Политическата криза в Румъния – развръзката предстои

Румяна Радева

Парламентарните избори в Румъния очаквано дадоха мандат на управляващия лявоцентристки съюз за следващите четири години, както и възможността на новото управление да осъществи дългосрочни проекти. Траян Бъсеску отдавна бе загубил доверието на румънските избиратели основно заради обвиненията във финансови измами. Неговите призиви към по-големи бюджетни икономии, в тон с изискванията на спасителния план на МВФ, към който страната прибягна, също предизвикаха значително обществено недоволство.

Между впрочем икономическата политика е сред главните причини за задълбочения спор между институциите. През 2009 година Румъния взе заем от 20 милиарда евро от МВФ, срещу което обеща да въведе строги бюджетни съкращения. Програмата за икономии обаче е толкова непопулярна, че предишното дясноцентристко правителство загуби вота си на доверие през април 2012 година. Това накара кабинета на Виктор Понта да тушира народното недоволство като се обърна към МВФ за нов 5 милиарден заем, с който да възстанови заплатите в бюджетната сфера на предишните им нива.

Според изборните резултати, лявоцентристката управляваща коалиция на румънския премиер Виктор Понта получава 58 % от вота за камара на парламента и 60% от вота за сената. От друга страна, за дясноцентристката коалиция на премиера Траян Бъсеску претърпя сериозно изборно поражение и събра едва 17% от вота на избирателите /съответно за камарата на парламента и за сената/.

Въпреки резултатите лидера на лявоцентристката коалиция ще продължи да дели властта с президента Траян Бъсеску, чийто мандат през приключва едва през 2014 година. Виктор Понта доиде на власт през април тази година, след колапса на предишното управляващо дясноцентристко правителство в Румъния. Той и Траян Бъсеску водиха ожесточени спорове за контрола над държавната телевизия в северната ни съседка и за Румънския културен институт. Правителството на Понта направи опит за промяна в изборния закон. През юли премиерът освободи Бъсеску от власт и опита да постигне импийчмънт (сваляне на президента). Сред мотивите за импийчмънта са, че президентът създал едноличен режим и влияел на институциите извън позволеното от закона. Беше посочен конкретен пример от 2010 година, когато Бъсеску чрез задкулисни партийни разцепления и преливания на депутатите не допусна тогавашното парламентарно мнозинство да сформира правителство, макар и това да му помогна тогава. Съществено място зае и спорът президент или премиер да представлява Румъния пред Европейския съвет. Спорът стигна до Конституционния съд, който го реши в полза на Траян Бъсеску. Съдът даде мандат на президента, но в крайна сметка за Брюксел замина Понта, който обяви, че изпълнява решението на друга държавна институция – парламента.

В същото време по инициатива на Виктор Понта се насрочи дата за отстраняване на президента Траян Бъсеску чрез импийчмънт. Това всъщност е вторият опит за импийчмънт на Бъсеску. През 2007 година през време на първия му мандат като президент, правителството на либералния премиер Търичану организира референдум за свалянето му от власт, но президентът успява да се задържи. Бъсеску, като опитен политик, прилага стратегията да накара колкото се може по-малко хора да отидат да гласуват. Планът на Бъсеску проработи и въпреки че срещу него гласуваха 88% от избирателите, той спечели поради ниската активност. Така на организирания референдум не беше събран нужният вот, за да се случи това. Според закона участието трябва да е над 50 на сто от регистрираните румънски избиратели, за да признае Конституционният съд за валиден резултата от референдума. Така отстраненият от управляващото лявоцентристко мнозинство в Румъния президент се върна на поста си, след като активността на проведения референдум за отстраняването му се оказа по-ниска от необходимото, за да бъде обявен за валиден. Въпреки изключително високия процент на неодобрение.

След категоричната победа на социаллибералния съюз (СЛС), политическите наблюдатели очакват напрежението между Бъсеску и Понта да продължи. Преди изборите президентът бе заплашил да откаже да номинира за следващ премиер своя основен политически противник. С оглед обаче на голямата победа на лявоцентристите в Румъния, на Бъсеску му остава малка (по-точно почти никаква) възможност за маневриране. А политическите анализатори в страната вече дори коментират възможните сценарии за "справянето" с Бъсеску.

Те са няколко, като най-обсъжданият в момента е постигането на конституционно мнозинство (2/3 от депутатите в новия парламент), което да намали президентските правомощия. СЛС все още изчаква окончателното преразпределение на мандатите, за да разбере дали ще получи над 66% от местата. Ако това не стане, конституционното мнозинство е постижимо с помощта на Демократичния съюз на унгарците в Румъния (довчерашен съюзник на Бъсеску, както и на почти всички досегашни кабинети на страната), който вече предложи услугите си, по техни думи: "в името на стабилността на държавата". Друг вариант е организирането на нов опит за отстраняването на президента, който обаче със сигурност ще предизвика отново гнева на Брюксел. Но това са единствено възможни догадки за изход от настоящата политическа криза, като по-важно е с какви платформи излязоха политическите сили преди изборите.

