Икономическото възстановяване се отлага

Ерол Шабан

Предварителните разчети на МВФ показват, че възстановяването на нашата икономика е преустановено през 2011 г.; най-вероятно, през 2012 г., и дори през 2013 г., ще се запази негативния тренд. Тази прогноза беше потвърдена през пролетта на 2012 г. от Европейската комисия. Между-народните експерти уточняват, че ако има все пак някакъв икономически подем, той ще е незначителен, клонящ към 0% на годишна база. Иконо-миката на България е претърпяла „шокове” в началния етап на кризата и нейното първоначално разпространение.

Сега – предстои фазата на по-дълготрайно потъване – тя се характеризира с растеж близък до нулата или изцяло нулев растеж, без никакви индикации за положителен растеж в близко бъдеще. Преструктурирането на трудовия пазар поначало се прилага погрешно. Кризата в България освен, че ще бъде по-дългосрочна, ще бъде и по-остра, тъй като страната е деиндустриализирана и вече не разполага с национален висококонкурентен индустриален и търговски капитал. Чуждестранният капитал в областта на индустрията е с инциде-нтен характер, а в областта на търговията е в голяма степен спекулативен или изнася търговските печалби извън страната[1].

През 2013 г. се очакват рекордни приходи в държавния бюджет като за пръв път се преминава границата от 30 млрд. лв. Дори и да оставим настрана европейските помощи, то приходите по националния бюджет също са рекордни като данъчните приходи се очаква да се възстановят и да превишат приходите преди настъпването на кризата (2008). Всъщност това е една от водещите новини на проектобюджет 2013 – икономическата активност в страната (доходи, потребление, печалби) се прогнозира да генерира повече данъчни постъпления спрямо най-добрата година от периода преди кризата (2008). Казано с други думи, предизвикателствата пред бюджетното салдо вече не бива да бъдат търсени предимно в приходите, а са в по-голямата си степен закотвени в разходната част на бюджета, която е и най-щедрата от началото на прехода.

В проектобюджета за 2013 г. са заложени 1,8 млрд. лв. повече приходи спрямо настоящата 2012 г. Нещо повече, заложените европейски помощи са дори малко по-ниски спрямо заложеното за текущата година т.е. повечето приходи се очакват изцяло от облагането на българските граждани.

От доклада към проекта на правителството ясно личи и откъде се очакват тези приходи – ръст на доходи и потребление. Очакванията на управляващите са, че лекият икономически растеж, увеличението на пенсиите и покачването на минимални осигурителни прагове и минимална заплата ще покачат доходите, което ще рефлектира в повече потребление. Това, разбира се, са повече желани, отколкото възможни тенденции. Защото инфлацията отдавна е „изяла” увеличението на пенсиите, а покачването на осигурителния праг води и до увеличаване броя на безработните, а значи и на неосигурените.[2]

Фиг. 1. Избрани данъчни приходи 2008-2013 година (млн. лв.)

Източник: Министерство на финансите

Голямото предизвикателство, разбира се, остава заетостта като в доклада е записано, че ръст на заетите през 2013 г. не се очаква. Залагането на повече приходи, но не и на повече работни места, може и да се окаже проблематично за изпълнението на бюджета. В сравнение с 2008 г. тя е нараснала два пъти и вече е 12%. Разбивката на основните котви в правителствените очаквания е общо взето такава: 750 млн. лв. повече от облагане на доходите и близо 1 млрд. лв. повече от облагане на потреблението. Звучи неправдоподобно при тенденция на нарастваща безработица.

Проектът за бюджет за 2013 година може да бъде определен като бюджет на продължаващата депресия. Този бюджет не съдържа фискални мерки за стимулиране на икономическата активност, за увеличаването на инвестициите и заетостта. Бюджет 2013 се разминава със заложените тенденции в европейските програми за растеж и заетост. Това разминаване ще удължи времето на престоя на българската икономика във фазата на икономическата депресия.

Въпроси към Бюджет 2013:

• При липсата на нови работни места не е ли опасно да се разчита изцяло на повече приходи от облагане на доходи и потребление?
• Новият данък върху спестяванията няма ли да създаде администра-тивни главоболия на много българи? Как ще се декларират доходите от лихви? Ще се подава ли данъчна декларация за дължим данък от няколко стотинки?

