Първо бяха ураганите, после дойдоха зомбитата

Мерал Тахсин

През изминалия месец в сайта на федералната агенция „Центъра за контрол и профилактика на заболяванията” на Съединените американски щати (САЩ) беше публикуван наръчник как да оцелеем при атака от зомби. Автор на нестандартния материал, в случай, че на вратата се появят живи мъртъвци, е високопоставеният служител на здравните власти д-р Али Кхан. В блога на Кхан се съдържат конкретни съвети за изготвяне на стратегия за оцеляване "през първите няколко дни, докато не намерите свободни от зомбита лагери за бежанци".

И макар че по-късно агенцията нарече съветите на Али Кхан "своеобразна шега", предизвикана от това, че хората трудно обръщат внимание на призивите на специалистите за подготовка при катастрофи, официализирането на феномена зомби остави след себе си разнородни реакции. Освен читателско внимание и действителни притеснения от подобна атака, статията породи и обществен интерес с дебати до колко е редно парите на данъкоплатците да бъдат изразходвани с подобни спекулации, като мненията са полярни - едни намират поведението на Кхан за крайно обидно, а други го подкрепят в ексцентиричната му идея да постави паралел между зомбита и урагани, за да разшири аудиторията на сайта. Това той и го постига. Все пак ако си готов за атака от зомбита, си готов за всичко...

В този смисъл обаче, въпреки шеговития характер на публикувания наръчник, в него се съдържат някой недопустими за нивото на такъв текст неточности. Така например, съветите, свързани с оцеляването при нападение на зомби небрежно пренебрегват някои широкоизвестни „факти”. А именно, че единственият начин да неутрализираш зомби е да отделиш главата от тялото, както и че ухапване от зомби не се третира, затова в случая, спиртът и другите конвенционални аптечни принадлежности не биха били така полезни, както биха били в случай на ураган, торнадо или друго признато бедствие, както съветва Али Кхан.

Да оставим настрана скептицизма. Толкова ли е трудно да повярваме, че хората просто могат да „изключат” и да живеят на основни команди? Недопустима ли е идеята за зомбита в обществото?

Всъщност, дефиницията за зомби е дух, дал нов живот на мъртвец, така е съгласно вуду, системата от религиозни вярвания и практики, типични за Антилите. Зомбито е лишено от собствена воля и е използвано за целите на магьосника (бокор, на хаитянски), който го е възкресил. Зомби може да се създаде и от жив човек. Според някои теории в процеса бокорите използват специален „прашец за зомбиране”. Тази смес от силни отрови блокира определени участъци от мозъка, отговарящи за основни функции като сърцебиенето, дишането и кръвообращението. Така сместа предизвиква видима смърт за около едно денонощие, след което човек се съживява, но най-важните му мозъчни функции са увредени завинаги, което го лишава от способността да говори, мисли и дори отнема паметта му.
Оригиналните истории за зомбита са от мястото, където вуду е най-разпространено – в Хаити. Според тях от живите мъртъвци се е очаквало да извършват най-тежката селскостопанска работа. Лишено от чувства и мисли, зомбито е много издръжливо и силно и умее да изпълнява всякакакъв физически труд. Според местни легенди, именно в плантациите от захарна тръстика могат да се срещнат често полуживи хора. Докато някои компании използват стратегията на „сокоизстисквачката” – в продължение на 1-2 години безжалостно експлоатират своите сътрудници, а след това просто ги уволняват, в действителност е установено, че, чрез билки и баене, хаитянските магьосници са в състояние да докарат човек до пълен физически и психически ступор. В разбиранията на западните общества, идеята за нападения от зомби, както е споменато на официалния сайт на Центъра за контрол и профилактика на заболяванията, предизвиква предимно реакции като недоумение, вцепенение, неразбиране, съмнение за хакерство, дори упреци за умишлено предизвикване на хаос в съзнанието на хората. За сравнение, интересен факт е, че в хаитянското законодателство все още фигурира закон, според който създаването на зомби е незаконно и подлежи на наказание.

