Олигарсите и пак олигарсите…
Фели Таджер
"България има проблем с олигарсите… Кои са правилните стъпки да преборим олигархията?... Да се върнем към служебното правителство на Марин Райков" – това не са бляновете на някой политически невежа, а на този, който е избран за президент на Република България. Да обясняваме на г-н Плевнелиев, който назначи правителството на Марин Райков за служебен премиер, какво точно е олигархия, необходимо ли е? Все пак за това се иска по-друг интелектуален таван. За това нека да се върнем към най-разбираемото определение за „олигархия”, защото от там очевидно се пораждат и неяснотите. Според стандартното определение на речника на чуждите думи олигархия е „форма на политическо и икономическо управление, при която на власт е малко група от хора”. Уикипедията буквално повтаря това определение и уточнява: „Олигархията е форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото. Тази власт може да бъде основана на знатност, богатство, заемането на конкретни политически постове и други”. Според президента обаче олигархията е: „бизнесмени, които нямат устойчив бизнес модел”. И продължава: „не очаквайте аз да ги посоча”.
Да оставим настрана неяснотата на президентската формулировка, противоречаща на всички останали. Защото какво значи „устойчив бизнес модел”, така и остава неясно. Но нека да разгледаме например една неправителствена организация, сега особено близка до президента, съставена от видни личности, назоваващи се „Глобална България”. Неправителствената организация е създадена е през далечната 2002 година, по точно в началото на месец ноември, с членове-учредители: Левон Хампарцумян, заедно с Цветелина Бориславова, Валентин Златев (Лукоил), Светослав Божилов, Иван Кръстев, Иво Прокопиев (Каолин), Албърт Парсънс (БТВ), Красимир Гергов, Красен Станчев (Институт за пазарна икономика), Огнян Шентов, Стефан Попов, Франк Бауер (Българо американска банка) и Сашо Дончев (Овъргаз). Изключителен кръг от личности, с възможности за контрол в неправителствения сектор, медиите, банките и властта. Взаимната обвързаност между горните лица е очевидна – Хампарцумян е със Станчев в ИПИ, а Прокопиев и Дончев са издатели на печатни медии, а чрез рекламите Гергов контролира телевизиите. Гергов и Златев са съселяни – от прословутото село на Тодор Живков Правец, всички до един синове и дъщери на видни членове на БКП, всичките свързани с безбройни нишки чрез участия в неправителствени организации и общи фирми.
Вземете за пример настоятелството на СУ „Климент Охридски” – най-голямото и най-престижно висше училище в страната. Там са: Левон Хампарцумян, Светослав Божилов, Валентин Златев и Иво Прокопиев. От седем членове – четирима от „Глобална България”. И техен председател – Левон Хампарцумян. Факт е че нито един от четиримата не е учил в СУ, не е преподавал в него. Нямал е никакъв досег с него. Нито един с хуманитарно образование – основата на СУ. Чиста случайност? Дали, при положение, че от това училище се очаква да излязат немалка част от бъдещите политици на страната. И забележете – всички гореспоменати бизнесмени са получили лъвски пай по времето на правителството, оглавявано от Иван Костов. Още повече, че Иво Прокопиев му беше икономически съветник, а Хампарцумян – заместник министър в неговото правителство. Златев получи „Лукоил”, а и „Кремиковци” – за един долар, стана сделката за „Булбанк”, а Хампарцумян и стана шеф. Създаде се БТВ, с шеф Парсънс, създадоха се условия Гергов да окупира рекламното време и т.н. и т.н… За капак – ужасно компрометирания вече Славчо Христов добре продаде СИбак на Цветелина Бориславова. А Дончев – той също намаза – през него мина руската газ за България. Ами колко от тези лица са свързани с договорите за „Марица” 1 и 3 и чиста случайност ли е това? А не беше ли Костов премиерът, който с тези договори върза с букаи българската енергетика? Дали всички тези личности ще са противници на Иван Костов и няма ли да поддържат в бъдеще близки връзки с политика Костов, макар и вече като лаборант в Нов български университет? Безсмислен въпрос. Там, където си пил, никога не плюеш – стара истина.
Факт е, особената близост на Иво Прокопиев и президента, близките контакти на Плевнелиев с Левон Хампарцумян, съветите, които получава са и от Иван Кръстев, Красен Станчев, или Стефан Попов. Консултантите му по българския бизнес отново са от този кръг. Тогава? Наистина кой е митичния кръг #Кой? И от една единствена личност ли се състои той, при положение, че едва ли един човек може да е и финансист, и философ, и политолог, и икономист и блестящ бизнесмен, а и да владее най-влиятелната телевизионна аудитория. Определено на този профил в много по-голяма степен отговаря „Глобална България”, отколкото някое 35 годишно момче, макар и да прави бизнес и да владее две-три печатни медии. Нека да проследим смисъла от създаването на сдружението „Глобална България”. В най-общи линии той е в това – връщане на дясното управление в България, елиминиране влиянието на тогава силното НДСВ, довело нови юпита, които никак не се вписваха в схемите на досегашните адепти на бизнеса и гражданското общество. Т.е. – връщане на модела Костов. Само година по-късно обаче стана ясно, че Иван Костов е вече изиграна карта и няма как повече да стане печелившо асо.
