Какво става с парите на Европа?
П. Павлова
Един от принципите на Европейската централна банка предполага, че банката не би трябвало да финансира отделни държави. Този принцип е ключов за стабилността и за безконтролното печатане на пари за финансиране на държавните бюджети. По времето на кризи този принцип бързо се превърна в „Европейски финансов пакт за стабилност”, който бе създаден, за да може да финансира на практика банкутиралите правителства. Основната идея на тази институция е страните членки да съберат паричен фонд от около 440 милиарда евро, което логично води до въпроса, в действителност каква е идеята на тази институция, когато тя няма нито налични средства, нито собствен капитал, а това което прави, е да създава дълг. Например държавите като Гърция и Ирланция, чиято задлъжнялост се изкупува от пакта за сметка на целия паричен съюз.
Тоест, дългът на нестабилните държави членки се прехвърля или се гарантира от по-стабилните държави членки и това, което се получава от този тип спасителни опереции, е да се натрупва още държавен дълг, заедно с растяща инфлация. Това, което в действителност става е, че тези мерки не решават проблема, а точно обратното го задълбочават, и за съжеление негативните последствия са и ще бъдат неизбежни. Отрицателно влияние за бъдещето на еврото е, че дълговете ще продължават да се трупат, а Европейската централна банка ще продължава да ги кредитира. Съществуват редица стъпки, които биха могли да се направят за да може еврото да се изгради като стабилна валута, а през 2012 г. основната такава беше преструктурирането на банковата система.
През 2010 г. и 2012 г. големите европейски банки бяха затънали в дългове и разполагаха със съвсем малко капитал, далеч от необходимото и което в последствие ги направи уязвими от дълговите кризи в Португалия, Испания, Ирландия и Гърция. Към 2012 г. Испанските банки имаха огромен капиталов дефицит и Европейския съюз трябваше да финансира Испания (100 милиарда евро) за да могат банките да отпускат кредити, които от своя страна да раздвижат бизнеса и съответно по-този начин да спомогнат за намаляване на безработицата чрез създаването на работни места.
И всичко това в резултат на една нерегулираната банкова система на регионалните банки, които до 2010 г., 2011 г. правителството не е регулирало по никакъв начин, но които са държали близо 50% от депозитите на всички испанци. Същите реално не са били задължени да докладват какви са съотношенията между заеми и депозити, какво е качеството на обезпеченията на кредитополучателите, които са получавали за заемите, като и други изключително важни индикатори за финансовото здраве на една банка.
Както повечето хора биха предположили, по време на имотния бум там тези „кахас” са раздавали огромно количество кредити на строителни инвеститори. Същевременно, тези малки банки са намерили и огромен брой нови клиенти в лицето на младите испанци, които са се възползвали от ниските лихвени проценти и са започнали да си купуват собствени жилища (до преди имотният бум и понижаването на лихвените проценти повечето млади испанци живеят с родителите си, докато се оженят).
Най-просто казано, от 2000 г. до 2007 г. тези „кахас” не са подлежали на какъвто и да е контрол и са финансирали всеки, който иска да построи или закупи недвижим имот в Испания. Икономическата обстановка започва да се влошава, когато през 2007 г. имотният балон в Испания се спуква. В този момент, големите испански банки като SANTANDER и BBVA предусещат вятъра на икономическата промяна и започват да намаляват темповете на растеж на ипотечното си кредитиране. В същото време обаче, всички „кахас” влизат доста по-агресивно на пазара, като завземат освободилата се ниша, която големите банки им отварят.
За да добиете представа за мащаба и темповете на ипотечното кредитиране от страна на тези малки регионални банки, имайте предвид, че през 1998 г. съотношението между ипотечните кредити в Испания и испанският брутен вътрешен продукт е било само 23%. През 2009 г. това съотношение е три пъти по-високо и достига почти 70 на сто. Как се измерва това в сравнение с имотния балон в САЩ? За същия период, съотношението в най-голямата световна икономика дори не се удвоява – от 50% достига 90%. Основният извод тук е, че темповете на растеж на ипотечното кредитиране в Испания са много по-виоки от тези в САЩ в процентно изражение.
Тези „кахас” започват толкова агресивно кредитиране на имотния сектор след 2007 г., че през 2009 г. те държат 56% от всички испански ипотечни заеми. Казано по друг начин, повече от половината имотен балон е финансиран от една нерегулирана система на малки регионални банки, които са раздавали кредити без оглед на доходи, кредитна история или качество на обезпечението. Всъщност, тези банки имат толкова голяма експозиция към имотния сектор, че около 20% от техните активи представляват заеми към строителните предприемачи, а по оценки на някои анализатори приблизително 60 на сто от кредитния портфейл на „кахас” е обвързан със сектора на недвижимите имоти под формата на ипотечни заеми, заеми към строителни предприемачи и други заеми, които са обезпечени с недвижими имоти.
