Принос в пенсионната реформа

Конституционният съд напомни за себе си

адвокат Атанас Кръстев

С екзотичността на рядката новина, че в поречието на Амазонка е открито племе, невидяло цивилизация, Конституционният съд напомни за себе си с последното си решение, с което отхвърли искането на 71 депутати от НС за касиране изборите за президент и вицепрезидент на РБ.

С появата си в медиите обаче, изненадата с КС приключи. Оказа се, че тревогата е фалшива и че уж невижданото племе, всъщност е крило в сламениците лаптопи и препаски за слабини „Долче & Габана“ и само си е правило майтап с репортерите.

Така и КС се понапъна, попротегна се в сладката си дрямка, (за дванайсети път през тази година, толкова са решенията му общо)[1], и ... отказа да се събуди, като потъна още по-дълбоко в заслужен зимен сън.

С фееричната си поява тези висши държавни чиновници, отново припомниха стария въпрос – кому е необходимо в този си вид това пиринчено украшение на селската порта на българския конституционализъм? Това чукало, което никой не използва като влиза с кални шушони в основния ни закон? Защо появата на неговите решения не изненадват с нищо тривиалната политическа логика и само ни припомнят позабравени имена от юридическите среди, станали популярни преди всичко с отношението си в критични политически ситуации преди да станат съдии в КС? Защо ли не се увенчават по-щедро със славата на мъдри пазители на демокрацията и правовата държавност, каквото възрастта и опитът им предполагат? Надява ли се поне някой, че този светски синод иска и може да промени нещо в разградения правен двор на държавата ни? Защо го разбуждат все по-рядко и то само за да се чуе по-отвисоко някое и друго стенание на опозицията?

Единствената практическа полза от този орган, комай, е че натоварва заинтересованите държавни чиновници с някой и друг телефонен разговор повече и така усложнява възможностите за злоупотреби с Конституцията, като ги забавя с времето, необходимо за закачките по жицата.

Няма да обсъждам това решение, нито което и да било друго. Положителен или отрицателен за искащите го, всеки такъв акт е осъден предварително на безполезност от един друг истински съд – този на здравия разум и полезните за обществото конституционни традиции в демократичната държава.

Първото, което ти идва наум, в редките моменти, когато КС напомни за себе си, е защо въобще беше създаден този орган? Това грешка ли беше, престараване или някаква конституционна тънкост, която ние не можем да разгадаем?

Работата изглежда проста. Шашардисаните от новото си положение бащи на Конституцията я изпъстриха с какви ли не екзотики. Една от тях беше института на КС. Не трябва да изключваме, че у тях имаше, може би, и неподправен копнеж по демокрация. Но, също така, не трябва и да се забравя, че това бяха разумни българи. Свободата не ги доведе чак до такъв транс, че да я делят по братски с другите като позволят на всеки, които се чувства засегнат, да може да се обръща към КС. Дори и отделни народни представители бяха лишени от тази възможност, като по този начин, още тогава е стояло и самото съмнение в нуждата от тях извън стадото. Бащите я заченаха така, че и редовните съдилища да не могат пряко да сезират КС, нито дори да установяват противоконституционност на закони, гласувани след влизане в сила на новата Конституция, за да попречат в действителност да се бутат решенията на властта в момента.

Така редовните съдилища бяха лишени от възможността да правят това, за което съществуват – да прилагат законите, най-важен от които е Конституцията. Разните, там пленуми и общи събрания на върховните съдилища, през които инициатива, насочена по посока на КС, може да мине толкова леко, колкото теле през бодлива тел, не са при това правоприлагащ орган, а съдебни учреждения. Недостижимият КС беше курдисан на видно място, само за да се създаде невярното впечатление, че у нас има контрол за конституционност. Скрит в шубраците на преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България, § 3. (1) гласи: „Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията“. Значи, ако не са „заварени“ противоконституционните закони се прилагат! На това може да попречи само КС, който пък се прозява десетина пъти в годината. Я, иди, сезирай този КС! Мм? Малко трудно. Чл. 150. (1) НРБ гласи: „Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор“. Ти да си някой от тях? Или жена ти, мъжа ти, или комшията? Съмнявам се.

И така, чл. 5, ал. 1 от КРБ, който прогласява, че „Конституцията е върховен закон и другите закони не може да й противоречат“, продължи да си стърчи монументално в Глава първа „Основни начала“, но с окаченото на единия крак гюле на параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби, а на другия института на самия КС. Просто философията на „старите“ след частичния си неуспех в Първото Велико народно събрание, победи напълно, след известна пауза и може би мъничко ентусиазъм в Седмото. То демокрация, демокрация, „ама, ча па така“, както казваше великият Боре Алексиев в съдебните си речи. За него – друг път. Сега наред са други колоси.

Та, не им беше съвсем изпила чавка акъла на бащите, защото повечето от тях се канеха да си останат там, може би понякога и с малко, но завинаги. Далновидността на много от тях беше възнаградена с тази Конституция. Не трябва и да забравяме, че тези, често дори подсъзнателни предположения-предчувствия, се породиха във времето, когато понятието за връзка между етикет и съдържание беше в дълбока екзистенциална криза, когато бурното развитие на алкохолната ни индустрия вместо да поведе своите клиенти към седмото небе, ги запрати на тумби, на тумби под земята. Нямаше как духът на времето да не засегне и родните парламентаристи.

И така, КС просто плаче да се направи нещо с него. Има две възможности. Първата е той да стане истински действен контролен орган в конституционната система, да се превърне в опора на разделението на властите и така да усъвършенства правовата държава, да направи демокрацията по-жизнеспособна. Да се спрем накратко на нея.

Смятам, че дотук не съм дал основание да се мисли, че приемам читателите си за наивни. Накратко, както обещах – няма сила в България, която да навлече такова бедствие на властта. Няма. Точка. Кой бил баща на конституцията в тази й част, бил.

Другата възможност е малко по-реалистична. Да се закрие КС поради очевидна излишност и заради икономии. Криза е, все пак! И тук, не другаде, този орган ни изправя със съществуването си пред голяма сложност.

Първо, мисля че това няма да стане поради чисто политически причини, а не от липса на време и пари. Тази шахматна фигура е поставила и управляващи, и опозиция в политически цайтнот. Властта си има още една тапицерия на вратата, опозицията охка, но не ще и тя да мести пешката. Знае си, че и тя има акции в този фонд и пак ще й дойде реда за дивиденти.

От друга страна за нас, политически безпризорните граждани е още по-сложно. Вярваме, че ако КС се закрие, ще е по-честно и евтино. Но също така, като бъдещи и настоящи пенсионери, сме убедени, че може би ще е по-добре за нас КС да не се пипа. И ние сме прихванали нещо от маньоврите на бащите. Иначе какво може да стане? Конституционните съдии веднага ще се пенсионират официално. Ако им спре кранчето, осигурителната система ще се лиши от един оригинален нашенски способ за раздаване на пенсионни по същество възнаграждения на верни на властта, който, обаче, забележете, не обременява бюджета на НОИ. Ако се закрие синодалния синедрион, пак ние ще го отнесем. А това е вече въпрос на оцеляване.

Милост! Не закривайте КС!

[1] Върховният съд на САЩ (техният конституционен съд) се състои от 9 члена. В рамките на един срок на Съда (12 месеца, считано от октомври на текущата година до октомври следващата) се завеждат приблизително 10 000 жалби. Около 1200 заявления от различен характер могат да бъдат разгледани от един съдия. Официален сайт на ВС на САЩ: http://www.supremecourt.gov