Образователният бизнес на Реформаторите

Йозлем Садкова

Докато министърът на образованието (реформатор) призоваваше учениците да „мачкат арменци, маджари и евреи докато ... омекнат“, управляващите прокарват нов Закон за предучилищното и училищно образование. По всичко личи, че управляващите политически партии и коалиции : ГЕРБ, Реформаторски блок, АБВ, Патриотичен фронт и този и онзи отлюспил се, ще одобрят в пленарната зала на Народното събрание, закон, чрез който ще бъде елиминирана автономността и функционалността на българското образование.

Народният представител Милена Дамянова и останалите вносители на закона, дават заявка за реформи в образованието, само че благодарение на кабинета „Борисов 2“ и най-вече на представителите от Реформаторския блок, под думата „реформа“ българското общество вече разчита единствено : „…назначения, чистки, конкурси и сделки, корупция.“ Дали това ще стане и с образованието в България? В основната си част, законът е по-скоро с препоръчителен характер. В него липсват каквито и да било адекватно и конкретно изложени приоритети и механизми, чрез които би било възможно да се повиши качеството на образователния процес у нас. Пътят към подобрение обаче не минава през копиране на чужди образователни системи, а точно обратното, през съсредоточаване на вече вкорените проблеми сред учениците у нас, а именно нежеланието и липса на мотивация, дискриминационните нагласи към малцинствата, политическия натиск, високите нива на бедност, липсата на толерантност, както сред учениците, така и между ученици и учители.

В проектозакона за образование /който се опитват да прокарат за втори път/, зависимостта на училищата от бизнеса е... съгласно закона. Благодарение на хората на Борисов, напълно е възможно още от началото на новата учебна година на есен, директорите на българските училища и детски градини, да се отчитат на бизнеса, посредством новите Обществени съвети. Не са упоменати и конкретни срокове, в които министърът ще трябва да вземе своите решения, съответно поставените отговорности, касаещи въпроси свързани, както с избора на учебниците, така и с редица назначения и въпроси, свързани с образователния процес. Притеснения буди и начина, по който ще бъдат атестиран педагогическия персонал. Колкото до очертаването на ясни параметри, относно интеграцията на учениците в риск, като че ли не са предвидени в закона препоръчителни способи, липсват реализуеми и адаптивни мерки.

За сметка на това, от новия закон ще се родят множество контролиращи органи, Общински съвети, нови Настоятелства, и ресурсни центрове. Не става ясно колко време е отнело на М. Дамянова и нейните колеги вносители /общо 39 народни представители/ на проекта на Закона за предучилищно и училищно образование, да подготвят текст от 134 стр., но би било добре, да бяха обърнали и внимание на пунктуационните и правописни грешки в него. Несериозно звучи, Закон за образование, написан с грешки, нищо че вносителите му са с различно образование, като гинеколог например, все пак Милена Дамянова е бивш зам. министър на образованието, към момента Председател на Комисията по образование и наука и така представения законопроект говори освен за грамотност, но и за професионализъм. Все пак става въпрос за децата на България, за бъдещето на страната. Ако по досегашните скандални изказвания на просветният министър, той можеше да бъда оправдан, за това че все още не е навлязъл достатъчно в материята и работата на министерството, то в момента, като че ли се отдалечава още повече от проблематиката и актуалността в образованието.

Министър Танев, като че ли избягва да коментира изцяло новия герберски закон за образованието, а вместо това, противно на недоволството от страна на българското общество, от големия брой университети в България -52бр., той предлага една своя идея, в реализацията на която досега не намира съмишленици сред екипа са, а именно откриване на нов университет за хората от третата възраст /предимно философски/, а за младежите- още учебни заведения, този път колежи. Дали баба Гинче ще се запише студентка... времето ще покаже. Колкото до екипа на Танев, зам. министрите му се ползват с по-големи негативи, дори и от скандалните изказвания на министъра. От самото начало, като зам. министър Ваня Кастрева, ни изуми с изказванията си по адрес на момиченце с аутизъм от Четвърто помощно училище, за което родителите му алармираха, че е било насилено. Светкавично в национален ефир, Кастрева заяви, че: „ … момичето имало навика да се разголвало и е излъгало, че е било насилено“. В медиите постъпиха сигнали за корупционни практики и манипулация на конкурси за директори в столицата от страна на Крастева, докато е била шеф на Регионалния инспекторат София-град. Да, Крастева е все още зам. министър в Министерството на образованието и наука, с ресор училищно образование и да по време на нейния мандат ще се приеме изцяло нов закон за предучилищното и училищно образование. Морално, етично, ... или просто бизнес, образователен бизнес.

