Ябълката на раздора – генно модифициран организъм?!

Зорница Коларова

І. Началото на конфликта:

Всички чакахме със затаен дъх изхода от сагата със проекто-Закона за ГМО. След почти три месеца на проекти и промени най-сетне стана ясно, че при достатъчно добра обществена организираност и отстояване на единна и твърда позиция е възможно постигането на безспорни положителни резултати.

  Признавам, че за момент и аз се усъмних в изхода на този проблем... но пък от друга страна, си задавам и въпроса – само относно качеството на  храните и здравето ни ли можем да бъдем така безкомпромисни и загрижени или можем да отстояваме по такъв яростен начин и другите си права – като граждани, като потребители, като данъкоплатци...

Ключова роля при разрешаването на проблема изиграха редица неправителствени организации като: Българската асоциация "Биопродукти", Коалиция “За да остане природа в България”, други екологични, потребителски и родителски организации, от една страна и от друга – държавните институции в лицето на Министъра на екологията, Министъра на околната среда и водите, Народното събрание, Президента...

ІІ.Коментар на спорния законопроект:

Интересното в този законопроект е, че парламент, правителство и президент с цената на разгорещени дебати се опитаха да намерят множество различни варианти, с които от една страна да задоволят изискванията на Брюксел, а от друга да защитят и интересите на избирателите си. Ход който на фона на избухналия между Първанов и Дянков абсурден конфликт показва, че е възможно институциите да работят много добре и в екип и под влияние на общественото мнение да вземат оптимално добри управленски решения.

Главните акценти във вече отхвърленият с мнозинство на 18.03.2010 законопроект бяха:

-          Предвижданата буферна зона от 30 км.;

-          Ограниченията съобразно еко мрежата „Натура 2000”;

-          Отглеждането на ГМО за опитни цели, а не за храни и фуражи;

-          Разработването на добра система за контрол върху храни и фуражи от ЕС съдържащи ГМО – напр. царевица, соя, памук, рапица, захарна тръстика;

-          Обозначаване съдържанието на ГМО върху етикетите на храните.

-           

Принципи, на които законът за ГМО трябва да съответства (взети от Европейските директиви) и коментар за прилагането на принципите в проекто-закона за генно модифицираните организими

1. Държавата, в рамките на своята компетентност, по-специално чрез приемането на закони, политики за обществено финансиране, чрез определянето на условията и съдържанието на държавното образование и предоставянето на информация и чрез насърчаването на изследователската работа и разработките, трабва да осигури цялостнотo отношение към управлението на ГМО и мерките за предотвратяване на възможни отрицателни ефекти върху околната среда и човешкото здраве (принцип на цялостта).

Коментар: В проектозакона не е спазен. Липсват участието на обществеността, мерките за предотвратяване на отрицателни ефекти. Липсват цели глави, които да отразяват пазара, контрола и търговията

2. Дейности с ГМО в една затворена система, преднамереното освобождаване на ГМО в околната среда и предлагането на ГМ продукти на пазара трябва да бъдат разрешени само ако се взимат предвид постиженията на науката и технологиите, и се гарантират мерки за сигурност, недопускащи никакви директни или косвени, незабавни или проявяващи се със закъснение дългосрочни кумулативни отрицателни ефекти върху околната среда и човешкото здраве (принцип на предпазливостта).

Коментар: Не се гарантират мерки за сигурност, предлагат се дейности неосигурени с контрол, няма оценка за дългосрочни икономически, социални и екологични ефекти и въздействия

3. При взимане на управленски решения, свързани с управлението на ГМО, както и с управленския процес по принцип, е необходимо да се вземат предвид не само благосъстоянието на хората, но и благосъстоянието на всички живи организми, интегритета и уязвимостта на човешката природа, всички живи организми и околната среда като цяло (биоетичен принцип).

Коментар: В Проектзакона няма нито една дума и не са взети предвид изобщо нито биоразнообразието, нито въздействието върху човека, нито околната среда

4. Разрешаването на дейности с ГМО в една затворена система, тяхното преднамерено разпространение в околната среда и предлагането на ГМ продукти на пазара трябва да бъде извършено така, че решенията да се взимат за всеки отделен случай във връзка с възможни негативни ефекти върху околната среда и човешкото здраве (принцип на взимането на решение за всеки отделен случай).

