Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Отново за КТБ

Yazdıre-Posta

There are no translations available.

Георги Петров

За пореден път общественото внимание е насочено към КБТ, а това, че темата все още е в изходна позиция е направо банално. Банално тъй като се изписа твърде много, каза се твърде много, но най-важен е резултатът, а такъв очевидно нямаше. Реално след станалото в КТБ нищо не се промени в самата система, но промяната или не е желана или не е изгодна за някой.

Няма как, нещо по-различно да бъде казано, когато хората, допуснали това да се случи, не само не понесоха последствията за своите действия, но в крайна сметка продължават да бъдат начело на държавните структури и разбира се всичко това да върви с десетките хиляди левове месечна заплата. Това са фактите. Въпреки безобразното проспиване от страна на БНБ и допускането на всяка възможна грешка, което и на теория звучи нереално, никой не пое вината за случилото се, но в крайна сметка какво толкова можем да искаме от една централна банка, която основна функция е защита правата на вложителите с цел да не се правят рискови инвестиции с техните средства и от един гуверньор пеещ „Моме Калино“ със собственика на същата тази банката. Звучи като кошмар, но очевидно такива са реалностите!

Отново само тук ще се чака решение отвън, наложено като мярка от ЕС. Мярката ще засегне банковата ни система и по специално банковия надзор. На теория звучи страхотно, но отново се забравя факта, че най-важното нещо са хората на ключовите позиции и тяхното желание да се свърши работата, не както някой друг би желал, а така както трябва да бъде свършена. Каквито и мерки да бъдат налагани, ако на ключовите места следящи контролиращи финансовата ни система, а именно БНБ и КФН не са сложени подходящите хора, всичко това ще се превърне в поредния предначертан цирк с предначертан край, а комисията която най-вероятно ще идва на одит от ЕС ще гледа това което някой друг иска да гледа, а не това което се случва в действителност.

В последно време медийно се обсъждат поредните безумни въпроси свързани с КТБ, най-важния, от който е дали КТБ би могла да се оздрави? Този въпрос по своята същност е изключително логичен, имайки предвид, че това е правено на много места по света и в по-голяма част от случаите се е доказало като работещ модел. Ако трябва да го опишем най-просто, това представлява разделяне на активите на добри и лоши, като обикновенно добрите се преместват в друга новоучредена или налична институция, която получава ликвидна подкрепа и започва да функционира като самостоятелна финансова единица, а лошите се оставят в дружеството, което се обявява в несъстоятелност и се пристъпва към неговата ликвидация.

- Банкова несъстоятелност. Несъстоятелността е близка до ликвидацията. Банката се заличава като правен субект. В основата на банковата несъстоятелност стои неплатежоспособността на търговката банка. За банковата несъстоятелност е установен специален режим. Обособяването на производството по несъстоятелност на банка в специален закон се обосновава с оглед особеностите на тяхната дейност. При несъстоятелността на банка има някои особености: производството по несъстоятелност може да се открие само по искане на БНБ; няма възможност за оздравяване на предприятието; не се създава съвет на кредиторите, синдикът се назначава от съда само от списъка на синдиците, утвърден от БНБ; редът за удовлетворяване на кредиторите е установен от ЗКИ, а не от ТЗ. Производството по несъстоятелност протича през няколко етапа. Задължителните законови предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са следните: не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение; общата стойност на задълженията й да надвишава общата стойност на нейните активи. Достатъчно е едно от основанията да бъде на лице, за да отнеме БНБ лицензията на Банката и да поиска откриването на производство по несъстоятелност.

- Ликвидацията е принудителна, както следва: БНБ отправя искане за образуване на производство по ликвидация на определена банка. В искането се посочват само основанията въз основа, на които е отнета лицензията, като се прилага и заверен препис от акта на Централната банка (ЦБ). Ако искането отговаря на изискванията, съдът образува производство за ликвидация на банката и назначава ликвидатор. До назначаването им банката се управлява от квестор. Ликвидацията се извършва по реда на ТЗ. Банка в принудителна ликвидация може да бъде продадена като предприятие или да се влее в друга банка само с разрешение на ЦБ. ЦБ издава разрешение само ако задълженията на тази Банка се поемат изцяло от придобиващата или поемащата Банка. Процедурата по принудителна ликвидация протича при условие, че Банка е платежоспособна. Ако в процеса на ликвидацията ликвидаторите констатират, че банка е неплатежоспособна, те са длъжни да информират БНБ и да посочат доказателства удостоверяващи неплатежоспособността. ЦБ е длъжна в този случай да отправи искане до ОС за започване на производството по несъстоятелност.

В България, така нареченото оздравяване можеше да се направи с "Креди Агрикол България" преименувана след придобиването от КТБ на "Търговска банка Виктория", като тя да придобие най-качествените активи от портфейла на КТБ, а в КТБ да остане токсичната част от портфейла изграден от лоши кредити към свързаните фирми, при които липсват предоставени обезпечения. По този начин банката щеше да запази най-ценните активи от своя портфейл, които след ликвидацията й реално ще бъдат разграбени.

