Избори с нов изборен кодекс

Роман Леви

За пореден, пети път, в страната предстоят президентски избори. Може да се каже, че имаме вече достатъчно демократичен опит при този избор и е много вероятно да не сгрешим. Но тъкмо защото това не трябва да става, трябва много ясно да си даваме сметка за какво гласуваме (какво представлява президента като институция, какви правомощия има и какви ангажименти му се вменяват). Факт е, че досега – за период от 20 години, само един от президентите повтори мандата си – сегашният Георги Първанов. И той не може (по закон), да се кандидатира отново.

Законовото устройство налага ограничение една личност да изпълнява максимум два мандата на този пост. Така че това, което днес е сигурно, че следващия президент няма да бъде г-н Първанов.

Основните функции на институцията „президент” се определят от сега действащата конституция, гласувана през лятото на 1990 г. от VІІ Велико народно събрание. Струва да се отбележи, че та беше подкрепена от 313 народни представители от общо 400. Т.е. – за нея не гласуваха 87 народни представители – цялата група на ДПС и част от групата на СДС. Като причините не бяха главно във функциите, вменени от този текст на президента. Пак в името на точността следва да посочим, че от всички досегашни избори на президент са преминавали със задължителен втори тур, провеждащ се седмица след обявяване на резултатите от първия. За първи президент още по времето на VІІ ВНС беше избран Петър Младенов (БКП), като това стана от самите народни представители, а не пряко от народа. Поради извършена груба политическа грешка, изпусната реплика пред сградата да НС (”Танковете да дойдат”), регистрирана на запис от камера по време на протестите срещу този състав на ВНС, г-н Младенов подаде оставка и на негово място застана председателят на СДС тогава – д-р Желю Желев. Той изкара мандат от края на 1990 до 1992 г., когато бяха проведени първите преки избори за президент. От тогава последователно заемат тази длъжност: Петър Стоянов (СДС) – един мандат и два последователни мандата – Георги Първанов. Следва да се отбележи, че винаги избора за президент е ставал на втори тур, като в последните избори за президент през 2006 г. на втори тур срещу г-н Първанов достигана националистическия лидер на „Атака” Волен Сидеров. За сега е ясно, че това е и единствената сигурна кандидатура и на тези избори. С какви функции е натоварен президента, така както те са описани в конституцията?

Правомощията на президента са регламентирани основно в глава четвърта от Конституцията чл. 98 – 101. Президентът участва в разделението на властите, но не е субект на нито една от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Въпреки това той има правомощия и в трите клона на държавната власт. Президентът има правомощия в законодателния процес. Той има право на вето (по-точно е да се каже, да връща за преразглеждане в парламента на определени законодателни актове, по които той изразява несъгласие). Всеки път, когато намери един приет от НС закон за противоконституционен, или когато законът съдържа неприемливи за президента съдържания, държавният глава може мотивирано да го върне за повторно обсъждане. /чл. 101 от Конституцията/. Това вето обаче е лесно преодолимо след повторно гласуване с обикновено мнозинство от депутатите в НС. Също така държавният глава обнародва законите.

Президентът може да информира НС по всички основни въпроси, свързани с неговата компетентност. Президентът обаче няма законодателна инициатива, но той има единствено правото да внася предложения за промени в Конституцията. Сериозен недостатък е, че президентът няма право на законодателна инициатива, защото такова право според Конституцията от 1991г. има не само Министерски съвет, но и всеки народен представител. Абсурдно е държавният глава, олицетворяващ единството на нацията и представляващ България в международните отношения, да няма право на законодателна инициатива. Той има само правото да внася предложения за промени в българската конституция. Президентът насрочва избори за НС и органи на местното самоуправление, отправя обръщения към народа и НС и обнародва законите. Президентът утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет. Той наименува обекти с национално значение и населени места.