· Единната сметка не е ли противоконституционна? Намалява ли се с нещо друго административната тежест, провокирана от плащането на осигуровки, освен с броя на платежните?

Брутният вътрешен продукт отново разочарова

Експресната оценка за БВП през третото тримесечие, която НСИ публикува, отново беше разочароваща. Данните показаха анемичен ръст от 0,5% на годишна и 0,1% на тримесечна база (сезонно изгладена статистика). До момента във всяко от първите три тримесечия сезонно изгладеният ръст на икономиката е 0,5%, т.е. за първите 9 месеца БВП е нараснал с 0,5% на годишна база[3]. Точно тука е мястото да отворим една голяма „скоба” – да вметнем и инфлацията, която нарочно не се споменава от правителството на ГЕРБ. По последни данни, които са обявени от Национален статистически институт, годишната инфлация към настоящия момент е – 3,8% т.е. незначителния ръст от 0,5 не е достатъчен за подобряване на стандарта на живот, при толкова голяма инфлация.

Данните за БВП обаче показват, че ниският темп на растеж на годишна база се дължи на услугите, които заемат най-голям дял от БВП и продължават да се свиват на годишна база. Капиталообразуването вече е достигнало дъното си и оттук нататък инвестициите ще стагнират или растат с минимални темпове. Индивидуалното потребление запазва своя ръст от 2,9% на годишна база през третото тримесечие (след същия темп на растеж през второто), което го превръща и в основен фактор за растежа от страна на разходите[4].

Фиг. 2. Темп на прираст на БВП, общо и по компоненти, БВП по тримесечия (По средногодишни цени на 2005 година)

Източник: Национален статистически институт. (НСИ)

На графиката, която сме избрали като ориентир за ситуацията, в която се намираме , илюстрира некадърното управление от страна на ГЕРБ. Още през 2001 година слага се началото на една стабилна и възходящ икономически ръст на българската икономика с политиката, която водена от НДСВ, тук заслуги има Движението за права и свободи от своя страна, като една доказана и стабилна партия през годините, която вдъхва сигурност и коректност сред инвеститорите. Кривата в графиката само по себе си говори за трайно и постепенното си насочване нагоре ,като през третото тримесечие на 2001 година произведения брутен вътрешен продукт (БВП) е 9000 млн. лв., която води след себе си много положителни икономически последици за България, една от които е приемането ни в НАТО. През 2005 година вече в начело на управлението имаме три партии БСП-НДСВ-ДПС, а БВП вече достигнало почти 42 000 млн. лв., само по себе си говори, че страната вече социално независима и икономическа стабилна. Като през третото тримесечие на 2008 произведеният за едно тримесечие БВП достига до 18 059 млн. лв., а като цяло БВТ за цялата 2008 година е 66 096 млн. лв., и ръст от 6% за преходната година.

През този период икономиката на България достига най-високата си точка на своето развитие докато ГЕРБ дойде на власт. Да не забравим приемането ни в Европейски съюз през 2007 година, тука трябва да отбележим, че основната принос за да сме в Европейския съюз е адекватната и стабилната ни политика във всички насоки, която беше видяна от всичките ни настоящи европейски партньори. А сега дали е така?

Това, което можем да очакваме за 4-то тримесечие, обаче, е по-скоро по-нататъшно забавяне на ръста на икономиката, предвид случващото се в останалата част от ЕС. В същото време сигнал за затихване на потреблението дойде от данните за вноса, които показаха за първи път спад от началото на 2010 г. насам. Перспективите за 2013 също не са розови, предвид очакваното забавяне в Китай и Турция, нужната фискална корекция в САЩ и (оптимистично) очаквания минимален растеж в ЕС (0,3% според ЕК), който лесно може да премине в  червената зона. В най-добрия случай България тази година ще отбележи около 0,5% растеж, а догодина – отново под 1%, а един по-негативен сценарий не изключва и нова рецесия в България. Нужно ли е да казваме, че прогнозата на правителството за  1,9% растеж догодина, заложена в  бюджета, няма как да се случи?

