Бюджетът на мизерията

Асен Ангелов

Народните представители приеха на второ четене Закона за Републиканския бюджет за 2013 година. След петчасово заседание и поти без дебати в пленарна зала парламентът прие Бюджет 2013 г. Беше приет бюджетът на общините за 2013 г. Общата субсидия на делегираните от държавата дейности е 1 941 743 600 лева. Около 27 милиона лева са предвидени в бюджета за провеждането на парламентарните избори догодина. За трансфери за местни дейности, в т.ч. изравнителна субсидия са отделени 240 640 000 лева. За трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища са отделени 19 000 000 лева.

Целевата субсидия за капиталони разходи е в размер на 101 900 000 лева, в т.ч. за изграждане и основен ремонт на общински пътища 50 000 000 лева. С този бюджет личи ясно намерението на управляващите да спре развитието на малките общини и да ги остави на доизживяване. По думите на депутатът от ДПС Ариф Агуш напълно липсва политика в тази област. Отхвърлено бе предложението на ДПС да бъде увеличена изравнителната субсидия. Именно малките общини, които не могат да генерират приходи и са бедни, би следвало да получат малко по-голяма субсидия, за да могат да се развиват.

Също така беше отхвърлено предложението на ДПС да се увеличат субсидиите за капиталовите вложения. Не беше подкрепено и разумното предложение да се даде на общинските болници за отдалечени и труднодостъпни райони около 10 милиона лева, въпреки че законът за здравните заведения позволява това и го изисква. Според думите на депутата от ДПС Ариф Агуш, това обрича на фалит всички общински болници и посочи за пример болницата в Златоград. Според думите му болницата в Златоград миналата година е била на минус с 90 000 лв. и ако и тази година е с минус 90 000 тя влиза в една спирала, от която трудно ще се измъкне. Не бива да се забравя, че именно системата от общински болници покриват със здравни услуги 2/3 от територията на България и те са около 100. В този смисъл абсурдно е за борба с бездомните кучета в София да се дават 50 милиона лева /отделен въпрос е доколко е ефективна тази борба с бездомните кучета/, а за българските граждани от провинцията да не могат да се заделят 10 милиона лева. Неразрешен проблем остава и как разпределянето на средства за българските общини да се извършва по обективни критерии, а не на базата политическа принадлежност. С други думи по традиция досега при разпределянето на парите за общините, кметовете се делят на свои и чужди.

Българската наука през 2013 г. също не е пощадена – 0,2% от БВП. Увеличението в сравнение с 2012 г. е нула. Субсидията за БАН е непроменена  вече трета година и осигурява едва 60% от неотложните разходи на Академията. Това е поредният бюджет на ГЕРБ, който отказва да изпълни императивния текст от Закона за висшето образование, според който държавните висши училища следва да получат не по-малко от 10% от издръжката на обучението за научно-изследователска дейност. Нещо повече Националната програма за реформи, която управляващите са представили на своите европейски партньори, през 2013 г. парите за наука следва да са близо 1 % от БВП. Според Закона за държавния бюджет са 0,2%. Тази бюджетна политика прави невъзможно пълноценното участие на българските учени в европейското изследователско пространство. Не бива да се забравя, че България заема незавидното последно място в Европа и 96 място в света по развитие на иновациите. Въпреки препоръките на Европейската комисия още нямаме иновационна стратегия. Настоящето правителство насърчава българските иновации едва с 5 милиона лева, за разлика от предходното, което отдели 20 милиона лева за развитието им.

Не закъсняха коментарите и на икономисти. Според бившия финансов министър Пламен Орешарски бюджетът от 2013 година не е изключение, като още от края на 2009 година и през следващите три години най-съществено намаление от всички разходи имат точно секторите висше образование и научни изследвания, ако се приеме за база бюджета от 2008 година. Според думите на бившия финансов министър, ако се вгледаме по-внимателно в данните, прави впечатление не толкова намалението на субсидията за БАН – около 60 милиона лева, още по-очевидно е намаляването на средствата за Фонд за научни изследвания. От 90 милиона лева предвидени за този фонд, те се сведоха до пренебрежимо малка сума. Тези сектори не само не са приоритетни за правителството, а напротив, служат за постигане на фискална консолидация чрез орязване на точно тези разходи.

Абсурдно е Министерство на правосъдието, и по-специално за политика „Изпълнения на наказанията”, т.е. за затворите да са определени 103. 624 милиона лева в новия бюджет 2013 година. За справка затворите получават почти толкова пари, колкото и Министерството на културата – 122.375 милиона лева, и почти двойно повече от БАН и СУ „Св. Климент Охридски”. Забавянето на необходимите реформи в сектора висше образование с повече от десетина години намира израз в необходимост от все по-голяма субсидия и все по-лошо качество на услугата.

