Изберете Българското

Атанас Кръстев

Политически модели всякакви. Но един сред тях е безспорното най-колоритен – канибалският. Моделът е живописен и прост – този, който не харесва някого, просто го изяжда. Светкавично и ефикасно се постигат две ключови цели –спокойствие и ситост. Както се казва у нас – с един куршум два заека.

Говорят, че в Африка все още имало канибали. На времето вървеше слухът, че хладилникът на Бокаса бил винаги зареден с прясно детско месце. По-скоро съм склонен да вярвам, че това са злонамерени слухове от политически опоненти или най-малкото носталгия към приключенските фантазии на детството, често свързван с тъмните страни на черния континент.

Та, за Африка не е съвсем сигурно, но с известна изненада установих, че моделът се разработва все по-успешно в Европейския съюз и че дори вече се правят опити с хора.

С експеримента се е заел уважаван научен институт. А най-важно за нас е, че авангардната разработка се осъществява не къде да е другаде в ЕС, а в България – най-новият член. Затова не е за учудване фактът, че в стремежа си да докаже качеството си на равностоен партньор, страната ни достигна неподозирани висоти в политическото моделиране. Оттук тръгват крупни изследвания в областта на една радикално нова икономика. Чрез смело имплантиране в сърцевината на класическите образци на екземпляри от други обществено-икономически епохи, се постига преобръщането на целия световен ред, за да доведе до непостижимото до сега състояние на всеобщо благоденствие. Ярки примери са проекти като, например, насърчаване на свободния пазар чрез борба със спекулата, развиване на пазара чрез монополизиране на основните производства и услуги, намаляване на цените на хранителните стоки чрез магистрално строителство и чрез най-новата тънкост – с увеличаване на цените на горивата. В областта на намаляването на престъпността е вече известен българският патент - самоизбиване, а обезсмисляне на корупцията чрез универсалното й разпространение е друг оригинален нашенски способ. Не можем да отминем, разбира се, и гордостта на българската политическа генетика – разгъване на гражданските свободи чрез подслушване.

И така, сигурни сме, че светът вече гледа със затаен дъх и чака последните разработки в областта на чистата политика, а именно – канибалския модел. Не, не става дума само за класическия похват – нарастване на потреблението на хранителни стоки, чрез взаимно изяждане. Не е толкова просто. Тази разработка се цели и по-високо – право в областта на правните механизми и най-вече в конституционализма. Търси се радикално, но демократично правово решение. В една демокрация изяждането трябва да става законно. Оказва се, че повечето основни права на гражданите са станали напълно непригодни за съвременния обществено-икономически порядък. Те просто са безнадеждно остарели. Тяхното осъвременяване е тази особено важна обществено-политическа задача, с която дръзката българска политическа мисъл се е заела, за да разреши веднъж завинаги всички човешки проблеми. Такива права и свободи като, например, свободата на словото, религиозната свобода, правото на мирно събиране и сдружаване, личната неприкосновеност, добро име и чест, направо плачат за сатъра на модерната наука.

Лабораторията, заслужила това високо признание, на която е възложен този отговорен процес, е оригиналната, най-българска партия ВМРО. Това има своята дълбока логика. Ще ви припомня, че в името на чистата наука и напредъка на една обединена българска нация, тази партия напуска масово властта, за да се посвети на теоретичната мисъл за благото на народа. Нека не подценяваме тази саможертва. Нека погледнем с очите на български възрожденци, разплакани за една чиста и свята, богата и просперираща България. Само през тези чисти български очи можем да видим дори толкова далече, като доколко е остаряла и вредна тази демагогия, наречена представително управление и колко губи модерната демокрация от нея. С тяхна помощ се разобличават престъпните харчове за избори, колективно управление, корумпирана съдебна система. И ето, как стъпка по стъпка, от извисяващата идея за избори чрез юнашко викане на публични места, където народът наистина да даде пълна воля на гласа си и да избира, да избира веднага, пряко, без всякакви там демагогски увъртания, да съди на място, със святата сабя на войводите, този оригинален политически институт стигна до идеята за канибалския модел. Редно е да добавим, че този модел, не е чужд на българската народопсихология, а някак си природно битува извечно и изконно в дебрите на чистата ни душа. Това прави тази разработка особено атрактивна като естествено адаптивна сред нашето население.