В днешно време жаргонно зомбиране се нарича психологическата атака върху съзнанието и подсъзнанието на човек с цел подчинение. Съвременните методи на въздействие върху психиката на човека са невро-лингвистичното програмиране (НЛП) за бърза промяна на мнението на хората; т.нар. 25^ти кадър; хипнозата; кодирането, наречено още шокова терапия и др. В основата на кодирането или зомбирането стои страхът от смърт или тежка болест. В този процес се вкарва код – това е вид психологическа програма, която под страха от смърт или тежка болест налага забрана на определени навици и реакции. Кодировчикът влиза в подсъзнанието на пациента и подбира нужните ключови думи, за да го откаже например от алкохолизъм, пушене, преяждане, пристрастие към хазарта, наркомания, или за да го подтикне към определено натрапчиво действие. В психоанализата например се използва термина за Супер его, което е задължителна съставна част от психиката на всеки човек. Супер егото представлява съвкупност от натрапени отвън възгледи, мнения и принципи, за желателното Аз, за Аз-ът в очите на другите, такива каквито искаме да бъдем. Посредством колективното неосъзнато хората възприемат някои идеи като техни собствени представи, въпреки неестествената природа на последните.

И така докато метеоролозите ни плашат с ураганни ветрове и проливни дъждове, то някъде се чертае официална заплаха от зомбита. Ако бях Алиса в страната на чудесата, щях да си взема две шишенца сироп, за голямата и малка Алиса, и щях да се надявам на заешки дупки по пътя, ако се наложи да бягам. Понякога зайците и мишките са също толкова желани, колкото тигрите и лъвовете. Понякога трябва да си тих, защото също като Лудата кралица, зомбитата чуват всичко.

Обикновено зомбита се произвеждат във фабриките за големи на чичо Сам, а негодните за зомбита остават в шоколадовата фабрика на чичо Чарли. Зомбитата сега и днес са донякъде красиви, донякъде грубовати, но винаги неестествено устремени от новите блата към новите блага. Идеите не струват, ако си в света на зомбитата. Виж идея с етикет е друго нещо. Идея с опаковка и заем е примамлива. Зомбитата са роби на дисхармонията и хипнотизирани от ярката светлина на екрана, се превръщат в лениво и дезинформирано общество. И не само. Парадоксално, в ерата на т.нар. свободен обмен на информация, сравнително улеснено придвижване на хора, достъп до интернет и глобализация, хомосапиенсът се превръща постепенно, но натрапчиво в жертва на една система, в която гениалността на средно обществено ниво капитулира. Човекът става зомби на глобалния пазар.

Модерните зомбита не живеят само тук или там. Те са навсякъде и не разчитат на своя бокор да ги направлява. Имат си своите измислени идеали, преливащо его, илюзорно комфортни върхове, към които се стремят, и покриващи „таргети” мениджъри. Зомбитата тук не се връщат от горния свят, те дори не са здраво стъпили в този. Митологичните вярвания разделят зомбито на 3 вида: астрално (душа без тяло), телесно (тяло без душа) и велико (тяло с душа). Практиката доказва същото и за хората. Забележителното е, че душата не гарантира доброта, душата дава избор: овчедушие или одухотвореност. Нещо повече, модерните зомбита се грижат за тялото си. Повтарят натрапчиви движения, докато машините не им дадат желаните цифри, докато революцията на материята не придобие груби измерения.

Живеем в свят, в който се правят спорно естетични, но безспорно неналежащи операции, за да заприличат хора на герои от фантастични филми. Това са огромна група от младежи, които променят по хирургичен път формата на ушите си, за да постигнат вида на Спок от Стар Трек или горски елфи, също както преди време популярно е било да се имитира раздвоен език на влечуго, също както е актуално още и пиленето на кучешките зъби за имитиране на вампирски такива. Зомбитата се захранват със суета от материята, а материята се захранва с енергия от тях.