Президентът представлява държавата и в международните отношения, като има право да сключва международни договори, след съгласуване с Министерски съвет и без да е необходимо специално да е упълномощаван. Президентът назначава и освобождава българските посланици /обаче само по предложение на Министерския съвет/, като приема акредитивните и отзователните писма на чуждите дипломатически представители. Също така държавният глава дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него /чл. 98, т. 7 от Конституцията/. Президентът награждава с ордени и медали, като израз на признателност за принос към държавата. Той предоставя убежище и опрощава несъбираеми държавни вземания. Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили /чл. 100, ал. 1 от Конституцията/. За сравнение: президентът на Германия не е главнокомандващ на въоръжените сили на страната си. Държавният глава изпълнява тази длъжност във военно и мирно време.

Българският президент възглавява Консултативния съвет за национална сигурност. Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Президентът има още две правомощия в областта на отбраната и въоръжените сили. Той може да обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет. Другото му правомощие е да обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато НС не заседава. В тези редки случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението. Президентът на практика управлява страната в периода от евентуалното разпускане на НС до произвеждането на предсрочни парламентарни избори. При такива случаи той назначава служебно правителство, което е отговорно пред него.

Президентът назначава: 1. ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на България при международни организации /по предложение на МС/; 2. председателите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд, както и главния прокурор /по предложение на Висшия съдебен съвет/; 3. четирима съдии от състава на Конституционния съд; 4. трима членове от Управителния съвет на БНБ; 5. всички членове от Централни избирателни комисии /ЦИК, ЦИКМИ и ЦИКЕП/; 6. главен секретар на МВР /по предложение на МС/; 7. началник на отбраната и висшия команден състав на въоръжените сили /по предложение на МС/; 8. четирима членове на Съвета за електронни медии; 9. председателя на ДАНС /по предложение на МС/; 10. един член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, както и един член на Комисията за регулиране на съобщенията и четирима членове но Комисията за защита от дискриминация.

Изключително важно правомощие на държавния глава е да упражнява право на помилване. Чрез него той може да освобождава изцяло или отчасти от изпълнението на наложено от съда наказание за извършено престъпление. По принцип правото на помилване се упражнява много рядко от вицепрезидента след предварителна оценка на Комисията по помилванията. Помилването е акт на хуманност и се прилага при наличието на достатъчно данни, че по-нататъшното изпълнение на наказанието е изгубило смисъла си.

Президентът на България се избира пряко от избирателите за срок от 5 години. За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните 5 години в страната. /чл. 93, ал. 2 от Конституцията/. Съгласно Изборния кодекс „живял през последните 5 години в страната” е български гражданин, който фактически и трайно е пребивавал на територията на страната през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора. Това беше една от причините Симеон Сакс Кобургготски да не може да се кандидатира за президент. Това е и причината българският еврокомисар Кристалина Георгиева да не може да бъде кандидат за президент на тези избори.

Ограниченията на Изборния кодекс по отношение на активното и пасивното избирателно право се отнасят при провеждането на избори за членове на Европейския парламент и на изборите за общински съветници и кметове. Изборите за президент и вицепрезидент се произвеждат едновременно по мажоритарна изборна система с национални кандидатски листи на партии и коалиции от партии и независими кандидати. Президентът и вицепрезидентът се избират от една кандидатска листа. Президентските избори се насрочват от парламента не по-късно от 75 дни преди изборния ден, като ще бъдат проведени в неделен ден. За произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на територията на страната, включително секциите извън страната, представлява един многомандатен район. В изборите участват партиите и коалициите от партии, регистрирани в ЦИК. Кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката могат да бъдат предложени за регистриране само от една партия, коалиция от партии или инициативен комитет. От датата на регистрацията регистрираните кандидати не могат да бъдат задържани или привличани като обвиняеми освен в случаите на заварено тежко престъпление (т.е. – само когато вече е започнало предварително производство). Предизборната кампания се открива 30 дни преди изборния ден.