Още един заместник на Танев е яхнал вълната да скандализира обществото със своите изказвания. Става въпрос за Костадин Костадинов, които призова българските ученици да се насочат към международни научни програми. Като пример той посочи научната програма на НАТО. Тъй като повечето от българските ученици ще предпочетат нашата образователна система, пред тази на международна организация за военно сътрудничество НАТО, степента на важност на почти приетият законопроект, свързан с предучилищното и училищно образование е изключително висока. Непрофесионалното отношение, липсата на конкретизация и толеранса пред бизнеса и финансовите представители, ще поставят образователният процес в България в пагубна зависимост.

В закона в несъответствие се превръщат правото на образование, задължителното образование и санкциите. В чл. 8 е записано, че задължително предучилищното образование за децата на 5 годишна възраст, също така, задължително е и училищното образование до навършване на 16 годишна възраст. В чл. 344, ал.1 са предвидени санкции срещу родителите на деца, които не посещават задължителното предучилищно и училищно образование с парична глоба в размер на от 50 до 150 лв. При повторно санкциониране глобата нараства в размер от 100 до 500лв. Оттук идва и големият парадокс: в ромските махали няма детски градини, колкото до училищата, в повечето случаи те също липсват. Често пъти финансовата невъзможност на ромското население се превръща в предпоставка за ранното отпадане на техните деца, предпоставка, която на практика прави невъзможно ежедневното превозване от единия край на града до другия, за да могат децата да посещават детски градини и училища.

Така на практика, родителите ще бъдат санкционирани с доста високи суми, защото са бедни и държавата не си е свършила работа. В този случай каква е целта на закона? Какъв е смисъла от раздела в цитирания закон „Приобщаващо образование“? Дели ли министърът децата по етнически и социален фактор, или може би не е запознат с потребностите на децата извън централните части на градовете? Неразбирането на проблема може идва от факта, че той рядко посещава ромските квартали в градовете и в малките населени места и по тази причина, спецификата на проблема с ранното отпадане на ромските деца от училище му остава някак далечен.

Проблемът обаче съществува и несериозното отношение към него, подпомага разрастването му. Над 11 600 ученици всяка година напускат преждевременно училище, а 80% от тях са от ромски произход. Става ясно, че така представеният законопроект не осигурява правото на достъп до задължително предучилищно и училищно образование. Липсата на детски градини, с особени практики, насочени към адаптацията и работата с деца, чийто майчин език е различен от българския, на практика се превръща в непреодолима бариера между децата, училищните институции, образователния процес, интеграцията и равно поставеността.

Що се касае до майчиния език и обучението по майчин език, то не само че се неглижира, то дори се „изпуска“ от основните предмети и се „запраща“ до хореографията. Тук, като че ли управляващите, отново не са отбелязали факта, че в семействата на децата, на които майчиният език е различен от българския, основен критерии за усвояемостта на официалният български език, се корени именно в доброто познаване на майчиния. На практика не би било възможно да се обясни адекватно важността, значението и правилното използване на буквите и цифрите на децата от ромски произход, които говорят предимно или само ромски език, защото той няма писмено измерение. В крайна сметка неразбирането и непродуктивността на образователният процес в предучилищното и начално образование, обрича тези деца и в тях се поражда чувство за малоценност и неравнопоставеност.

Съгласно чл.74, ал. 7 от проектозакона, обучението по майчин език и хореография се изучават по учебни програми утвърдени от министъра на образованието. Въпросът тук е: как биха определени броя на часовете по майчин език, ако в едно следващо правителство, при раздаването на министерски кресла, с цел договореност за създаване на правителство, Министерството на образованието попадне в ръцете на Патриотичния фронт /въпрос на амбиции бе това да се случи в сегашното правителство/? Дали би имало изобщо такива часове, все пак част от предизборната им кампания бе затварянето на ромските квартали и превръщането им в туристическа атракция? Дали биха забранили не само обучението, но дори и използването на майчин език?

Ако във въпросния законопроект, става дума за бъдещото развитие на образованието в България, то става ясно, че учебния процес и учебните институции ще се поставят в пряко подчинение на министъра и бизнеса. Не е ясно какво точно бъдеще си чертаят МОН, но определено очертават корона върху главата на министъра-реформатор. Под негово командване ще бъдат:

1. Държавните образователни стандарти: в предучилищното образование, усвояването на българския книжовен език, учебния план, оценяването на резултатите от обучението на учениците, информацията и документите, институциите, опознава-телните книжки, учебници и учебни помагала, статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, управлението и качеството на институциите, инспектирането на детските градини и училища.