ГЛАВОЛОМНОТО УВЕЛИЧАВАНЕ НА БЕЗРАБОТИЦАТА В БЪЛГАРИА ПРЕЗ 2012 ГОДИНА

Според данни на Евростат, безработицата в България достига 12.4% през юни 2012, най-високото ниво от години насам[5]. Увеличението за една година е 1.2 процетни пункта. Лошото състояние на пазара на труда говори за структурни проблеми, които вместо да се решават биват задълбочавани с недомислени "мерки", които увеличават товара върху пазара на труда. Дори данните на самото министерство на труда показват влошаване на безработицата спрямо предходната година. Това е защото министърът следва повърхностни идеи, вместо да извърши необходимите реформи – реформи, нуждата от които дори Европейската комисия успя да види от Брюксел, но нашето министерство още не е осъзнало.

Според статистиката на Евростат, откакто Тотю Младенов е министър на социалната политика, България отбелязва най-високо увеличение на безработицата в целия ЕС – практически двойно (конкурираме се успешно с фалиралата Гърция). Какви други рекорди трябва да поставим, за да се разбере, че така не става? Безработица не се бори с вдигане на минимални прагове, административно разпространение на колективни трудови договори, спиране на реформите, раздуване на дефицитите, вдигане на осигурителната тежест, вдигане на минимални заплати. Безработицата се бори с реформи и икономически растеж, а не с популизми.

Фиг. 3. Безработицата в България, %, сезонно изгладени данни.

Източник: Iconomika.org

Нищо ново – заетостта спада. За последните 12 месеца са загубени 20.6 хиляди работни места, според НСИ.

Фиг.4. 12-месечна промяна в броя на заетите лица над 15 години, хил.

Източник: НСИ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Проследихме стъпаловидните низходящи трансформации в българската икономика, предизвикани от неадекватната политика от страната на управляващите, ползвайки статистически материал. Данните, които ползвахме в анализа, разкриват три пласта (хоризонта на негативно) ерозиращо въздействие на антикризисните мерки за икономии от страната на сегашното управление:

• Макроикономически хоризонт, на който вече е задвижен т.нар. порочен кръг: налагане на сурови мерки за бюджетни ограничения и фискална стабилност, което лишава държавата, бизнеса и социалните партньори от пространство за маневриране и прилагане на алтернативни модели за излизане от кризата; подчиняване на реалния сектор на финансовите параметри, закрепени в законодателството; свиване на икономиката и потреблението, което на свой ред намалява приходите в бюджета и налага още по-безкомпромисни мерки.

• Трудово-пазарен хоризонт, в който рефлектират макроикономическите мерки. Затихващият икономически растеж (и още повече – повторяемостта на рецесиите), изхвърля нови и нови контингенти работна сила извън зоната на действие на „нормалния” пазар на труда; „излишната” работна ръка се насочва навън – в чужбина или към неформалния сектор, което изкривява не само профила, но и начина на функциониране на трудовия пазар. В условията на хронически недостиг на ресурси (поради фискалните ограничения разкриването на нови работни места остава на заден план решава се инерционно). Затихването на трудовата активност и системното потискане на растежа на работните заплати свиват потреблението и намаляват приходите в бюджета. Задвижва се втори порочен кръг, който ерозира пазара на труда.

• Микроикономически хоризонт, на който протичат процеси, засягащи индивидуалните, семейните и груповите стратегии за приспособяване и оцеляване в кризата. Основният двигател за трудова активност вече не е привлекателността на работата и високото заплащане, а сигурността на работното място. Тази промяна в структурата на трудовата мотивация, както и нейните дълготрайни последици се подценяват. Проблемът обаче не е само психологически; несигурността на работата – заетостта е маркер, който се разпростира върху целия жизнен цикъл на „кризисния човек”. Дори и да не го съзнава, всеки индивид и неговото семейство пренастройва своята стратегия, така че да реагира на опасностите и рисковете, а не на позитивните опции на живота.

[1] www.fes.bg

[2] www.ime.bg

[3] www.nsi.bg

[4] Пак там.

[5] http://www.nsi.bg/esdshd/eurostat