Коментар: Няма регламент за взимането на решение за всеки отделен случай

5. Въвеждането на ГМО в околната среда може да се осъществи по начин, при който преднамереното разпространение на ГМО в околната среда или предлагането на пазара е възможно да става постепенно и само при условие, че е осигурено високо равнище на сигурност на предишен етап на разпространение, което позволява преминаването в следващ етап. В този смисъл, е необходимо в повечето случаи, преди предлагането на даден продукт на пазара, да се проверят възможните негативни ефекти при преднамерено разпространение на ГМО в ограничени контролирани зони (принцип на постепенността).

Коментар: Не е предвидено постепенност, няма осигурено високо равнище на сигурност. Няма предвидени оценки на определен етап от прилагането на закона и развитието на генното инженерство и интродуцирането на трансгенни култури.

6. На всеки етап от разпространението на продукти на пазара, тяхното проследяване трябва да бъде гарантирано (принцип на проследяемост).

Коментар: В закона въобще не се говори за проследяемост. Няма предложена система за контрол и проследяване на веригата от полето до магазина

7. Всеки човек, който се заминава с ГМО в една затворена система, преднамерено разпространява ГМО в околната среда или предлага продукти на пазара, носи отговорност пред закона за вреди, произтичащи от дейността му с ГМО (принцип на отговорност).

Коментар: В закона поради липсата на система за контрол не я ясно как ще бъде подведено лицето под отговорност

8. Всеки човек, който се заминава с ГМО в една затворена система, преднамерено разпространява ГМО в околната среда или предлага продукти на пазара, трябва да покрие всички разходи, произтичащи от покриването на необходимите мерки за сигурност при управление на ГМО, както и разходите по намаляване и предотвратяване на последиците от негативни ефекти от управлението на ГМО, в съответствие с този закон. (принцип "причинителят плаща").

Коментар: Санкциите са твърде ниски за големите мултинационални компании занимаващи се с генно инженерство

9. Държавата трябва да предприеме мерките за намаляване или предотвратяване на последиците от негативните ефекти, причинени от дейности с ГМО в една затворена система, преднамерено разпространение на ГМО в околната среда и предлагането на продукти на пазара, ако юридическо или индивидуално лице, извършващо дейности с ГМО не може да бъдат идентифицирано, а последиците от неговата дейност не могат да бъдат смекчени или предотвратени по друг начин, в съответсвие с този закон. (принцип на задължителните допълнителни предпазни мерки).

Коментар: В закона лиспват въобще такива мерки. Какво ще стане ако се повтори случая Пърси Шмайзер от Канада в българските условия?

10. Обществеността има право да бъде информирана относно управлението на ГМО, както и да бъде включена в процеса на издаване на разрешения в съответствие с този закон (принцип на обществеността).

Коментар: Обществеността е изключена от закона, като никъде не е спомената, нито в процеса на взимане на разрешения, нито при контрола.

ІІІ.Как се разви битката

Промените в Закона за генно-модифицираните организми (ГМО), разбуниха духовете и предизвикаха спорове в Народното събрание. Скандалът бил основно в две направления – първо опозицията настояла дебатът по промените да бъде отложен за следваща седмица, тъй като по същото време заседавала и ресорната екокомисия, която гледала на второ четене текстове от тях. Въпреки протестите в пленарна зала, шефът на НС Цецка Цачева ги отклонила по причина, че може да се пристъпи към гласуване на безспорните членове. Вторият спор възникнал след гласуването на тези текстове, когато левицата и десницата дали отделни изявления, в които настоявали за отмяната им.

В пленарна зала депутатът от Коалиция за България Петър Курумбашев заявил, че е "абсурдно едновременно законопроект да бъде гледан в ресорната комисия и в пленарната зала. Освен това задължително е 24 часа преди дискусията в залата народните представители да разполагат с доклада по законопроекта“.

Колежката му Мая Манолова определила като безпрецедентна ситуацията и като безотговорно "на крак" да се обсъждат и да се внасят в залата такива важни промени, както и "да се отворят вратите за ГМО" без дебат.

