Пак ни пробутват Франкенщайн

Самуел Леви

„Млади, интелигентни и високообразовани хора заливат площад „Независимост”. Десетки хиляди всяка вечер са тук, за да изразят своя протест срещу управляващата страната ни олигархия чрез впечатляващи хепънинги. Те имат за задача да изградят новото гражданско общество в собствената си родина, тъкмо чрез протеста си. И средството за постигане на тази въжделена и отдавна лелеяна национална мечта е незабавна оставка на Орешарски.. Веднага!”.

Това е лайтмотивът на част от националните медии в последните дни. Но има и друг прочит на събитията:

„Платени статисти, охранявани от мурите на партията на зелените на олигарха Прокопиев, по задание на мафиотизирани „идеолози на демокрацията” като Иван Кръстев, подкрепяни от президента и парите на Цветелина Бориславова, със съучастието на Бойко Борисов и неговите икономически структури, се опитват да възстановят отново олигархичната си власт чрез съдействието на нищо не подозиращи млади хора, дошли да протестират искрено срещу олигархията, на протести, изключително удобни на олигархията”.

Двата текста отразяват едно и също събитие и се изключват по между си. Това значи, че истината е нито изцяло в единия, нито изцяло в другия. Къде е тогава?

Нека да разгледаме исканията на протестиращите. Основното е: „Оставка веднага” и допълнителното: „Избори веднага”. По същността си това са ултимативни искания, така, както ги демонстрират говорителите на протестиращите. Приемането на ултимативни искания значи, че управляващите обявяват фиаско на своите идеи и признават неспособността си да управляват.

Но за да заявиш фиаско би следвало да си реализирал идеите си и те да са се оказали неефективни. Това просто не се е случило, защото дори и не е имало възможност да се случи. Ерго, искането „Оставка веднага” е абсурдно. За допълнителното „избори веднага” е още по-абсурдно. Само преди два месеца имаше избори, а само преди две седмици частични избори във Варна, които потвърдиха нагласите на избирателите, които остават същите, освен с малко спадащ рейтинг на ГЕРБ. Т.е. – народното събрание ще има същия състав, с може би един-двама депутати по-малко от ГЕРБ. Защо тогава хората протестират?

Защото за шеф на ДАНС бе предложена неугодна на ГЕРБ, на кръга „Капитал” и политическите акушерки на прехода кандидатура. На човек, които не е съден, не е осъждан, бивш прокурор, но собственик на няколко печатни издания. Ако приемем, че изборът му е аморален, то тогава в същата степен трябва да приемем, че изборът на Борисов за министър-председател, а сега и за водач на опозицията е още по-аморален. Борисов е бил следствен, какъвто Пеевски не е бил, бил е „оперативно интересно лице”, какъвто Пеевски не е бил, бил е основател на мафиотската групировка СИК, още докато Пеевски се е играл прав под масата.

На същата основа остава много съмнителен и моралът около изборът на Плевнелиев за президент, защото той бе избран с решаващата подкрепа на гласовете на хората на Волен Сидеров. А отгоре на всичко е присвоил държавна собственост, като е направил вилата си на самия морски бряг, по закон тази зона е изключителна държавна собственост и приватизирането и е противозаконно. От това следва ли, че трябва да искаме на същото основание инпичмънт на президента? Категоричното ми мнение е – не. Защото за всеки могат да се намерят някакви уличаващи данни в миналото му. Въпросът обаче е друг – сега може ли и как си върши работата. За Борисов вече знаем – нито знаеше, нито можеше, освен едно – да източва държавната хазна. Обаче президентът Плевнелиев, преди очевидната му пристрастност към позицията на протестиращите, демонстрира стремеж към диалог, дори и креативни идеи. А той е избран за президент такъв, какъвто е от мнозинството и ние трябва да го приемем (въпреки, че аз лично не съм и не бих гласувал за него) независимо дали това ни харесва или не.

Протестиращите дават ли обаче същата възможност на правителството на Орешарски? Не. Т.е. – аз трябва да приемам позицията на протестиращия фен на Плевнелиев, но той не може да приеме моята. Е, така не става. Приемам че протестиращите имат право да изискват морал, но само тогава , когато същия критерии прилагат и спрямо самите себе си и избраните от тях за техни идоли политици. Не харесвах Цацаров, защото беше приятел на полуграмотния Цветанов, но с дейността си главния прокурор доказа, че подозренията ми са неоснователни. Сега наред са протестиращите (или поне интелигентната част от тях) да докажат, че първо оценяват по действията, после правят изводите. За другата част от протестиращите (видях някои по професия протестиращи) би трябвало да си дават сметка, че нагнетяването на социално и етническо напрежение е игра с огъня в собствената им къща.

Как да се обясним протестите срещу областния управител в Благоевградско, само защото се казва Муса Палев и не е християнин, срещу депутата от ДПС „бате Сали” само защото е ром, срещу областния управител на Пловдив, защото би могъл да бъде симпатизант на друга политическа сила, освен ГЕРБ?