Системата на слабо осъзнаване и изкуствено затъмнение на чувствата е отчайващо добра. Още по-малко се изпраща и разума напред. Тенденцията на новото време, която рекламира ярките стени, за сметка на слънчевото осветление, климатичния въздух за сметка на свежия, гарантира изкуствена среда и неестествено поведение, поддържане в подчинение съобразно потребностите на индивида и наложените шаблони.

Може би д-р Али Кхан не е бил толкова футуристично безотговорен в предупреждението си за зомбита. Хора, които се превръщат в тълпи на инквизицията, действително са заплаха за обществото. Примерите за манипулиране на общественото мнение са многобройни – религиозната омраза, ловът на вещици в Европа (ок. 17 в.), дамгосвсаните врагове, разделението на вегетарианци и месоядни, еко ориентирани и „безотговорни”, както и хасковската истерия от земетресение (2009 г.) и далечното радиопредаването на Орсън Уелс „Войната на световете” (1938 г.), което симулира нападение от извънземни и предизвиква истерия и смъртни случаи.

Да се предполага тотална свобода и независимост на ума е повече от наивно. Смехотворно е. Когато съществуват институти за психоанализа, транснационални корпорации, пазарни стратегии, целеви групи и социална реклама. Определението на Американската маркетингова асоциация за социалната реклама я определя като създадена да възпитава или моитивира определена група хора с цел повокация или социално желателно поведение.

В тресавището на социалната реклама мъчително и едвам остава пространство, незаето от манипулации. Внушават се цели твърдения като собствена позиция. Привидно съществува плурализъм на мненията. Свободата обаче е бутафорна и се предава в полза на една фасадна сигурност. Новините, учебниците и цялото общество трескаво повтарят едно и също – отнемането на живот е лошо, делегирането на правото за убива на друг е по-лесно, войната за държавата е оправдана, поставянето на ограничения спрямо емигрантите от опеделена социална, религиозна, етническа и работническа класа е добре за съхраняване на статуквото, но се мълчи за изместването на местните ацтеки, индианци и метиси в миналото. Заплахата се предполага и подкрепя да е навсякъде - в безжичния интернет, в офиса, в гората, в селото, в града, извън границите на държавата, в нас самите и дори в космоса. Както споменах по-горе, един от основните начини да се създаде зомби е именно чрез страха. Дехуманизацията е в прогрес и щастието се отпуска на дози с приспивателни.

В днешно време, когато хората стават равни с парите си, а стоките стават белег за качествата им, естествен регулатор на обществените отношения се явява пазаруването. В този контекст, започват да се създават групи според потребителските предпочитания, защото интересите на хората са въртят главно около рекламни послания и продукти.

Да поговорим за рекламата.

За онази реклама, която ни затрупва с образи и рязко променя начина, по който всеки от нас следва своя личен свят. Рекламата, която е придобила знания и опит и е осъзнала своя потенциал в ерата на информационното общество. Рекламата, при която комуникация е равностойно на манипулация. Рекламата сега и зомбитата тук. Рекламата може да има за цел да формира у адресата дълбочинни философски, политически или естетически критерии. В търговската реклама посланията имат за цел едно утилитарно-поведенческо въздействие върху навиците на потребителя в обозримо време. Рекламата влиза в ролята на социален водач и генератор на фалшиви потребности, чужди стереотипи и мнения и нужди, които най-вероятно не биха се появили без да бъдат натрапени. Франк Лоу, основател и собственик на една от най-големите рекламни вериги в света, останал в историята на рекламата като автор на кампаниите Smirnoff и Heineken, определя Рекламата като „комерсиално изкуство, защото целите му са финансови”. Други я наричат „система за създаване на потребности” (У. Гълбрайт ), „наука за арестуване на човешкия разум” ( Ст. Лийкок ), „отровен газ, който атакува очите, атакува гърлото ти, вцепенява главата ти, разтриса те и по възможност те нокаутира” (Дж. Лоис, един от най-радикалните рекламисти през 60-те и 70-те, нашумял с рекламите си за MTV). Несъмнено рекламата ориентира потока на човешкото съзнание. Това е една безмилостна борба за джоба на потребителя, заставена под красиви заглавия, занимателни емблеми, ярки анимации и изкушаващи гласове. Една от легендите в сферата на рекламата, считан за първите в света на модерната реклама и създател на концепцията Think small VW и реклами на Avis, Хелмут Крьоне, още миналия век констатира стряскащото прозрение: „Рекламата е изпусната и вече живее свой живот.”