2. Учебното съдържание в общообразователната и профилирана подготовка по

всеки общообразователен учебен план и за всеки етап в обучението.

3. Издаване на правилници за специализираните обслужващи звена.

4. Други

Когато е необходимо съгласуване обаче, в закона е записано чл.91, че министърът на образованието и науката- след съгласуване с бизнеса – утвърждава типови учебни планове по специалности от професии- за професионална подготовка. Но т.нар. „Съгласуване с бизнеса” не спира до тук. Промените, съгласно новия закон за предучилищно и училищно образование, предвиждат промяна в структурата образователните етапи в училище.

Началното образование ще е от 1 до 4 клас. При не усвояемост на учебни план, учениците в началните класове няма да повтарят класа, дори да са завършили годината с оценка слаб 2, т.е. дори да не познават буквите и да не могат да смятат, новия закон им гарантира завършено начално образование.

Прогимназията включва 5, 6 и 7-ми клас. При липса на какъвто и да било стимул, защото не са били застрашени от отпадане, а прогнозите за броят на напусналите в прогимназиалните класове са той драстично да нарасне.

Метаморфоза претърпява и гимназията. Тя става на два етапа: от 8 до 10-клас и от 11 до 12 клас. При завършване само на 10 клас, учениците ще получават някакъв вид свидетелство, което освен перспектива в работата, като сервитьорки, общи работници и шофьори не им предлага, тъй като с този документ те небиха могли да продължат образованието си.

Въвежда се т.нар. „Дуална система”, взаимствана от образователния процес в Германия.

Дуалната образователна система се характеризира с разделяне на обучението на два етапа: в училище и в предприятие. И тук отново образованието се превръща в бизнес. Става въпрос за обучение, при което учениците 1/3 от времето си са в училище, а останалото време са на т.нар. „практика“ в някое предприятие или фирма. И ако в Германия ясно са разчетени критериите, по които би могла една фирма или предприятие да кандидатства по тази програма, в България това няма да е така. Никъде не е упоменато как ще бъде избирана една фирма или предприятие, какво ще бъде нейното участие, кой кого ще финансира /фирмата - училището или училището - фирмата/, за да позволи собственика на фирма, учащи се да се учат на скъпи производствени машини, какво ще получи като възнаграждение? Липсва също така и контролиращ орган, които да следи за безопасността на учениците, така и за истинността на проведената практика. Не разгледан казуса, който ще поема транспортните разходи на учениците. Като че ли е взета една добра практика, която няма плодородна почва на развитие у нас?!

Един от новите контролиращи органи, предвидени в Закона за предучилищно и училищно образование е т.нар. Обществени съвети. Тук отново участва бизнеса, но не само, че участва, той ще играе решаваща роля в дейността на контролният орган. Такива съвети ще бъдат сформирани за всяка една детска градина и училище. Броят на членовете ще е нечетен, като ще има един задължителен представител на финансиращия орган и най-малко трима родители. Съгласно чл.266, ал. 2 директорът на детската градина или училището е длъжен при поискване от Обществения съвет да предоставя всички сведения и документи, необходими за дейността му, също така в чл.267, ал. 1 Обществения съвет в детската градина и училището одобрява стратегията за развитие на детската градина или училището и приема годишните отчети на директора за изпълнението й. Става ясно, че автономността на училището се поставя под контрола на въпросните Обществени съвети, с задължителен член, който е финансиращ орган и трима родители. Никъде обаче не е записани, при неудовлетворяване желанията на тези съвети, ще бъде ли санкциониран въпросния директор и какви ще бъдат санкциите от страна на тримата родители и бизнеса? При „Дуалната система” в професионалните училища, в Обществените съвети, задължителният член, трябва да е предприятието, в което се обучават учениците. Въпросът следва да бъде, кои кого ще контролира и санкционира, директора шефа или шефа директора? Дали това не е една изключително благоприятна почва за корупция, било тя и контролираща?

