Различно мнение: Съдбата – шегобийка

проф. Владимир Петров

Загледани в борбата с корупцията и чертаейки планове за реформата в правната система, ние, българите вече като членове на Европейския съюз, получихме още по-страшен, тежък и неотложен проблем, който за наш късмет, не е само наш - български а на целия съюз. Проблемът за незаконната емиграция, който наводни с мигранти съседните на България страни - Турция, Гърция, Македония и заплашва, ако този поток от хора не бъде спрян или отклонен, да се изсипе и подобно на гигантски ята от скакалци, да залее и нашата страна. Песимисти споменават число от типа на един милиард – почти два пъти повече от жителите на целия ЕС.

Обикновено, за всички беди, които сполетяват нещастната ни, объркана държава, българските граждани винят своите управници. И тези обвинения, като правило са основателни. Защото, веднъж видели се във високите ръководни постове и удобните, луксозни кресла на служебните автомобили, на до вчерашните обикновени българи, сякаш отнякъде им пониква самочувствие, избуява необяснима грандомания, че са изключителни, богоизбрани, свише определени да ръководят съдбата на своите съграждани. Резултатът е низ от грешки, пагубни и за държавата и за българските граждани, некомпетентни и корупционни управленски решения. Виждат българските управници каква “работа са свършили” тези авторитетни специалисти. Уволняват ги, преместват ги на друга “отговорна работа” с висока заплата, грижат се за тях да не “бедстват” и се “мъчат”, като по-голямата част от българския народ и междувременно, като на изключително ценни специалисти, им търсят топъл и удобен полог, в който да ги насадят, за да мътят своите “безценни знания и опит”.

Проблемът с мигрантите не е българска “заслуга”, за който трябва да виним българското правителство, или поне не само него. Този проблем ни “натресоха” големите, силни, а предполага се и умни, партньори на България от Европейския съюз. От влизането ни в Съюза, наш “голям” брат и съветник стана могъщата обединена Германия, чийто канцлер Ангела Меркел, по общо признание, е сред най-силните и авторитетни водачи на Европейския съюз. Затова българският министър председател г-н Бойко Борисов, с гордост демонстрираше добрите съюзнически и приятелски отношения между България и Германия и специално с г-жа Меркел, което в очите на българското общество, беше гаранция за подкрепата и уважението, с което се ползва нашата страна не само от страна на могъщата Германия, но и в целия Европейски съюз. Германия и канцлерът Ангела Меркел бяха водачите, в които безрезервно вярвахме, с които съгласувахме всяка по-значима стъпка в българската външна и вътрешна политика.

Аз специално, одобрявах това поведение на българската политика. Защото винаги съм смятал, че когато една малка и зависима от много икономически и политически фактори държави, като България, трябва да си избира приятели и партньори, това трябва да бъдат държави именно като Германия, с ръководители от ранга и с авторитета на г-жа Ангела Меркел. Близостта, дружеските отношения между българския министър председател Бойко Борисов и канцлера Ангела Меркел, вслушването в нейните съвети и идеи, което означава вслушването в съветите и на могъщата и мъдра Германия, и нейните опитни и умни политици, са ми давали надежда, че постоянно бъркащата и правеща груби грешки политика на България, този път е избрала вярно решение.

Отдавна известна е една, проверена от вековния човешки опит и дългите години на наблюдаваните и исторически описани превратности в живота на хората и държавите максима, че “съдбата е духовита и злобна шегобийка”, която се подиграва и наказва всеки, който смята, че може да забрави и пренебрегне тези нейни черти. Историята на човечеството изобилства с примери, каквито за съжаление не са отминали и съдбата на българския народ.

Казах добри думи за връзката ни в Европейския съюз с Германия и надеждата на България, че тази връзка чертае светли перспективи и за нашата страна. И “злобната шегобийца – съдбата”, веднага реши да се подиграе с нас, като развали и помрачи повече от добрите, приятелски отношения с Германия. Защото на политиката на Германия и в голяма степен лично на г-жа Ангела Меркел, се дължи огромната и тежка мигрантска криза, в която беше въвлечена и България и която се чуди как да лавира между задълженията й на държава-членка на Европейския съюз и огромните проблеми - икономически, религиозни, морални, които трябва да решава.

Честно казано, искрено се изненадах на решението на канцлера на Германия г-жа Меркел, да обяви за отворени вратите на Германия за пълчищата емигранти, които навлязоха на територията на страната и продължават да навлизат на територията на Австрия, Сърбия, Македония, атакуват по суша и море Гърция, Италия, Испания. Давят се, умират от студ и глад, жертват децата си, пренебрегват всички човешки норми, нарушават граници на държави, водят битки с полицаи и войска, които отказват да ги пуснат да навлязат в европейските страни и продължават да настъпват упорито и фанатично към обетованата страна – Германия.

Съчувствието и солидарността, които открояват хуманната политика на Европейския съюз, изиграха лоша шега на държавите от Съюза. Огромните маси от мигранти, съвсем не бяха бягащи от войната или от преследване в страните от които идват, а лица поблазнени от богатия и сигурен живот на гражданите на Европейския съюз. Хора без образование, без трудови навици и умения, без стремеж и намерения да се социализират, като станат част от населението на държавата в която са се настанили. Хора, които не крият намеренията си да паразитират върху здравните и социални фондове на европейските държави. Затова, преди да изберат в коя държава искат да се установят, първото нещо от което се интересуват, е за размера на помощите, които ще получават, за осигуровките, които ще им предостави държавата като жилища, средства за живот, за отглеждане на техните деца, пенсии отпускани за нетрудоспособните, безплатно лечение, места, където да изповядват религията. По такъв начин, чисто човешките чувства на солидарност, състрадание и милост, към каквито и църквата призоваваше да проявяват по отношение на чужденците, гражданите на Европа, постепенно охладняха.