Разбира се, рекламата днес отдавна е част от системата на интегрирания маркетингов и комуникационен микс. Тя не е сама. Заедно с връзките с обществеността, насърчаването на продажбите, директните продажби и другите техники за влияние, рекламата влиза в многоаспектни връзки с елементите на вътрешната и външната среда. За целите на убеждаването се стига до манипулиране на различни нива. Зомбирането е приемливо, дори насърчавано и желателно. Успешната манипулация в рекламата зависи от особеностите на обществения живот, политиката, културата. Всъщност рекламата, като задаваща насоки и тенденции, е взаимнообвързана с горепосочените. Има обаче някои стандартни и повтарящи се задължителни елементи в успешната реклама.

Стандартната манипулация е целенасоченото ласкателство за придобиване на ореола на псевдоизвисения образ. Пример за такава манипулация, ползвана от рекламите, е изграждането на образа на идеалната прелъстителка или идеалната домакиня, ако перете със (...), гладите със (...), ядете (....) и т.н. Друг метод е известен като заобикаляне и се прилага често в търговската реклама. При този метод се влияе на възприятието и поведението чрез обработка първо на възгледите на хората около този, на който трябва да се повлияе в края на веригата и който реално е купувачът. Например: "Той Ви обича, ако Ви подари пръстен. Избери (...)". Представете си натиска.

Езиковата манипулация е друг такъв похват. Тя се извършва на различни равнища: на равнището на лозунговите изрази, ключовите думи, наложените стереотипи, чрез въвеждането на фиктивни субекти, чрез празни формули, на равнището на текста с определени стратегии на речта и подходяща реторика. Манипулативният езиков израз има за цел да даде примамлив вид и убедителна сила на информацията, а понякога и да дезинформира. За целта текстът трябва да прикрие неверни факти, да наложи изкуствена селекция и комбинация от информация, да замести информацията с интерпретация, несъщностни акценти или асоциация с емоции. Паралелно с това се отбягва фактът, че манипулативният езиков израз е свързан с интересите на определена социална група или се акцентира силно върху това, според обстоятелствата.

Други подходи са стратегия на достатъчна информация. Постига се чрез вплитане на думи, които трябва да спрат естествения интерес на лицето, получаващо тази информация, към повече информация и достоверността на източниците й; Стратегия на асоциативността; Стратегия на престижа или авторитета ( споменава се, че информацията е от екипи на американски разследващи журналисти, от американски полицаи или директори на световноизвестна компания. Американското задължително трябва да се асоциира на подсъзнателно равнище с доброто качество, както и името на транснационалната корпорация да се свърже с авторитет ); Стратегия на неопределеността; Тактика на ниския профил; Стратегия на думите- усилители (анархия, облъчване, терор и т.н.); Стратегия на повтарянето; Стратегия на количествените внушения; Стратегия на дискредитирането: Ако нещо трябва да бъде елиминирано като идея, се избира „случайно” някой маргинал, който да я защитава тезата яростно. Често следва отдръпване от идеята.

