Колко струва издръжката на един студент?

Веселка Христова

Според данни от Националния Статистически институт – средната работна заплата в страната през четвъртото тримесечие на 2011 г. е 752 лв. И отново според НСИ безработицата в страната до края на 2011 г. Е около 11,2% - с редица уговорки за методиката на изчисление на този показател (за всички е ясно, че всъщност безработните са много повече). Не бих си позволила да гадая или изчисля какъв е шансът и двамата родители в семейството да работят, но нека бъдем оптимисти. Ако в едно домакинство постъпват 1502 лв. - колко средства и как се отделят месечно за издръжка на студент в София?

Ако студентът е на квартира, която дели с други двама съквартиранти (такъв е моят случай) – е напълно възможно да плаща месечно около 130-150 лв. Режийните (ток, вода, отопление, вход) и сметката за телефон обикновено варират между 50 и 80 лв на месец. Студентската карта за “Цяла градска мрежа” струва точно 21,50 лв. До тук разходите са между 220-260 лв. Дневните пари за храна, кафе и вода отново биха варирали, но ми се струва нереалистично човек да успее да изкара деня с по-малко от 10 лв. (е разбира се – всичко е възможно, но надали някой изгаря от желание да маже филии с пастет цяла седмица!). Така или иначе – 30 дни, всеки ден по 10 лв. - 300 лв за храна. Дотук минималната сметка излиза около 540 лв.

Тук идва “любимата” ми част. Частта, в която разбираш, че освен семестриалната ти такса – в университета са ти нужни доста сериозни средства, за да успееш да завършиш. За скромните студенти по политология като мен – този бич са книгите. В началото на първи курс започнах да правя списък с книгите, които задължително искам да имам и разбира се – да прочета. Ако успея някога да си ги купя – значи съм спечелила от тотото. Каквато и да било специализирана литература – философия, икономика, политика, методология на изследванията – не струва по-малко от 10 лв., а би могла да стигне до 30-40 лв, че и повече. И така – книгите си остават или преснимани (само някои от тях разбира се) или просто си остават...в онзи гореспоменат списък. Така или иначе – бихме могли да добавим към горната сметка още поне 20 лв. за книги. Тук е мястото да добавя, че при студентите, учещи за инженери и архитекти тези разходи са фрапиращо високи, заради сумите за плотиране.

В крайна сметка стигаме до сумата от около 560 лв. И все пак да не забравяме, че освен тези разходи – има и още куп други за привидно “дребни” – семестриални такси – още 15 лева на месец, връзка с интернет, още 15, дрешки (на три месеца по една) – много скромно – още 15, и т.н. Ами ако речеш да идеш на кино – веднъж в месеца – още 15. сметката става над 600! Излиза, че ако доходът в семейството е от порядъка на двете гореспоменати заплати, то домакинството трябва да отдели повече от една трета, за да издържа студент. Боже, опази, ако в семейството има две деца с малка възрастова разлика!

И все пак ми се струва, че в този случай макар и трудно, не е невъзможно да се издържа един студент. Какво се случва обаче, когато дори и един от родителите е безработен? Или какво би се случило, ако работят за минималната работна заплата в момента – 270 лв?!

Тогава всеки студент или кандидат-студент започва да търси други източници на дохоти. Първият, за който винаги се сещаш е стипендията. Към момента държавната стипендия варира между 50 и 100 лв месечно. Хубавата новина е, че освен право на тази стипендия, студентите имат възможност да кандидатстват и за европейска стипендия, която е в размер на 120 лв. месечно. Съответно в най-добрия случай един студент би могъл да получава 220 лв.. ...А колко беше онази сума горе – 560 български лева. Колко не ни достигат? - скромните 340! Смях ...или по-скоро плач в залата....

В този момент, всеки изгладнял студент отчаяно отваря Jobs.bg или някой друг подобен сайт с едничката надежда – да оцелее през оставащото време от следването си. И тук проблемите не са по-малко. Повечето работни места с етикет “подходящо за студенти” са без основна заплата и възнаграждението е процентно, или пък става дума за работа без трудов договр, а в третия случай се работи на смени по дванайсет часа.

Ако изобщо се добереш до интервю, заради огромния наплив от изгладнели студенти, се срещаш с някоя усмихната леля, която ти обяснява, как не е проблем, че фирмата няма да ти плаща здравните осигуровки, понеже се плащат от университета...ама то и от договор няма нужда, за да не ти удържат от заплатата за данъци ...и така нататък. И понеже си на 22г. и дори не смяташ, че ще доживееш до пенсия с тия рокади в пенсионната система,...не се замисляш за пенсионно осигуряване. Редовно на точно тези интервюта се обяснява, как се гони 40-часова работна седмица, но мениджърите се съобразяват с изпитите ти. Редовно на точно тези интервюта се търсят хора с по два езика, с професионален опит, с комуникационни и презентационни умения, добра външност, компютърна грамотност и още куп други неща. И разбира се, заплащането рядко е над 500 лв.

А като говорим за заплащане – 500 лв, ама АКО ТИ ГИ ПЛАТЯТ! Често се случва самите студенти да не си знаят правата, да не знаят какви са условията при напускане, дори да не правят разлика между граждански и трудов договор. Кой защитава правата им? Е, все пак ...нали “Спасяването на давещите се е проблем на самите давещи!”

Ако все пак успееш да се “пребориш” да те вземат на работа, започваш да гравитираш между лекции, учене, спане и работа. И ако в началото успяваш да съчетаваш всичко успешно – в един момент неминуемо лекциите и ученето остават на заден план – понеже в магазина не те питат дали си студент и ходиш ли редовно на лекции. В този ред на мисли, това изоставяне на академичната дейност до какво води? - Що за качествени кадри произлизат от висшите учебни заведения при тези условия? Вместо експерти в дадени области, висшето образование произвежда изпечени бачкатори, които могат да боравят с факс и скенер, могат да гледат деца, да раздават флаери, да са сервитьори, бармани и така нататък. Разбира се, не мога да пренебрегна труда на гореспоменатите, по-скоро си задавам въпроса...за това ли съм в универститета четири години? И ако това са “най-хубавите години от живота ни” - жална ни майка!

В някои страни, тези проблеми са решени с няколко не толкова скъпи или сложни законови регулации. Студентският труд обикновено е ограничен в седмична часова рамка. Самите фирми, наемащи студенти са длъжни да се съобразяват с условията на тази рамка. От друга страна – какво по-примамливо за бизнеса от това да има данъчни облекчения, ако предоставя повече възможности за професионално и кариерно развитие?

И когато се заговори, че младите са бъдещето на България, че в тях е ключът към промяната....въздишаш, мажеш поредната филия с пастет ...и отиваш на работа, не на лекции. Има ли значение, щом качествени овчари се търсят навсякъде?!