Ами протестите за всяко друго назначение, защото не бил от хората на мутрата Пашата или на енергетика-каратист, приятел на неинтелигентния Борисов? Къде бяха всички тези хора, когато търпяха за министър на вътрешните работи полуграмоен физкултурник, когато търпят за кмет на столицата даскалица по руски език, символ на руското влияние в България, така омразен на протестиращите? Или това няма значение. Ако това няма значение, тогава да върнем Пеевски за шеф на ДАНС.

Господин президент, вие лично разбирате ли какво става? В час ли сте? Има ли нужда пак някой да ви напомня, че Чехословакия отдавна не съществува, че Словакия и Словения са различни държави, че Скалистите планини са в Колорадо, а това не е община в България? Тези ваши гафове забравихте ли? Ами да говорим ли за сделката със служебния премиер – за място на посланик в Рим? Ами за странното текучество в президентската администрация, или за още по-странното поведение на първата дама? Точно на фена на протестите Плевнелиев никак не подхожда да минава за морален ментор, и заради миналото, и заради настоящето. Да, всички сме в кюпа. Правили сме гафове, но въпросът е колко големи са. И колко сме способни да ги поправим.

***

На 18 юли София беше блокирана. От точно 600 „протестиращи”. Лежаха върху асфалта, хранеха ги неизвестни фирми с баници, наливаха се с бира и се търкаляха по асфалта на възлови комуникационни кръстовища. Около парламента се мотаха наркодиръри, наркомани и проститутки от Благоевград, София и областта. Милион и двеста хиляди ругаеха „протестиращите”. Но това било демокрация – двеста да препречат на 6 пъти по 200 хиляди.

Президентът мълчеше угодно на назначилите го. Кметът на София (некадърна даскалица по руски език, който отдавна не се учи в училищата) гледаше скодоумно и тъпо. Само Цветелина Бориславова, Иван Кръстев и Иво Прокопиев потриваха доволно ръце от чужбина. В България трябваше да се избиват, за да стане тяхното - отново да яхнат държавата и да доят, доят, доят...

Отстрани Бойко Борисов и Цветан Цветанов (с две криминални регистрации само за два месеца) се радваха. Мислеха си, че се връща тяхното време. Но политическите генетици на България бяха намислили друго. Някъде от далечината бяха задали параметрите на новия Месия, който пак щеше да спасява България, за разлика от двамата прегорели милиционери, новия Месия вероятно ще носи пола. Провъзгласяването на житието и страданието й (по всички принципи на светия канон) ще стане вероятно в късната есен.

***

На 23 юли на протест бяха традиционните около 2000. До 22 часа. След 22 часа протестиращите станаха други. Зверове, касапи, мутри, долнопробни проститутки, шизофренично обременени, животни с ментални проблеми, интелектуални кастрати, самозадоволяващи се в деструктивните си фикции, с една дума – всевъзможни скотове, изпълзяха из тъмнината на нощна София. И това беше истинското лице на протеста. Слугите на мафията протестираха срещу мафията, за да върнат на власт отново мафията. Целта е все същата – да се роди поредният политически мутант, новият Месия, изфабрикуван във Виена (при прословутия Кръстев, или видния Прокопиев). И стана зловещо. Както каза един политик (Лютви Местан)– пианото се смени с павето. И с това свърши симпатията към протеста.

Междувременно, същият ден, интелигентният ни президент заяви пред „Уолстрийт джърнал”, че е готов да назначи ново служебно правителство, които неговият пресцентър още на следващия ден опроверга. Обаче вестникът публикува аудиофайла на интервюто в което се каза ясно: „тази година може да имаме пет (правителства)”. Т.е. това са правителствата на Борисов, неговото служебно, и петото (вероятно) избрано от 43 народно събрание. Т.е. – второто служебно, назначено от него е сигурно, но не е сигурно дали 43 НС ще успее до 25 декември да сколаса да избере новото. Което значи, че президентът е готов с новото негово правителство и то ще почне да функционира най-късно до средата на септември (по конституция с тримесечен мандат). С което президентът косвено подкрепя тезата, че става дума за пълзящ преврат. Защото няма нагласи парламентът до началото на август да започне процедура по търсене на нов кабинет. А и да се разпусне и да се отиде към избори.

***

Накрая нека да напомним – протестът „Окупирай Уолстрийт” в САЩ имаше много привърженици, даже си роди подобия в Лондон и Париж. Завърши по интересен начитн – полицията на Ню Йорк установи, че нарушава обществения ред и един ден дойде полицията с палки. Протестът изчезна за часове. Същото се случи и в Лондон. И в Париж стана същото. В София не стана. По мое мнение и не бива да става, но само за онези, които протестират искрено, а не по указание. Не и за онези, които искат да се докопат до властта без избори на гърба на искрено протестиращите. Не да родят отново поредния Месия, за който след четири години да мислим като за поредния изрод във властта.

***

И двата текста в началото са отчасти верни. Зависи от гледната точка, но дълбочинният анализ показва друго. Стана ясно, че протестът е видимата маска на опитът за пълзящ преврат. Прилично изглеждащи се усмихнати протестиращи са само маши в ръката на поредния политически генетик, създаващ новия ужасяващ Месия. И това, че някои от онези същества на протеста не го разбират това не ги оправдава. Глупостта не е оправдание, както за президента, така и за протестиращите, особено като те използват за изпълнители на углавно престъпление.