Усвояване на структурните фондове – къде сме ние?

Роман Леви

Без съмнение, усвояването на структурните фондове е един от най-важните показатели за развитието на една новоприсъединила се страна към Европейския съюз. Нека първо да се опитаме да изясним как се използва повече от една трета от бюджета на Европейския съюз. Защо такъв значим дял от общите средства на ЕС се използват за структурните фондове – като основен инструмент на ЕС за провеждане на неговата регионалната политика. И колко важно за нас е по-активното ни участие в тяхното усвояване и доколко полезно би било за България запазването на сегашните ни начини за работа с тях.

Регионалната политика на ЕС е мощен стимул за икономическа интеграция и е израз на финансовата солидарност между европейските държави. Чрез своята регионална политика ЕС налага своето виждане за развитието, планирано на местно ниво. Когато е необходимо, тя се намесва и допринася за развитието, планирано на местно ниво. Когато е необходимо, тя се намесва и допринася за развитието на вътрешния пазар, икономическия и валутен съюз. Ръководният принцип на регионалната политика на ЕС към настоящия етап, е да продължи концентрацията върху подкрепата на регионите, които изостават в своето развитие, т.е. тези които изостават в своето развитие, или онези, които имат най-големи проблеми от гледна точка на инфраструктура, създаването на икономическа активност и обучението.

Европейската регионална политика е обща за всички и се базира на финансовата солидарност. Тя позволява трансфер на около 35 % от бюджета на ЕС към по-слабо развитите региони (какъвто е и нашата страна). Този подход спомага не само страните – бенефициенти, но и страните, които са нетни донори, техните предприятия печелят от възможностите за големи инвестиции и от трансфера на икономическо и техническо ноу-хау, особено в регионите, където различните видове икономическа активност не са все още напълно изчерпани. Регионалната политика позволява на всички региони да спомогнат повишаването на конкурентоспособността на ЕС в цялост. Целта е постигането на по-голямо икономическо и социално сближаване между държавите в рамките на европейската общност – известно още като кохезионна политика или кохезия.

Структурните фондове предоставят финансова подкрепа за икономическото и социалното развитие на по-бедните и изостанали европейски страни и региони, за да могат те да се справят успешно с изискванията на общия пазар и изравнят (постепенно, чрез тяхното усвояване) своя стандарт с този на по-развитите държави от ЕС. Те преразпределят средства от по-богатите към по-изостаналите региони на ЕС и е израз на финансовата солидарност между страните-членки. Структурните фондове са инструменти, които подкрепят микроикономическото развитие и инфраструктурни инвестиции в икономиката. Нещо повече, те са подкрепени от здрава макроикономическа политика: осигуряване на стабилността на паричната единица, управление на инфлацията и лихвения процент. Структурните фондове не финансират отделни проекти, а многогодишни програми за регионално развитие, разработени съвместно от регионите, държавите от ЕС и Европейската Комисия. Те отчитат насоките на Комисията за ЕС като цяло. Исторически структурните фондове датират още от 60-те години на миналия век и преминават през редица реформи, отчитащи етапите в развитието на ЕС като политическо и икономическо обединение, и най-вече отделните вълни на разширяване на съюза. След последната реформа, за настоящия период на програмиране 2007 – 2013 година действат общо три структурни фонда: европейски фонд за регионално развитие, европейски социален фонд и кохезионен фонд.

Европейският фонд за регионално развитие е създаден през 1975 г. Фондът е най-важният инструмент за провеждането на „общата регионална политика”, чиято цел е да допринесе за намаляване на неравенството между регионите в Общността. Европейският фонд за регионално развитие обединява 3 основни цели: конвергенция, регионална конкурентоспособност и заетост, както и европейско териториално сътрудничество. Този фонд се прилага главно в национални програми за стимулиране на развитието, чрез безвъзмездни субсидии. Той цели да насърчи икономическото и социалното сближаване на ЕС чрез намаляване на дисбаланса в развитието на отделните страни и региони и степента на изоставане на най-необлагодетелстваните от тях.

На практика фондът покрива един изключително богат и разнообразен спектър – от инфраструктура и транспорт, през развитие и облагородяване на градски зони, използване на информационни технологии и иновации, инициативи в сферата на туризма, до подкрепа на малки и средни предприятия, научна и развойна дейност и обучения. Най-общо Европейския фонд за регионално развитие предоставя финансова подкрепа за: инфраструктурни проекти; инвестиции, спомагащи за откриването на нови работни места и създаването на устойчива заетост, предимно чрез пряка помощ в малки и средни предприятия. Също така фондът предоставя финансова подкрепа за местни инициативи за развитие и бизнес дейности на малки и средни предприятия. Европейският фонд за регионално развитие ще подкрепя устойчивото и интегрирано местно и регионално развитие и заетостта, изразяващо се в разширяване и подобряване на базовата инфраструктура, подкрепа за бизнеса със специален фокус върху насърчаването на предприемачеството и иновациите и опазване на околната среда. Не малка част от инфраструктурните проекти, които се изграждат у нас, са точно благодарение на парите, отпускани от този фонд.