Според Курумбашев "на повече от десет места, може би, в България се работи с ГМО в контролирани условия и нито едно от тях няма разрешение по закона". Той дори отправил парламентарно питане към екоминистъра Нона Караджова, на което тя отвърнала, че откакто е приет ГМО-законът през 2005 в ресорното й ведомство не са постъпвали сигнали за лабораторни опити с генетично-модифицирани организми, не са направени и подобни констатации. Тя призовала от своя страна Курумбашев ако има данни за ГМО-опити, да ги даде за проверка.

В кулоарите червеният депутат коментирал, че законът и сега не се спазва, а опасно се тръгва "към неговата либерализация“.

Относно промените в закона за ГМО той посочил, че не може да се налага предпазна клауза за генно-модифицирани организми, за които не е постъпила апликация към ЕС.

На отделен брифинг лидерът на СДС Мартин Димитров заявил, че партията предлага да се забрани да се отглеждат генетично-модифицирани организми в защитени територии. Предлага се още екологичната мрежа "Натура 2000" да бъде наложена и върху пуснатите на пазара ГМО.

"Две определения от разглежданите в момента промени в закона за ГМО влизат в противоречие помежду си и отварят възможност генетично модифицирани продукти, продавани на пазара, да бъдат отглеждани дори в защитени територии. Става дума за понятията "освобождаване в околната среда" и "пускане на пазара", смята Димитров.

Депутатът Лъчезар Тошев внесъл предложение комисията по околната среда и водите за изготвянето на допълнителен доклад за второто четене на законопроекта, чиято цел била привеждането на двете противоречиви определения в съответствие с конкретната директива на ЕС“.

Сините депутати настояли екоминистерството да се присъедини към общите усилия, за да бъде спряно разпространението на ГМО в страната.

Според Мартин Димитров: "В противен случай, ГЕРБ ще влезе в тежък конфликт с гражданите, 80 на сто от които са срещу ГМО“. Освен това окончателният вариант на промените трябвало да са в посока ГМО да не се отглеждат в България, освен в лабораторни условия.

Текстовете от поправките, приети в зала на второ четене, се отнасятли до отглеждането на ГМО в контролирани условия. Депутатите решили, че Министерски съвет ще приема наредба за работа с ГМО в контролирани условия.

Изрично било посочено кои техники не водят до генетична модификация, например ин витро оплождане.

ІV.Обществената реакция –

1.Позицията на правителството:

Заместник-министърът на екологията Евдокия Манева се опита да успокои протестиращите, че процедурата за пускане на пазара на генномодифицирани храни ще бъде извънредно сложна, но това не се оказа достатъчно и задоволително.

„Ще се прилага максимално принципът на предпазливостта“, беше отговорът на зам.-министъра на притесненията на неправителствените организации.

Пускането на ГМО в околната среда в съседство с площи, на които се отглеждат селскостопански продукти по биологичен начин, щяло да бъде забранено. Мотивът на правителството да внесе промените бе хармонизация с европейското законодателство.

Отглеждането на генномодифицирани организми, освен на царевичния хибрид МОN 810, е забранено на територитята на ЕС. Царевицата на “Монсанто“ в момента се отглежда в пет страни - Испания, Чехия, Румъния, Португалия и Словакия. Очакванията са отглеждането на генно-модифициран картоф да започне тази пролет в Чехия, а през следващите години това да сторят и Швеция и Холандия според информация на ББС. 1/3 от земеделските площи в света вече са засети с биотехнологични култури. Най-големи площи с генномодифицирани култури има в САЩ, Аржентина и Канада.

2.Позицията на протестиращите:

У нас, от самото начало на разглеждането на текстовете в зала, десетки хора от граждански и природозащитни неправителствени организации протестираха в градинката пред сградата на НС срещу либерализирането на режима. Протестът въпреки студеното време продължил шест часа през които протестиращите пяли, играли хора, скандирали с плакати и раздавали зеленчуци на депутатите, като символичен жест за нежеланието им да се допусне ГМО у нас. Към протеста се включили и народните представители от БСП и СДС Петър Корумбашев и Мартин Димитров. Демонстрации освен на жълтите павета в София имало и в Пловдив, Велико Търново, Русе, Плевен, Варна, Рудозем и Кюстендил.

