. Дори в столицата има вакантни около 80 лекарски места. Заплатите на работещите в системата са едни от най-ниските (около 380 – 400 лв.). Ето защо идеите да се качат тези хора на ATV-та, мотор (а защо не скейтборд?) звучат екзотично, но няма да решат кадровия дефицит в системата. Защото тя е буфер межда доболничната помощ, в която вечно няма направления и болниците.

· Противопоставяне между пациенти и медицински специалисти – задълбочава се пропастта между лекувани и лечители. Лекарите се чувстват обидени от много неща – недоброто заплащане; общественото положение и отношение; медийните атаки. Пациентите не виждат смисъл да се осигуряват. Това се изразява в „протеста” и на тези, които имат възможност, да внасят осигуровки - неплащайки, както и в невъзможността на бедните въобще да се осигуряват. Резултатът днес е цифром и словом около 2 млн. неосигурени български граждани. Ситуацията се нажежи с предложението за 24 лв. минимална цена за преглед, както и реакцията на Българския зъболекарски съюз по повод безплатно зъболечение на американски екип в смолянско село, непосещавано от стоматолог над 20 години.

Всъщност същността на спора е за пари, морал и още нещо – правото на всеки на достъп до здравна помощ! И механизмите, чрез които държавата трябва да осигури този достъп.

Стига да знае как!

Иначе за няколко месеца се прие Концепция за развитие на здравеопазването, Национална програма за реформи, предстои Концепция за спешна помощ ….

Защо ли всички тези Концепции, Стратегии и Програми задълбочават проблемите по пътеките, които не водят наникъде за обществените групи, които стават все по-бедни, болни и обезверени?

Пътеки без цел и посока, по които движението става все по-трудно, поединично, за сметка на това струва все по-скъпо!

Бъдете здрави!