Ако се спрем на основните моменти от действието на рекламата, то това са познанието и въздейстието. Въздействието, като ключово понятие на съвременната реклама изисква естетическа манипулация с малко анестеза. Езикът на рекламата следва да е отворен и привързващ. Психологическият принцип на рекламата е да действа емоционално, афектиращо, асоциативно. Рекламата трябва да привлече вниманието на разсеяния, да засегне интереса на взискателния, да докосне любопитния, да апелира към колебливия, да провокира рационалния потребител. Веднъж докоснала потребителя, рекламата става агресивна и убеждаваща – залива с аргументи, изтъква факти, създава митове, приобщава. Така се прави крачка към научаването, навиците, градят се отношения, формират се предпочитания, предубеждения, емоции, изисквания. Но рекламата също така знае, че информацията се приема инцидентно, подсъзнателно или избирателно. Експлоататорите на зомбитата обръщат в своя полза дори навика ни да реагираме механично на външните дразнители в съответсвие с общите психологически принципи, например в магазина, докато чакаме на опашката на касата, нетърпението и малките покупки се съчетават идеално. Скуката ни е предвидима. Както е предвидимо и възприятието, че малките покупки са ни нужни, че е дори приятно, че сме се сетили в последния момент, че имаме нужда от батерии, дъвки, цигари, химикалки и това няма да натежи на бюджета ни. Механизмът на рекламно действие е преодоляване на когнитивния дисонанс преди покупката и активирането впоследствие на пост-неудовлетвереност, с цел повторна покупка на друг вид стока по възможност от същата марка.

Всъщност ранните психологически теории са тези, които обясняват влиянието именно на мотивационните и манипулационни похвати и рекламната практика. Тези рекламисти, които поддържат взъгледа за рационалното начало, вярват, например, че хора със сходни проблеми ще търсят сходни решения. Така всеки един, който не пие кафе, ще си купува за заместител чай, стига да има сутрешния навик. Други рекламисти залагат на хедонистичното начало и търсещия удоволствие потребител. И следователно според тях, колкото по-привлекателни са опаковките на сладоледи, пици, кифлички, ледени напитки и други, толкова по-вероятно е да се закупи продуктът. За рекламистите, изследващи инстинктите, физическите причини са в основата на всички събития. И т.н. Но това са твърде опростени и изолирани представи за потребителя.

И така, рекламата използва широка гама средства за облъчване на съзнанието, подсъзнанието и безсъзнателната сфера на човешката психика, за да установи определена потребителска идеология. В тази посока, обаче рекламата не се ограничава до първичните потребителски реакции, а води и до изменения в мислите, вярванията, а оттам и в желанията и начина на живот. Използва се предварително и последващо проучване, анализ, наблюдение и постепенно от въздействащ на социума обект, самата реклама се превръща в обществена фигура, за да се внедри в нас и да действа върху нас. Тя използва хватката на „Аз, какъвто бих искал да бъда” и „Аз за другите”, рекламните заглавия създават силна мотивация за Аз-а в действителност и при всяка покупка на рекламирания обект, личността се идентифицира, Аз-ът в момента на покупката се слива с атмосферата от рекламата. В ежедневното си потребление всъщност реципиентът купува желания си образ многократно.

Рекламата митологизира марките, а рекламите зомбират човека. Така предметите стават преживявания, а марките житейски моменти. Рекламната помпа избутва на дози илюзорни потребности и освобождава място за нови, защото съгласете се, че ако крайната цел на рекламата беше една потребност действително да бъде изцяло задоволена с перфектния продукт, то цялата тази психоза щеше да е еднократна за всяко поколение. Вместо това се взаимства образа на вечно търсещия човек и се обвързва със стоки, които от своя страна се асоциират с преживявания. Т.е. вие живеете активно и пълноценно само чрез стоки, манипулиран, че дори живеете добре, че не сте кух материалист и желанията ви не са празни.