Забравили църковните канони, които ги призоваваха към човеколюбие, вярващите християни-европейци, започнаха открито да ненавиждат мигрантите, като натрапници, които застрашават всички цивилизационни ценности установени в Европа, разрушават европейския модел на благоденствие и култура. Европейските народи видяха застрашени установените стандарти на живот, които трябваше да жертват заради непоканените, които трябваше да хранят и всячески обгрижват и въпреки тяхната културна и религиозна различност, да приобщават към своето общество, Тези народи все по-ясно разбираха, че тази многостранна различност, ще дръпне назад икономиката и културата на развити европейски държави, които трябва да жертват спокойствието и материалното благосъстояние на своите граждани, заради напълно неразбираемите хуманитарни подбуди, да осигурят добър живот и на хора, които даже не правят усилия сами да си помогнат в този процес.

За отрезвяването на Европа, като студен, но изключително навременен душ, подействаха събитията около Нова година в Кьолн и много други градове на Германия, Австрия, Швеция. Отношението към установени от векове ценности на човешко поведение, зачитане на свободата и достойнството на гражданите от женски пол, бруталното посегателство към жените, каквото в държавите от които идват тези мигранти, може би е допустима норма на поведение, но в страните на Европейския съюз е тежко престъпление, показаха, че няма и не може да има място за човеколюбие и хуманно отношение към тези хора. Наглостта, с която тези брутални нашественици се отнасяха към гражданите на държавите, в които бяха допуснати, породи толкова негативни реакции и ожесточение, че не бих се учудил, ако възкресят у германците вече позабравените прийоми на жестоко насилие, от времето на национал социализма и Хитлеровото управление по време на Втората световна война

Канцлерът на Германия Ангела Меркел, очевидно беше жестоко уязвена от събитията, защото в тях видя не само открито недоволство към вижданията й, за решаване на мигрантската криза, но и развиващи се процеси в германското общество и Европейския съюз, на съмнение в нейните способности да продължи да бъде символ на самочувствието, сплотеността и стабилността на Съюза. Германските медии непрекъснато изнасят примери, за уникалната изостаналост на мигрантите и убедеността, че ще са необходими десетки години на активни усилия и многомилиардни парични разходи, преди тези функционално неграмотни, ентусиазирани тълпи, които завладяха Германия, да направят първи стъпки на европейското си развитие. Германското общество се пита, за какъв толкова ценен човешки материал става дума, че държавата да пренебрегне интересите на своите граждани и да се захване с безкрайно скъпата и безперспективна задача, да опита да цивилизова този човешки материал, който е на най-ниска степен на образователно и трудово ниво. Митът за потока от квалифицирани специалисти, които ще искат малко, а ще работят много рухна и покрай това събори много розови блянове за икономически просперитет.

Германското общество не е забравило, огромните усилия и материални разходи, които бяха необходими за приобщаването на гражданите от бившата ГДР, при обединяването на двете части на Германия, процес който истински все още не е завършен. Въпреки, че е немислимо всякакво сравнение, между бившите граждани на ГДР и пришълците от различните африкански държави, които буквално завладяха Германия, непрекъснато навлизат с хиляди и имат сериозни намерения на всяка цена да се установят трайно там. Германското общество или не разбира или съзнателно си затваря очите за проблемите, които породиха тези мигранти.

По свидетелства на авторитетния “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, оказва се, че немските тоалетни са загадка за много “бежанци”, а това определено води до редица проблеми. Въпреки специалните указания и картинки, мигрантите не могат да ги използват. Повечето от тях са много бедни и единственото, което са използвали е нужник с дупка, а за тоалетна хартия не са и чували. Затова немските инженери са разработили специална мултикултурна тоалетна. Когато са в нея, мигрантите не трябва да са и с гръб към Мека. Само този проблем, въпреки че за могъща държава като Германия, той може да изглежда дребен и смешен, е достатъчен, за да разберат германците откъде трябва да започнат борбата за приобщаването на новите пришълци. И да се попита, заслужават ли си толкова жертви, за да се демонстрират изцяло фалшивите прояви на хуманност и добросърдечие? Още повече като си припомним, че такива прояви не са били присъщи на германските граждани, а примерите от “холокоста” ни напомнят, за зверско по жестокост отношение към хора и народи, които по степен на развитие и култура, с нищо не са отстъпвали на германските граждани.

Германското общество не може да си представи, какви проблеми ще предизвикат претенциите на това многомилионно население, когато постави исканията си, да им бъдат осигурени джамии, за да могат да изповядват мюсюлманското си вероизповедание и извършват своите религиозни обреди. Удовлетворяването само на една претенция като тази, ще изправи страната пред труден проблем – кой ще ги гради, кой ще плаща, къде ще се издигат, кой ще носи отговорност за това, което става в тях, дали няма да станат убежище за джихадисти. Засега този проблем е все още на заден план, защото мигрантите са “активно ангажирани” с уреждането на въпроса, за постоянния им престой в Германия и как да струпат на бюджета на германските данъкоплатци, огромните разходи по своята цялостна издръжка.

Германия, нейните граждани, германските държавни ръководители обаче, изобщо не бива да си правят илюзия, че този проблем ще им се размине. И тогава, без съмнение ще трябва да се замислят как създадоха Европейския съюз и го направиха развит и съвършен – за своите граждани или за комфорт, закрила и издръжка на безбройните новодошли.

Мигрантската криза показва, че бързането на България да влезе в Шенген, за пореден, лош български късмет, можеше да се окаже наказание от съдбата, тази духовита и злобна шегобийка.