По думите на Андрей Ковачев “Определението за съзнателно освобождаване на ГМО в околната среда абсолютно не отговаря на това, което е в ЕС. И изключва всички онези, вече разрешени от съюза култури и тяхното отглеждане в околната среда. За да остане природа в България"

Аргументите на противниците на ГМО са, че ефектите от генноизменените храни не са достатъчно изследвани.

Освен това опитът показва, че въвеждането на генномодифицирани култури за няколко години измества останалите сортове и така се нарушава биоразнообразието – не се садят по-трудните за отглеждане сортове и те изчезват.

Единствените, които със сигурност печелят от разпространението на ГМО, са големите концерни в бранша, заявиха протестиращите.

Според протестиращите обаче с предлаганите промени не се уеднаквява българската с европейската законодателна норма. "Фенове сме на председателя на Народното събрание", каза Албена Симеонова от Българската асоциация "Биопродукти".

Коалиция “За да остане природа в България” даже отиват по-далеч и настояват страната ни да приложи предпазната клауза по чл. 4 на Директива 2001/18 и да се присъедини към 6-те държави от ЕС, в които е забранено дори отглеждането на царевичния хибрид МОN 810.

Отделно протестиращите екологични, потребителски и родителски организации поискаха по-добър контрол върху използването на генетично-модифицирани организми в хранителната промишленост, защото такъв в момента нямало. Но забраната няма да засегне разрешението за отглеждане от Европейската комисия генно-модифицирани организми на територията на ЕС.

Людмила Савева, представител на инициативен комитет на родители и граждани, напомня че не е определен ред, касаещ регистрирането на разрешените от ЕС два вида генетично модифицирана царевица и картоф Амфлора. Така извън обхвата на закона оставало отглеждането на ГМО с търговска цел на видовете, получили разрешение от друга страна-членка."Нашето искане е там да бъде много ясно и конкретно дефинирано, че се забранява всякакво освобождаване в околната среда за научни цели, както и всякакво отглеждане на ГМО, независимо дали те са получили разрешение, минавайки през българското министерство на земеделието и храните или са стигнали до общоевропейско разрешение чрез друга страна-членка", заяви Людмила Савева от Инициативния комитет на родители и граждани пред БНР. Сред другите проблеми, които природозащитниците виждат в текстовете на закона е липсата на санкция за нарушителите на забраната за отглеждане на ГМО.

Доклад на Националната лаборатория за контрол на генетично-модифицирани храни от преди два месеца доказал, че във все повече храните има ГМО над допустимите 0,9%, без това да е написано върху етикетитe.

Според Борислав Сандов от екоклуба в Софийския университет "Свети Климент Охридски": "95% от ГМО в световен план се отглежда в шест големи държави. Това са: САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина, Китай и Индия. В Европа този процент е толкова малък, че ние за конкурентноспособност е абсурдно да говорим. Ние трябва да бъдем конкурентноспособни на световния пазар на био продукти".

Депутатът от ГЕРБ Константин Язов коментира, че последната редакция на текстове от Закона за ГМО забранява категорично отглеждането в България на всички хибриди, включително и одобрените от ЕК. Но не може да се забрани пускането на пазара, което е различно от засаждането на генноизменени култури.

V. Развръзката

На 18.03.2010 г. Парламентът прие на второ четене запазването на забраната за освобождаване в околната среда и пускането на пазара на генно-модифицирани тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Окончателно гласуван бе и текст, с който се забранява пускането на генетично-модифицирани организми (ГМО) на по-малко разстояние от 30 км от защитените зони и НАТУРА-териториите, на по-близко от 10 км от стационарните пчелини и на 7 км от площи с отглеждани биологични култури.

Така след проточили се повече от месец дискусии в и извън парламента, национални протести и заплахи от страна на президента за налагане на вето, бяха приети текстове, които се очаква да успокоят духовете.

Гласувани бяха и санкции за нарушителите на забраната за освобождаване на ГМО, който варират от 500 хил. до 1 млн. лв.

