Референдума за АЕЦ „Белене” без реален обществен дебат

Асен Аврамов

Нормативната уредба на националния референдум е дадена в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Съгласно него предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Така за да бъде валиден референдумът на 27 януари 2013 година, трябва да гласуват поне 4 345 450 души и повече от половината да са отговорили положително.

Съобразно закона, за да бъде валиден референдумът, е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: в него да участват поне толкова гласоподаватели, колкото и на последните парламентарни избори. Друго съществено условие е поне половината (плюс един глас) от тях да са отговорили с „да” (т.е. – най-малко 2 172 726 бюлетини). Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание. Т.е. – кръгът се затваря. Предложението се връща от там, откъдето е тръгнало. Ако пък предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума. Такава е юридическата норма.

Настоящият референдум е едва четвърти в историята и първият, инициран от граждани и първия след демократичните промени в България. Първият референдум в историята е през 1922 година – за виновността на министрите от три кабинета за обявените и водени войни и последвалите ги национални катастрофи през 1913г. и 1918г.

На 8 септември 1946 година се произвежда референдум за премахване на монархията. България е обявена за Народна Република, след като 92,72 % от участвалите избиратели гласуват за република.

През март 1968 година Петото Народно събрание избира комисия за изработването на проект за Конституция на НРБ. Решено е проектът да бъде публикуван за всенародно обсъждане и конституцията да бъде приета с референдум. В допитването участват 99,7 на сто от гласоподавателите, като 99,6 на сто от тях са „за” приемането на конституцията. Новата конституция,, действаща в момента, беше приета без референдум само с гласовете на депутатите от Великото народно събрание през 1991 г.

С други думи това е първият референдум от 40 години насам в страната ни и беше важно ЦИК да осъществи добра обучително-разяснителна кампания, за да запознае гражданите с правата им. Но дори според думите на официални източници от ЦИК, разяснителната кампаания на вота е силно закъсняла. Но ангажиментът за провеждането на изборите не може да се вменява единствено на ЦИК. Именно Министерски съвет е този, който възлага на конкретен министър правомощията около техническата подготовка на вота. Отделен е въпроса, че като цяло липсва реален обществен дебат по темата за ползите и негативите за развитие на ядрена енергетика на територията на страната. Референдумът бе предвиден за 27 януари 2013 година, но като цяло медиите не отделят достатъчно вреем за провеждането на реална дискусия. Някои полически субекти дори призоваха за бойкот на референдума (партията на г-жа Кунева, а и от ГЕРБ), без да посочат ясно и отчетливо причините за тези си позиции. В този смисъл логично е да се очаква референдумът да не бъде признат за редовен, поради недостатъчното участие на гражданите, които да задължат управляващите да се съобразят с волята на участвалите. Отделно от това, че те не бяха достатъчно добре информирани.

Гласуването се извърши, като всеки гласоподавател гласува, като поставя в плик бюлетината, на която е зачертан избраният от него отговор "да" или "не", поставя бюлетината в плика, излиза от кабината и го пуска в избирателната урна. Бюлетината е недействителна при няколко положения: когато е намерена в урната без плик, не е по образец, е зачертана изцяло или не е зачертан отговор или са зачертани и двата отговора на един въпрос. Зацапвания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна, ако може да се установи по недвусмислен начин волята на гласоподавателя. Отчитане на резултатите от секционната комисия.

След приключване на гласуването секционната комисия, като отчита резултатите, трябва да състави протокол, в който се посочват:1. наименованието на района; 2. номерът на секцията; 3. часът на започване и часът на завършване на гласуването; 4. броят на гласоподавателите по избирателния списък; 5. броят на гласувалите гласоподаватели според подписите в избирателния списък; 6. броят на гласувалите според намерените в урната пликове; 7. броят на действителните бюлетини с отговор "да"; 8. броят на действителните бюлетини с отговор "не"; 9. броят на недействителните бюлетини и празните пликове; 10. подадените заявления и жалби и взетите по тях решения.

Протоколът се съставя в три екземпляра, два от които се изпращат на районната избирателна комисия, а третият, заедно с всички материали - на общинската администрация. Т.е. – застъпниците, на едната или другата теза, не могат да разполагат със заверени копия от секционните протоколи, които биха били валидни при атакуване пред съда на резултатите. Секционната комисия е длъжна да отчита резултатите от гласуването пред районната комисия в срок до 24 часа след приключване на гласуването. Въз основа на протоколите от секционните комисии районната комисия отчита резултатите от гласуването пред Централната комисия за произвеждане на национален референдум в срок до 48 часа от предаването на последния секционен протокол. Централната комисия за произвеждане на национален референдум обобщава данните за цялата страна и обявява резултатите от гласуването в срок до три дни след приключване на гласуването.

Единствено валиден референдум, който се произнесе с „не” , би затворил казуса ще я бъде ли АЕЦ „Белене” или не. При гласуване с „да” на въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?” резултатът би бил спорен. Поне такова е юридическото тълкувание. Същото положение се отнася и при невалиден вот. При всички положения обаче оспорването на резултатите от националния референдум е също така очаквано, като последица от проведения референдум. Оспорването им е регламетирано в чл. 24 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Право да оспорват имат: не по-малко от 1/5 от народните представители (48 депутати, а БСП и „Атака” имат толкова), президента на България, Министерския съвет, не по-малко от 1/5 от общинските съвети в страната, както и инициативния комитет на гражданите с избирателни права /събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права/. Законността на резултатите от национален референдум може да се оспори от горепосочените лица в 7-дневен срок от обявяването им от Централната избирателна комисия. Оспорването се извършва пред 3-членен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението на тричленния състав може да се оспори пред 5-членен състав на Върховния административен съд. Тази последна инстанция се произнася с решение в 14-дневен срок.

Решението, прието чрез национален референдум, се обнародва в "Държавен вестник" от председателя на Народното събрание в тридневен срок след получаването му от Централната комисия за произвеждане на национален референдум след изтичане на срока за обжалване или след влизането в сила на решението на Върховния административен съд. Решението, прието чрез национален референдум, влиза в сила от деня на обнародването му.

В никакъв случай не трябва да се неглижира и темата за цената на референдума. По предварителни изчисления, референдумът за АЕЦ ще струва на държавата 13 805 000 лева, като 575 000 лева ще бъдът дадени още тази година чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет, а останалите 13 230 000 лева са предвидени в бюджета за 2013 година. С тези средства ще се финансират дейностите по организационно-техническата подготовка и произвеждането на националното допитване. В основната си част те са за възнаграждения на членовете на ЦИК, РИК и СИК за логистично осигуряване на референдума. Да припомним, че финансирането на референдума, иницииран от БСП заради спирането на проекта АЕЦ „Белене” от правителството, беше предмет на месеци дискусии. Сметките на политиците се различаваха в милиони, а предложенията за начините на финансиране се меняха с часове.

Логично следва въпроса дали такива средства от държавния бюджет трябва да се заделят за това скъпоструващо мероприятие наречено референдум, при това с неясна полза и неясни отговори на още по-неясни въпроси си струва цената, която ще платим.