Украйна и Русия и ЕС

Емине Гюлaестан

В навечерието на новата 2014 година надеждите за една по-добра година несъмнено ни съпътстват. Тази година за мен беше белязана от протести. Не само в България, но в Румъния,Турция, Босна и Херцеговина и накрая Украйна. Колкото повече наблюдава човек случващото се, толкова повече си мисли, че някъде зад кадър има една световна конспирация, която цели размирици и която използва хората като своя маша. Може би това ни помага да си обясним нещата по един опростен начин, може би намирането на някакъв враг винаги върши добра работа. Борбата обаче продължава да бъде между старите идеологии и сaтарите имперски амбиции, между стари географски и културни понятия. Така изглежда има още много път да се извърви...

След края на студената война двата лагера или „изтокът и западът” като че ли се помириха. 1989 година беше определена и като краят на цивилизациите. Западът победи изтока, пазарната икономика срещу плановата. Страните от източния блок станаха част от Европейския съюз, приеха демокрацията и загърбиха миналото си в стремеж за едни по-добри времена. Варшавският пакт се разпадна, а НАТО стана новият военен алианс за мнозина. И така, както много са убедени, че Европейският е единственият и най-добрият път така Русия, която беше големият губещ се оказа, че не иска да приема загубата и не успя да загърби миналото си. Европа не може без Русия, а Русия има нужда от Европа. Преди 1989 нещата на световната политическа сцена бяха ясни, а ролите раздадени. Сега нещата пак са все толкова ясни, но ролите не са раздадени за някои. Именно заради това протестите в Украйна са много интересни за наблюдателите.

Те са привидно за про-европейския път на страната срещу про-Руския. Така или иначе, за да разберем какво се случва в Украйна първо трябва да разберем и какъв беше поводът, който изкара хиляди украинци на улицата. Срещата посветена на Източното партньорство, която щеше да се проведе на 28 и 29 ноември в литовската столица Вилнюс, за да се подпише Споразумението за асоцииране с Украйна се проведе само, че без да се стигне до подписване на документа. Седмици преди самата среща управляващите в Украйна заявиха „че страната не би могла да скъса търговските си отношения с Русия.”[1] Начело с това, едно „от ключовите изисквания на ЕС преди да подпише споразумението, е Украйна да гарантира върховенство на закона и да освободи намиращата се в затвора експремиерка Юлия Тимошенко.”[2] Мнозина видяха в това грубата намеса на Русия и хиляди излязоха по улиците,за да искат оставката на президента Виктор Янукович, но в същото време скандирайки искането си за европейския път на страната си.

Но защо Украйна е тъй желана и от ЕС и от Русия. Украйна е шестата по размер държава в Европа, с население от 46 млн. души, от които почти 18% са етнически руснаци, като добавим и природните ресурси, с които разполага тя се превръща в един огромен пазар за ЕС. За Русия един сантимент към отминалите времена и разбира се нужната част за болната амбиция на Путин да има влияние върху бившите Съветски републики и едва ли не да възроди една стара империя. Украйна се превърна в ключов фактор за успеха на инициативата на ЕС за Източното партньорство, защото Украйна е онази частица, която запълва пъзела. Източното партньорство е замислено с цел да регулира взаимоотношенията между Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна що се отнася до търговия, икономическа стратегия, пътувания и други, като една от главните цели на ЕС е да се спазва върховенството на закона, да се зачитат човешките права и да се постигне безвизово пътуване за гражданите на тези 6 страни. Най-вероятно отслабването на Руското влияние също е една от целите на инициативата. Взаимоотношенията между Украйна и ЕС са поставени под сериозно изпитание от страна на Русия.

