Из утрините на един гений

Самуел Леви

            Бай Иван, като всеки уважаващ себе си млад пенсионер, не обичаше да се излежава. Стана към шест часа и след като се почеса по главата, си досети, че днес му предстои изключително важна и деликатна задача. Трябваше да реши за кого точно ще гласува на изборите след година. Не че нямаше насоки, но някак си сам си вдигаше самочувствието, че точно той, бай Иван, от утре ще решава съдбините на страната. Усещаше отговорността, легнала на плещите му, и това му даваше допълнителен стимул. Чувстваше се и горд, че може да носи съдбовната отговорност на страната на плещите си и това му даваше още повече сила. Кипеше от желание да взема важни и отговорни решения за десетилетия напред.

            “Мамкя им, тоя аз път ще им покажа откъде изгрява слънцето” – реши бай Иван и взе да размишлява. За да се съсредоточи по-пълноценно върху бъдещите съдбини на страната, които днес бяха в неговите длани, той се почеса по гърдите. И за пореден път установи, че там е доста по-окосмен, отколкото по темето. “Те тия комунистите са виновни”, заключи бай Иван. Да им е партиен секретар на цяла заводска смяна двайсет години, а те после поне едно куфарче с пари да му бяха дали. Я, на Рашо дадоха, потвърди мисълта си бай Иван, инак откъде тоя най-обикновен заместник партиен секретар, неговият прост заместник, сега ще държи цеха, в който едно време заедно работеха. Капиталист, да измени така подло на идеите на социализма и комунизма – не се стърпя бай Иван, но преди да го изрече на глас си спомни, че той лично убеждаваше Рашо да влязат в СДС-то. Обаче за комунистите няма да гласувам, щото куфарчето на Рашо, а за мене само бюлетината им. А-а-а, така не става, реши мъдро и наплю химическия молив, затикнат по стар обичай зад ухото му, и ги задраска от листчето, дето си беше написал вчера, преди лягане.

            Туй БСП не става, останаха още осем, заключи бай Иван и се вгледа във вторите. Бяха СДС. По времето на Костов, бай Иван обяви на всеослушание, че той е един от първите седесери в града, но от това не последна нищо съществено. Поне в една уйдурма да ме беха включили, припомни си той и заключи: “За тех можеше, ама за мен – не, що бе, да не съм по-малко циганин от Костов, или съм по-малко шишкав от Сашо Божков, ама не – за тех може, за мене – нищо не можа, щото нали съм бил партиец едно време. Санким Костов не беше, ама – на”. Копелета излезнаха – завърши бай Иван и със замах ги задраска плътно, докато не прокъса листчето. На тех никога повече нема да им дам власт, щото са измикяри. След като реши това, бай Иван вече с чиста съвест се съсредоточи върху следващите в листчето.

            Царо и неговите хора – прочете бай Иван и се замисли. То нали той лично през 2001 година им прави посрещането в града. То салтанати, то музика на пътя, то питка със сол и пипер... Той даже ги дари с кърпи, като на сватба, щото така им декларира колко дълбоко е свързан с тях. И какво? Да го писаха поне за общински съветник? Не! Даже и за управител на пазара не го искаха. Бил седесар, бил много син... А това че си боядиса къщата в жълто пръв в махалата не видяха. Мекерета излезнаха, заключи бай Иван и им тегли чертата.

            Следващите бяха ГЕРБ. Ми тоя Бойко, така – ербап момче, замисли се бай Иван. Е, как тегли шута на онуй Румяна Желева, ама била готина – на, сега ще я смени с по-готина. Реши бай Иван и се замисли как трябва да се отърве от оная стара вещица, дето все му дуднеше, че бил не знам какъв си, че не прихващал работа, че бил на нищото дупката. Ама иди да обясняваш на дърта кукумявка, че съдбите на тая страна тебе чакат – не й увира тъпата тиква, ако не е той, кой ще и каже за кого да гласува – реши бай Иван и сложи едно плюсче на ГЕРБ. Пък и са от милиционерски сой, наши момчета, нали дядо му беше общински пазач на бостана, нали и баща му и брат му бяха милиционери преди събитията. А и той се увърташе все в тези среди... Като се сети за брат си, едно червейче го зачовърка. И сега като му е брат, като си строши краката докато не събере всички стари милиционери и не основа ГЕРБ в града, що брат му не го направиха поне един шеф на некое фондче, айде да не е чак фондче, но на някоя държавна агенцийка..., а и за бай Иван абсолютно нищо. И вече взеха да му се подиграват. А-а-а, аз да им дам брат ми, а те какво ми дадоха бе – едното нищо. На – за мен не щяха поне общински съветник да го направят. Ми то им писа плакати “Смърт на тройната коалиция, да живей ГЕРБ-а на България”, че даже той лично, ходи да краде боята за плаката, ама на – не го пуснаха него на трапезата, ако сега градът да е техен. Ако не бех задигнал боята, щеше ли да има плакат? Не! – реши бай Иван и плюсчето стана минус. После се сети, че и комшията е от ГЕРБ, а той е един отврат... Бай Иван решително наплю моливчето да ги задраска. Така, по-внимателно, с половин черта, щото утре пак може и да дойдат на власт, а и като ги гледаш едни такива дебеловрати... А и от милиционерски сой, по-добре по-кротко, защото току виж...

