Размисли върху бюджета на ЕС
Pazar, 23 Aralık 2012 18:44
Емине Гюлестан
Две блондинки се загубили в гората, едната казала на другата:
-Хайде да викаме заедно за помощ;
-Хайде;
-Заедно;
-Заедно;
- Не, по-добре поотделно;
- Поотделно.
Що се отнася до Европейския бюджет за 2014-2020 г, ситуацията е аналогична. Всички трябва да „викат” заедно, ама май предпочитат поотделно. Медиите спекулираха доста време около изказванията на лидерите на държавите от съюза преди самата среща. Резултатът от срещата, състояла се на 22-ри и 23-ти ноември т.г. не беше изненада за никого, може би само за малцината еврофили, които са „викали” заедно. Сред тях, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой със особен сантимент беше написал в Tweeter профила си хайку, което бе изтълкувано като израз на мрачното му настроение след провала на срещата. Иначе казано, срещата на върха беше отложена за януари, а може би и февруари следващата година. А до тогава, държавите от Европейския съюз трябва да се научат да „викат” заедно.
С цел разбиране на това какво представлява бюджета, трябва да сме наясно първо - на каква база се формира и второ - кой го одобрява. Според информацията публикувана в интернет страницата на Европейската комисия, Европейският бюджет се сформира от около 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на всичките 27 страни членки, като приблизително 94% от него се използва за финансирането на политики и програми, които са в полза на европейските граждани. За сравнение, бюджетите на страните членки представляват около 44% от БВП-то им. Друго важно пояснение е и как се одобрява той. След като Европейската комисия е направила предложението за проектобюджета, той трябва да се одобри от Европейския парламент и от Съвета съвместно.
Позициите на отделните страни, бяха ясни още преди самата среща. Най-коментираната бе тази на Британския премиер Дейвид Камерън. Други лидери също споделиха неговата позиция, макар заявявайки я по-дипломатично. Камерън пръв каза, че е готов да наложи вето върху бюджета “ако бъде предложено мащабно увеличение на разходите или липсва адекватен контрол”[1]
Всъщност искането за намаляването на Европейския бюджет звучи резонно на фона на икономическата криза и рецесията, в която изпадат за пореден път Европейските икономики. А и някак как да обясниш на европейските граждани, че едно е да намаляваш националните бюджети, а друго е да увеличаваш Европейския. Разбира се, тук елементът популизъм няма как да липсва, още повече, когато за “редовия член” на обществото на дадена страна от ЕС седемгодишния проектобюджет е абстрактно понятие.
На “по - високо ниво” обаче нещата изглеждат по различен начин. Тук искам да цитирам евродепутата Ивайло Калфин (член на бюджетната комисия в Европейския Парламент), който на публична лекция, организирана от фондация "Капитал" с подкрепата на Европейския парламент чрез Групата на либералите и демократите, много опростено заявява какво всъщност е европейският бюджет, а именно: "Европейският бюджет е странно животно, различно от националните бюджети. Той е 40-50 пъти по-малък, но в същото време очакванията са много големи - всички искат този бюджет да реши много проблеми – безработица, научни изследвания, инфраструктура и т.н."[2]
Различната икономическа, а заедно с това политическа реалност, на отделните държави членки на Европейския съюз, диктуват позицията им относно Европейския бюджет. Медиите разделиха държавите на две части "Приятели на по-доброто харчене" и "Приятели на сближаването", като към първите се причисляват държавите донори или нетните вносители към бюджета – Великобритания, Германия, Франция са сред големите три. Към нетните получатели са страните от Източна Европа, като България се причислява към тази втора група. Това, което Европа се опитва да постигне обаче, е едно: да води „политиката на сближаване, която цели намаляването на различията в равнищата на развитие на различните региони и на изостаналостта на някои от тях, включително на селските райони.”[3] Именно в тази насока бе и Българската позиция.
Трите желания на България са да не се намаляват парите за кохезионната политика (по-горе описаната политика на сближаване), да се запазят парите за финансирането на фермерите и да получим повече пари като компенсация за спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй.” Дали тези искания ще бъдат отстоявани и удовлетворени предстои да се разбере догодина, а до тогава остава само надеждата, че Европейският съюз ще сближи значително позициите си относно проектобюджета.
Какво искат обаче големите държави, които в значителна степен дават тон на преговорите. Все пак, както обичаше да казва мой професор по политология в университета, „единственият шанс на малките държави да водят що годе някакво политическо съществуване е като се съюзят с по-големи държави.” В случая разделението богати и бедни е много вярно. Богатите не искат да плащат на по-бедните, а по-бедните искат да не им се намалява финансирането по различните оперативни програми, за да може да достигнат някой ден стандарта на по-богатите. В този смисъл, така или иначе един ден и нетните получатели ще се превърнат в нетни платци. Въпросът е до колко солидарността, която много пъти прозвучава от речите на различни европейски политици наистина съществува. При публичните си изяви лидерите винаги се опитват да изглеждат „единни в многообразието.”
Но нека погледнем и позициите на „големите”. Великобритания, която този път изигра ролята на лошото ченге, настоява за: „Замразяване на разходите в реална стойност. Хората в Европа няма да разберат увеличение на бюджета на ЕС във време, когато собствените им бюджети намаляват. Вотът в британския парламент показа това.
- Лондон е готов да намали средствата, които получава по кохезионната политика, за да подкрепи запазването на средствата за България и други страни, които спадат в тази група, във време на замразен бюджет.”[4] България е пряко засегната, що се отнася до така важната кохезионна политика. Това е вярно и за останалите страни от Източна Европа. Като силна се смята позицията на Полша, която настоява за запазването на парите по кохезионните фондове.
Германия най-вероятно ще успее да постигне намаляване на своята членска вноска. Основните точки, по които тя нястоявя, са: „Ясен лимит за разходите. Разходите в бюджета трябва да са с таван 1% от БНД (последното предложение на Ромпой от 15 ноември още е малко над това). - Модернизиране на бюджета - разходите на ЕС трябва да са фокусирани върху стимулиране на растеж, конкурентноспособност и създаване на работни места. Това може да стане или чрез преразпределяне в рамките на бюджета, или чрез по-добро харчене на средствата...Честно споделяне на товара. Германия приема да е най-големият нетен платец и ще продължава да е такъв и в бъдеще, но трябва да има справедлив баланс между страните, които са нетни контрибутори.”[5]
Приоритет за Франция си остава общата селскостопанска политика. Разбира се, от дадените по-горе примери става ясно, че исканията се припокриват. Но защо тогава резултатът от срещата не бе положителен? Може би роля изигра и несигурността, която цари сред държавите. Кризата в еврозоната и подпомагането на закъсалите държави, неизменно изострят негативната тенденция към Европейския съюз като за начало. А щом се заговори за още пари, правителствата пристъпват плахо и не искат да предизвикат недоволство сред избирателите си. Защото, когато срещите приключат, всички се връщат по родните си места и трябва не само да се справят с вътрешно-държавни проблеми, но и са длъжни да защитят европейската политика, която са водили. А когато мераците и възможностите се разминават става най-опасно.
[3]http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2012/11/13/1945393_liderite_na_strani_ot_es_shte_obsudiat_v_brjuksel/
[4] http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/11/23/1954075_koi_za_kakvo_se_bori/
[5] Ibid.,
| < Önceki | Sonraki > |
|---|