Още една изненада – доброволци за тези екстравагантни експерименти са не кои други, а членовете на една религиозна организация. При цялото ни уважение към обществената нужда от експеримента, ще отбележим, като не спестяваме честната критика, че каквито и да са научни опити задължително трябва да се започват с животни. Единственото, което може да смекчи лошото впечатление от това рисковано и не съвсем, може би, хуманно начинание, е че тези хора са доброволци, пък и на всичко отгоре са и Свидетели на Йехова. С каквито и очи да гледаме, дори през най-хуманните очи на света – тези на чистите българи, не можем да не видим, че това си е една особено опасна секта, както компетентно ни разкриват лидерите на ВМРО. Че тя, като проводник на чужди на страната интереси, промива мозъците на хиляди българи, като отмива оттам всичко без да подбира, като се започне с национално самосъзнание, историческа отговорност, патриотизъм, та се стигне до бради, килимявки, свещоливници, ценоразписи за кръщенета, сватби и погребения, манастирски разврат, манастирско шушукане и даже боб по манастирски. Че какво ще прави един българин без неговия си боб по манастирски, как ще даде отпор по нашенски право в лицето на озлобените от неговата независимост и национално единство чужди интереси и чуждопоклонници!? Как!?

Та, нека бъдем умерени в своята честна критика и да преминем към самия модел. Макар, че още с наименование си той разкрива много за себе си, както казахме и по-горе, това не е проста работа. В края на краищата, всичко завършва с масово изяждане, с грандиозни тържествени възстановки на позабравени български гастрономически чудеса като печен мисионер по хайдушки, глава под връшник, на пара, на кол, пълнена, на фурна със и без картофи, къпана баница, къпан чуждестранен турист, турист по балкантуристки, по митничарски, по таксиджийски, единични, двойни и групови чевермета по крайморски, административно печено със зелени банкноти и т.н., като всичко това ще бъде обилно гарнирано с шопска салата и гроздова ракия. Финалът ще бъде всенародно дунавско хоро, за което още от сега е дадена заявка в Гинес.

Все пак, за се постигне максимално демократичен резултат, проектът преминава през няколоко предварителни фази. Това е предизвикано най-вече от обичайните трудности, които ни създава ЕС и САЩ в опитите ни да съхраним родните си традиции в икономиката, политиката, дори и в частния си живот. Ето, например, вижте какво става с билките, с мастиката, с ракията, с киселото мляко, с бялото саламурено сирене. Посягат дори на такива български светини като луканката и кебапчето. Мъжът вече не е мъж в собственото си семейството. Ето защо, са необходими действия, които редица светила в българската политика вече са изобретили, но които трябва да се подредят в стройна научна система, за да се избегнат лошите страни на глобализацията и опитите за принизяване на българщината, поставянето на страната ни в някаква втора категория страни-членки на ЕС, НАТО, балканското, черноморското и тихоокеанското сътрудничество, това за изследване на космоса и да не забравяме Антарктида. Антарктида в никакъв случай да не се забравя! И така, похвати като навеждане, приземяване, дишане под вода с тръстика, засади в тесни проходи, загърляне откъм фланга, отстъпление за примамване на противника в храстите, мощно викане отдалече (пак със същата цел), нападение изотзад и всякакви други тактически хитрости, с които е толкова прочут българският воин, се интегрират в хомогенна авторегулаторна система, която трябва да функционира безотказно в единодействие.

Задължително е да се добави, че има и чисто кулинарни съображения. Водими от челния опит в тази област на китайските специалисти, нашите учени приемат вече за доказано, че един хубав пердах на жертвата, преди да бъде заклана, я прави много по-вкусна. Който е опитвал прочутото бито куче по пекински, може да разбере това. А и самото удоволствие от боя си го бива.

Как върви работата по модела досега? Организирана е една добре смазана верига от активни мероприятия, проявяващи се на територията на цялата страна.

На първо място, всеки член на ВМРО знае, че дори при внезапна поява на лица от експерименталния пул (Свидетели на Йехова) пред самото лице на такъв обект трябва незабавно да се развее страшния байрак на ВМРО. За целта всеки член на ВМРО, а впоследствие при масовото внедряване на модела - всеки истински българин, носи увит около кръста си, близо до най-съкровените си части, поне един брой такъв байрак. Но колкото повече, толкова по-добре. Не са изключени импровизирани масовки. След това първо смело действие на поборника за истинска българска демокрация, докато обектът е още замаян, му се отправя незабавно следният въпрос, най-добре - през зъби – „Абе, ти българин ли си?!?”. Докато обектът, потресен от този директен, разконспириращ го въпрос, гледа смаяно, не вярвайки на очите си и на ушите си, той трябва да бъде довършен с два три шеметни лозунга от типа „Ние сме православни!”, „Оставете децата ни!” (за последния няма никакво значение възрастта на смелия българин). После без всякакво забавяне, ритмично се преминава към скандиране, което прелива мощно в кулминацията „Сектите вън!”, плюене, псуване, грозно изсмиване в лицето, по възможност (това е обикновено при по-масови прояви) се раздават здрави юнашки юмруци, хвърлят се камъни и всякакви други подръчни материали, за да не угасне никога спомена за опълченците на Шипка.