Рекламата внушава, че за едно завъртане на спиралата с покупки вие пак сте търсещият човек, докато реално вие сте зомби или най-много зомби със златна карта. Забелязали ли сте и колко „свободни” ви се налага да бъдете: свободна воля, свобода на избора, свободно право на мнение.... Рекламата употребява свободата, не като я подарява, а като я изисква от вас – вие сте свободен да купите, вие сте свободен да не спрете само с една покупка, вие сте свободен да се чувствате добре, продуктът ви кара да се чувствате добре, следователно задоволете потребността си, упражнете свободата си. Същите тези потребности никога не се задоволяват докрай, те се складират в човешката психика, преработват се и пак се пускат в обръщение. У хората се създава алюзията за свобода. Желанията са пари. И хората са зомбита, всъщност най-несвободните зомбита. Съвършенството на системата идва от повтарянето и мултиплицирането, а една нужда генерира множество желания.

Рекламата неумолимо натрапва ценности и ни прожектира стереотипи. Интересно е как в определен момент определена марка панталони става като универсална градска униформа, как изведнъж всички масово имат мнение по конкретен нашумял филм, как ретрото е снобарски билет една година, и как футуристичните материи са въпрос на престиж. Разбира се, в зависимост от продукта, който представя, рекламата създава преходни стойности, временни модни течения или цели социални стереотипи. Една марка е градски шик, друга е градски дръзка. От години дори при хора с приблизително еднакъв висок доход има разлика в потреблението и то по критерий професия – западното обществото асоциира лекари, адвокати и бизнесмени с три различни марки коли. Наскоро една от тези марки коли пуснаха реклама, която агресивно обижда друга. Някои биха приели това като безвкусица, но, в такива случаи на строго профилирана, конректно говореща реклама, трябва да се вземе предвид целевата група. В случая, марката, която атакува с обиди друга, цели именно да преориентира познатите като агресивни, бързи, смели и яростни потребители на старата към новата марка. И го прави с това, което е най-близко до тях от години - дързостта.

Рекламите не винаги са морално оправдани и морално оправдаващи, но винаги са носители на определни ценности и характеристики, за да се идентифицира реципиентът с тях. По този начин обществото само се профилира не по-реални критерии, дели се на изкуствено наложени такива. А потребителят вече не избира шоколад, ботуши, прах за пране, телефон, кола, той избира реклама.

След като е създадена първо потребност, а после желание, свързано с потребността да се купи даден продукт, идва момент на позиционирането. В претрупаното от марки информирано общество това е проблем, който не е бил така актуален преди десетилетия. Позиционирането е процес, при който в ума на купувача се заготвя с психологическа атака символ или идея, която го кара всеки път да асоциира конретна емоция с един единствен продукт и да предпочете конретна марка пред друга. При позиционирането рекламата трябва да намери прозорец в ума на потребителя, така че продуктът да изпъкне сред конкурентите и да добие позиция (по-възможност по-висока). Целта тук не е да се убеди потребителят да купи даден продукт, нито да се зъдаде тепърва нуждата от такъв, а да бъде убеден да избере определен продукт сред всички останали. И за да се впише новата информация в текущото състояние на клиента и да филтрира всичко останало, се изисква прецизиране на обстоятелства като време за комуникация, място, тон, визуализация – за привличане на вниманието. Най-лесният метод затова е чрез опаковката. Опаковката е по-важна от съдържанието и се използва като обещание за решение на проблем. Все пак успешното прилагане на този закон зависи от това доколко манипулаторът е в състояние да даде на другия чувството, че той самият е извлякъл някаква изгода за себе си.

Накратко, друг интересен факт, с който манипулацията си играе, е, че според психологически изследвания нечетните числа се възприемат от хората като „по-малки”/”по-ниски”/”по-слаби” от „пълните” четни числа. Така, някога замисляли ли сте се защо цените на етикетите са 7,99 или 5, 59?