Друг утопичен сценарии е да се появи инвеститор готов да покрие загубите до размера на гарантираните влогове и да пристъпи към оздравяване на банката. Казвам, че този сценарии е утопичен тъй като никой нормален инвеститор не би инвестирал средства в банка с неясна собственост, а КТБ би била точно такава за всеки чуждестранен инвеститор. Втория по големина собственик на банкта е Люксембургското дружество "Бългериън Акуизишън Къмпани II" С.а.р.Л., което в началото на 2009 г. закупи 30% от капитала на КТБ от мажоритарния собственик "Бромак" ЕООД, притежавано от председателя на Надзорния съвет на банката Цветан Василев. "Бромак" продължава да държи 57,3%. КТБ се търгува и на борсата и останалите дялове са собственост на по-малки акционери. В съобщението от 4 март 2009г., в което се обяснява, че централната банка е разрешила "Бългериън Акуизишън Къмпани II" С.а.р.Л (БАК) да придобие акции на КТБ се казва, че то е "косвено контролирано от фонд "Генерален държавен резерв" на Султаната на Оман". Косвеният контрол е споменат и в сайта на самата банка. Реално обаче БНБ е длъжна да изследва внимателно произхода на капиталите, собствеността и актуалното състояние на всяко физическо или юридическо лице, което придобива дял над 3% в банка. Въз основа на тези проверки тя дава или не разрешение за придобиване. При акционерна промяна в съответната банка, тя също трябва да уведомява БНБ за това. Въпреки това нещата тук не са прозрачни и прости както би искал един сериозен инвеститор готов да зарови милиарди с цел да придобие и съответно да оздрави една вече ограбена институция. Всичко това беше ясно намекнато, когато Джеймс Уорлик направи коментар, че е изненадващо, че "такава малка банка контролира толкова голям процент от парите на страната" и че нейната собственост "не е съвсем прозрачна", след което БНБ реагира с прессъобщение, че "няма нито една банка, оперираща на българския пазар, чиито собственици да не са ясни".

Това е и причината, поради която на теория най-възможен би бил първия сценарии, в който държавата поема контрола и ръководи процеса по оздравяване на банката, но съществува един неоспорим факт, който го е обезмислил като възможна опция много отдавна, а той е, че времето за това е отдавна изпуснато. Това е трябвало да се случи години преди дупката от 4 милиарда да стане факт.

Само в Технологичен Център Институт по Микроелектроника АД съкратено ТЦ ИМЕ АД за периода от 2010 г. до 30.06.2013 г. балансовото число (сбора на всички активи следователно сбора на всички пасиви) нараства с 600 341 хил. лв. или над половин милиард лева.

clip_image002

Както се вижда от таблицата изменения в баланса, която е изготвена с цел информацията да е възможно най-съпоставима, цялото това увеличение се дължи на увеличението в „Вземания“, които само за периода между 2012 г. и 2011 г. са нарастнали с 381 170 хил. лв. = 111.5% , а спрямо 2012 г. и 2010 г. с 511 852 хил. лв. Всико това е финансирано с пари на КТБ и в частност данъкоплатеца.

clip_image004

Дори и да е най-важното дружество в целия обръч от фирми, то е една малка част от цялата структура свързани дружества. Въпреки това само от тук за 4 години са Източени са над половин милиард лева, които в действителност представляват само 12% от цялата дупка.

Истината е, че всички служби в страната отдавна са изпуснали момента, в който оздравителния процес на КТБ е трябвало да започне. Като се започне от БНБ начело с Иван Искров, КФН и други институции. Всички те е трябвало много по рано да разберат и да предприемат съответните действия, но очевидно някой им е затворил очите. В момента дупката е толкова голяма, че Фондът за гарантиране на влоговете ще възтанови една нищожна част от обезценените активи на финансовата институция. И няма как да бъде когато говорим за такива мащаби. Ако сравним дупката в КТБ с печалбата на цялата банкова сиситема за последните две години ще добием още по ясна представа.

clip_image006

Излиза, че само увеличението в активите на ТЦ ИМЕ АД, за което споменахме по горе е по голямо от общата печалба на цялата банкова система за периода 2013 г.

Всичко това още веднъж показва закъснението на институциите длъжни да осъществяват надзор на финансовата система с цел защита правата на вложителите и инвеститорите на територията на България.

Единственият реален и рационален ход на държавните органи спрямо КТБ от тук на татък ще бъде контрола върху придобиването на апетитните и активи или кой ще ги придобие, на какви цени и най-важното как мисли да ги използва. Да се вземе под внимание как одиторите са разделяли самите активи за да не се окаже, че активи, които реално са клас 1 са сложени в клас 3 или 4, като се има предвид, че в клас 4 са най-лошите и по този начин най-добрите активи на банката да бъдат разграбени на безценица. Това е най важното което държавата и управляващите трябва да направят в момента, за всико останало времето отдавна е минало.