По-нататък, освен такива поединични, спорадични действия на отделни активисти, се разгръща второто ниво на една вече масова народна инициатива, която може да се определи като мирен протест. За целта се извършва издирване на вероятно групово струпване на обекти от сектата. Тъй като тези, лишени от национално самосъзнание типове, не обичат светлината, те, разбира се, се крият в миши дупки по крайните квартали, като заблуждават обществеността, че са бедни хора, които не могат да си позволят небостъргачи в центъра, редом с колоси на българския дух и икономика като Черепа, Картофа, СИК, Тимон и Пумба и т.н., което си е чиста лъжа. Ето защо свърталищата на тази измет трябва да бъдат локализирани и маркирани. Поради това мирният протест започва с изпращането на ударни групи от малолетни и непълнолетни дечица, жертви на домашно насилие, секти, лоши чичковци, чуждестранни инвеститори, които експлоатират безогледно родителите им с производство на ишлеме и с лишаване от инвестиции в модерни АйТи технологии. Този младежки авангард маркира мястото спонтанно с помощта на камъни, спрейове и други опълченски похвати. Освен локализацията на мястото, тази подготвителна част има за цел да обезсърчи по-малодушните членове на сектата, като им дава възможност да се опомнят, че са българи, а ако са чужденци, да напуснат святата ни земя незабавно, преди да бъдат приложени същинските мерки.

След като е извършена маркировката, се пристъпва към мирния протест. Изчаква се, разбира се, някое важно конспиративно мероприятие на обектите, като например събрание за четене на Библията, тайни вечери или неправославно пеене под сурдинка. Няма нужда да се обяснява, че то винаги става на скрито, а не пред очите на народа, както например ВМРО гордо пее българския химн и влиза с високо вдигната глава по средата на сектантските им събрания. И така, докато обектите са се сврели вътре, мирно протестиращите обграждат мишата дупка, вадят знамената и започват да протестират. Веят високо червено-черните байраци, скандират смели лозунги, заклеймяващи предателството на тази сган, която без всякакъв свян ползва името български гражданин или гражданин на ЕС, за да ги петни. И така тези стълбове на православното християнство, гонят дявола на антибългарщината от свърталището му и бавно, но сигурно го подготвят за епичния финал, който рано или късно ще дойде. Къде ще ходят тези вероотстъпници!? Как ще се измъкнат от справедливия гняв на така дълго мачканото българско мъжество и достойнство!? Ние сме толкова много! И винаги ще си останем тук!

За назидание не минава без някой камък в прозореца, възвисяващ лозунг по мазилката на змийското гнездо, а и чат-пат по главата на някой от тези антихристи. Но какво да се прави, покрай сухото гори и мокрото. Можеш ли да обуздаеш народния гняв. Камък народен – камък Божи! И после, когато отстъпниците започнат да обикалят болниците и полицията, да се влачат демонстративно с бинтове, гипсове и лепенки, сякаш е голямо чудо станало, като започнат да разиграват цирка с българското си гражданство и правата на човека, идва едно от най-солидните средства за реформиране на системата – новата концепция за свободата на словото, пречистена от историческите натрупвания на глезотии, извращения и превратни тълкувания. И ето го пак този български гений, с който смайваме света, който ни прослави като най-интелигентната нация, най-музикалната, най-песнопойната, най-техническата, пък и не на последно място - най-толерантната. Та този български гений, олицетворен от гордите потомци на най-коравите, най-честните, най-трудолюбивите, най-...така... мъжествените българи - войводите от ВМРО, дадоха своя принос към новото разбиране на свободата на словото. С гордост можем да заявим, че той ще стане част не само от българската, но и от световната демокрация някой ден. Тук трябва с признателност да се отбележи, че това не беше възможно без помощта на достойните членове на Комисията за борба срещу дискриминацията.