Русия игра най-грубо през 2009 г., когато спря газта на половин Европа. След инцидента Украйна реши, да не разчита повече на Русия, а в опит да върне жеста Русия започна строителството и планирането на газопровода „Южен поток” като според много специалисти тръбата нарочно заобикаля Украйна. Постоянните препирни между двете страни явно доведоха до резултат. А той засега е 0:1 за Русия. Защото както шведският външен министър обяви в своя twitter : „Украинското правителство изненадващо се наведе пред Кремъл. Политиката на брутално подтисничество изглежда работи.”[3]

Руският натиск е обществена тайна. Нещо, което и малките деца знаят. Но самият факт, че една страна с такива мащабни ресурси като Украйна да не може сама да начертае пътя на своето развитие е обезкуражаващо и нелепо. Защото въпреки убежденията на президента Янукович, че споразумението с ЕС рано или късно ще се подпише, залогът изглежда наистина е много голям. Все пак президентските избори в Украйна са през 2014 г, а неговата популярност е около 20%. От друга страна, икономическият аргумент, който управляващите изтъкнаха може да се окаже правдоподобен. Защото така изглежда Янукович просто се е продал за повече пари. Редакторът на вестник Украински вести Васил Жукивски написа следното по повод решението на Янукович: „Какво му предложи ЕС? 610 млн. евро веднага след Вилнюс и 2 млрд. евро до края на годината, а през 2014 г. - още 3 млрд. евро. Вашингтон пък се задължи да натисне МВФ и Киев да подпише ново споразумение за кредит от $15 млрд., но с цената на намаляване на бюджетния дефицит, замразяване на заплати и пенсии, повишаване цените на комуналните услуги (газ и ток) плюс реформи за модернизация на икономиката. С други думи, Западът иска да даде пари за реформи и иска да ги контролира.” [4]

Няколко седмици след Вилнюс стана ясно какво е предложила Русия. „Украйна ще получи и пари, и отстъпки в цените на природния газ – всичко, което властите на страната искаха от Русия през последните две години.”[5] Парите са в размер на 15 млрд долара, като Русия ще ги вложи в украински държавни облигации. Парите ще дойдат добре за неизлизащата от рецесия украинска икономика. От друга страна Русия поне привидно не иска нищо в замяна от Украйна, единствено да бъде в нейната орбита и да не взима решения самостоятелно. Нищо чудно цялата борба да касае и „Южен поток” след като ЕС многократно се опитва да спъва проекта, в който Русия влага толкова много. Едва ли потокът би минал през Украйна, но дори малка подкрепа от нейна страна би дал нов тласък.

Залогът за европейския път на Украйна са хората на Украйна. Европейският съюз за съжаление много пъти влиза в ролята на ченге, което гарантира, че страната ще се реформира, че ще се спазват човешките права и че ще се достигне западното икономическо равнище. ЕС го прилага това чрез своите договори, където срещу определена финансова помощ се очакват определени реформи. Русия от друга страна иска само едно - подчинение. Дава пари, но не настоява за реформи. В този своебразен пазарлък Украйна сама решава дали иска да се модернизира или не. Колкото и наивно да изглежда, реформирането на една държава би трябвало да е подтикнат от естественото желание на нацията към просперитет наместо грозните далавераджийски истории. Украйна е своебразен пример за това, че ЕС губи своята дипломатическа битка и е твърде слаба във външната си политика. ЕС е икономически отслабена, която не и дава достатъчно самочувствие да играе срещу големите.

Какъв ще бъде финалът на тази битка? Изглежда страната, преживяла толкова революции, няма да се откаже и този път. Протестите не стихват. Опозицията бойкотира парламента. ЕС се опитва да наложи някакъв натиск коментирайки човешките права и прекомерната сила използвана от полицията, а Путин казва че всичко е наред. В тази битка поуката е само една и тя е, че ЕС трябва да преосмисля своята външна политика или раздадените роли ще претърпят промени.

[1] http://glasove.com/svqt/30922-mnogohilqden-protest-v-kiev-za-po-blizki-vryzki-s-es

[2] Ibid;

[3] http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-25039630

[4] http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2520690

[5] http://www.mediapool.bg/putin-nagradi-yanukovich-za-zavoya-kam-kremal-s-pari-i-surovini-news214763.html