Европейският социален фонд е един от структурните фондове на ЕС, създаден с цел намаляване на различията в равнището на благосъстояние и стандарта на живот в отделните европейски държави и в регионите, и по този начин насърчава икономическата и социалната кохезия. Европейският социален фонд е посветен на насърчаването на заетостта в ЕС. Той е ключов елемент на „Стратегията Европа 2020”, целяща подобряването на живота на гражданите на ЕС, чрез повишаване на техните умения и подобряване на перспективите им в сферата на заетостта. За постигане на набелязаните цели в рамките на периода 2007 – 2013 г. между страните-членки и регионите ще бъдат разпределени 75 милиарда евро. Финансиране се отпуска на широк спектър организации – публични и частни. Предоставя се практическа помощ на хората да си намерят работа или да запазят настоящата си работа.

Фондът спомага за икономическото и социално сближаване в ЕС като подкрепя страните членки и техните политики за развитие на човешките ресурси и постигане на пълна трудова заетост, насърчаване на образованието и обучението, подобряване на конкурентоспособността и професионалната мобилност на заетите лица. Стратегията и бюджетът на фонда се договарят и определят съвместно от правителствата в ЕС, Европейския парламент и Комисията. Неговите седемгодишни оперативни програми се изготвят от правителствата и Европейската комисия.

Европейският социален фонд се ръководи от основните принципи, заложени в Европейската стратегия на заетостта. Този фонд оказва помощ на държавите в няколко области. На първо място подпомага за адаптация на работниците и предприятията. Например чрез системи за обучение през целия живот и създаване и разпространение на новаторски трудови организации. Този фонд подпомага достъпа до работни места на търсещите работа, мигрантите и неактивните лица. Европейският социален фонд е насочен за социална интеграция на лицата в неблагоприятно положение и съдейства за борба срещу дискриминацията на пазара на труда. Фондът съдейства за засилване на човешкия капитал чрез реформа на образователните системи и изграждане на мрежа от учебни заведения. Факт е, че този фонд играе особено полезна роля в този етап, тъй като значително намалява ръста на безработицата в условията на продължителна рецесия.

Кохезионният фонд е специален фонд, подпомагащ най-слабо развитите държави членки, т.е. тези, чийто брутен национален продукт на глава от населението е под 90 % от средния за Общността, за да намалят своето икономическо и социално изоставане и да стабилизират икономиката си – и в този смисъл, той е особено важен за България. Кохезионният фонд предоставя финансова помощ по проекти в областта на трансевропейските мрежи, транспортната инфраструктура и околната среда, учреден през 1993 година. За периода 2007 г. – 2013 г. кохезионният фонд е приоритетно насочен към Гърция, Естония, Кипър, Литва, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Словения, Словакия, Унгария, Чехия, България и Румъния (т.е. – предимно към страни, новоприсъединени към ЕС).

Испания също има право на временна помощ, защото нейният БНП е по-нисък от средния на Европа на 15-те. Решенията дали даден проект да се финансира се вземат от Комисията в сътрудничество със съответната държава – бенефициент. Това решение се взима на база дали се спазва баланса между околна среда и транспортни инфраструктури – точно това налага по магистрала „Струма” да се запазват възможностите за преминаване на диви животни, запазването на ценни растителни видове в естествената им среда и т.н.. Финансовата помощ на кохезионния фонд може да бъде спряна с решение на Съвета, ако дадена държава покаже прекомерен публичен дефицит, ако не е преодоляла това положение или ако предприетите действия се окажат неадекватни. У нас имаме подобни прецеденти.

През 2011г. излезе справка на Европейската комисия, предоставена на членовете на Комисията по бюджети на Европейския парламент. Съгласно нея усвоените от България средства по Кохезионния и Европейския фонд за регионално развитие са 71 % по-малко от средните нива в Европа, а по отношение на Европейския социален фонд – 53,4 % по-ниски. Две години след фактическото стартиране на проектите по социалния фонд България е изпаднала от 14-о, на на последното 27-о място. При кохезионния и регионалния фонд сривът е от 15-о на 26-о място (предпоследно), като България е единствено само пред Румъния. Справката е направена въз основа на извършените от Брюксел плащания към 1 февруари 2011 г. Тя показва, че са разплатени 16,08 % от заделените за България 5,49 милиарда евро по кохезионния и регионалния фонд, при средно за ЕС 20,6 %. По социалния фонд България е получила към 1 февруари 2011 г. 12,62 % от полагащите й се 1,19 млрд. евро. Средната усвояемост в ЕС е 23,21 %.

Ниската успеваемост на България предизвиква тревога, защото страната ни може да загуби средства по европейските фондове за следващия бюджетен период, който започва след 2013 г. (само след година и половина) и чието планиране вече се дебатира в Брюксел. Нуждите от бюджетни икономии правят все по-популярни идеите за намаляване на сумите за страните, които не се справят с тяхното усвояване. При тази ситуация, България може да се окажи сред страните с най-малки средства за усвояване след 2013 година. Особено опасна перспектива, която налага сериозно преосмисляне на досегашната политика на работата с тези фондове.