Това е и реалният проблем на испанската банкова система – пренасищане с ипотечни кредити с ниско качество, които са направени през един от най-големите строителни бумове за последните 30 години.
Пример за катастрофалното състояние на кахас са и резултатите от една от новите законодателни мерки на испанското правителство. През февруари 2012 г. испанското правителство прие закон, който задължава всички испански банки да подържат съотношение между собствен капитал и рисково претеглени активи от минимум 8%. Тези банки, които не отговарят на новите изисквания, трябва да се влеят в по-големи банки или да бъдат частично национализирани. Крайният срок за провеждане на реформите беше септември 2013 г., като между февруари и септември броят на испанските „кахас” намаля от 45 до 17.
Казано по друг начин, над 60% от тези банки не са успели да отговорят на капиталовите изисквания тогава или само 8% съотношение между собствен капитал и рисково-претеглени активи. В резултат на това, 28 „кахас” престанаха да съществуват, като част се вляха в други банки (вероятно също толкова закъсали), а останалите бяха частично национализирани. Това е поредния пример до какво може да доведе една нерегулира банкова система не само за самата страна, но и за цялата система особено когато става въпрос за 47 милионна страна като Испания.
При Гърция факторите бяха много, а решенията, трябваше да са бързи и безкомпромисни. Как се стигна до това, факторите са твърде много, но синтезирано ще си припомним някой от тях.
· Проблемът с незаконно пребиваващите бежанци и икономически емигранти създават огромно напрежение в здравеопазването, социалната система, вътрешния ред и правораздаването. Техният брой е около 2 млн. на възраст между 20 и 40 г. и с малки деца, влизащи предимно от Турция по море и суша. Над 65% от незаконните емигранти в ЕС се намират в Гърция и 55% от излежаващите присъди в гръцки затвори са чужденци.
Всичко това обуславя и дупка в здравеопазването, което трупа дефицит от консумативи и обслиужването на незаконните емигранти, на които не се отказава медицинска помощ (и как би могло).
· Тогава почти двойното поскъпване на еврото спрямо долара от влизането и в еврозоната, довело в последствие до спада в износа и туризъма на страната. Много от предприятията започнаха да се изнасят извън страната и външната работна сила стана предпочитана заради по-ниските разходи. Това, временно решава проблема, но в действителност го задълбочава, като увеличава дефицита в бюджета.
· Откритите олимпийски игри струващи на държавата 24 милиарда. Лошото в случая не е толкова сумата, колкото излизането на тази ликвидност извън страната, от една страна като възнаграждения за положения труд и от друга като свръхпечалби на фирмите, които не можеха да се оправдаят в собствената си страната.
· Поддържането на армия от 180 хил. човека, шестата в съюза след петата Испания със нейните 140 хил. военни. По неофициални данни Гърция изразходва 4,8% от БВП за въоръжаване.
· Раздутия административен апарат - Според доклада през 2010 г. броят на държавните служители е останал почти непроменен и е възлизал на 692 301 души, въпреки, че са се пенсионирали 53 336 служители. Почти всички освободени позиции са били запълнени с нови назначения.
Недобре капитализираната банкова система в комбинация с кризата в Гърция направи намесата на ЕЦБ задължителна, но това което стана е, че държавите на практика натрупаха нов дълг и използваха ресурса за подпомагане на банките, натрупаха държавен дълг с цел увеличавене капитала на банките. Това, което стана е, че проблема се прехвърли от банките към държавите. И както изглежда и се вижда, това е единствената мярка, която е предприета от правителставата, за да могат да подсигурят бъдещето на еврото като единна валута.
Как стоят нещата към днешна дата ? Отговорът е по напрегнати от всякога, а факторите за това са много и изключително комплексни както винаги. Непрестанните икономии не са предпоставка за създаването на бизнес среда, а точно обратното. Това от своя страна доведе до напрестанно растящи нива на безработица и социално недоволство. Хората се чувстваха ощетени, искаха промяна, искаха някой който да защити интересите им. Логичният резултат от всичко това беше появата на радикалната партия СИРИЗА начело с четиридесетгодишният Алексис Ципрас, който обеща да сложи край на националното унижение.
Веднага медиите в Европа започнаха да спекулират, че в Гърция се разиграва поредния популизъм или „обещания без покрития“, които в последствие кредиторите и в частност Германия ще тушират много бързо.
Напоследък се правят всевъзможни коментари от типа, че Европа е готова за напускането на Гърция. Появиха се и коментари във Шпигел, че финансовият регулатор вече разработва анализи и се разиграват сценарии как да се предотврати "ефекта на доминото" след евентуално излизане на Гърция от валутния съюз. Но дали това е реалността, или просто блъф от страна на Германия, истината е, че няма как да знаем.