Гражданите, партиите, коалициите от партии, инициативните комитети, кандидатите и техните застъпници имат свобода на изразяване и агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания, както и чрез доставчиците на медийни услуги (чрез електронните и печатни медии). Не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден. Съществува забрана за поставяне на агитационни материали на партии, коалиции от партии и инициативни комитети в изборните помещения, както и на разстояние, по-малко от 50 метра от входа на сградата, в която е изборното помещение, през изборния ден и до края на гласуването. Това е най-често срещаното нарушение при изборите и най-много жалби от щабовете на кандидатите има точно по този пункт. Когато секционната избирателна комисия установи такива материали, тя незабавно ги отстранява – при необходимост със съдействието на кмета или кметския наместник и на органите на Министерството на вътрешните работи (сега обаче министърът на МВР ще е и шеф на един от предизборните щабове, дали ще бъде достатъчно непреднамерен?).

Финансирането на предизборната кампания става по няколко начина, предвидени от закона: чрез собствени средства на партиите и на членовете на инициативните комитети, чрез средства на кандидатите и чрез дарения на физически лица. Дарението за предизборните кампании от физически лица не може да надвишава 10 000 лева. Когато общият размер на дарението от физическо лице надхвърли 1000 лева, то представя декларация по образец за произход на дарените средства. Общият размер на финансирането, за изборите за президент и вицепрезидент не може, не може да надвишава 2 000 000 лева за партии, коалиции от партии и инициативни комитети. В Сметната палата се създава единен публичен регистър на партии, коалиции от партии и инициативни комитети, участващи в изборите.

Самото гласуване е лично и тайно. То протича, като избирателят постави знак „X” със син химикал, в квадратчето с избраната от него кандидатска листа. Това е нововъведение. Тази „революционна промяна” може да възпрепятства възрастните хора, които не успеят да изпишат знака правилно. Ще се породят множество спорове в секционните избирателни комисии за това как точно е изписан хиксът, защото ъгълът на наклона не е уточнен и т.н. това е проблем, който може да породи сериозни спорове вътре в изборните секции при установяването на валидните бюлетини.

След края на изборите секционната избирателна комисия установява резултатите от гласуването и ги отразява в протокол. Протоколът на секционната избирателна комисия след съставянето му се подписва от всички членове на комисията. Поправки в протокола след подписването му могат да се правят преди обявяване на резултатите от гласуването. Неподписването на протокола от един член на комисията не го прави недействителен. При произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент председателят или заместник-председателят, секретарят и член на секционната избирателна комисия, предложени от различни партии и коалиции от партии, предават на районната избирателна комисия екземплярите от протокола, предназначени за районната избирателна комисия и за Централната избирателна комисия.

Районната избирателна комисия приема и проверява протоколите на секционните избирателни комисии. Въз основа на данните от протоколите на секционните избирателни комисии районната избирателна комисия отчита резултатите от гласуването в изборния район и съставя протокол. Екземпляр от протокола на районната избирателна комисия се предава в ЦИК не по-късно от 48 часа след получаване на последния протокол от секционната избирателна комисия. Централната избирателна комисия обявява резултатите от изборите за президент и вицепрезидент на републиката веднага след тяхното определяне, но не по-късно от 48 часа от обявяване на изборния ден за приключен. Когато никой от кандидатите не е избран, ЦИК определя първите двама кандидати по листи с най-много действителни гласове, и произвежда нов избор. Окончателните резултати от изборите за президент и вицепрезидент на републиката се обявяват от ЦИК в срок от 3 дни след изборния ден и се обнародват в „Държавен вестник” не по-късно от 7 дни след изборния ден.

Споровете относно законността на президентските избори се решават от Конституционния съд, в срок от 7 дни от обявяване на решението с резултатите от изборите от ЦИК. Жалбата обаче не спира изпълнението на решението на ЦИК. Новоизбраните президент и вицепрезидент полагат клетва 3 дни преди изтичане на пълномощията на действащите такива. Встъпването им в длъжност е от деня на изтичане на пълномощията на предшествениците им.

Очевидно е, че предстоят много сериозни задачи пред всички щабове – както по разясняване на възможните „подводни камъни” при пътуването към изборната победа, така и по изборното ограмотяване на всички членове са СИК, РИК и самите сътрудници на щабовете – застъпници, активисти и партийни привъженици. И колкото по-рано започне това, толкова по-вероятно е да има по-адекватно отношение към правилата на самия избор.