И глобалистите се преориентираха. Решиха, че подкрепата на една нова формация би било по-печеливша. И решиха да заложат на ГЕРБ, но с подкрепата на сигурния техен човек Костов. Факт е, че ДСБ, партийката на Костов, подкрепяше ГЕРБ. Не по идейни, а по икономически причини. Въпреки нетърпимостта между двете партии, демонстрирани н Софийския съвет на общината. Работата беше там, че глобалистите успяха да пробутат достатъчно свои в кабинета на Борисов – министри на икономиката (мегаминистерство с енергетика и туризъм в него), министър на регионалното развитие и финансов министър. Ключови сектори за икономиката на всяка държава. Борисов обаче след две-три години започна да се усеща. И изригна срещу Прокопиев: „Или, да не изброявам монополисти в каолина. Ако има някъде монопол, твърд монопол в България, това е производството на каолин, който пряко отива в цената на тока след това. Защото централите едно и три – американската AЕS го купува двойно по-скъпо, отколкото държавната „Марица 2″. Ще кажете, че това е хубаво, не е хубаво, защото след това ДКЕВР на базата на производствените разходи определя цената на тока и това е 20 години. Кръгът „Агнешки главички“ (разбирай Прокопиев и приятели, заедно с Иван Костов - б.р.) – те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор?! Стига с това вече, мълчах си, дотук ми дойде. С кое сме били диктатори?! В кое, в едно нещо?! И ги оставих да се наговорят, ама е прекалено.“ (цитат от 19 юли 2012 година).
Това сложи точката на приятелството на Борисов с „Глобална България”. И Костов и приятелите му бързо се преориентираха. Техен човек вече беше президент и освен това двамата им други министри или бяха освободени, или изолирани. Решението беше едно – нова, още по-нова политическа формация, която да замени Борисов, во главе с още по-верен техен човек. И заложиха на обединение на – забележете – отново на Костов и неговата ДСБ, но заедно с Кунева (съпругата на г-н Пръмов от техния кръг), на оглозганите остатъци от старото и славно СДС и за капак – на земеделци, отрепки от ДПС, и БСП (кой ли беше последният служебен премиер?). Сбирщината „умни и красиви” граждани отърча на площада да вика „Долу” на легитимно избраното ново българско правителство. Медиите на Гергов, на Дончев, на Прокопиев завиха на един глас „демокрацията е в опасност” и практически положиха началото на преврат, организиран от шепа платени циркаджии. Това дори и Борисов косвено потвърди с изказването си, че когато изчезнали хората на ГЕРБ от площада том останали стотина души. Но тъй или инак схемата сработи, формира се обществено мнение на нетърпимост към Орешарски и оставката му стана неизбежна. След изборите за европарламент, ДПС лимитира подкрепата си за този кабинет до лятото на 2014 г. и правителството подаде оставка. То просто нямаше избор. Не му дадоха такъв. По-интересно е какво се случи след това.
Президентът Плевнелиев състави ново служебно правителство, но не пропорционално спрямо получените резултати от евроизборите, не на някаква паритетна национална основа, а в зависимост от участието на кандидат министрите в протестите. Начело – с проф. Бизнашки (член на БСП, но протестиращ срещу БСП), а също и още 7 протестиращи станаха министри, докато останалите в кабинета бяха съветници на президента Плевнелиев. Нито един от ГЕРБ, нито един от БСП, нито един от ДПС, нито един от друга партия – само „реформатори” и президентски съветници – т.е. – едно и също. Това баеше необходимото време да се сплоти Реформаторския блок и да му се даде мощен тласък, така че хората на Костов да са отново в парламента, но с измито лице и нови подставени лица. Другите са за украшение. За това и сега е зорът Радан Кънев да стане официалния водач на РБ, но за това друг път. Да се върнем към историята. РБ не успя на последните избори. От очакваните от глобалистите около 12-15%, „реформаторите” със зор успаха да получат по-малко от половината. Достатъчно малко, така че да не бъдат единствен коалиционен партньор на ГЕРБ. И следователно – да не могат тотално да манипулират ГЕРБ, какъвто беше първоначалния замисъл на политическия инженеринг на глобалистите. Т.е. – без Костов, но с Костов като гуру на това управление. Е, не стана.
За това сега играта претърпя корекция. Тика напред Плевнелиев – един очевидно политически неквалифициран човек, който, чрез функциите, които е придобил, би могъл да бъде все още ракета носител на политиката на Костов. Точно такава, каквато я искат съдружниците на „Глобална България” – възможно най-тяхна олигархия. Да, прав е господин президентът: „България има проблем с олигарсите”, но нека да ги назовем с истинските им имена. Тук президентът (дали не гузно) мълчи. И дума не обелва. И чака, под съветите на своите приятели, моментът в който ГЕРБ ще се провали. Тогава президентът ще хвърли обвиненията, че ГЕРБ не са дали възможност на „реформаторите” да построят нова България, и да поиска нова, чисто реформаторска власт (за „Глобална България”). Но този път цялата власт, единствени на власт. Дали на това не се дължи тихата неприязън на Борисов към президента? И дали глобалистите ще успеят?
< Önceki | Sonraki > |
---|