Има – няма двайсет години, откакто започна работата по-модела и ектсперименталният стадий едва започна, тези агенти на чужди разузнавания, тези лукави и подли проводници на противно за българите влияние, тези престъпници срещу народа, който оцеля след петстотин години турско робство благодарение на своята църква, си позволиха да заведат дело в Комисията за защита от дискриминация срещу ВМРО! Срещу приятелите на премиера, които му помагат така самоотвержено, докато той бди като защитен от закона царски орел от върха на държавата, за да утрепе някое по-голямо вредно влечуго!?!

И вътре в жалбата едни оплаквания, едни такива женски вайкания. Че като ги зачесаха юнаците. „Знаете ли?” пита смелият войвода Джамбазки, „че в България има свобода на словото?” „Знаем” – викат без срам онези – „ама това вашето не е свобода на словото, а е насилие, престъпление...” и тем подобни.

А, че като се изстъпи войводата Костадинов и като пита „Абе, на вашите конгреси като ядете едни такива сандвичи в почивката, на вас кой ви я дава тази храна, бе?” Иска хитро всички да се сетят, че ги хранят чужди разузнавания, икономически пирамиди и други подобни зли сили. А пък и че такива отстъпници нямат право да ядат плодовете на свещената българска земя, да се хранят с тялото на майка България. „Ние си я купуваме” – лъжат нагло. Че като ги зачеса: „Абе, при вас само жени и то над 50 – 55 години” – демек изкуфели бабички, „При вас само социални маргинали, психически болни хора..”, т.е., бедни и болни. Тези хора, за които ВМРО направо плаче и му се къса сърцето. „И какви са тези чужденци при вас?” Тука вече ги заковава. Какво да отговориш на такъв въпрос? Дей България тука? Дей Караджата? Но хората от комисията - народни хора. Веднага разбраха къде е истината. Че като им свиха перките на тези ругатели на свободата на българското слово. И стана така – когато ВМРО говори и боговете на сектантите мълчат. Отхвърлиха им сектантския сигнал. Страхотна комисия, цялата от представители на здравите български политически сили. Честни хора.

Но тези маскари упорити - ВМРО разбира миналата седмица, че обжалвали пред Върховния административен съд. Че като рипнат войводите. Че като се съберат четите в Бургас, там където българският народ най-много е сърбал попарата на тези крадци на българщина. И баш по средата на най-важното им събитие – честване възпоменанието на смъртта на Исус Христос – хоп, четниците там като Левски в конака. Свили се ония в края на града, в „Славейков”. Мрънкат нещо уж за Исус, а все с едно око гледат, чий апартамент да прехвърлят, коя изкуфяла бабичка да оберат, още докато е вътре в залата. Ще заблудят те здравите народни сили! Па като спретнали един мирен протест четниците – войводи с качулки на главите разбиват вратата на свърталището, влизат право вътре, а бомби, а камъни, а бухалки, па бой, па бой. Петима от предателите, барабар с новите си костюмчета в болницата. На ви сега обжалване, на ви съпротива срещу българското правосъдие, на ви плюене срещу свободата на словото и свободното изразяване на мнение. Така ще бъде отсега – насетне, майкопродавци!.

Ей, видя и майка България бял ден! Намериха се верни нейни синове да умият срама от челото!

Ето така, стъпка по стъпка, ден след ден, в тежък научен труд, преминава животът на цвета на българската политология. Йоще миг... и ще стане тя каквато ще стане! И ето, в тези свещени априлски дни, с радостно вълнение българите, окрилени от спомена за най-великия политически акт в нашата история, чакаме трепетно откриването на най-новото уникално българско откритие – моделът, който ще реши всички проблеми, както наши, така и световни. Моделът, с който ще освободим религиозната свобода от собствените й сектантски окови и ще дадем тласък на свободата на българското слово. Моделът, с който ще се освободим дори и от предателите вътре в самите себе си.

Камбаните бият! Напред, дерзайте българи! Да грабва всеки кой каквото свари – шишове, казани, ножове, точила, сатъри, дръвници, знамена, електрически и обикновени скари, тупани, зурли, свинска мас, кьопоолу, тарама хайвер, лучец, чесънче, народни носии, тигани с тефал и без тефал...

И буркани! Да не забравяте бурканите! Който остане жив, ще си направи яка туршия!

[1] В настоящето изследване е използвана само строго научната терминология на института, предмет на настоящето изследване.