Какво не знам

Вени Марковски

Вени Марковски е роден в Скопие, Македония. Син е на писателя Миле Марковски и внук на Венко Марковски. Завършва 114 Английска езикова гимназия "Лиляна Димитрова" в София през 1987 г., а през 1993 година право в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Бил е координатор на Глобалната инициатива за политиката в Интернет за България. В продължение на три години е съветник по международните проекти на Пламен Вачков - председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения към Министерския съвет на Република България.

От 2002 ръководи или се занимава с проекти в областта на Свободен софтуер и софтуер с отворен код. Ръководи проекти на ПРООН и участва в проекти на Европейската комисия, насочени към популяризиране и разработване на приложения, базирани на свободен софтуер и софтуер с отворен код. От ноември 2012 г. е вицепрезидент на ICANN, отговарящ за Русия, Източна Европа и страните от ОНД.

Чета днес цял ден, а снощи и слушах на живо по БНР какво се случва в България. Е, не точно в България, а в София, около Парламента. Да ви кажа честно (както обикновено, заради което някои хора се сърдят понякога!): не знам!
Не знам много неща:
Не знам как, но слава Богу (и, колкото и да е странно - и благодарение на МВР), няма жертви, а само няколко леко пострадали. Дано това не се промени, защото е ясно, че има хора, готови да се жертват - или може би в някои случаи, хора, които са осигурени за жертви.
Не знам дали това няма да се промени - както снощи казаха по БНР, малко след полунощ били изтръгнали камъните и бордюрите от тротоарите на "Оборище" - репортерът сподели, че "едни яки момчета" правели барикада. На снимките се виждат тежки саксии, изтръгнати с бетонната основа пътни знаци и др.п.
Не знам откъде се взеха тези яки момчета.
Не знам как съчетават мускулите с красотата, акъла и интелигентността.
Не знам дали няма да се окажат прави някои наблюдатели, че част от протестиращите са платени.
Не знам дали другите - нормалните протестиращи, си дават сметка как протестът им се използва от управителя на "ГЕРБ" АД, но ако не си я дават, толкова по-зле.
Не знам дали сте видели официалното съобщение, препечатано снощи от официоза, но заглавието е "Борисов: Незабавна оставка на правителството", в оригинал тук: http://www.gerb.bg/bg/events/eventsdetail/cat_id/5/from/eventslist/id/25135.
Не знам и колцина от вас си правят труда да забележат внимателно редактираните съобщения в подкрепа на Борисов, които се появяват с познатия хаштаг ‪#‎ДАНСwithMe в Туитър.
Не знам и как президентът Плевнелиев успя да спретне само за час голям скандал с интервюто си за Уолстрийт Джърнъл (http://online.wsj.com/article/SB10001424127887324110404578625510540331832.html), в което каза, че е готов с нов служебен кабинет, но не успя да намери време да се покаже лично пред протестиращите. Не знам дали се е допитал до Петър Стоянов, който в подобна ситуация се появи пред Парламента и успокои обстановката. Не знам дали президентът е казал нещо за служебното правителство, всеки може да изслуша интервюто му тук: http://www.youtube.com/watch?v=9s_bhtAHPIY и да цитира какво точно казва държавният глава. Не знам и защо в това интервю Р. Плевнелиев се хвали как през февруари е отишъл сред протестиращите и е "доказал, че е смел президент".
Не знам дали няма да пропуснете и вица, който г-н Плевнелиев разказва към 49-а минута. Не знам дали знаете, но понеже президентът не го знаеше, да ви кажа - външният министър на Брежнев не се казва Косигин, а Громико. Не е известен със строежа на мостове, а като "Г-н Не" (Mister Net). И накрая - не знам дали е приемливо да се разказват вицове, когато хората навън протестират... Да не говорим за вицове, които трябва да се обясняват, за да ги разбере събеседникът, пък дори и това да не помага.
Не знам и как вчера сутринта Вивиан Рединг (комисар по правосъдието, а не по човешки права, например) се срещна и разговаря с граждани, които ѝ задаваха абсурдни въпроси, нямащи нищо общо с темата на диалога ‪#‎EUDeb8, а само часове по-късно сигурно се е хванала за главата. Не знам и как президентът Плевнелиев намери време да се появи с нея и да предложи да направят нов разговор, по нови теми, които пък съвсем нямат нищо общо с този в останалите 27 страни.
Изобщо - много неща не знам.
Но знам някои неща и едно от тях, което не може да не притеснява всеки, който обича България е това:
Страната ни е бедна, но до вчера беше финансово и обществено стабилна, с приятелско настроени граждани - това привличаше хората и капиталите.
Дори и некадърното, корумпирано и еднолично управление на Борисов не успя да я съсипе.
Вярно - Цветанов и Борисов разрушиха държавността, настаниха на държавната трапеза фирми на близки до тях хора (приятели на техните приятели), прецакаха съдебната система и ако бяха получили втори мандат, щяха окончателно да установят едноличния режим. За щастие не го получиха. За беда Орешарски направи бързо няколко непонятни хода, с които им дава възможност за бърз реванш, но не това е важното.
А от днес България вече е бедна, нестабилна и с улици, по които се лее кръв. Не знам кой е този инвеститор, екскурзиант или просто посетител, който би поискал да кацне на летище "София" при това положение. ]

*Заглавието е на редакцията, текстът е от личния блог на Марковски.