Запазването на действащата досега забрана за сортовете тютюн, лоза, маслодайна рози и др., чието сваляне отначало внесе Министерството на околната среда и водите, бе поискано от Иван Алексиев (ГЕРБ). Предложението беше приветствано от народни представители от Синята коалиция, Коалиция за България и ДПС.

Лъчезар Тошев от Синята коалиция посочи, че запазването на забраната е необходимо, тъй като предпазна клауза се налага само на пуснати на пазара видове, но няма да реши проблема с изпитанията на нови видове.

Лидерът на БСП Сергей Станишев приветства "завоя" в позицията на ГЕРБ за ГМО и възстановяването на политическия консенсус. Той обаче отбеляза, че няма яснота по въпроса за причините и мотивите за внасянето на промените, скрити зад синхронизацията с европейските директиви.

Няма основание за притеснение относно ГМО, след приемането на забраната и разстоянията за отглеждане на ГМО, заяви депутатът Лъчезар Тошев. Според него с приетите поправки ограниченията са станали по-стриктни.

“Законът стана още по-строг и запушихме някои дупки, които имаше от досегашния текст на закона, с което не се отслабя, а се засили защитата от ГМО на нашето традиционно производство и на биоразнообразието”, каза Тошев.

Според него от ГЕРБ са променили позицията си по спорните текстове на закона след дискусии и съобразяване с общественото мнение, според което 97 % от хората подкрепят тези предложения.

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов обаче коментира в Пловдив, че “някак си не се случи дебатът“.

“Около закона ескалира напрежение и се чу само едната страна. Генетиката е част от науката, от развитието на нашето общество и когато става въпрос за опити в лабораторни условия, си мисля, че не бива да отиваме в абсолютни крайности, тъй като има искания и за забрана на опитите в лабораторни условия“, коментира агроминистърът.

Според него не трябва да се слага прът в колелото на науката, “но трябва да дадем пълни, стопроцентови гаранции, че това няма да излезе на открито и няма да застрашим нашата чиста природа“.

“За добро или лошо, технологиите не бяха навлезли в българското земеделие години назад, това ни позволи да го запазим чисто от тези технологии, което в момента е конвертируемо“, допълни земеделският министър.

V.Смисълът на битката –

Въпреки, че законодателят се опита да ни убеждава в тезата за „Закон - мораториум” спрямо отглеждането на ГМО и тезата за „Закон-гаранция”, все пак нестихналото недоволство и острата реакция на обществото бяха достатъчно показателни, че евентуалното приемане на подобен закон несъмнено ще изиграе ролята на „отварянето на кутията на Пандора” спрямо околната ни среда и подобни буферни зони и 30 километрови бариери няма да спрат вредното влияние и разпространението на подобни растения. Сложи ли се веднъж под разрешителен режим отглеждането на гмо значи че няма да има гаранция, а ще настъпят необратими последици от нарушения които само ще се глобяват.

Трябва да се забрани не само отглеждането, но и вноса на гмо които могат да бъдат засадени отново – например картофи, царевица и др., тъй като това би означавало че се обезсмисля забраната за отглеждането им...

Трябва да се отделя по-голямо внимание не на отглеждането и вноса на гмо а да се правят естествени селекции на семена и сортове за получаване на по-добри резултати по естествен път. Пример за това е сортът Аля - нов сорт чери-домат създаден от български учени. Българското изобретение съдържа двойно повече витамин С и противотуморни вещества от познатите досега сортове.
Доматът „Аля" е селектиран по естествен път и за създаването му са използвани само типично български сортове.
Създателите на Аля са пловдивски учени-ентусиасти, които се противопоставят на генно-модифицираните зеленчуци.
Според д-р Даниела Ганева от Института по зеленчукови култури в Пловдив Аля е българската алтернатива на чуждите сортове черита и ако родните фермери я предпочетат, цените на малките доматчета в търговската мрежа ще паднат чувствително.
За създаването на Аля са били необходими 8 години изследователски труд.

Станахме свидетели на още едно конкретно и свежо проявление на принципа изписан гордо върху сградата на Народното събрание: „Съединението прави силата”!