Социаллибералният съюз обеща на румънските избиратели увеличение на заплатите и пенсиите и връщане на социални придобивки, които бяха орязани от предишното десноцентристко правителство, принудено да въведе мерки за икономии съгласно изискванията на МВФ. Правителството на Виктор Понта вече увеличи заплатите в бюджетния сектор с 8% от 1 юни и обеща ново увеличение от началото на следващата година. В дългосрочен план СЛС иска да намали данъците за хората с ниски доходи, при запазване на плоския данък от 16%, да увеличи минималната работна заплата от началото на следващата година на 850 леи (189 евро) от сегашните 700 леи, а пенсиите да бъдат индексирани с нивото на инфлацията. Левоцентристкият кабинет се застъпва за подписване на ново стендбай споразумение с МВФ, ЕК и СБ след изтичане на сегашното през януари 2013 г., но международните кредитори предупредиха, че Букурещ първо трябва да изпълни ангажиментите по текущото споразумение, преди да сключи ново.

За разлика от Социаллибералния съюз, програмата за управление на "Съюз Дясна Румъния" предвижда увеличаване на минималната работна заплата на 850 леи през 2013 г. и на 1000 леи през 2015 г., намаляване на социалните осигуровки с 5%, прекратяване на политическите назначения в Конституционния съд и за омбудсман. Съюзът обаче продължава да се асоциира с бившата управляваща Демократично-либерална партия (ДЛП), която през 2010 г. намали с 25% заплатите в бюджетния сектор и оряза редица социални помощи. Въпреки обещанията за нетърпимост към корупцията, редица представители на ДЛП бяха уличени в корупционни практики, което допълнително подкопа доверието в нея. Така за близкия до президента Бъсеску десен алианс нещата никога не са изглеждали толкова мрачни. Формацията се разпадна малко след обявяването на официалните резултати от настоящите избори. Така без консолидирана опозиция властта на Социал либералния съюз изглежда безспорна.

„Партията на народа”, на медийния магнат Дан Дяконеску, се нареди на трето място в предизборните предпочитания на румънците с подкрепа около 14%. Дан Дяконеску е типичен популист, който се вписва в тенденцията за връщане към национализма и привлича към партията си всички неудачници от периода на прехода от комунизъм към капитализъм. Според румънски политолози, проблемът не е във влиянието, което тази партия може да окаже на румънския политически живот. Същността е в посланието, което тази партия изпраща и което никой не се опитва да чуе – растяща бедност и недоволство на румънците, както и все по-слаби устои на демокрацията.

Дяконеску предлага увеличение на заплати и пенсии и помощ от 20 000 евро за начинаещите предприемачи. Дяконеску се представя като последната надежда на румънците, предадени от политическата класа. Той се кандидатира в избирателния район на премиера Понта, с което привлече още повече вниманието към себе си, наред с телевизионните предавания, в които се саморекламира по своята телевизия ОТеВе, въпреки солените глоби за неуместна политическа пропаганда. Журналист по образование, Дан Дяконеску забогатява след създаването през 2001 година на своята телевизия ОТеВе в малък апартамент в центъра на Букурещ. Според медийни експерти, телевизията му се вписва в контекста на пожълтяването на румънските медии. В един безпрецедентен медиен цирк по време на приватизацията тази есен Дан Дяконеску участва в търг за закупуване на гигантски химически завод, останал от периода на комунизма. Той спечели търга, предлагайки сума в пъти по-висока от останалите участници в търга. Лидерът на Партията на народа непрекъснато обещаваше, че ще предаде този завод на работниците, за да се съхрани една от гордостите на националната индустрия в ръцете на народа. Всичко завърши със следствие за измама в румънската антикорупционна прокуратура, след като Дан Дяконеску не успя да плати обявената на търга сума.

Партията на унгарското малцинство „Демократичен съюз на унгарците в Румъния” получи 5,31 % за камарата на депутатите и 5,40 % за сената. Ролята на тази партия ще е от изключителна важност за изход от създалата се политическа криза. Непосредствено след изборите Социаллибералният съюз на Виктор Понта започна преговори с партията на унгарското малцинство, с цел постигане на конституционно мнозинство от две трети за намаляване на президентските правомощия на Траян Бъсеску. Целта на Виктор Понта е да лиши държавния глава от правомощия във външната и военната политика и да направи Румъния парламентарна република. Премиерът също така възнамерява да ревизира правомощията на Конституционния съд, така че неговите решения да могат да бъдат променяни от депутатите.

Пред новото румънско правителство предстоят много тежки задачи. Кабинетът предстои да договори нов заем от МВФ, както и да оптимизира досега слабото усвояване на еврофондовете. Като цяло правителството трябва да следва политика за справяне с икономическата криза, като направи Румъния отново привлекателна за чуждестранните инвеститори. Сред другите неотложни задачи са либерализацията на енергийния пазар и приватизацията. Предпоставките за справяне с тежките проблеми пред страната ги има – политическа стабилност и воля за извършване на неотложните реформи.