Здравеопазването е вторият сектор по размер на разходите в Европа /след социалната политика/ със 7,5 % от БВП или 14,7 % от общите държавни разходи. България с новогласувания бюджет е на опашката по този показател, като след страната ни остават единствено Кипър (3,3%) и Румъния (3,6%). Делът на харчовете в този сектор е най-висок в Дания и Ирландия – 8,5% от БВП. През 2013 година НЗОК действително ще харчи със 163 милиона лева повече от тази година, но Министерството на здравеопазването ще харчи със 100 милиона лева по-малко. Намалението на министерските пари е поради плануваното прехвърляне на дейности и функции, които бяха негова грижа сега към НЗОК. Интинзивното лечение, имунизациите и други дейности, които през 2012 година са администрирани от МЗ, за сметка на трансфера от НЗОК, през 2013 година ще бъдат финансирани от бюджета на НЗОК.

Предвижда се през 2013 година МЗ да разходва 368 милиона лева, като 45 милиона лева ще дойдат от собствени приходи, а едва 326 милиона от централния бюджет. Така здравният бюджет олекна с 26 % от тазгодишния си бюджет. Така парите за спешна помощ, кръвни центрове, психиатрия, трансплантации и например срециализация на лекарите в най-добрия случай ще си останат същите. Финансовото министерство залага приходи за НЗОК в размер на 2 704 076 лева, което е само с 71 милиона лева повече спрямо настоящата година. Тези приходи обаче явно се очаква да са изцяло от здравните осигуровки на българските граждани, защото трансферът от държавата за осигуряваните от нея граждани остава 941 милиона лева.

В този смисъл заместник председателят на здравната комисия в парламента доктор Ваньо Шарков счита, че е немислимо да имаме по-добро здравеопазване през 2013 година. И още, бюджетът трябва да гарантира цялостното и нормално здравеопазване, а не 20 – 30 % от него да остава за сметка на пациентите. С други думи, този бюджет е катастрофален за българското здравеопазване. Управляващите дават 100 милиона лева за подслушване, като поне 60% от тези пари могат да бъдат дадени за доболнична помощ и финансиране на лекарски практики в малките населени места. Негативна тенденция е още това, че в малки населени места за първи път се закриват практики, защото има фалирали общопрактикуващи лекари, заради все по-големия брой неосигурени лица. А в малките населени места няма болници и общопрактикуващите лекари си остават единствения достъп до лекарска помощ.

Безспорно най-ощетени от новия бюджет са майките. Въпреки презивите на опозиционните партии ГЕРБ да увеличи помощите за малки деца до двегодишна възраст от 240 лева на 310 лева, управляващите отказаха това. Месечната помощ за дете остава 35 лева за всяко дете от едно семейство. Бяха отхвърлени разумните предложения на Коалиция за България и ДПС детските добавки да се увеличат съответно на 50, и на 40 лева. Така еднократната помощ при раждане на дете е, както следва: за първо дете – 250 лв.; за второ дете – 600 лв.; за трето и всяко следващо дете – 200 лв. Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст е 100 лв. Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до една година е 100 лв. Еднократната помощ за близнаци е 1200 лв. за всяко дете. Размерът на еднократната помощ по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2013 г. е 2880 лв.

Бюджетът провокира недоволството и на възрастните хора. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 април 2013 година се увеличава от 145 лева на 150 лева. Това е при положение, прогнозираната инфлация в бюджета е 3.4%, така ръстът е никакав. Така ч Увеличава се и социалната пенсия за старост от 100.86 лева на 110 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии от 700 става на 770 лева. Пенсионерите подобно на майките организираха протести пред сградата на Народното събрание. Пенсионерите се зарекоха да продължат протестите срещу политиката на управляващите, която по думите им ги обрича на мизерия. Възрастните хора смятат, че е крайно недостатъчно увеличението на пенсиите, предвидено в държавната сметка догодина. За сравнение за последните четири години инфлацията е 12% и сувеличение на парите за пенсии, не се компенсира нищо. Средната пенсия в началото на мандата на предишното правителство беше 164 лева, а в края на мандата му беше 264 лева, като средният размер на пенсията в края на мандата на настоящето правителство едва ли ще стигне повече от 280 лева. Четвърта година от мандата на настоящето правителство продължава тежестта да се хвърля на най-бедните и нуждаещите се части от обществото – пенсионерите и майките.

Политиката на бюджет 2013 година е политика не на догонващ, а на изоставащ растеж и задълбочаваща се мизерия. Преди читири години България също беше бедна държава, но хората живееха с по-голяма перспектива и покупателна способност.