Това, което се вижда със сигурност, е че Гърция е опряна до стената, а опции няма. Защото няма как да наложиш такива икономии, които да свиват бизнеса, увеличават безработицата и да очакваш обслужване на дълга.
Национален дълг (милиарди евро):
Графиката е показателна, че икономиите наложени на Гърция по никакъв начин не спомагат за обслужването на дълга, а точно обратното го задълбочават. Към 2014 г. Гръцкия дълг е 316,97 милиарда, а разликата спрямо 2011 г., когато той е бил на най-високото си равнище е едва 38,20 милиарда.
От друга страна се вижда, че това ликвидира бизнеса, което си личи и от графиката „Национален дълг към Брутен вътрешен продукт". При сравнителен спад в държавния дълг за последните три години, се вижда, че същия отнесен към БВП расте като процентно съотношение. Това означава, че Гърция от една страна не може да намали дълга значително, но от друга реализира спад в БВП, което показва, че се произвеждат значително по-малко стоки на глава от населението или бизнеса се свива.
Национален дълг към "Брутен вътрешен продукт (БВП)"
Безработица
Както се вижда, намалението на дълга и заетостта са правопропорционални, което се дължи отново на рестрикциите и свиването на икономиката. За да има баланс нивото на дълга трябва да бъде обратнопорпорционално с темповете на разтеж в икономиката или намаление в нивото на задлъжнялост за сметка на увеличение в заетоста и увеличение в БВП. Във всеки останал случай Гърция живее в дефлация, а това носи нови рискове. Ървинг Фишер, икономист от времето на Голямата депресия, който е автор на термина „дефлация на дълга“ казва следното: „Когато намалeнието на цената на стоките става по-бързо от намаляването на дълга, реалната стойност на индивидуални дългове се покачва с времето“. Например, представете си, че човек без спестявания вземе един милион долара назаем, за да си купи къща. Къщата струва един милион и собственикът дължи един милион. Цената на къщата, както и заплатата на собственика намаляват. Цените са по-ниски, но и хората имат по-малко пари. За нещастие реалния размер на тази ипотека се е увеличил – дългът на стойност един милион сега е по-голямо бреме от преди. Това е което се случва и с Гърция в момента, съпроводено с растяща безработица.
От всичко дотук излиза, че Гърция реално не е в положение, в което има някакви други алтернативи освен предоговаряне условията по дълга и то на всяка цена в противен случай я очаква само едно непрестанен дефицит съчетан с високи нива безработиза и обществено недоволство.
Истината е, че най-рационалното което би могла да направи Гърция в случай, че не получи разсрочване на дълга е да излезе от съюза. От друга страна Германия не и остава много освен да продължи да играе медийната игра, че всичко е чисто и просто популизъм и съседката ни няма никакъв избор, като по този начи да успокои инвеститори, маркет-мейкъри и др., че всичко е наред със изградената от тях система. Защото дори самата Германия много добре си дава сметка, че от една страна, ако преговаря за смекчаване на условията по дълга, моментално би предизвикала вълна на недоволство от другите страни членки с висок държавен дълг като Испания, Италия и Португалия, или както се казва това което важи за едни няма как да не важи за други особено когато говорим за паричен съюз. От друга страна е Гърция, която е поставена на колене без всякакви рационални опции.
Какво би се случило с Гърция в случай на излизане от съюза, вариантите са много, но със сигурност нещата не биха изглеждали с предопределен край като са в момента. Най-вероятния сценарии би бил съпроводен от една растяща инфлация, която от една страна ще ограничи (ликвидира) потреблението на чужди стоки поради факта, че ще ги направи изключително скъпи, а от друга ще се увеличи производството на месна продукция и ще направи туризма й още по евтин и привлекателен. Тъй като големите компании внасят стоките от вън, това ще ги направи изключително нерентабилни и вероятно някой или ще работят на големи загуби изчаквайки пазара да се нормализира, надявайки се на дори още по голям пазарен дял след това или ще го напуснат и по този начин ще отворят пазарни нисши, които ще бъдат запълнени от местните производители като по този начин пазара ще се раздвижи и ще се насърчи малкия и среден бизнес.
Друг логичен въпрос е, къде Гърция би могла да реализира своята продукция, а отговора логично би бил Русия, имайки предвид, че Путин наложи ограничения на стоките от страни членки на еврозоната в отговор на рестрикциите от наложени й именно от Европа.
Истината е, че най-малкия проблем на на Германия и еврото е Гърция с нейния заем от 316 милиарда. По важно какво ще стане, ако една малка Гърция даде пример на останалите, че и те могат. Поредния неочакван за мнозина черен лебед е това което става към момента в Испания провокирано от случващото се в Гърция, като и там се формира радикална партия с името ПОДЕМОС, а исканията и лозунгите й са копие на тези в Гърция. Според мнозина, ако в момента се провеждаха избори, партията щеше да бъде сигурен фаворит.
