Как се крои ДО шапка

Фели Таджер

Предварително заявявам – не разбирам нищо от шапкарство. И още: Предварително декларирам – не разбирам и от финанси и кредит, от механизъм на емитиране на нови заеми и т.н. За това ще се съсредоточа върху политическите измерения на проблема за шапката и ще се доверявам на официалната информация от шапкарите в парламента.

Дълг беше неизбежен – за рефинансиране на предстоящите задължения по плащанията през тази и следващите две години. Въпросът е колко са те. По общо мнение на шапкарите от парламента те са някъде около 12 милиарда. Приемаме, че това е така. Тогава възниква въпросът защо ДПС не прие 16, но се съгласи да се сключи вероятен заем до 14 милиарда. Въпросът е в това ДО. Т.е. заемът да бъде под 14 милиарда. Границата между 14 и 16 на повечето може да изглежда несъществена, но аз мисля, че е много съществена. Това ще рече, че каквото и да прави правителството, то през следващите три години няма да има възможност да прави дефицити по големи от 1 милиард. Точно толкова, колкото беше и заемът, поискан от правителството на Пламен Орешарски. За който президентът виеше на умряло, а сега ръкопляска на този заем. Но да оставим президента. Той не си струва думите. А и мисля, че не разбра какво става.

Да се върнем на политическия проблем за заема. Така че при тези условия, а именно заем до 14 милиарда, гарантира че това правителство ще има само две възможности пред себе си – или да стабилизира финансовата политика (нещо което се опита да направи Орешарски, но не получи обществена подкрепа), т.е. – да прокара съществени, а не мимикриращи реформи, или да подаде оставка. Получава се нещо, което Лютви Местан изказа още преди две седмици – дълг - много добре, но само срещу ясни и безотказни реформи, финансиращи реформите, а не корупционните схеми. Въпросните два милиарда над 14 отгоре даваха възможност за последното, но тези до 14 не обещават такива възможности. Получи се нещо като отношенията между Гърция и ЕС – заем само срещу реформи.

Не случайно Патриотичният фронт зави на умряло и гласува вкупом въздържали се, защото от тук нататък възможността да получат бургаската митница става възможна само като панорамен изглед на морската необятна шир през крив макарон. На тях им трябваха 16 милиарда, за да не се натискат митниците за реални приходи, а сега ще се натискат. Това значи повече митнически приходи срещу по-малко корупция. Така Ревизоро остава обикновен неуспял адвокат – парламентарист, а не ключов митнически шеф. Така Валери Симеонов няма да си финансира с държавни субсидии кабеларката СКАТ, а ще трябва да излезе на пазара. С множеството си гей и порно канали (по твърдението на политическия му приятел Сидеров) патриотът ще се състезава с другите в този бранш. Дали ще успее, без да е намазал от тези изчезнали преди гласуването два милиарди поне стотина милиона? Много съмнително, нали? И реши – ще се въздържи. Няма да се изпуска.

Не случайно и реформаторът, какво ти, самият духовен бащица на реформаторите Радан Кънев (б.р - не го бъркайте с Рамадан Кунев, наш автор), гласува против на първо четене на законопроекта. Защото това значи неговите седмина министри са в кюпа. Реформите трябва да се в областта на здравеопазването (да не се краде като във военно медицинска академия, по около 70 милиона годишно), чуваш ли Москов? Да не се точи като за световно в икономиката и инвестициите, разбра ли Лукарски? Да не се дават пари на вятъра в образованието, къде си и велик класико, професоре Тодор Тодоров? Да не се пилеят парите в армията, в час ли си Ненчев, да се прави съдебна реформа, а не да скалъпваш глуповати и слъзливи есенца за вестник „Сега”, къде си Бойкикев, прощавай, сега беше Иванов, нали? Все министри подведомствени на Кънев, нали той е шеф на парламентарната им група. Та Радан разбра че при този бюджет следват още по неизбежни реформи в точно неговите области и се изпоти от страх и гласува против. Напълно адекватна и понятна реакция, дори бих казал естествена, единствен Кънев разбра накъде вървят нещата с шапката, или реални реформи, или присъствието във властта на реформаторския блок става меко казано твърде проблематично. Няма как, или ще трябва да прави реформи, или да става опозиция. И си спомни ужаса на всеки пишман реформатор – вездесъщото ДПС. И гласува против, естествена реакция на всеки политик, изпуснал се от страх.

Разбираемо е, господин Кънев, не си първия, който се опитва да копира Ахмед Доган (спомняте ли си когато през далечната 1992 година когато при гласуване на вота на недоверие на правителството на Филип Димитров, цялата парламентарна група на ДПС гласува против вота, а председателя й – за вота на недоверие). Но това беше знак, предупреждение, което е доста по-различно от естествено физическо изпускане при определени стресови ситуации. Така за момент Радан Кънев се изживя като Ахмед Доган, но по същия смешен начин, по който бълхата вдигнала крак, за да мине за расов ротвайлер. Дали се получи, вие как мислите? Мина ли бълхата за расов ротвайлер? Аз лично се съмнявам. За това и Кънев се обясняваше като прегрешила монахиня в едно сутрешно предаване. Видяла дявола, ама с много-о-о-о рога.

Не по-различно беше и мотивировката при гласуването на АБВ. Получи се нещо много наподобяващо на болен от шизофрения. Министърът им, Ивайло Калфин, за капак и вицепремиер, заяви, че ще си подаде оставката, ако групата на АБВ не подкрепи заема, а часове преди това лидерът им Георги Първанов се кълнеше в най-святото, че те ще гласуват против. Е, едната ръка не разбра какво прави другата. Типичен случай на доказана шизофрения. Дали групичката депутати не се уплашиха за заплатите си? Нали и Борисов заяви, че ако не гласуват заема, той ще подаде оставка. Тогава какво става с АБВ? Отива в небитието? И решиха, ще гласуват за, щото кога ще видят друг път парламента отвътре. Последва театралната мелодрама оставка на Първанов, хвърлено публично в едно телевизионно студио.

Мога да ви кажа, какво ще се случи по-нататък. Ще се събере партийният съвет на АБВ, ще молят на колене Първанов, той ще се дърпа, но накрая ще приеме, поле ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. Като във всяка мелодрама. Така, Първанов ще е истински герой, Калфин, калфа на героя, а депутатите, вълшебни помощници на божествения герой. Ако някой не е разбрал, да прочете някоя приказка, например за тримата братя и златната ябълка. Най-тъпия брат я спасил (властта), а баща им накрая им простил (че опазили властта). Познато та дори банално.

Това, което мнозина не разбраха, че така се сложи лимит на това безцелно празнословие до момента: реформи – да, добре, веднага, дори от вчера, ама ще започнем от утре сабайлем. Това вече не минава, още преди местните избори ще стане ясно дали ще се правят такива, или само ще се имитират. Ако се имитират, ще трябват нови милиони за болниците, нови милиони, заради пропуснати приходи от митниците, нови дупки в бюджета за образование, никакви нови инвестиции в икономиката, правосъдието ще е на същото ниво, а армията пак ще гълта като хала. И тогава – има документ. ДО 14. Сбогом на съгрешилите. Това уплаши Радан Кънев. За това се изпусна. И гласува против.

За това патриотите патриотично се въздържаха, за това Ивайло Калфин притрепера за поста си. За това и за нищо друго гласуваха и АБВ и част от остатъците на предишната голяма България без цензура. А от страни, тих и невъзмутим, като никога, Борисов ги гледаше и им се подсмихваше. Скрои им шапката. Играта свърши. ДО тука. Или реформи или шапката.