От издателствата и съсловията на авторите на български учебници изразиха опасенията си за очертаваща се непрозрачна практика при оценяването на учебници. В чл. 156 и чл.158 от проектозакона посредством игра на думи е посочено, че оценяването и одобряването на проекти за познавателни книжки и учебниците ще се одобряват от комисия, определена от министъра на образованието. Комисията ще следи за това дали въпросните познавателни книжки отговарят на вече утвърдения от министъра конкретен държавен образователен стандарт, като на свой ред отново министъра ще вземе окончателното решение за това, кои книжки и учебници ще бъдат одобрени. Въпросът е защо бива сформирана оценителната комисия, при положение, че веднъж министъра взима решение, относно държавния образователен стандарт, след това отново той назначава комисия, която да одобри книжките и учебниците, съгласно образователния стандарт и отново министъра трябва да вземе решение кои книжки и учебници ще бъдат одобрени. Нима административния капацитет на МОН е малък или некачествен? Какво се цели с поредната оценителна комисия?

Ако е така, защо само в тази сфера от отговорност е записана в закона необходимостта от комисия? Част от отговора се крие в чл.298 ал.1, 3,4. В тях е записано, че се събират такси, по определена тарифа веднъж за разглеждане на заявленията за одобряване на познавателна книжка, учебник или учебен комплект /към тази такса е включена още една такса за проверка на внесените документи/ и още веднъж се заплаща такса за извършване на оценка на познавателната книжка и учебник-комплект за съответствие с държавния образователен стандарт. Не липсват и т. нар. „Отворени врати” в закона, те по-скоро се отнасят за начина на финансиране. Чл.278 са посочени източниците за финансиране на българското образование, интересното е че изречението завършва с „и други източници“.

И ако в огромната си част законопроекта е съсредоточен върху финансирането и преструктурирането, то в момента наболелия проблем в българското училище е нарастващата агресия сред учениците. Все по-често агресията се отключва най-ранна детска възраст. Днес учениците се бият българи срещу роми. При поредното масово сбиване в бургаско училище между българчета и ромчета, едно от момчетата е със счупена ръка, друго с комоцио. Това не се случва в сливенската ромска махала, това се случва в централната част на Бургас и не само там. Но явно това се случва и на места, които не се посещават нито Тодор Танев, нито Ваня Крастева, нито Милена Дамянова, това се случва в българските училища, с българските ученици. В новия проект на Закона за предучилищно и училищно образование като превенция на агресията в училищата са предвидени мерки, които по-скоро биха били нелогично съпоставими с настоящата училищна действителност.

Предвиждат се създаването на Центрове за подкрепа на личностно развитие, които да се борят с насилието в училищата посредством беседи по теми за глобалното, гражданско, здравно и интеркултурно образование. Мярка номер 2 е разработването от страна на областния управител, стратегия за подкрепа за личностното развитие на децата и учениците. Въпросът тук е: „Ако за областен управител на Сливен бива назначен представител на ПК „Патриотичен фронт” или ПП „АТАКА”, как той би се погрижил за личностното развитие на децата от двадесет хиляден ромски квартал?“

Ако пунктуационните и граматически грешки са в резултат на недоглеждане, то има текст в закона, който трудно би могъл да се оправдае с недоглеждане. Става въпрос за чл.197, ал. 2 „Когато ученикът възпрепятства провеждането на учебния процес, учителя може да го ОТСТРАНИ до края на учебния час.” По долу е записано - в чл. 204, ал.4, че „….по време на отстраняването на ученика от час, той няма право да напуска училището.”

В какви ситуации учителя ще има право да изгони ученика от час? Каква е гаранцията за правилната и безпристрастна преценка на учителя? Какво се случва след като ученика напусне класната стая? Кое би го задържало да остане по време на наказателния период на територията на училището? Колко годишно дете може да бъде изгонено от час? Кой носи отговорност за безопасността му? Отговори, които дължат министърът и всички подкрепящи закона на първо четене в парламента.

За да подготвиш и утвърдиш закон, свързан с предучилищното и училищно образование е необходимо, не само да се снимаш с красиви ученички, а и да знаеш техните проблеми и да участваш в решаването им. От началото на мандата си кабинета Борисов 2, определиха като национален приоритет образованието в страната. От така представеният законопроект става ясно, че ще се борят с неграмотността, чрез нови познавателни книжки и учебници/ с придружаващите ги такси и комисии/, нови контролиращи органи /със задължителни представители на бизнеса/, с нови учебни планове съгласувани с бизнеса, а да и с учениците, като гони непослушните навън. Колкото до механизмите свързани с преодоляване на неграмотността, връщането на ранно отпадналите от училище деца, намаляване на агресията, повишаване на толерантността в образователната сфера ... трябва да се съгласува с Обществените съвети, все пак бизнеса си е бизнес, а реформаторският министър показа какво е и образователен бизнес.