Испания не е в по различно положение от Гърция растящ дълг съчетан с високи нива на безработица и свиване на бизнеса. Към 2014 г. дългът на Испания е 1 019 трилиона евро, а увеличението само спрямо 2013 г. е в размер на 59.24 милиарда.
Национален дълг (милиарди евро)
Национален дълг към "Брутен вътрешен продукт БВП"
Безработица
Безработицата за трета поредна година не може да падне под 24% процента, а когато говорим за 47 милиона души това е равно на 11 280 (единадесет милиона двеста и осемдесет хиляди) безработни.
Истината е, че в Европа има предпоставки за перфектната буря, а това което може да отприщи вълната е само едно и то е фундаментална новина. Фунтаментална новина от типа че Гърция напуска еврозоната би отприщила вълна, която първо ще удари финансовите пазари след което ще се разпространи и стред останалите страни затънали в дългове, като Испания, Италия, Португалия и дори Франция.
Ако е едно на милиард светкавица да удари два пъти на едно и също място, то в нашия случай става въпрос за трилион. Освен двете радикални паритии, не бива да забравяме, че през 2016 г. във Франция предстоят избори, а фаворит е крайнодясната партия "Национален фронт" начело с Марин льо Пен. Истината е, че досега не е имало такъв възход на националистическите и крайни партии във Франция, а след проспиването на френските власти довело до атентат на радикален ислям на територията на страната, това изглежда ще върви и за напред с пълна сила. Като депутат Марин льо Пен спокойно заявява, че единствените, които печелят от Европейския съюз са Германия, като същевременно тя е против проамериканските идей и вмешателството им във политиката на Франция и Европа като цяло. Същевременно тя е за възстановяване на търговските взаимоотношения с Русия, поради чието преустановяване френските земеделци ще загубят милиарди.
Франция както и останалите страни, има много общо и то е огромен дълг и влошена бизнес среда. Разликата е във заетоста, където Франция се представя значително по-добре от Гърция и Испания.
Национален дълг (милиарди евро)
Към 2014 г. националният дълг на Франция е в размер на 2 039 трилиона евро, като увеличението само от 2012 г. е в размер на 100,25 милиарда евро.
Национален дълг към "Брутен вътрешен продукт"
Влошената бизнес среда съчетана с непрестанно нарастващ държавен дъл води до това, че към 2014 г. нивото на дълга към БВП достига 95,20%.
Какви са изводите за България?
· Дерегулацията на банковата система и безконтролното раздаване на кредити може да доведе до крах на всяка страна. Единствения възможен вариант след като това стане факт е финансиране от Централната банка, чрез имитирането на държавен дълг. Най-големия пример за това е Испания с надутия имотен балон, след чието спукване сраната е на колене с 1 019 трилиона дълг ревен на 98,64% от БВП и 24,64% безработица. Важно е да подчертаем, че в България се положи началото с КТБ, важното е какво правим от тук нататък;
· Оптимизация на държавните системи, като банков надзор, здравеопазване и други биха предотвратили изтичането на държавни пари, които са предпоставка за срив във системата и съответно финансирането и с държавен дълг;
· Проблемът с бежанците е напълно актуален. Тук страната ни трябва да води изключително балансирана политика с Европейския съюз, като не допуска това да става само при нас, изцяло за наша сметка и то на всяка цена. За да може да сме сигурни, че и малкото приети бежанци няма да натоварят и без това слабата и пропукана система, трябва да търсим диалог и финансиране от вън. В противен случай, като и при Гърция, здравната система ще натрупа още по-голям дефицит, което ще прерасне в системен проблем.
· Стимулиране на малкия и среден бизнес с нисколихвени заеми, подобряване и оптимизиране на административната уредба, и най-вече предпазването му от големите играчи. Един от най-големите примери е българското земеделие, което спрямо това което би могло и трябва да бъде е в кома. Единствените, които печелят от земеделие в страната са земеделците, които продават изцяло на вън. Земеделиците, които реализират стоката си на местния пазар са притиснати от големите вериги, които им подбиват цената и по-този начин свиват бизнеса и местното производство. Това ликвидира българските производители, защото няма как бългаски био домати да сруват 2.50, 3, а във веригите същите да бъдат на 1.50 внос от Гърция, Турция, Полша и други.
Това, което би могло да се направи:
Ø Определяне на минимум бългаски продукти в хипермаркетите, както и насърчаването и подпомагането на тези, които продават стока българско производство (чрез данъци, такси и др.);
Ø Регулиране на цената с цел предпазване от дъмпинг с чуждестранни евтини стоки; и други и други…
Варианти има много и разнообразни, важното е, както винаги, да има политическа воля!
< Önceki | Sonraki > |
---|