            Онуй момче Воленчо Сидеров много му харесваше. Плюеше всички здраво, хич басма им не цепеше, мразеше като бай Иван циганите и турците, не понасяше иноверците, ама един кусур имаше. Що си смени черното кожено яке с оная хубава лента на ръкава със скъп костюм –  защото не ще да е като нас – затова. А-а-а, ние тоя номер го знаем, дай сега бай Иване гласа си, пък като дойдем на власт ще те оправим. Предния път гласува за тях – и какво – едно голямо НИЩО! Лично прати 20 лева от скромната си пенсия на „Атака” и на другия ден му призля, като видя неговия Волен с костюм и вратовръзка. Това са то мойте пари, аз му ги дадох да коли, да беси, да мъчи и вкарва в затвора, а той костюм си купува – реши бай Иван и задраска „Атака”.

            Онуй Яне Янев май ще излезе да е читаво момче. Готви се всички да ги вкара в затвора. Това е много добре. Пък и виж как не се стряска ни от президент, ни от премиер, ни от цар, ни от никого. Окомуш момче! И циганите не понася. И е едно такова умно – и мюсюлманите мрази. Браво! Пък и е македонче. Ама що взе така да шикалкави напоследък... Щял консерватор да става. Ми туй на българин мяза ли бе – размисли се бай Иван. То консерватор, требва да е от консерва, нещо затворено, дето не можеш да влезеш в него. И той като пита да стане човек на Яне в града – е, още не са му пратили пълномощното от централата. А само каква организация може да им спретне... Щото има опит от комунистическо време. Него да не го оценят... И поне едно благодарско пратиха ли му, като цели три месеца в града разправяше как Яне е новият месия на България. Да го бяха поне поканили за депутат, па дори и на второ място в листата на областта?

Не би. То ходи, то говори, даже се видя с оня, адвоката, с очилата, не си спомни името му, дето носи ибрика на Яне, и какво – НИЩО! Имали си сега областни ръководители, а и не били на власт, той  сега да помагал, пък после, като вземели властта, можело нещо да се помисли. Тия бай Иван ги знае. Те да цунат властта пък после иди ги дири, ако имаш време да гониш Михаля...

            Не стават. За нищо не стават, реши бай Иван и захвърли листчето. Посегна да вземе камък и да погне кучето в двора, щото обикаляше краставиците, и точно тогава стана...

            Докато бай Иван мяташе камъка по кучето, настъпи един пирон. Заболя го, наведе се да го извади от гумения ботуш и тогава птичето кацна на рамото му. Той ще направи своя партия. Това е решението. Ще я регистрира за изборите и ще влезе в парламента. За целта ще вземе програмата на „ Атака”, ГЕРБ или Яне, лесно ще я препише, то само страничка и два-три реда. Ще вземе устава на Воленчо или Яне, ако въобще има нужда от такова нещо. Нали и той като Яне сам ще е партийния устав. Ще си обръсне главата – като Бойко, ще облече черното кожено яке, като Сидеров преди три години и ще събере подписи. За една бутилка ракия циганската махала щеше да му даде поне хиляда подписа. После – в кръчмата. Щеше да обяви програмата си – и ще обещава – на всеки по хилядарка отгоре на месец. Да оправи държавата само за 799 дена, а не за 800, както обещаваше Симеончо, да оправи дупките, като Бойко Борисов, да изгони турците, като Сидеров, то и без това ги нямаше в града, да вкара в затвора Станишев и Доган, да разкрие далаверите на всички предни управления, да увеличи държавни бюджет двойно, да покрие пенсионерите със златни кюлчета, да разреши на майките осемгодишен платен отпуск, да направи минималната работна заплата 799 евро до 799 ден, да ликвидира корупцията чрез непрекъснато следене на всички висши държавни служители до зам. министър. Нагоре той лично ще ги следи. Да вкара президента в затвора. Ще намери защо. Да не е ставал президент! Да намали безработицата и да вкара общи работници от Англия, Германия и Швейцария. Да си направи банка – това няма да го казва. И така нататък...

            Бай Иван се наведе, взе ръждивия пирон и го целуна. Той му даде прозрението. И името на партията – ПИРОН. Партия на изпълнените решения и обединението на нацията – ПИРОН.

            Роди се поредният месия в българската политика – Иван Стоенчев Кочев. Само след година-две той ще има своя парламентарна група, лъскав мерцедес да го кара и осемнадесет годишна знойна помощничка, която да го чака с тефтер в ръка пред офиса. И цял куп пари като владетел на управлението. А после – дай боже – премиер, президент, или поне цар...