“Мултикултурализмът се провали”

Веселка Христова

“Мултикултурализмът се провали” - популистки изрече Меркел под натиска на обществото, което иска точно това да чуе. На практика политическите настроения в Европа отричат мултикултурализма, като цяло. А съществуваше ли мулти-култи изобщо? Вярвахме, че “Единни в многообразието” ще пребъде, но мултикултурните ценности няма как да дойдат наготово.

Единствените хора, които успешно се възползваха от краха на мултикултуралните ценност, бяха точно популистите. Точно те подкопаха Европейските ценности в опит да ги превърнат в “празни приказки”. Точно те се възползваха от факта, че в момент на тежко икономическо положение винаги процъфтяват националистически и шовинистически мнения, идеи и движения. И в търсене на всеобщ враг, срещу когото да “мобилизират” общественото недоволство и недоверие в досега-водената политика, избраха точно тази идейна линия, която, за съжаление се оказа достатъчно успешна. Жертва на такова популистко поведение бе дори България с грозните прояви пред Баня Башъ.

Тук следва да отбележа, че на този етап не става дума само за признаване на провал в осъществяване на дадена политика, а и предизвикване на дебат – дали изобщо искаме мултикултурно общество? Искат ли гражданите на Европа да живеят точно в такива мултинационални държави и общества? Оказа се, че доста от политическите партии са “ЗА” плурализма, но в смисъла му на политическо понятие – не и на културно такова.

“Никак не е случаен фактът, че старият континент не успява да намери универсална дефиниция за `нация`.”(Лютви Местан)

Оказва се, че точно историческата обремененост на Европа, както и липсата на разграничение между етнонация и мултикултурна нация, са нашата най-голяма пречка за осъществяването на практика на мултикултурните ценности. И в крайна сметка понятието “култура” не е пряко създадено, кореспондирайки с пола или расата, а с ценностите, вярванията и поведението. Точно в това се таи дълбоката важност на мултикултурализма – той влияе върху обществените нагласи, възприемането на демокрацията, участието в политическите процеси, правораздаването, предприемачеството и институциите в свободния пазар.

И докато политическите лидери мълчат: “Един призрак броди из Европа” - призракът на национализма, ходещ ръка за ръка с популизма. Трудно би могло да си представим изграждането на нации в план, който не кореспондира пряко с етноса, поради редица причини изброени по-горе. Ако мултикултурността не може да просъществува в този си вид, то може би следва да бъде преосмислена до степен, кореспондираща с прага на толерантност в Европейската общност.

Да, ние не сме различни – раса, пол, етнос, религия, но звеното, което би могло да ни обедини е гражданското общество. Точно този модел на развитие е възприет в страни като САЩ, там, където гражданската воля и чувството за принадлежност към дадена общност са извадени на преден план. И практиката показва, че този тип етнокултурно инженерство е възможно най-успешен. Преструктурирането на Европейските ценности съвсем не значи елиминирането на мултукултурализма, напротив. Той трябва да бъде постигнат, възпитан и най-вече – правилно разбран от европейската общност. Свободата и толерантността съвсем не значат нито асимилация, нито изтриване на миналото и културната памет. Тук става дума за проекция на “саморефлексирано огледало”(д-р Ахмед Доган, “Огледалото”), където трябва тази културна ценност да “пренамери” себе си, в лицето на друга такава. И въпреки този опит за създаване на евентуално решение на проблема, се виждат няколко недостатъка.

Първо – дали не е прекалено късно за такива опити и възможно ли е да се избегнат бъдещи сблъсъци, предвид факта, че решението на този проблем би отнело десетилетия?

Второ – политическият елит на Европа не е сигурен дали мултикултурализма като ценност е верния път (по необясними причини).

Трето – създаването на ценност от типа “аз виждам себе си в твоя огледален образ” би могъл да създаде предпоставки за нарушаване свободната воля на редица хора в Европейската общност.

И в крайна сметка – дали тази формула би била успешна? - Едно е сигурно, политическият елит на Европа – няма право на повече грешки.