Интересен метод за манипулация, който се използва в рекламата, е и невро-лингвистичното програмиране (НЛП). НЛП често се използва при стратегията с носталгията. Toвa e мeтoд нa eфeĸтивнaтa ĸoмyниĸaция и концепция за скрито влияние върху човешкото мислене. Първоначално НЛП се базира на шаблони на ефективната психотерапия, предимно хипноза, докато съвременното НЛП е ориентирано към търсенето на усреднени, общи последователности на мислителните процеси при различни хора в процеса на взимане на решения. Тези последоваелности сравнително лесно могат да бъдат приложени към индивидуалното и масовото съзнание, провокирайки и закодирайки в отделните индивиди и големи групи от хора запрограмирани реакции като предразсъдъци, внушения, импулсивни действия и решения, неосъзнат емоционален отговор на определени дразнители. При това, прилагането на определени реакции е скрито. Това е модел, който приема, че мозъкът е като природен компютър, който управлява тялото, чувствата, реакциите. И за да работи и осъществява своята работа, този компютър се нуждае и от специфичните за целта програми, съставени от символите и структурите на мисловния процес. Някой хора мислят предимно в образи и картини и разиграват сцени на ум. За други мисленето е предимно в думи, произнесени от техния вътрешен глас в монолози или диалози. И именно това се използва в рекламата за целите на влияние, защото НЛП създава чувства. Един има програма, която го кара да пуши, друг програма, която чертае нетърпимост към алкохола, но влечение към хазарта, трети – програма, която му разрешава да си позволява гореизброените само в определено време, на конкретно място и т.н. Обикновено човек има една водеща и една главна система на представяне. Водеща система е тази, която се използва най-често, за да се получи достъп до съхранена информация. Когато се припомня дадено събитие, тогава водещата система изпъква, т.е. за да се види коя е тя, е необходимо да се определи кое е първото: гледка, звук, чувство или друго. Така се установява кое е сетивото, довеждащо до спомена, и може да се използва в рекламната стратегия, обвързваща продукт с носталгия.

Още съществува спор за това кои са най-силните инстинкти или мотиви, когато се стигне до фабрикуването на зомбита. За мнозина гладът и безопасността са най-трудно устоими. За други това е сексът, чрез който се подсигуряват поколенията. А може да е комбинация от трите. Когато искаш да моделираш обществото, използваш именно тези основни нагони, за да манипулираш и парадоксално, за да внушаваш неестествени и ирелевантни за оцеляването потребности. Едно е безспорно и дори историята го потвърждава - силата на рекламите е огромна.
По време на Първата световна война в радиопредаванията на територията на Германия са използвани методите на звуковото въздействие, чиято мисия била да засилят допълнително агресивните настроения на слушателите или изкуствено да внушат такива преживявания. Всички речи на Хитлер са били придружавани от творбите на Вагнер, извикващи подтискащи асоциации и усещане за неизбежността на войната. Вербалната атака по радиото и акомпаниментът от подбрана музика специално за паради и митинги е нагнетявала масова психоза и е формирала усещане за принадлежност към тълпата, където индивидуалността и чувството за вина се разтварят в общата емоция и действията на човека са под влияние на споделените страсти.

Друг пример е този от началото на 90-те години на миналия век, когато светът става свидетел на една гениално режисирана медийна война с многократно натрапващи се кадри на горящи нефтени кладенци. Така протича кампанията на САЩ срещу режима на Саддам Хюсеин с внушението, че американските войски се намесват в полза на кувейтски народ. Това, което впоследствие излиза на повърхността, е, че участието на САЩ в тази война е дело на усилията на една от най-големите PR компании в света - Hill&Knowlton, а клиенти, изненадващо, са група кувейтски магнати.

В биографията на Едуард Бернайс, бащата на „науката” Връзки с общесвеността, написана от журналиста Лари Тай през 1998 г., подробно се описва как самият Бернайс за четири години - между 1950 и 1954 г., успява да убеди управляващите в САЩ да свалят левия режим в Гватемала, който застрашава бизнеса на корпорацията за производство и търговия с плодове United Fruit, клиент на Бернайс.

