Как се прави закон за езика
Един философ-богослов от университета ми обясняваше: „Знаеш ли защо не е достроена Вавилонската кула? Не са я построили понеже са говорили на различни езици и строителите не са се разбирали”. Това си спомних, докато четох проекта на Патриотичния фронт за криминализиране на говоренето на майчин език в България. Според този закон, всеки който говори на публично място родния си майчин език, то ще лежи в затвора от три до шест години. Представете си, идва госпожа Меркел и пред медиите ни почва да говори на немски.
Идват две ченгета, арестуват я, върховния съдия Лозан Панов (той поназнайва малко немски) я осъжда на три години (щото Панов харесва немците) и я праща в затвора в Стара Загора. Германия моментално ни обявява война и ние ставаме немска колония. Така се оправяме моментално. Вероятно това е целял авторът на закона, ама не става. Защото Германия просто ще спре евросредствата и ние ще станем още по-зле и от сега. Никой не ще да храни бедни. Тогава какъв е смисълът на този закон? Ами да се натрие носа на тези от политици от ДПС, които честитят Байрама на родния си майчин език или викат „Салам” вместо „Здравей”. Понеже поназнайвам нещо за семито-хамидските (за незнаещите националисти - афро-азиатски) езици, разбирам, че Салам е същото като Шалом (мир), както е на майчиния ми език. Но как да го разбере това например Валери Симеонов, който говори и български с тежки диалектни наслоения? За това – за всички незнаещи чужди езици, понеже са мнозинство, да се въведе един език. Първо у нас, а после и в Европарламента, например английски, а що не и в света – наложително да е китайски – те са над 1 милиард и са на-много. Тогава със сигурност ще се построи Вавилонската кура.
Да продължа разказа за разговора с професора богослов – питах го, ами щом Всевишния е искал тази кула, що не е дал на всички един език, защо има над 2000 писмени езика и над 10 хиляди говорими? Дали не ги е дал, за да ни обогати, да ни направи различни, а не да ни направи еднакви, по калъп. Дали пък красотата не е в многообразието. Но нали за неителигентния многото е като нищото, как да му обясниш на такъв красотата на многообразието? Как да му обясниш, че дъгата е красива? Преводът на добра поезия е невъзможна работа, все нещо се губи. Един от нашите най-добри преводачи от английски ми обясняваше защо ужасно трудно се превежда едно на вид просто стихотворение на Дикинсън. Все липсвал „вкуса” на думата, асоциациите, които носи на майчиния си език. Но кой да обясни на патриотите, с техния твърде често недоносен и диалектно обременен книжовен български, че владеенето на чужди езици е богатство, а не закононарушение. За това трябва малко акъл (и това е турска дума, трудно преведима на български, нещо като ум, познание, мислене), поне толкова, че, както казваше един български литературовед, „да има място на челото ти две въшки да се разминат”. Не визирам високочелите пишман* (пак трудно преводим турцизъм) патриоти, но такава е приказката.
Така че Всевишния си е знаел работата, да не му я мътим с извадени от ануса (ах, това пък е латински, превежда се като дупе или още по точното, но нецензурно, гъз) закони.
* Впрочем и двете турски думи фигурират незнайно защо в „Речника на българския книжовен език”, направен е от професор в СУ „Св. Климент Охридски” доктор Стефан Младенов. Той е езиковед от световна величина и всепризнато най-добрия познавач на българския език. Защо ли точно той е наблъскал турцизмите в речника ни?
< Önceki | Sonraki > |
---|