И един широкоизвестен пример: преди около стотина години, Дядо Коледа, тогава обикновен монах в роба, е „нает” от компанията Coca-Cola, които присвоят образа му, нагаждайки го към характеристиките на тяхната марка. И така, съобразително пускат реклами, в които дебелият вече старец раздава напитката в червен кожух. Изведнъж емблематичен и стар празник като Коледа се превръща в символ на Coca-Cola, както и обратното- Coca-Cola се превръща в задължителен потребителски ритуал около Коледната трапеза и ваканции.

Всичко е за продан, празниците, традициите, умът, душата. Всъщност, най-вече умът, ако държим зомбитата и тяхното лакомо консумиране да процъфтява. Затова трябва да захвърлим ума и да навлечем палтото. Така се анестезират болките на времето и се претъпяват недъзите на обществото. Едно общество на сензациите. Общество все повече е съставено от зомбита. То е необичайно организирана тълпа, която върви със сомнамбулска точност към провокиращата информация и красивите опаковки. Късогледството се насърчава и дели социума на зомбита мазохисти и зомбита завистници. Обществото вече почти не притежава хора. Хората са красива гледка, за съжаление оценена единствено от други хора. Зомбитата правят всичко възможно да довършат недовършената работа на рекламата, социалните послания и визуалните „дъвки” и да изконсумират и малкото останали хора. Екзотиката на обществото.

Рекламата е превзела и политическия пазар. И в този смисъл, има партии, които се рекламират като стоки- гръмко, яростно, цветно и постоянно в медийното пространство, и такива, които говорят сами за себе си и пестеливо подбират време, място и думи. За сравнение, сходна е тенденцията при продуктите. Най-промотирани са най-новите такива, тези, които тепърва трябва да се доказват или тези, които знаят, че не са реално достижими с големите, но искат да създадат илюзията за това. Колко често виждате реклама на коли клас лимузина, на медицинска козметика, на университети с традиция или на гиганти, доказали се в технологиите? Тези продукти и този тип партии са профилирани, устойчиви във времето и безспорно доказали качествата си.
Така елементите и похватите на търговската и социална реклама се отнасят и за рекламата в политиката, промотирането на нови субекти на политическата сцена и бързото печелене на избиратели. Подчертавам печелене, защото избирателите в случаите на такъв тип бързо заявили се партии, носители на забравеното старо, се третират като купувачи. И продуктът, т.е. партията, трябва да се позиционира възможно най-добре сред тях с характеристиките на продукт- първо сензационно, а после апелиращо. Изпразнените от съдържание и капацитет партии крещят в отвореното пространство. И тук много успешно се вписва моделът на противопоставянето, на месията, който избавя народа от вечните му реални и нереални проблеми и страхове. А страховете се проектират върху вече съществуващото статукво. Народопсихологията позволява оправданията, както и симпатизира негативите да се абсолютизират и хвърлят върху миналото. Тактиката е успешна, но неефективна в дългосрочен план и неефикасна за решаване на каквито и да било проблеми, тъй като употребява проблемите като заглавия, а не ги решава.

Живеем в система, която възхвалява глупостта (рекламната кампания Stupid has the balls), универсалният идиот е основна единица на обществото, а малките светове се въртят около материални потребности, около страх от атака. Главната цел на хората е да печелят достатъчно, за да придобият ретушираното щастие от рекламата. Зомбитата просто нямат имунитет срещу зомбирането, срещу това някой да мисли вместо тях от какво имат нужда и да отстояват мнение, различно от масовата психоза от птичи грип, свински грип, тероризъм, глобално самоунищожение. Но пък имат привилегията да бъдат сред свои. Ще ги познаете по застиналия хоризонт и вкуса към драматичното. Ще видите, че те не споделят, те критикуват. Те говорят и не слушат. Реагират, а не мислят. Модерните зомбита не угаждат, те лицемерничат и искат без да прощават. Те си мислят, че са облечени, когато са голи, мислят, че са отгоре, когато под тях е само тревата.

Да, светът не е прфектен и по-добър не е измислен. Ситуацията е гордост, предразсъдъци и зомбита.